Моника Панайотова за скандала с дипломатите-агенти и усвояването на евросредствата

21.12.2010 г.

Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове

Водещ: По темата, която продължава да е актуална вече няколко дни. Представители на бившата Държавна сигурност в дипломатическите ни служби. Изходът оттук нататък сред големия скандал, който се разрази и в контекста на двете политически оставки, които бяха подадени – на министър Божидар Димитров и на заместник-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров. Какви са намеренията на управляващата партия ГЕРБ, още повече днес вестниците недвусмислено тиражират едно нова подкрепа за лустрацията в политическия ни живот, включително и в дипломацията, тази на ДПС. По темата ще говорим с Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и член на Комисията по външна политика и отбрана. Добро утро, г-жо Панайотова.

Моника Панайотова: Добро утро на вас и на слушателите.

Водещ: За вас изненадваща ли е подкрепата, макар сега само на ниво интервюта, която дойде от ДПС за радикално решаване на проблема с бившите служители на Държавна сигурност във властта.

Моника Панайотова: Бих я определила като... бих я приветствало, по-скоро. Не бих я определила дали е изненадваща или не. Важното е, че наистина сме на етапа, в който, за съжаление не всички до момента политически сили декларират своята готовност, а именно бивши агенти на Държавна сигурност да бъдат наши дипломатически представители зад граница.

Водещ: Засега стеснявате само дипломатически представители. Мислите ли, че е време да се води големият разговор изобщо за присъствието на Държавна сигурност в живота на България.

Моника Панайотова: Абсолютно има политическата воля това да се случи, но ние се стараем да го правим поетапно, защото това е проблем, който 20 години, за съжаление, не е намерил своето решение и няма как радикално изведнъж да се случи.

Водещ: Може би, защото 20 години не е намерил решение, затова сега са трудни и големите решения?

Моника Панайотова: Точно така и другото, което е обществото вече е готово и мисля, че самият факт, че самото мнозинство сме хора, които не са обременени през годините. Които наистина дойдоха с идеята да променят и манталитета и начина на водене на политика в страната, показва тази сила и желание нещата да се променят. Не само го декларира, но и предстои да се предприемат конкретни стъпки. Защото наистина е недопустимо нашите представители зад граница, съответно да бъдат наши представители, защото авторитетът на страната ни в голям процент се гради на тяхната работа. Тук не говорим за техните лични качества или ниво на професионализъм. Тук говорим за принципи и за ценност, която те изповядват. Само ако ми позволите да кажа всъщност, че двата документа, които обявяват статута, които дефинират статута на разузнавателното управление на Държавна сигурност се градят именно на активна разузнавателна дейност на територията на капиталистическите страни, единият документ. Другият документ казва, че трябва дейността да бъде насочена против главния враг САЩ и техните съюзници, на първо място Турция и Гърция.

Водещ: Уникален архаизъм.

Моника Панайотова: Те са изповядвали такива ценности, такива убеждения. Работили са срещу тези страни и изведнъж да обърнат своята визия и начин на водене на дипломация на 180 градуса.

Водещ: Добре, но все пак вие сте човек, който и в качеството си на член на Комисията по външна политика имахте възможност да се срещнете с някои от нашите посланици. Мисля, че имаше изслушвания при вас в комисиите. Вие лично като депутати носите ли отговорност за някакво такова назначение, което е реализирано в рамките на мандата на ГЕРБ? Независимо от това, че процедурата е започнала преди това.

Моника Панайотова: По принцип при нас се провеждат изслушвания на дипломатите, които предстоят. Всъщност това, което ние можем да проведем е единствено е да изслушаме нашите представители там и съответно да декларираме евентуално своята политическа подкрепа за техния предстоящ мандат. Самите прерогативи и самият начин на избор зависи както от външния министър, така съответно и от президента. Тъй като те се назначават с указ.

Водещ: Давали ли сте такава политическа подкрепа в Комисията на хора, които сега трябва да бъдат отзовавани, сещате ли се?

Моника Панайотова: Не. Скоро дадохме политическа подкрепа на г-н Марин Райков, който е нашият посланик във Франция и който не е в съответния списък, на г-жа Поптодорова, която е в САЩ и която също не фигурира. Важното е оттук нататък, какво правим.

Водещ: Да, какво правите оттук нататък?

Моника Панайотова: Ситуацията в момента е в 13 от 27 държави-членки ние имаме такива представители. В седем от държавите от Балканите ние имаме представители, които фигурират в този списък, което е недопустимо. В държави, в които ние промотираме демокрация, европейски ценности, начин на определен тип водене на политика всъщност да се извършва от тези представители. В този момент вече оттук нататък те са дискредитирани. Ако преди това в рамките дори на изслушванията на комисията ние не сме знаели, че те присъстват в тези списъци, те вече са там. Така, че оттук нататък от една страна има политическата воля, има я на парламента и на управляващото мнозинство и съответно на премиера, на правителството.

Водещ: Да бъде направено какво? От вас се очаква декларация, резолюция, някакъв документ. Недвусмислено външният министър каза, че това се очаква от парламента. Мислите ли, че това може да се случи до утре или темата я отлагаме за догодина?

Моника Панайотова: По принцип така или иначе тя ще се отложи догодина, с оглед на това, че искаме да излезем с единна резолюция на парламента, което ще отнеме време за консултации между политическите сили. Аз лично, в момента се подготвя резолюцията, се надявам да бъде входирана до края на годината, за да може всъщност от януари месец да започне същинската част.

Водещ: Тя какво като дух съдържа?

Моника Панайотова: Важното, което искаме да дадем като послание, е наистина тези хора да бъдат отзовани и да се даде шанс по-младите да тръгнат нагоре в дипломатическата кариера. Другото, което от нас зависи като депутати и съответно като правителство, е да се внесат необходимите поправки в Закона за дипломатическата служба, които да направят невъзможно влизането в системата на хора с подобен статус. Както във висшите постове, посланик, генерален консул, временно управляващ, постоянен представител, като това вече се предвижда да стане в начало на следващата година.

Водещ: И самата вие казахте, че тук става дума за една обвързана компетентност, която засяга и президента. Отзоваване как, ако президентът е на позиция, че част от тези посланици са ни вкарали в ЕС и НАТО и че за всеки от тях трябва се взима решение, както се казва, досие по досие, ако останем на този оперативен език.

Моника Панайотова: Аз лично наистина се надявам президентът да преосмисли своята позиция, наистина премиерът правилно дефинира ситуацията там, че гарван гарвану око не вади. Но в крайна сметка оттук нататък от това зависи имиджът и авторитетът на страната ни. Ако наистина имаме национално отговорно поведение, което по принцип президентът винаги се е опитвал да декларира, сега трябва да го докаже чрез конкретни действия. Има и една друга линия, в крайна сметка и самите дипломати имат възможност те да се оттеглят сами, в случай че съответно няма необходимата политическа воля от страна на президента да предприеме действия. Защото наистина тук не говорим за конкретния човек, тук говорим за имиджа на страната ни. А когато марката на страната ни не стои добре, трудно бихме могли да реализираме успешна политика и да имаме доверието на своите съюзници.

Водещ: Добре, но все пак трябва да имате резервен вариант, ако президентът откаже. Спомняте си колко дълго продължи дебатът около посланиците ни в САЩ и Турция във връзка с изборите и провеждането им там. Смятате ли, че трябва сте готови за някакъв резервен вариант да бъдат привикани тези хора тук в България и ако такова масово привикване на тези хора тук в България има, как това също се отразява на марката България, за която говорите?

Моника Панайотова: Така е, но така или иначе вече след като е ясен списъкът, самите наши партньори ни питат какво правите оттук нататък.

Водещ: Питат ли ви наистина, защото бяхме упрекнати, че ние питаме повече от тях?

Моника Панайотова: В никакъв случай, разбира се, че деликатно се задава въпроса от тях, защото вече със съвсем други очи се гледа на тези наши представители. Аз наистина не искам да упреквам тези наши представители там, някои от тях наистина може да са вършили своята работа, както трябва, но самият факт, че са принадлежали към тези структури, които са изповядвали тази философия и тези ценности, вече е трудно да убедиш човека от себе си, че ти работиш в интерес на вашето партньорство, а не в чужд интерес.

Водещ:Един конкретен казус искам да коментираме с вас. Посланикът ни в Унгария. Унгария поема от 1 януари представителството на ЕС в много важен за България момент. Какво правим с този човек, ако го отзовем, кой ни представлява тогава, ако го оставим, той пък е такъв.

Моника Панайотова: Трябва да ви кажа, че тук наистина е много деликатно, защото в крайна сметка председателството е в рамки на 6 месеца, а в рамки на това представителство ние очакваме и присъединяването на България в рамките на Шенгенското пространство.

Водещ: Именно.

Моника Панайотова: От тази гледна точка вече зависи от самия дипломат. Ако наистина имаме блокиране от страна на президента и не можем да преодолеем тази преграда, тук вече морален дълг според мен е на самия дипломат да направи своя избор, защото в крайна сметка той е декларирал, че отива да защитава интересите на държавата, а неговото присъствие в случая там, вече не е в интерес на държавата.

Водещ: Да, но вие знаете и колко време отнема и процедурата по изпращане на нов посланик заради самите, как да кажа, отново процедури, които предполагат действия и от двете страни по решението за изпращане на посланик. Пак ще има такъв вакуум.

Моника Панайотова: От наша страна политическата воля е силна и при така създалите се форсмажорни обстоятелства съм сигурна, че с много по-голяма скорост ще се действа. Но наистина сме зависими в случая от решенията на президента. Другото важно е, ако съумеем наистина в парламента да излезем по-скоро с резолюция, отколкото с декларация, резолюцията вече има съвсем друг тип статус, има тежестта на решение, което има задължителен характер. Но това вече зависи от волята на самите политически (...)

Водещ: Има ли капацитет ГЕРБ да попълни тези места. Имаше един коментар миналата седмица, някъде го видях. Той беше озаглавен „Параграф 22”, където се твърдеше, че може би дори ще се наложи да има някаква промяна в Закона за дипломатическата служба във връзка с невъзможността на ГЕРБ да осигури толкова много ръководители на мисии с ранг пълномощен министър или посланик, колкото се нуждаят да бъдат сменени.

Моника Панайотова: Ами аз мисля, че има в рамките на външно министерство достатъчно доказали се професионалисти, които ще могат да изпълняват тези длъжности. В крайна сметка по принцип 20 % е квотата за политическите сили, т.е. да бъде назначен посланик по линия на политическата сила, а 80 % се предполага,че това са професионалните дипломати, които са съответно от кариерата във външно министерство. Така че от тази гледна точка аз съм сигурна, че външно министерство има достатъчно кадри, които до момента са блокирани били именно от тези хора. Аз лично съм завършила международни отношения и съм имала колеги, които тръгнаха по този път във външно министерство. Но за съжаление още на третата година се отказаха, защото видяха, че е изключително тромава системата, че са блокирани и не виждаха всъщност изход за своето израстване в кариерата. Така че оттук нататък е много важно каква ще е поправката в закона за дипломатическата служба и каква реформа ще проведе Министерството на външните работи, защото ние сме декларирали в програмата на правителството, че ще бъде проведена такава реформа.

Водещ: Т.е. очакваме до края на годината да бъдат ясни горе-долу насоките, а пък детайлите, параметрите ще ги видим. Благодаря ви. Моника Панайотова, ГЕРБ.

Моника Панайотова: И аз ви благодаря.

източник: агенция Фокус

МГЕРБ проведе Втори зимен университет под надслов „Управление на проекти за европейско развитие на България”

20.12.2010 г.

В периода 17 – 19 декември, в Банско се проведе Втория зимен университет на младежката организация на МГЕРБ, съвместно с организацията на предприемачи ГЕРБ и с любезното съдействие на фондация "Конрад Аденауер".

Така организиран, една от целите му бе да създаде силна екипна работа и връзка между младите и бизнеса в различните региони, да обедини усилията и опита на двете организации за повишаване на капацитета на местно ниво при управлението на бизнес проекти, или финансирани от европейските структурни фондове. За това помогна и екипа от лектори, включващ Цветан Цветанов – зам. министър-председател и Министър на вътрешните работи; Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз; Лиляна Павлова – зам. министър на регионалното развитие и благоустройството; редица депутати и експерти на ПП ГЕРБ. Специални гости бяха Радослав Точев – генерален консул на Р. България в Ню Йорк и евродепутатите на ГЕРБ в ЕП.

Зимният университет бе открит от ръководителя на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” за България г-н Андреас фон Белоф. В приветственото си слово той изтъкна важността от последователност в провеждането на политики, за да бъде постигната устойчивост във времето. В обръщението си към участниците председателката на МГЕРБ Моника Панайотова посочи предимствата от засилено сътрудничество на предприемаческата организация с МГЕРБ, за постигане на устойчиви резултати. Накрая г-н Белоф бе приятно изненадан от подготвения му от МГЕРБ подарък по случай пенсионирането му – православна икона, в знак на обединяващите ни ценности.

Специално за МГЕРБ на зимния университет дойде и вицепремиерът и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов. Той отново изтъкна важността и активността на младежите, както и радостта му да бъде с тях. Понякога премиера ми се кара, че отделям най-много време на младежката организация, а не на старейшините, т. като младежи няма как да станем, но старейшини със сигурност, се пошегува Цветанов. Той представи на събралите се участници работата на правителството във сферата на сигурност. Няма ли сигурност всеки един гражданин, няма ли сигурност бизнеса че ще се работи нормално, нямат ли сигурност инвеститорите и доверие партньорите ни – то няма как да постигнем желаното развитие на страната. Ето защо е важно за правителството на ГЕРБ да даде така желаната сигурност на гражданите на България, допълни той.

Министър Дончев представи на участниците начините на структуриране на план за кандидатстване по европейските програми и как да се провери устойчивостта на една идея. Разделени на 10 групи участниците получиха редица казуси, в които екипно изготвяха своите проекти и си поставяха краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. В последствие проектите биваха оценени и пропуските попълнени.







Работата в екип бе утвърдена и при проведените обучения в психологията на екипността и комуникационни умения от Ирена Соколова – депутат в 41-то НС и Севделина Арнаудова – PR на ПП ГЕРБ. А в последствие участниците бяха запознати с функционирането на новата програма стартирана от МРРБ – JESSICA от зам.министър Павлова. Вторият ден на семинара приключи с евроатлантическа среща на участниците с Радослав Точев и евродепутатите Андрей Ковачев, Илиана Иванова, Владимир Уручев и Мария Неделчева. Те дискутираха бъдещето на трансатлантическите отношения, както и предизвикателствата пред ЕС, породени от фискалната криза на континента.

В неделната утрин младежите се събраха в центъра на Банско, където проведоха своята гражданска инициатива, с която поздравиха гражданите и гостите на курорта по случай коледните и новогодишните празници.

МГЕРБ взе участие в семинар на Европейските студенти демократи в Берлин, Германия

20.12.2010 г.

В периода 16-19 декември 2010 г., в Берлин, Германия, се проведе Годишната среща на Европейските студенти демократи (ЕСД) – най-голямата студентска политическа организация в ЕС, асоцииран член на Европейската народна партия. В мероприятието взеха участие над 100 делегати от над 25 младежки политически организации. Представител на МГЕРБ бе Калин Захариев, заместник международен секретар на МГЕРБ.

Официалното откриване бе на 17 декември, когато участниците се срещнаха с парламентарния секретар на Федералното министерство на Образовението и Науката, г-н Томас Рахел. По време на срещата, която претече в германския парламент, се проведе продължителна дискусия за бюджетите на висшето образование и науката в условията на криза. Бяха разисквани отделни държави, както и Германия, която драстично увеличава инвестициите в сферата точно по време на криза.

Вторият ден на събитието се проведе в сградата на Фондация „Конрад Аденауер“. Там стартираха три работни сесии: „Организилане на събития и фондонабиране“; „Болонския процес и Европейското пространство за висше образование“; „Публикации“.
Най-голям бе интересът към „Болонския процес и Европейското пространство за висше образование“. Самата сесия представлява свободна дискусия, обмяна на мнения и създаване на обща позиция по даден въпрос. Първоначалната тема бе променена след предложение от страна на Калин Захариев от името на МГЕРБ. Във връзка с изработването на обща позиция на ЕСД по отношение на проблемите с финансирането на висшето образование в условията на финансова и икономическа криза, бе постигнато съгласие да се промени темата.
По-късно се проведоха и традиционните сесии на постоянните работни групи: „Висше образование и наука“, „Политики за Европа“ и „Човешки права“. По време на срещите дадена организация има правото да предлага проект на позиция, резоляция или друго, след което предстои обсъждане, изменение и приемане. В работната група „Висше образование и наука“, съпредседателствана от Калин Захариев, бе представена позиция на МГЕРБ „Бюджетни съкращения във висшето образование по време на криза“ (Motion on Budget Cuts for Higher Education in Times of Crisis). Калин Захариев представи материал, предназначен за списанието на ЕСД (BullsEye). Заглавието на статията е „Излизане от кризата чрез вишето образование“ (Bailing-out Through Higher Education) Той послужи за проект на резоляция, която ще бъде представена на ЕНП. След приключването на сесиите на работните групи, участниците бяха приветствани от Д-р Герхард Валерс, Зам. Главен секретар на Фондация „Конрад Аденауер“.

Предпоследният ден стартира с дискусия в Бундестага, с г.н Петер Алтимайер, депутат и главен парламентарен секретар на групата на Християндемократическия съюз в германския парламент. Темата на разговора бе фокусирана върху парламентаризма и европейските му измерения след Договора от Лисабон. Последва кратка обучителна сесия „Лидерството“, целяща да представи в основни линии част от Академията на ЕСД – инициатива, която предстои да стартира.

МГЕРБ взе участие в семинар на YEPP, посветен на студентската мобилност

06.12.10 г.

От 2 до 5 декември 2010 г. Павел Христов, областен координатор на МГЕРБ Варна и Тодор Петров от МГЕРБ Ловеч взеха участие в семинар на YEPP (младежката организация на Европейската Народна Партия) в Скопие, домакинстван от Младежкия съюз на ВМРО-ДПМНЕ на тема „Младежки образователни програми – фактор за студентската мобилност”.

Представителите на МГЕРБ имаха възможността да участват в редица дискусии с представители на изпълнителната и законодателната власт в Македония, сред които бяха Никола Груевски, министър –председател на Македония, Трайко Виляноски, председател на парламента, Никола Тодоров, министър на образованието, както и други членове на кабинета и депутати от македонския парламент.

Сред основните теми на разговор са били добрите практики от образователната реформа в Македония, сред които: инвестиции в нови университети, нови лаборатории (за които са дадени над 60 мил. евро), както и ниво от 4,7 % от БВП отделени за образование и наука.

По време на семинара се проведе и заседание на Съвета на YEPP, на което европейската младежка организация потвърди готовността МГЕРБ да придобие пълноправно членство в YEPP по време на следващия конгрес в Берлин.

На заседанието на Съвета се приеха и няколко резолюции, насочени към икономическото управление, в синхрон с пакета от мерки за икономическо управление, обсъждащи се на европейско равнище, а именно: “Призив за фискална дисциплина в ЕС”, “Резолюция за икономическа интеграция на югоизточна Европа” и др.

Моника Панайотова: Партийни игрички ни спъват за Шенген

02.12.2010 г.

Моника Панайотова, шеф на комисията по европейски въпроси:

Все се питам защо винаги, когато държавата ни върви в правилната посока, винаги се намира някой да критикува и да прави негативна кампания, подходяща за предизборна платформа, но на последно място в интерес на имиджа на страната. "Марката България" трудно може да се наложи на конкурентния европейски и световен пазар, когато самите българи постоянно се опитват да я представят като неконкурентоспособна. Докато не разберем, че съвместното й изграждане ще носи позитив за всички граждани и в частност партии, независимо дали са в опозиция или на власт, все по-трудно ще можем да променяме възприятията в Брюксел, че страната ни не е само място, олицетворявано с корупция и организирана престъпност. Присъединяването ни към Шенген има две измерения - покриване на технически критерии и доверие, което, ако самите партии в България подкопават процесите няма да се развиват в интерес на държавата.

Присъединяването на страната ни има морална стойност, защото българските граждани и сега пътуват свободно с лични карти из страните на ЕС, но присъединявайки се към Шенген, България ще бъде третирана като пълноправен и пълноценен член на съюза, преминавайки към пълната си интеграция към Общността.

Затова, ако имаме в страната истински демократи за СИЛНА България, не би трябвало да се допускат три основни грешки в процеса на присъединяване на страната ни към Шенгенското пространство, а именно да се обвързва:

"Шенген с механизма за сътрудничество и оценка";

"Шенген с проблема възникнал във Франция с ромите от Румъния и България"

"Шенген - граничният проблем с Гърция и мобилизирането на FRONTEX".

Защо?

Защото всяко обвързване има само и единствено политически характер и не може да бъде юридически обосновано. В страните изказващи резерви предстоят избори и политическата конфигурация диктува краткосрочните им цели.

Защото съдебната власт е независима, частта от реформата, касаеща промяна и създаване на нормативни актове и предприемане на действия по посока на борбата с корупцията, организираната престъпност, които са в прерогативите на изпълнителната и законодателната власт са предприети.

Защото поставянето върху една плоскост и третирането по идентичен начин на България и Румъния е несправедливо. Върнатите роми от нашата съседка наброяваха хиляди, а от България бяха около 50 доброволно завърнали се. Относно техническите критерии оценките за България са отлични.

Защото стабилността на българските граници не би трябвало да бъде поставяна под съмнение, тъй като години наред страната ни е била граница на два свята, период заради който ежедневно трябва да ценим демокрацията.

Питам се, къде бяха ДСБ да попитат предишното правителство защо през 2007 и 2008 г. по финансовия инструмент Шенген е имало усвояемост от 1,43%. Благодарение на усилията на настоящия кабинет бе договорено на 100% финансирането по инструмента и към днешна дата са усвоени повече от 70% (което в цифри са усвоени 175 млн. лв. от договорени 252,2 млн.лв).

Е, ние от ГЕРБ ще продължаваме да играем по правилата и ще продължаваме да правим по принципа на добрия пример, каквото е редно за "Марката България", по максимално прозрачен начин, пък дано видим промяна в подхода от страна на нашите "партньори", "конструктивни опозиция", мисля че се обърках как най-точно да ги дефинирам.

Източник: в-к Стандарт

Представители на МГЕРБ София взеха участие в обучение по кампаниен мениджмънт, организирано от IRI

23.11.2010 г.

От 18 до 22 ноември се проведе обучение организирано от Международния републикански институт (IRI) и Лидерският институт за Централна и Източна Европа (LICEE), в Прищина, Косово. Важният форум събра млади активисти от център-дясното политическо пространство, като имаше представители на младежките организации на политически партии от Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Косово, Латвия, Македония, Румъния, Словакия и Словения. България беше представена от Владимир Ванчев и Митя Атанасов от МГЕРБ София.

Лектори на семинара бяха: г-н Балинт Порцсалми – Изпълнителен заместник-председател на Демократичния съюз на унгарците в Румъния, г-н Роналд Рюдл – Австрийска народна партия и г-н Меюс ван дер Поел – Консултант, Фондация Едуардо Фрей, бивш кампаниен мениджър, Християнско-демократичен апел, Холандия . Като специален лектор към семинара се включи и г-н Ян Ерик Суротчак, Постоянен директор на Регионалната програма на Международния републикански институт за Европа.

България беше активно представена на семинара от МГЕРБ, взимайки дейно участие във всички симулационни игри, въпроси и отговори, и подготвянето и изнасянето на статистическа презентация относно ориентацията на гласоподавателите в нашата страна. С което получи всеобщо одобрение от всички участници в семинара.

Моника Панайотова представи ролята на Народното събрание в усвояването на средствата от Европейския съюз

18.11.2010 г.

В рамките международна конференция на тема: „Усвояване на средствата от европейските фондове: национални приоритети, опитът на Испания”, г-жа Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то НС представи ролята на Народното събрание в процеса на управление и наблюдение на средствата от ЕС. Международната конференция се проведе в НДК под патронажа и с участието на Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС и Н. Пр. Хорхе Фуентес – посланик на Кралство Испания в България.

Г-жа Панайотова подчерта значението и ролята на ръководената от нея комисия в процеса на усвояване на средствата от ЕС – да осъществява ефективен контрол върху цялостния процес на управление на европейските средства в България и да бъде гарант за качествено законотворчество в тази сфера. С оглед значимостта на европейското финансиране за българската икономика и развитието на страната, в 41-то Народно събрание на Република България за първи път тази тематика се обсъжда в рамките на парламентарна Комисия. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове осъществява наблюдение върху изпълнението на 21 програми и инструменти, финансирани с европейски средства.

Парламентарният контрол, който Комисията упражнява, е посредством редовни изслушвания на представители на изпълнителната власт по програмите, финансирани с европейски средства; изготвяне на годишни и междинни доклади за степента на усвояване на средствата от ЕС; отправяне на препоръки към изпълнителната власт за прилагане на интегриран подход при управление на програмите, търсене на синергичен ефект от изпълнението и ясно приоритизиране на целите при изграждане на националната визия за „България 2020” в контекста на Стратегията „Европа 2020”. Неразделна част от конструктивната комуникация с изпълнителната власт е създаденият от Комисията механизъм за ранно предупреждение при констатирани слабости и проблемни области при управлението на европейските средства.

Г-жа Панайотова обърна внимание, че Комисията споделя стремежът на изпълнителната власт към по-добро регулиране на процеса по управление на средствата от ЕС. В тази връзка Комисията извърши обстоен анализ на практиката на държавите членки в сферата на нормативното регулиране по отношение на европейските фондове, който показа наличието на различен подход за регулиране на материята в отделните държави – от кодифицирането й в специален закон, през обобщаването й в единен подзаконов акт, до липсата на специална нормативна уредба, а вместо нея прилагането на множество процедурни наръчници и указания от страна на Управляващите органи по различните оперативни програми.

В контекста на по-доброто регулиране, г-жа Панайотова обърна внимание, че при подготовката за следващия програмен период предизвикателство за България ще бъде създаването на максимално ефективен за българските условия модел, без допълнително бюрократизиране и в помощ на бенефициентите. За постигане на тази цел е необходимо да бъде приложен подход, водещ до унифициране на нормативната рамка за управление на европейските средства при ясна структура за управление на програмите, достъпни и прозрачни правила и процедури, както и равномерно разпределяне на правата и задълженията между администрация и бенефициенти, водещо до по-малко бюрокрация. В заключение, г-жа Панайотова подчерта, че постигането на заложените приоритети в дейността на Комисията ще се осъществява в тясно взаимодействие и постоянен диалог с партньорите от изпълнителната власт, неправителствения сектор, бизнеса и академичната общност.

През втората част на конференцията експерти по европейски фондове от водещи испански консултантски компании споделиха своя опит и добри практики при управлението на европейските средства в Испания.

Моника Панайотова: Новият ЗОП ще се стреми към стандартизация и унификация

12.11.2010 г.

Моника Панайотова е родена през 1983 г. в София. Има бакалавърска степен по „Международни отношения” от Университета по национално и световно стопанство в София и магистърска по „Международни икономически отношения”, със специализация „Управление на международни проекти”. До 2008 г. е директор на дирекция „Проекти и връзки с обществеността“ в Института за икономическа политика. Има специализации в областта на външните отношения. От 14 юли 2009 г. е депутат в 41-вото Народно събрание, а година по-късно става председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Владее френски, английски и испански език.

Г-жо Панайотова, отскоро сте председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Какви ще са приоритетите в работата ви?

Ще има приемственост с това, което и до момента е правено в рамките на комисията. Единият основен момент в работата ни е контролът върху разходването на европейските средства. Наше задължение е да подготвяме междинни и годишни доклади, като изслушваме управляващите органи. Другата линия, върху която искам да поставя акцент, е адаптирането ни към изискванията на Лисабонския договор. След приемането му значително нарасна ролята на националните парламенти, защото вече сме активен участник в изготвянето на актовете на ЕС. Имаме възможност в рамките на 8 седмици, ако имаме възражение по някой от тях, да реагираме със становище. Ще работим активно и за повишаване на експертния потенциал към Народното събрание. Лисабонският договор изисква и тясно взаимодействие с всеки един от националните парламенти. Затова ще засилим международните отношения. Друг приоритет, свързан с европейските въпроси, е стратегията „Европа 2020” и най-вече подготвянето на българския сценарий по стратегията. Направихме допитване за това как се движат останалите държави членки по определяне на националните индикатори и трябва да ви кажа, че България е на едно от добрите места. Нашите национални приоритети са определени – инфраструктура, добра бизнес среда, конкурентоспособна младеж и доверие в държавните институции. Те бяха обсъдени на последното заседание на Съвета за обществени консултации, който е създаден към нашата комисия. В него участват много неправителствени и браншови организации, включително и Камарата на строителите в България. Така че оттук нататък задачата ни е да се изготви план за действие, което се очаква да стане през ноември.

Подготвя се нов ЗОП? Какви са недостатъците на сега действащия и как би трябвало да изглежда новият? Какви ще са основните моменти в него?

Има сформирана работна група към екипа на министър Дончев. В нея участват и депутати от правната комисия. Нов ЗОП е необходим, за да се създадат по-ясни правила, свързани с процедурите и контрола и за избягване на различните интерпретации на правните норми. Колегите са в процес на сондиране на мнения от всички заинтересовани страни. Надявам се, че ще направят оптималното, за да може всички притеснения, които досега сме имали по отношение на ЗОП, да бъдат коригирани, за да се чувстват комфортно и бенефициентите, и възлагащите органи.

На второто заседание на Съвета по обществени консултации изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков заяви, че средствата от ЕС ще се усвояват по-бързо, ако има типови договори. Според него това е необходимо, защото голяма част от процедурите по строителството са едни и същи. Ще бъде ли това регламентирано в новия ЗОП?

Аз поемам ангажимента тази препоръка да бъде предоставена задължително на екипа. Като цяло философията, която се споделя от колегите, е да се ориентираме към стандартизация и унификация, защото това възпитава определен тип поведение и ще спомогне за избягване на чувството за предварителен избор на изпълнител. Има различни идеи. Ние ще се постараем да възприемем най-доброто, което е възможно при нашите условия, защото всяка държава членка си има своите специфики. Но наистина стандартизацията и унификацията дават възможност за по-ясни правила, за опростяване на процедурите и за намаляване на бюрократичната тежест.
Първоначалният състав на работната група не е прекалено голям, за да може сравнително бързо да изготви основната рамка на проектозакона. Той ще е базата, върху която ще се стъпи и после ще се надгражда. След това ще се проведат последващи дискусии и всеки ще даде своите предложения.

Какво е мнението ви за създаването на специален закон за еврофондовете, който да обедини всички нормативни актове, свързани с тази материя? Какво трябва да включва този закон?

През последната половин година бяха приети редица постановления на МС, които имат за цел да отпушат системата. Те бяха правилна крачка. Целта на закона е всъщност да унифицира всички тези нормативни актове. Така ще се уточнят контролните функции и ще се създадат ясно разписани права и задължения на заинтересованите страни. Засега проучваме как тази сфера на дейност е регламентирана в другите държави членки на ЕС. След това ще се сформира работна група, която да го изготви.
Според мен законът ще бъде по-полезен при планирането на следващия програмен период, защото в момента сме в средата на настоящия и всяка рязка промяна би затруднила така или иначе забавеното усвояване. Хубавото е, че засилихме темпа както на договарянето, така и на разплащането. Към 30 септември имаме 8,06% усвояемост на средствата спрямо 2% към септември миналата година.

Липсата на проектна готовност е една от слабостите в работата по оперативните програми. Какво може да се направи в тази насока, за да се насърчи изготвянето на качествени проекти?

Много е важно да не допускаме това да се случи през следващия програмен период 2014–2020 г. Препоръката, която ние като парламентарна комисия сме дали, е, че проектирането трябва да е в унисон с българския сценарий на Стратегия 2020 и с неговите приоритети. Важно е да не допускаме две грешки от сегашния период. Първата е, че без предварителна проектна подготовка започнахме големи инфраструктурни проекти, което доведе до тези недобри резултати. Втората грешка е, че беше направен опит да се покрият абсолютно всички сектори, което е невъзможно. При следващия програмен период трябва да има по-сериозно приоритизиране.

Какви мерки още са необходими за по-бързото и пълноценно усвояване на еврофондовете?

Необходими са ясни правила, опростени процедури, намаляване на административната тежест, информираност на бенефициентите, ускоряване на проектните решения. Трябва да има по-голяма динамика, но тя да е законосъобразна. Контролът и отговорността на управляващите органи също са изключително важни.

Какво според вас трябва да се направи по отношение на административния капацитет на управляващите органи на оперативните програми? Достатъчен ли е, има ли нужда от още кадри и в кои направления?

Човешкият ресурс винаги е необходим. Особено при по-големите инфраструктурни проекти, които са по ОП „Транспорт”, има дефицит на достатъчно експертиза и капацитет. Затова е и предложението да бъдат привлечени външни експерти, които имат необходимите компетенции. Възможното усвояване за тази година е между 10 и 11%, в момента е 8,06%. Аз се надявам да го постигнем. По отношение на договарянето сме над 34%, а може да достигнем 48-50% до края на 2010 г.

Как ще коментирате изразените резерви от страна на ЕК към сключеното от българското правителство споразумение със Световната банка, според което техни експерти ще управляват големите инфраструктурни проекти?

Според мен ставаше дума по-скоро за погрешна интерпретация. Но дори и да има резерви, аз смятам, че те са преодолими, когато има мотивирано предложение.

Нашият вестник е издание на Камарата на строителите в България. Този бранш беше най-сериозно засегнат от кризата. В заключение какво бихте казали на нашите читатели?

Периодът е труден за всички, особено за строителите. Правителството обаче предприе редица реформи. Трябва да подходим с разбиране и с общи усилия да преодолеем проблемите. Бюджетната рамка за следващата година показва, че страната ни ще е с най-ниска данъчна тежест и ще се създадат предпоставки за повече инвестиции и за по-добър бизнес климат. Ние сме десен проект, а убежденията на десните са, че индивидуалният успех допринася за общия. Така че с подобряването на средата ще се създаде възможност всеки да върши успешно работата си.

Интервю на Мариана Корчакова за в. Строител

МГЕРБ взе участие в дискусия за електронното гласуване

09.11.10 г.

На 8 ноември в "Червената къща" в София се проведе дискусия на тема "Е-гласуване" като част от проекта "Е-гражданственост". В ролята на модератор влезе доц. Анна Кръстева, ръководител на проекта.

В дискусията взеха участие представители на младежките организации на МГЕРБ и ДСБ, преподаватели от НБУ, представители на неправителствената организация „Гласуване без граници“, представители на „Другата България“, студенти, блогъри и граждани.Като представители на МГЕРБ участие взеха Петър Тонков от Пловдив и Митя Атанасов и Ботьо Ботев от София.

Всички участници се обединиха около идеята, че електронно гласуване трябва да има, но е нужно много внимателно да се изгради система за гласуване, така че да няма манипулиране на вота и да не се улеснява купуването на гласове. Въпреки изложените мотиви, че този вид гласуване е достатъчно сигурен, тъй като неприкосновеността на вота се гарантира чрез различни методи за сигурност, участниците не приеха призива електронното гласуване да се въведе изцяло веднага, а се обединиха около идеята за провеждането на пилотен проект, който по възможност да обхване предимно българите в чужбина, където гласуването е затруднено и младите мобилни хора от големите градове на България.Дискусията завърши с обобщението, че мнозинството от присъстващите и участниците в дискусията подкрепя идеята на правителството за провеждане на експериментално електронно гласуване, резултатите от което е необходимо обаче да се подложат на изследване.

Стартира кампанията "Младите говорят за Европа"

03.11.10 г.

На 2.11.2010 г. представители на МГЕРБ-София поставиха началото на първия етап от проекта ‘Младите говорят за Европа’. Инициативата е под патронажа на д-р Андрей Ковачев – ръководител на българската делегация и евродепутат от групата на ЕНП в Европейския парламент и се реализира със сътрудничеството на фондация ‘Пайдея’.

Целта на проекта е под формата на дебат да бъдат обсъдени теми, свързани с европейската идентичност, общностното гражданство и мястото на България. Темата е особено актуална в период, когато след приемането на Лисабонския договор Европейският съюз се променя.
Целевата група са учениците от горните класове на десет столични училища, които по време на първия етап участват с два отбора в дебат, като победилият отбор се класира за втория кръг, който ще се проведе между отделните училища.

Началото на инициативата бе поставено в 133 СОУ ‘А.С. Пушкин’, където учениците с особено желание и добра подготовка дебатираха по темите: "Чувствате ли се европейци" и "Какво за Вас означава европейското гражданство".

По-късно по време на дебата в 91 Немска езикова гимназия участие взе лично д-р Андрей Ковачев – възпитаник на гимназията, който представи пред учениците дейността на Европейския парламент и как политиката, която се чертае в Брюксел има пряко отражение у нас. Към него бяха отправени и много въпроси, свързани с дейността му като евродепутат и председател на българската делегация от групата на ЕНП. Младежите от немската гимназия дебатираха по темата за многообразието и единството на Общността. Тази и следващата седмица дебати ще се проведат и в останалите училища в столицата.

Моника Панайотова взе участие в провелата се в Брюксел 44-та среща на КОСАК

27.10.10

Председателят на младежката организация на ГЕРБ и председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то НС Моника Панайотова взе участие в 44-тата среща на КОСАК - Конференцията на комисиите по европейски въпроси на страните-членки и кандидатстващите за членство в ЕС, която се проведе на 25 и 26 октомври в двореца „Егмонт” в Брюксел, в рамките на Белгийското председателство на ЕС.

Двудневните дискусии бяха в рамките на заложените в дневния ред теми, а именно: Устойчивото развитие и програмата „Европа2020”; Бъдещата роля на КОСАК след влизане в сила на Договора от Лисабон; Белгийското председателство на Европейския съюз, както и Парламентарния контрол над общата политика за сигурност и отбрана. Кратко представяне на работата на Европейската комисия и Съвета за периода на Белгийското председателство беше направено от техните председатели Жозе Мануел Барозу и Херман ван Ромпуй, които бяха и специални гости на срещата. Заедно с тях, участие в срещата взе и премиерът на Белгия Ив Льотерм. Тримата говориха по различни актуални въпроси от дневния ред на ЕС, сред които се откроиха икономическото управление на ЕС, кризата и мерките за нейното преодоляване, Бюджет 2011 на ЕС и др.

В рамките на панела „Устойчивото развитие и програмата „Европа 2020”” участие взе председателя на комисията Моника Панайотова. В обръщението си към участниците тя сподели, че стратегията „Европа 2020” е амбицирала българската държава не само да определи своите национални индикатори за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, акцентирайки върху териториалната, икономическа и социанална кохезия; приотизиране и прилагане на интегриран и синергичен подход, но и да определи в своята Национална програма за реформи, българските приоритети, както и да обвърже дебата за новия програмен период за Кохезионната политика (2014-2020) със стратегия „Европа 2020”. Отчитайки опита на Европа с Лисабонската стратегия Моника Панайотова призова представителите на държавите-членки в ЕС, първо да мобилизират своето интелектуално въображение, чрез включване на всички заинтересовани страни, а именно народните представители, като представители на законодателната власт, представителите на изпълнителната власт, неправителствения сектор, бизнеса и академичната общност и второ - да имат политическата воля всяка страна да определи своите национални индикатори и да разработи план за действие, така че стратегия „Европа 2020” да не остане „един документ, с хубаво звучащи послания, но реално приложим и достигащ целите, които си поставяме”.

В рамките на провелите се дискусии бяха поставени много въпроси - относно приоритетите на Белгийското председателство по отношение на постигнатия прогрес по отношение на страните от Западните Балкани и тяхната европейска перспектива; решаването на проблема с името на Бившата югославска република Македония, като предпоставка да нейното приемане в ЕС; подробностите около обсъждащата се „Дунавска стратегия”, както и отношенията между ЕС и страните от т.н. Източно партньорство. Широко дискутиран беше и въпросът за парламентарния контрол над общата политика за сигурност и отбрана след прекратяването на Западноевропейския съюз и неговата асамблея и идеите на някои държави за създаване на нов орган за контрол.

До късно вечерта през първия ден продължи председателското заседание, което обсъди заключенията и приноса на 14-тия полугодишен доклад на КОСАК. След дълги разисквания, предложения и компромиси от страна на представителите на държавите-членки, малко след 20ч. на 25 октомври председателите на комисиите по европейски въпроси на държавите-членки и кандидатстващите за членство в ЕС приеха с консенсус за финалните текстове от доклада, които на следващия ден бяха одобрени от делегациите.

Представител на МГЕРБ посети Европейската комисия по програма "Млади български лидери"

27.10.10 г.

На 25 и 26 октомври 2010 г. в Брюксел, Белгия се проведе информационна визита в Европейската комисия по програмата "Млади български политици". На нея участие взе Йоана Бакърджиева– член на МГЕРБ София.

Целта на визитата беше запознаване с дейността на Европейската комисия и в частност нейните бъдещи действия спрямо България. Лектори бяха представители на различни комисии, които успяха да представят на участниците теоретичната основа, умело преплетена с практиката и реалните резултати от досегашната политика на ЕС.

Особен интерес сред участниците предизвика презентацията върху Регионалната политика на ЕС, представена от Цвятко Великов, който даде фокус на българските условия в тази политика. Акцентът беше поставен върху разясняване на основни понятия, бюджет, правна база и Кохезионния фонд. Останалата част от лекциите бе обвързана с енергийната политика на ЕС и климатичните промени, здравната политика и защитата на павата на потребителите. Посетителската визита даде възможност на участниците в нея да се запознаят с действията на ЕК, методиката на взимане на решения и предстоящите промени в условията на България. Професионализмът на лекторите осигуги наличието на дебат спрямо раглежданата проблематика и даде възможност за отговори на различни въпроси.

Лектори по време на посетителката визита по програмата Млади български политици бяха: Живка Петрова член на кабинета на върховния представител на ЕС, Цвятко Великов генерална дирекция за регионална политика, Джилс Джентъл отдел комуникации и междуинституционални връзки, генерална дирекция за енергетика и транспорт, Весела Карлуковска отдел „Междуинституционални връзки и комуникация” към генерална дирекция за Здраве и потребители, Надежда Клянчева Европейска служба за борба с измамите и др.

Приоритетите в европейската политика на българския парламент

27.09.10 г.

Според Моника Панайотова, една от насоките на българската европейска политика е насочена към адаптиране на националния парламент към изискванията на Лисабонския договор.

Българският парламент определя приоритетите в своята европейска политика въз основа на стратегията „Европа 2020”. Това е основополагащият документ на Европейския съюз, в който са заложени вижданията за бъдещето на страните-членки, основните цели на общата европейска политика и начините, по които те ще бъдат достигнати. В интервю за Радио България председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете в НС Моника Панайотова каза, че българската европолитика се осъществява в две насоки:

„Едната е свързана с адаптиране на националния български парламент към изискванията на Лисабонския договор – посочи тя. – След приемането му /на 1 декември 2009 г./, ролята ни като национален парламент е вече много важна. Реално актовете на ЕС ще идват от ЕК директно в националните и те могат в рамките на 8 седмици да излязат със свое становище, ако имат забележки по тях. След като това бъде изчистено, тези актове ще отиват в ЕП. Затова е много важна ролята ни тук, да имаме необходимия капацитет, за да отговорим на тези очаквания. Въпросът е свързан също и с важното двустранно парламентарно сътрудничество между депутати от национални парламенти в ЕС, за да има подкрепа даденото становище на НС по даден законопроект на еврониво.

Другата линия е свързана с приоритетите на България в контекста на евростратегията – енергетика, регионално развитие и земеделие. В тези области се очаква устойчив, интелигентен и приобщаваш растеж. Той ще се реализира задължително след консултации с представители на неправителствени, работодателски и синдикални организации. Към комисията по европейски въпроси в НС има специално създадена комисия за този обществен дебат. Работата, която ни предстои е да започнем разговори за новите оперативни програми на ЕС за периода 2014 - 2020 г.”

Какво е новото при тези програми?

„В предишния период на планиране на оперативни програми в България, недостатък бе, че са се опитвали да обхванат всички ресори. При този подход резултатите не са така осезаеми, защото финансовата подкрепа се използва по почти всички направления – от инфраструктурата до екологията, от административния капацитет до човешките ресурси и т.н. Според мен верният път е да преценим ясно кои ще са приоритетите ни при ползване на евросредствата. Дали това ще са инфраструктура, образование, конкурентност на бизнес средата или други, но трябва да бъдат фиксирани, за да може и средствата да се концентрират в тези цели. Другият важен момент е, когато се използват пари по сегашните оперативни програми, както и по следващите от новия оперативен период, да има интегриран подход и синергичен ефект между тях. Тоест, да не се гледа поотделно на всяка една оперативна програма, а те взаимно да се допълват. Това е една от препоръките на комисията ни към изпълнителните органи у нас. В тази връзка до края на януари сл. г. трябва да изготвим годишен доклад за усвояването на еврофондовете в България.”

Известно е, че по отношение на усвояването на европейските пари страната ни има закъснение с три години. Много малък е процентът на вложените пари по конкретни проекти, а възможностите са големи. От началото на тази година процесът беше ускорен с облекчаване на процедурите, с контрол върху изразходваните средства и нещата са тръгнали в добрата посока, посочи още Панайотова. С какво може да се ангажира парламентът чрез законодателната си работа в това отношение?

„Това, което сме задали като приоритет в НС, е създаването на Закон за еврофондовете – подчерта тя. – В момента е поръчано проучване за това как е регламентирана тази сфера в различните страни-членки, за да може да взаимстваме добрите практики. Целта е да няма отделни поднормативни актове, а цялостен закон, който да увеличи контрола, да се улеснят процедурите и процесът като цяло.

От 2011 г. в 28 области на страната ще стартират информационни центрове. Там бенефициентите, основно общини, ще имат пряк достъп до информацията за евросредства и начините за кандидатстване за тях. Онлайн системата също дава шанс за по-голяма информираност и прозрачност. Тоест, правят се правилните крачки, но за ефект от тях , ще трябва да изчакаме.”

интервю на Татяна Обретенова за БНР

МГЕРБ взе участие в първото заседание на Съвета на ЕДС на тема: Човешките права и демокрацията - популяризиране на европейските ценности

27.09.10 г.

От 21 до 26 септември в Кишинев, Молдова се проведе първото заседание на Съвета на ЕСД за 2010 г. На него участваха над 25 организации-членки от различни държави, а домакин на събитието бе младежката организация на Християн-демократическата народна партия (ХДНП) - „Ново поколение”.

От името на МГЕРБ участие взе Калин Захариев, заместник международен секретар на МГЕРБ и съпредседател на постоянната работна група за висше образование на ЕСД.

Откриването на събитието бе с дискусия с участието на Наталия Коробца, представител на Фондация „Конрад Аденауер” за Молдова. Предвид дейността на фондацията, както в Европа, така и по света, темата бе свързана с популяризирането на ценностите на ЕС.

Настоящата политическа обстановка в Молдова, с акцент върху съветското минало и европейското бъдеще на Молдова бе представена от г-н Лури Рошка, председател на Християн-демократическата народна партия.

Двама водещи политически анализатори – Игор Ботан и д-р Виорел Циботару представиха процеса на демократизация в Молдова, затвърждаването на демократичните процедури и правителствените стратегии в тези насоки. От срана на двамата анализатори обстановката в Молдова бе описана като „стабилна нестабилност”, липса на политически партии и вместо това наличие на „геополитически партии”, насочени към Руската федерация, и към Европейския съюз. Бе засегната и темата за сепаратистката територия Транснистрия. По думите на двамата, непризнатата като самостоятелен субект област е поддържана от Русия, която целенасочено подкрепя сепаратистки територии в бившите съветски републики.

Младежите се срещнаха и с г-н Вители Грошу, представител на Центъра за информация и документация на НАТО в Молдова. Основната дискусията бе за евроатлантическите перспективи на Молдова.

Бяха проведени и няколко срещи в Министерството на външните работи и европейската интеграция, където участниците проведоха разговор с представител на кабинета на министъра. По време на дискусията бе даден ясен сигнал за външнополитическата ориентация на Молдова – към ЕС и НАТО, и в Министерство на правосъдието, като участниците имаха възможността да разговарят със заместник министъра относно ключовата роля на правосъдието по отношение на човешките права и бъдещото присъединяване на Молдова към ЕС.

Една от най-важните срещи бе с министъра на образованието, към когото бяха отправени многобройни въпроси, относно образователната система на Молдова, Болонския процес, броя и финансирането на висшите училища, мобилността на студентите, програмите за обмен, акредитацията на ВУЗ и специалности, и др.

По време на работната сесия участниците бяха разпределени в трите постоянни работни групи на ЕС – Висше образование, Политики за Европа и Човешки права.

В рамките на работните сесии бяха представени, обсъдени и изменени предложения и резолюции в компетентностите на отделните групи. Организирани бяха и дискусии с представители на неправителствени организации в сферата на човешките права. Основните насоки на разговорите бяха за ролята на НПО в защита на човешките права, повишаване на инициативността на младите хора, особено в райони като Транснистрия. Бе засегната и правната рамка за защитата на човешките права в Молдова. Участие взе и представител на „Амнести интернешънъл”, представяйки дейността на организацията, както и проблемите с работата си в Молдова.

Младите в ГЕРБ поднесоха цветя на паметника на жертвите на комунистическия режим

09.09.10 г.

По случай 9 септември, денят за почитане на жертвите на комунистическия режим, от името на парламентарната група на ГЕРБ младежки ГЕРБ София, начело с Моника Панайотова – председател на МГЕРБ и председател на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то НС и Доброслав Димитров – председател на комисията по външна политика и отбрана в 41-то НС поднесоха цветя пред паметника на жертвите загинали от комунистическия режим.

„На този ден можем да си направим равносметка, какво трябва да направим, за да не се допуска в бъдеще „повтаряне” на историята. Всички ние днес следва да отчетем факта, че можем да мислим, да чувстваме и да изразяваме свободно това, което мислим и чувстваме.” – заяви Моника Панайотова. Според нея всички ние, като граждани трябва да оценим факта, че в момента България има правителство, което е близо до трепетите на гражданите, вслушва се в тяхното мнение и работи съвместно с тях. Като противоположен пример тя даде днешното изказване на парламентарната група на БСП в парламента, с което партията се е показала като нереформирана, не споделяща демократичните ценности и най-важното – не вярваща в мисълта, че „историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето”.

МГЕРБ проведе своя трети летен университет

07.09.2010 г.

В периода 3 – 6 септември във Варна се проведе, станалият вече традиционен, трети летен университет на младежката организация на ГЕРБ. Участие в него взеха над 40 младежи от структурите на организацията в цялата страна, подбрани на конкурсен принцип.

Устойчиво развитие, отговорност към околната среда, енергийна ефективност и връзката образование – бизнес бяха сред основните дискутирани теми по време на обучението, което се проведе под мотото „Устойчивото развитие през погледа на младите”. Темите на летния университет бележат един от приоритетите на МГЕРБ и ГЕРБ, както и целят поставяне началото на предстояща национална кампания с екологична насоченост и „зелени идеи”.

Взаимовръзката между икономическо развитие и околна среда е поставена на дневен ред на ниво Европейски съюз (и в частност ЕНП) в стратегията „Европа 2020”, а този процес налага възприемането му като приоритетен и в България. В тази връзка трябва да започнем политика на възпитание и създаване на възприятие сред гражданите, че обединяването на икономическото и социално благоденствие с опазването на околната среда трябва да се развива като едно цяло. Наличието на отговорна политика създава надеждна политическа и организационна рамка. Като организация с евроатлантически ценности, ориентирана към гражданското общество и младите хора, ГЕРБ и особено МГЕРБ намират подкрепа именно там. За това целевата група на бъдещата кампания са младите хора, от които зависи процесът на устойчиво развитие.

Форумът бе открит от вицепремиерът, министър на вътрешните работи и заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов, който приветства младежите. Към участниците и гостите поздравления отправиха и председателят на младежката организация и народен представител в 41-то НС Моника Панайотова и областният координатор и депутат от Варна Павел Димитров. Участие в работните групи, дебатите и интерактивните игри, провели се по време на летния университет взеха още и председателят на Народното събрание Цецка Цачева, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, министърът на външните работи Николай Младенов, министърът на обраната Аню Ангелов, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, министърът по еврофондовете Томислав Дончев, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Сред лекторите на форума бяха още народни представители от ГЕРБ, евродепутатите от ГЕРБ в групата на ЕНП в Европейския парламент Илияна Иванова и Владимир Уручев, както и Севдалина Арнаудова и Никола Николов от пресцентъра на ПП ГЕРБ. Специални гости на третия летен университет на МГЕРБ бяха Богдан Мирчев, представител на фондация „Ханс Зайдел” за България, с чиято любезна помощ се организира мероприятието, както и проф. Ханс-Петер Нидермайер, директор отдел Стипендии към Фондация "Ханс Зайдел", Мюнхен.

За три дни участниците успяха да се запознаят с приоритетите в различните министерства; с обсъждащите се в Народното събрание законопроекти; с участието на България в работата на Европейския парламент; научиха как се работи с медии и как да се подготвят за участие в дебат; дадоха своите предложения за „зелени идеи” и симулираха създаване на предприятие – от възникването на идеята, до съставянето на бизнес план и успешното управление на екипи.

Моника Панайотова: Отчетено е забавяне на реализацията на проектите по инструмента "Шенген"

01.09.10 г.

Няма цифра в доклада на парламентарната комисия за еврофондовете, която да показва евентуални загуби за България по програмата "ИСПА", заяви в предаването "12+3" Моника Панайотова, председател на комисията, във връзка с публикация в днешен ежедневник, че страната ни може да загуби 543 млн. евро по програмата. Според Панайотова в доклада е изказано съображение, че съществува опасност да бъдат загубени средства по програмата, ако не бъдат ускорени темповете. "Има принципно съгласие от страна на Европейската комисия за удължаване на срока на завършване на проектите по предсъединителна програма "ИСПА", която е до края на 2011 г., а по отношение специално на "Дунав мост 2" - 2012 г.", каза тя.

Тенденциите, които наблюдаваме през последните месеци по отношение на оперативните програми, са ускоряване както на разплащанията, така и на договарянията, съобщи Панайотова. "Имаме темп от 7 пъти повече усвоени средства, което прави реално над 1 млрд. лв., и над 5 млрд. лв. договорени, като в последните 2 месеца, които не са наблюдавани в доклада, тъй като той е за първото шестмесечие, този устойчив тренд се запазва и имаме над 53 млн. евро разплатени и над 56 млн. евро договорени", посочи тя. Според нея за юли и август процентът на усвоояемост е 7,66. "Спрямо това, което е постигнато през предишните години, ... 7 пъти имаме растеж ... Оттук нататък много е важно не само усвояването, но и качеството на проектите, които се подготвят, за да имат възможно най-мултиплициращ ефект за икономиката на страната ни. И препоръката всъщност на комисията ни е да има т. нар. "синергичен подход" между оперативните програми, за да може да се постига много по-интегриран подход, те взаимно да се допълват в условията на криза и в условията на реализиране на реформи. Така че темпът, с който в момента, след промените, се развиват нещата, е наистина положителен, но той по-скоро не трябва да ни успокоява, а да е мотиватор за още по-силно ускоряване", смята председателят на комисията. Според нея България разполага средно с 8 млрд. евро по оперативните програми.

Докладът обхваща 21 инструмента, които са финансирани със средства от Европейския съюз, добави тя. "Извън опертивните програми ние наблюдаваме също така и инструмента "Шенген". С огред на присъединяването на България към Шенгенското пространство комисията пряко наблюдава този инструмент. Хубавото, което направи правителството, е да удължи срока на договарянията към 31 март - по памет цитирам - но важното е, че ние успяхме да контрактуваме всичкия финансов ресурс, който беше по този инструмент. Отчетено е обаче забавяне по реализацията на проектите, а програмата изтича към 31 декември, т. е. трябва да има по-голямо ускоряване, за да може да се реализират всъщност проектите, които са в рамките на процеса на присъединяване на България", посочи Панайотова.

Има ли рискови програми, по които губим пари, какви нормативни и институционални промени бяха направени с въвеждането на ресора на министъра по еврофондовете Томислав Дончев, кои са постижимите критерии за разплащания и договорени средства по оперативните програми, какво се възприема от бизнеса като пречка за включването му по част от програмите, къде е разликата между България и останалите държави-членки на ЕС по отношение на оперативните програми и в кои от тях България изостава, както и колко са разплатените средства по програмата за развитие на селските райони можете да чуете в звуковия файл с интервюто с Моника Панайотова.

източник: БНР

Моника Панайотова: Имаме темп от 7 пъти повече усвоени средства по оперативните програми

01.09.10 г.

Моника Панайотова, председател на комисията по европейски въпроси в парламента, заяви пред БНР, че междинният доклад за усвояването на средствата от еврофондовете не съдържа данни за евентуални загуби за България по програмата ИСПА. Тя поясни, че е изказано съображение, че съществува опасност да бъдат загубени средства по програмата, ако не бъдат ускорени темповете.
„Има принципно съгласие от страна на Европейската комисия за удължаване на срока на завършване на проектите по предприсъединителна програма "ИСПА", която е до края на 2011 г., а по отношение специално на "Дунав мост 2" - 2012 г.", каза Панайотова.

Депутатът съобщи и за тенденции за ускоряване както на разплащанията, така и на договарянията по оперативните програми, са. „Имаме темп от 7 пъти повече усвоени средства, което прави реално над 1 млрд. лв., и над 5 млрд. лв. договорени, като в последните 2 месеца, които не са наблюдавани в доклада, тъй като той е за първото шестмесечие", поясни тя. Според нея за юли и август процентът на усвояемост е 7,66.
Според Панайотова България разполага средно с 8 млрд. евро по оперативните програми. „Оттук нататък много е важно не само усвояването, но и качеството на проектите, които се подготвят, за да имат възможно най-мултиплициращ ефект за икономиката на страната ни". Комисията препоръчва т. нар. "синергичен подход" между оперативните програми, за да може да се постига много по-интегриран подход.

Докладът обхваща 21 инструмента, които са финансирани със средства от Европейския съюз . Комисията пряко наблюдава инструмента „Шенген". „Важното е, че успяхме да контрактуваме всичкия финансов ресурс, който беше по този инструмент.", каза депутатът. „Отчетено е забавяне по реализацията на проектите, а програмата изтича към 31 декември, т. е. трябва да има по-голямо ускоряване, за да може да се реализират проектите, които са в рамките на процеса на присъединяване на България", посочи Панайотова.

източник: Портал "Европа"

МГЕРБ се оттегля от Инициативния комитет за създаването на Национален младежки съвет

На 21 юли 2010 г. с писмо до Инициативен комитет по създаване на Национален младежки форум /ИК/ МГЕРБ изрази свойте притеснения и колебания по повод процеса по учредяване на НМФ, стартирал през март 2010. МГЕРБ подкрепя създаването на младежко представителство в България и работеше активно в ИК с политически и кадрови ресурс от самото начало.

Изключително важен момент е това, че енергията на младите хора е събрана и е достигнала момента да се говори за реална и структурирана младежка политика. Важно обаче за нас е тази енергия да бъде насочена в правилната посока и да се съсредоточи в една работеща структура, в която основната цел да бъде - диалогично да се градят политики.

Именно в тази насока МГЕРБ многократно е изразявала опасенията си, както към самата структура, така и към това, че младежкото представителство може да бъде използвано за обслужване на частни партийни интереси. Съмненията на организацията се потвъдиха, когато те бяха изразени, както от неправителствени, така и от други политически организации. Имайки предвид и брoженията около критериите и представителността на организациите в настоящата структура на НМФ, ние от МГЕРБ смятаме, че макар да продължаваме да подкрепяме идеята за създаване на НМФ ще се оттеглим от Инициативния комитет по създаването му.

Подкрепяме идеята националният младежки орган да бъде регламентиран със закон за младежта и ще работим усилено в тази насока, като оставаме на разположение за конструктивен диалог по въпросите на младежката политика и ще се радваме да постигнем функциониращо представителство на младите хора в България, което да бъде генератор на креативни идеи и да работи за развитието на секторната младежка политика.


Национален Изпълнителен Съвет на МГЕРБ