Моника Панайотова за скандала с дипломатите-агенти и усвояването на евросредствата

21.12.2010 г.

Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове

Водещ: По темата, която продължава да е актуална вече няколко дни. Представители на бившата Държавна сигурност в дипломатическите ни служби. Изходът оттук нататък сред големия скандал, който се разрази и в контекста на двете политически оставки, които бяха подадени – на министър Божидар Димитров и на заместник-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров. Какви са намеренията на управляващата партия ГЕРБ, още повече днес вестниците недвусмислено тиражират едно нова подкрепа за лустрацията в политическия ни живот, включително и в дипломацията, тази на ДПС. По темата ще говорим с Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и член на Комисията по външна политика и отбрана. Добро утро, г-жо Панайотова.

Моника Панайотова: Добро утро на вас и на слушателите.

Водещ: За вас изненадваща ли е подкрепата, макар сега само на ниво интервюта, която дойде от ДПС за радикално решаване на проблема с бившите служители на Държавна сигурност във властта.

Моника Панайотова: Бих я определила като... бих я приветствало, по-скоро. Не бих я определила дали е изненадваща или не. Важното е, че наистина сме на етапа, в който, за съжаление не всички до момента политически сили декларират своята готовност, а именно бивши агенти на Държавна сигурност да бъдат наши дипломатически представители зад граница.

Водещ: Засега стеснявате само дипломатически представители. Мислите ли, че е време да се води големият разговор изобщо за присъствието на Държавна сигурност в живота на България.

Моника Панайотова: Абсолютно има политическата воля това да се случи, но ние се стараем да го правим поетапно, защото това е проблем, който 20 години, за съжаление, не е намерил своето решение и няма как радикално изведнъж да се случи.

Водещ: Може би, защото 20 години не е намерил решение, затова сега са трудни и големите решения?

Моника Панайотова: Точно така и другото, което е обществото вече е готово и мисля, че самият факт, че самото мнозинство сме хора, които не са обременени през годините. Които наистина дойдоха с идеята да променят и манталитета и начина на водене на политика в страната, показва тази сила и желание нещата да се променят. Не само го декларира, но и предстои да се предприемат конкретни стъпки. Защото наистина е недопустимо нашите представители зад граница, съответно да бъдат наши представители, защото авторитетът на страната ни в голям процент се гради на тяхната работа. Тук не говорим за техните лични качества или ниво на професионализъм. Тук говорим за принципи и за ценност, която те изповядват. Само ако ми позволите да кажа всъщност, че двата документа, които обявяват статута, които дефинират статута на разузнавателното управление на Държавна сигурност се градят именно на активна разузнавателна дейност на територията на капиталистическите страни, единият документ. Другият документ казва, че трябва дейността да бъде насочена против главния враг САЩ и техните съюзници, на първо място Турция и Гърция.

Водещ: Уникален архаизъм.

Моника Панайотова: Те са изповядвали такива ценности, такива убеждения. Работили са срещу тези страни и изведнъж да обърнат своята визия и начин на водене на дипломация на 180 градуса.

Водещ: Добре, но все пак вие сте човек, който и в качеството си на член на Комисията по външна политика имахте възможност да се срещнете с някои от нашите посланици. Мисля, че имаше изслушвания при вас в комисиите. Вие лично като депутати носите ли отговорност за някакво такова назначение, което е реализирано в рамките на мандата на ГЕРБ? Независимо от това, че процедурата е започнала преди това.

Моника Панайотова: По принцип при нас се провеждат изслушвания на дипломатите, които предстоят. Всъщност това, което ние можем да проведем е единствено е да изслушаме нашите представители там и съответно да декларираме евентуално своята политическа подкрепа за техния предстоящ мандат. Самите прерогативи и самият начин на избор зависи както от външния министър, така съответно и от президента. Тъй като те се назначават с указ.

Водещ: Давали ли сте такава политическа подкрепа в Комисията на хора, които сега трябва да бъдат отзовавани, сещате ли се?

Моника Панайотова: Не. Скоро дадохме политическа подкрепа на г-н Марин Райков, който е нашият посланик във Франция и който не е в съответния списък, на г-жа Поптодорова, която е в САЩ и която също не фигурира. Важното е оттук нататък, какво правим.

Водещ: Да, какво правите оттук нататък?

Моника Панайотова: Ситуацията в момента е в 13 от 27 държави-членки ние имаме такива представители. В седем от държавите от Балканите ние имаме представители, които фигурират в този списък, което е недопустимо. В държави, в които ние промотираме демокрация, европейски ценности, начин на определен тип водене на политика всъщност да се извършва от тези представители. В този момент вече оттук нататък те са дискредитирани. Ако преди това в рамките дори на изслушванията на комисията ние не сме знаели, че те присъстват в тези списъци, те вече са там. Така, че оттук нататък от една страна има политическата воля, има я на парламента и на управляващото мнозинство и съответно на премиера, на правителството.

Водещ: Да бъде направено какво? От вас се очаква декларация, резолюция, някакъв документ. Недвусмислено външният министър каза, че това се очаква от парламента. Мислите ли, че това може да се случи до утре или темата я отлагаме за догодина?

Моника Панайотова: По принцип така или иначе тя ще се отложи догодина, с оглед на това, че искаме да излезем с единна резолюция на парламента, което ще отнеме време за консултации между политическите сили. Аз лично, в момента се подготвя резолюцията, се надявам да бъде входирана до края на годината, за да може всъщност от януари месец да започне същинската част.

Водещ: Тя какво като дух съдържа?

Моника Панайотова: Важното, което искаме да дадем като послание, е наистина тези хора да бъдат отзовани и да се даде шанс по-младите да тръгнат нагоре в дипломатическата кариера. Другото, което от нас зависи като депутати и съответно като правителство, е да се внесат необходимите поправки в Закона за дипломатическата служба, които да направят невъзможно влизането в системата на хора с подобен статус. Както във висшите постове, посланик, генерален консул, временно управляващ, постоянен представител, като това вече се предвижда да стане в начало на следващата година.

Водещ: И самата вие казахте, че тук става дума за една обвързана компетентност, която засяга и президента. Отзоваване как, ако президентът е на позиция, че част от тези посланици са ни вкарали в ЕС и НАТО и че за всеки от тях трябва се взима решение, както се казва, досие по досие, ако останем на този оперативен език.

Моника Панайотова: Аз лично наистина се надявам президентът да преосмисли своята позиция, наистина премиерът правилно дефинира ситуацията там, че гарван гарвану око не вади. Но в крайна сметка оттук нататък от това зависи имиджът и авторитетът на страната ни. Ако наистина имаме национално отговорно поведение, което по принцип президентът винаги се е опитвал да декларира, сега трябва да го докаже чрез конкретни действия. Има и една друга линия, в крайна сметка и самите дипломати имат възможност те да се оттеглят сами, в случай че съответно няма необходимата политическа воля от страна на президента да предприеме действия. Защото наистина тук не говорим за конкретния човек, тук говорим за имиджа на страната ни. А когато марката на страната ни не стои добре, трудно бихме могли да реализираме успешна политика и да имаме доверието на своите съюзници.

Водещ: Добре, но все пак трябва да имате резервен вариант, ако президентът откаже. Спомняте си колко дълго продължи дебатът около посланиците ни в САЩ и Турция във връзка с изборите и провеждането им там. Смятате ли, че трябва сте готови за някакъв резервен вариант да бъдат привикани тези хора тук в България и ако такова масово привикване на тези хора тук в България има, как това също се отразява на марката България, за която говорите?

Моника Панайотова: Така е, но така или иначе вече след като е ясен списъкът, самите наши партньори ни питат какво правите оттук нататък.

Водещ: Питат ли ви наистина, защото бяхме упрекнати, че ние питаме повече от тях?

Моника Панайотова: В никакъв случай, разбира се, че деликатно се задава въпроса от тях, защото вече със съвсем други очи се гледа на тези наши представители. Аз наистина не искам да упреквам тези наши представители там, някои от тях наистина може да са вършили своята работа, както трябва, но самият факт, че са принадлежали към тези структури, които са изповядвали тази философия и тези ценности, вече е трудно да убедиш човека от себе си, че ти работиш в интерес на вашето партньорство, а не в чужд интерес.

Водещ:Един конкретен казус искам да коментираме с вас. Посланикът ни в Унгария. Унгария поема от 1 януари представителството на ЕС в много важен за България момент. Какво правим с този човек, ако го отзовем, кой ни представлява тогава, ако го оставим, той пък е такъв.

Моника Панайотова: Трябва да ви кажа, че тук наистина е много деликатно, защото в крайна сметка председателството е в рамки на 6 месеца, а в рамки на това представителство ние очакваме и присъединяването на България в рамките на Шенгенското пространство.

Водещ: Именно.

Моника Панайотова: От тази гледна точка вече зависи от самия дипломат. Ако наистина имаме блокиране от страна на президента и не можем да преодолеем тази преграда, тук вече морален дълг според мен е на самия дипломат да направи своя избор, защото в крайна сметка той е декларирал, че отива да защитава интересите на държавата, а неговото присъствие в случая там, вече не е в интерес на държавата.

Водещ: Да, но вие знаете и колко време отнема и процедурата по изпращане на нов посланик заради самите, как да кажа, отново процедури, които предполагат действия и от двете страни по решението за изпращане на посланик. Пак ще има такъв вакуум.

Моника Панайотова: От наша страна политическата воля е силна и при така създалите се форсмажорни обстоятелства съм сигурна, че с много по-голяма скорост ще се действа. Но наистина сме зависими в случая от решенията на президента. Другото важно е, ако съумеем наистина в парламента да излезем по-скоро с резолюция, отколкото с декларация, резолюцията вече има съвсем друг тип статус, има тежестта на решение, което има задължителен характер. Но това вече зависи от волята на самите политически (...)

Водещ: Има ли капацитет ГЕРБ да попълни тези места. Имаше един коментар миналата седмица, някъде го видях. Той беше озаглавен „Параграф 22”, където се твърдеше, че може би дори ще се наложи да има някаква промяна в Закона за дипломатическата служба във връзка с невъзможността на ГЕРБ да осигури толкова много ръководители на мисии с ранг пълномощен министър или посланик, колкото се нуждаят да бъдат сменени.

Моника Панайотова: Ами аз мисля, че има в рамките на външно министерство достатъчно доказали се професионалисти, които ще могат да изпълняват тези длъжности. В крайна сметка по принцип 20 % е квотата за политическите сили, т.е. да бъде назначен посланик по линия на политическата сила, а 80 % се предполага,че това са професионалните дипломати, които са съответно от кариерата във външно министерство. Така че от тази гледна точка аз съм сигурна, че външно министерство има достатъчно кадри, които до момента са блокирани били именно от тези хора. Аз лично съм завършила международни отношения и съм имала колеги, които тръгнаха по този път във външно министерство. Но за съжаление още на третата година се отказаха, защото видяха, че е изключително тромава системата, че са блокирани и не виждаха всъщност изход за своето израстване в кариерата. Така че оттук нататък е много важно каква ще е поправката в закона за дипломатическата служба и каква реформа ще проведе Министерството на външните работи, защото ние сме декларирали в програмата на правителството, че ще бъде проведена такава реформа.

Водещ: Т.е. очакваме до края на годината да бъдат ясни горе-долу насоките, а пък детайлите, параметрите ще ги видим. Благодаря ви. Моника Панайотова, ГЕРБ.

Моника Панайотова: И аз ви благодаря.

източник: агенция Фокус

МГЕРБ проведе Втори зимен университет под надслов „Управление на проекти за европейско развитие на България”

20.12.2010 г.

В периода 17 – 19 декември, в Банско се проведе Втория зимен университет на младежката организация на МГЕРБ, съвместно с организацията на предприемачи ГЕРБ и с любезното съдействие на фондация "Конрад Аденауер".

Така организиран, една от целите му бе да създаде силна екипна работа и връзка между младите и бизнеса в различните региони, да обедини усилията и опита на двете организации за повишаване на капацитета на местно ниво при управлението на бизнес проекти, или финансирани от европейските структурни фондове. За това помогна и екипа от лектори, включващ Цветан Цветанов – зам. министър-председател и Министър на вътрешните работи; Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз; Лиляна Павлова – зам. министър на регионалното развитие и благоустройството; редица депутати и експерти на ПП ГЕРБ. Специални гости бяха Радослав Точев – генерален консул на Р. България в Ню Йорк и евродепутатите на ГЕРБ в ЕП.

Зимният университет бе открит от ръководителя на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” за България г-н Андреас фон Белоф. В приветственото си слово той изтъкна важността от последователност в провеждането на политики, за да бъде постигната устойчивост във времето. В обръщението си към участниците председателката на МГЕРБ Моника Панайотова посочи предимствата от засилено сътрудничество на предприемаческата организация с МГЕРБ, за постигане на устойчиви резултати. Накрая г-н Белоф бе приятно изненадан от подготвения му от МГЕРБ подарък по случай пенсионирането му – православна икона, в знак на обединяващите ни ценности.

Специално за МГЕРБ на зимния университет дойде и вицепремиерът и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов. Той отново изтъкна важността и активността на младежите, както и радостта му да бъде с тях. Понякога премиера ми се кара, че отделям най-много време на младежката организация, а не на старейшините, т. като младежи няма как да станем, но старейшини със сигурност, се пошегува Цветанов. Той представи на събралите се участници работата на правителството във сферата на сигурност. Няма ли сигурност всеки един гражданин, няма ли сигурност бизнеса че ще се работи нормално, нямат ли сигурност инвеститорите и доверие партньорите ни – то няма как да постигнем желаното развитие на страната. Ето защо е важно за правителството на ГЕРБ да даде така желаната сигурност на гражданите на България, допълни той.

Министър Дончев представи на участниците начините на структуриране на план за кандидатстване по европейските програми и как да се провери устойчивостта на една идея. Разделени на 10 групи участниците получиха редица казуси, в които екипно изготвяха своите проекти и си поставяха краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. В последствие проектите биваха оценени и пропуските попълнени.







Работата в екип бе утвърдена и при проведените обучения в психологията на екипността и комуникационни умения от Ирена Соколова – депутат в 41-то НС и Севделина Арнаудова – PR на ПП ГЕРБ. А в последствие участниците бяха запознати с функционирането на новата програма стартирана от МРРБ – JESSICA от зам.министър Павлова. Вторият ден на семинара приключи с евроатлантическа среща на участниците с Радослав Точев и евродепутатите Андрей Ковачев, Илиана Иванова, Владимир Уручев и Мария Неделчева. Те дискутираха бъдещето на трансатлантическите отношения, както и предизвикателствата пред ЕС, породени от фискалната криза на континента.

В неделната утрин младежите се събраха в центъра на Банско, където проведоха своята гражданска инициатива, с която поздравиха гражданите и гостите на курорта по случай коледните и новогодишните празници.

МГЕРБ взе участие в семинар на Европейските студенти демократи в Берлин, Германия

20.12.2010 г.

В периода 16-19 декември 2010 г., в Берлин, Германия, се проведе Годишната среща на Европейските студенти демократи (ЕСД) – най-голямата студентска политическа организация в ЕС, асоцииран член на Европейската народна партия. В мероприятието взеха участие над 100 делегати от над 25 младежки политически организации. Представител на МГЕРБ бе Калин Захариев, заместник международен секретар на МГЕРБ.

Официалното откриване бе на 17 декември, когато участниците се срещнаха с парламентарния секретар на Федералното министерство на Образовението и Науката, г-н Томас Рахел. По време на срещата, която претече в германския парламент, се проведе продължителна дискусия за бюджетите на висшето образование и науката в условията на криза. Бяха разисквани отделни държави, както и Германия, която драстично увеличава инвестициите в сферата точно по време на криза.

Вторият ден на събитието се проведе в сградата на Фондация „Конрад Аденауер“. Там стартираха три работни сесии: „Организилане на събития и фондонабиране“; „Болонския процес и Европейското пространство за висше образование“; „Публикации“.
Най-голям бе интересът към „Болонския процес и Европейското пространство за висше образование“. Самата сесия представлява свободна дискусия, обмяна на мнения и създаване на обща позиция по даден въпрос. Първоначалната тема бе променена след предложение от страна на Калин Захариев от името на МГЕРБ. Във връзка с изработването на обща позиция на ЕСД по отношение на проблемите с финансирането на висшето образование в условията на финансова и икономическа криза, бе постигнато съгласие да се промени темата.
По-късно се проведоха и традиционните сесии на постоянните работни групи: „Висше образование и наука“, „Политики за Европа“ и „Човешки права“. По време на срещите дадена организация има правото да предлага проект на позиция, резоляция или друго, след което предстои обсъждане, изменение и приемане. В работната група „Висше образование и наука“, съпредседателствана от Калин Захариев, бе представена позиция на МГЕРБ „Бюджетни съкращения във висшето образование по време на криза“ (Motion on Budget Cuts for Higher Education in Times of Crisis). Калин Захариев представи материал, предназначен за списанието на ЕСД (BullsEye). Заглавието на статията е „Излизане от кризата чрез вишето образование“ (Bailing-out Through Higher Education) Той послужи за проект на резоляция, която ще бъде представена на ЕНП. След приключването на сесиите на работните групи, участниците бяха приветствани от Д-р Герхард Валерс, Зам. Главен секретар на Фондация „Конрад Аденауер“.

Предпоследният ден стартира с дискусия в Бундестага, с г.н Петер Алтимайер, депутат и главен парламентарен секретар на групата на Християндемократическия съюз в германския парламент. Темата на разговора бе фокусирана върху парламентаризма и европейските му измерения след Договора от Лисабон. Последва кратка обучителна сесия „Лидерството“, целяща да представи в основни линии част от Академията на ЕСД – инициатива, която предстои да стартира.

МГЕРБ взе участие в семинар на YEPP, посветен на студентската мобилност

06.12.10 г.

От 2 до 5 декември 2010 г. Павел Христов, областен координатор на МГЕРБ Варна и Тодор Петров от МГЕРБ Ловеч взеха участие в семинар на YEPP (младежката организация на Европейската Народна Партия) в Скопие, домакинстван от Младежкия съюз на ВМРО-ДПМНЕ на тема „Младежки образователни програми – фактор за студентската мобилност”.

Представителите на МГЕРБ имаха възможността да участват в редица дискусии с представители на изпълнителната и законодателната власт в Македония, сред които бяха Никола Груевски, министър –председател на Македония, Трайко Виляноски, председател на парламента, Никола Тодоров, министър на образованието, както и други членове на кабинета и депутати от македонския парламент.

Сред основните теми на разговор са били добрите практики от образователната реформа в Македония, сред които: инвестиции в нови университети, нови лаборатории (за които са дадени над 60 мил. евро), както и ниво от 4,7 % от БВП отделени за образование и наука.

По време на семинара се проведе и заседание на Съвета на YEPP, на което европейската младежка организация потвърди готовността МГЕРБ да придобие пълноправно членство в YEPP по време на следващия конгрес в Берлин.

На заседанието на Съвета се приеха и няколко резолюции, насочени към икономическото управление, в синхрон с пакета от мерки за икономическо управление, обсъждащи се на европейско равнище, а именно: “Призив за фискална дисциплина в ЕС”, “Резолюция за икономическа интеграция на югоизточна Европа” и др.

Моника Панайотова: Партийни игрички ни спъват за Шенген

02.12.2010 г.

Моника Панайотова, шеф на комисията по европейски въпроси:

Все се питам защо винаги, когато държавата ни върви в правилната посока, винаги се намира някой да критикува и да прави негативна кампания, подходяща за предизборна платформа, но на последно място в интерес на имиджа на страната. "Марката България" трудно може да се наложи на конкурентния европейски и световен пазар, когато самите българи постоянно се опитват да я представят като неконкурентоспособна. Докато не разберем, че съвместното й изграждане ще носи позитив за всички граждани и в частност партии, независимо дали са в опозиция или на власт, все по-трудно ще можем да променяме възприятията в Брюксел, че страната ни не е само място, олицетворявано с корупция и организирана престъпност. Присъединяването ни към Шенген има две измерения - покриване на технически критерии и доверие, което, ако самите партии в България подкопават процесите няма да се развиват в интерес на държавата.

Присъединяването на страната ни има морална стойност, защото българските граждани и сега пътуват свободно с лични карти из страните на ЕС, но присъединявайки се към Шенген, България ще бъде третирана като пълноправен и пълноценен член на съюза, преминавайки към пълната си интеграция към Общността.

Затова, ако имаме в страната истински демократи за СИЛНА България, не би трябвало да се допускат три основни грешки в процеса на присъединяване на страната ни към Шенгенското пространство, а именно да се обвързва:

"Шенген с механизма за сътрудничество и оценка";

"Шенген с проблема възникнал във Франция с ромите от Румъния и България"

"Шенген - граничният проблем с Гърция и мобилизирането на FRONTEX".

Защо?

Защото всяко обвързване има само и единствено политически характер и не може да бъде юридически обосновано. В страните изказващи резерви предстоят избори и политическата конфигурация диктува краткосрочните им цели.

Защото съдебната власт е независима, частта от реформата, касаеща промяна и създаване на нормативни актове и предприемане на действия по посока на борбата с корупцията, организираната престъпност, които са в прерогативите на изпълнителната и законодателната власт са предприети.

Защото поставянето върху една плоскост и третирането по идентичен начин на България и Румъния е несправедливо. Върнатите роми от нашата съседка наброяваха хиляди, а от България бяха около 50 доброволно завърнали се. Относно техническите критерии оценките за България са отлични.

Защото стабилността на българските граници не би трябвало да бъде поставяна под съмнение, тъй като години наред страната ни е била граница на два свята, период заради който ежедневно трябва да ценим демокрацията.

Питам се, къде бяха ДСБ да попитат предишното правителство защо през 2007 и 2008 г. по финансовия инструмент Шенген е имало усвояемост от 1,43%. Благодарение на усилията на настоящия кабинет бе договорено на 100% финансирането по инструмента и към днешна дата са усвоени повече от 70% (което в цифри са усвоени 175 млн. лв. от договорени 252,2 млн.лв).

Е, ние от ГЕРБ ще продължаваме да играем по правилата и ще продължаваме да правим по принципа на добрия пример, каквото е редно за "Марката България", по максимално прозрачен начин, пък дано видим промяна в подхода от страна на нашите "партньори", "конструктивни опозиция", мисля че се обърках как най-точно да ги дефинирам.

Източник: в-к Стандарт