МОНИКА ПАНАЙОТОВА, депутат от ГЕРБ: Брюксел ни даде кредит на доверие

30.03.10 г.

Едно интервю на Яна Йорданова за в-к МОНИТОР

- Г-це Панайотова, приключи SOS кампанията "Спаси образованието сега!". Можете ли да обобщите какви предложения получихте от младите хора, родители и експерти?
- Имахме четири лъча, които обиколиха цялата страна. Достигнахме до всички 28 области, като акцентирахме най-вече на университетските центрове. Събрахме над 2000 предложения. Сред най-големите проблеми, които се откроиха, са корупцията във висшето образование. На второ място - реализацията. Голяма част от младите хора не се чувстват достатъчно подготвени и конкурентоспособни, когато завършат университета. От друга страна се притесняват дали ще си намерят работа по съответната специалност, тъй като изискванията на работодателите са сравнително високи. А, излизайки от университета, няма как да си покрил всички критерии. Третият маркиран проблем е връзката образование-бизнес. Младите хора искат да имат много повече практика и преподавателите им да не са изцяло от академичния състав на учебното заведение. В предложенията се обръща внимание и върху намаляването на броя на вузовете. Младите хора искат да има по-голяма конкуренция между учебните заведения, за да получат по-качествено образование. Петият проблем е свързан с мобилността. Някои обясниха, че пътувайки по програмата "Еразъм", след като се завърнат в страната, студентите отново трябва да полагат изпити. Това допълнително им усложнява следването и ги кара да се колебаят дали изобщо да пътуват навън. Освен информационни шатри имахме и блог, на който участниците можеха да пишат. В блога имахме около 6000 посещения. Създадохме и група във Facebook, която наброяваше 12 000. Целта ни беше да провокираме младите хора и да им покажем, че тяхното мнение е важно при писането на Закона за висшето образование. Именно като народен представител бих искала да се избегне така нареченото „кабинетно писане" на закони от ограничен брой хора. Той минава в Министерския съвет и в пленарна зала и има задължителен характер за всички останали. Но в крайна сметка започват да се виждат пропуските. Затова целта на кампанията беше да не е едностранно писането на закона.

- Обръща ли се достатъчно внимание на младите хора у нас и използва ли се техният потенциал?
- Не бих казала, че се обръща достатъчно внимание. Но мисля, че вече започва да се действа в тази посока. Това, което съумяхме да направим по време на кампанията и с включването на много млади хора в проекта ГЕРБ, даде висок резултат на изборите. Искам да подчертая, че 45% от гласувалите за ГЕРБ през юли са хора между 18 и 35 години. Това показа, че ние провокирахме именно младежите. Според мен това стана, защото те участваха в листите, в изготвянето на самата управленска програма на сегашното правителство. Видяха, че са част от процеса на вземане на решения, че са участници, а не само наблюдатели.

- Кое отблъсква младите от политиката?
- Според мен това, което ги отблъсква, е, че досега те бяха свидетели на говорене, необвързано с реални действия. Това, че политиката се асоциираше с мръсна дума, с нещо пошло. А всъщност дори и да не искаме да се занимаваме с политика, политиката се занимава с нас. Затова, ако искаме реално да променим нещо, трябва да се допускат възможно най-много млади хора, които да променят системата. Защото истината е, че системата се променя отвътре. Бидейки отвън, ти можеш само да маркираш недостатъците. Между впрочем, страната ни е критикувана на европейско ниво, че нямаме национален младежки съвет. Това е нещо като консултативен орган, който включва неправителствени и политически младежки организации.

- Вие сте член и на комисията по външна политика. От ГЕРБ определихте последния доклад на Еврокомисията като положителен. Къде обаче се налага да се работи най-много и кои критики ви притесняват?
- Наистина докладът е положителен на фона на предходните за страната ни. Разбира се, отчитаме и моментите, по които трябва да се работи значително. Това е технически доклад и е изключително важно какво ще направим през следващите няколко месеца. Така че документът би трябвало по-скоро да ни мотивира допълнително да действаме в правилната посока, но не и да забавяме реформите в сферите, в които най-много сме критикувани - борбата с корупцията и организираната престъпност. Тук е и деликатният момент какво ще се направи в съдебната система. Разчитаме на тях, че ще дадат максимума от себе си. Защото Брюксел гледа България като обща картина, не само като лица или определена политическа сила. Затова трябва да подходим национално и надпартийно. В крайна сметка имиджът е това, което ти дава възможност да направиш положителни неща. Марката определя качеството и възприятието на партньорите ни.

- Тогава какво трябва да променим във външната си политика?
- Бих казала, че ние започнахме да правим тази промяна. Пътувайки с делегации, наблюдавам, че България вече има позиция на международни форуми. Ако допреди това държавата ни беше възприемана като YES MAN - с вдигане на ръка, то сега дори да сме съгласни с дадена позиция, споделяме и нашето мнение и излизаме със становище по конкретни проблеми. Мисля, че България трябва да бъде наистина по-активна. Европейският съюз може да бъде фактор с оглед на предимствата, които се предоставят с Лисабонския договор. А България с ресорния си еврокомисар участва в изграждането на външния облик на ЕС и ще има значителен принос в тази посока, защото отговаряме за хуманитарна помощ и реакция при кризи. След Лисабон всеки един законодателен акт ще преминава и през националните парламенти и тук е и нашата роля на народни представители. Ще трябва да се дават становища, преди да се достигне до ресорните комисии на Европейския парламент. Ако съумеем да използваме предимствата на Лисабонския договор, можем да имаме една по-силна не само българска, но и европейка външна политика.

- Да, но един термин като Лисабонски договор не звучи ли все още прекалено далече за обикновения българин? Хората осъзнават ли предимствата за страната ни от този документ?
- Тук е отново ролята ни на народни представители, да изтъкваме тези моменти по време на срещите с избирателите. Трябва на един по-разбираем език да обясним на хората какво се случва в Брюксел. Те трябва да знаят, че имат възможността за т.нар. гражданска инициатива. Ако 1 милион граждани от Европейския съюз се обединят около една идея, те имат право на законодателна инициатива. Това е едно предизвикателство пред самите нас. Като цяло по-скоро младите хора са информирани за процесите в Европа. Мобилността и чувството за по-широка европейска идентичност е характерно най-вече за тях.

- Промени ли се отношението на Брюксел към страната ни?
- Бих казала, че вече ни се гласува кредит на доверие. Европейските ни партньори виждат положителните крачки, които направихме през тези няколко месеца. Но трябва още да се работи, защото няма как един негативен имидж да се изчисти за отрицателно време. Но не мога да отрека, че се виждат стъпките в правилната посока и се дава този кредит на доверие, който трябва да оправдаем.

- Как изглежда Народното събрание като институция в очите ви? Все пак сте един от най-младите депутати в парламента.
- Ако кажа, че е прекрасно място, няма да съм напълно откровена. Защото системата е по-тромава, но е важно да има млади хора, за да се чува и другата гледна точка. Но мисля, че за един млад човек изпълнителната власт е по-динамична. Само че всяка една власт си има своите предимства и недостатъци.

- Не се ли хаби излишна енергия със започването на процедура по импийчмънт?
- На мен като млад човек ми става неприятно, че в България някак си политиката не може да надскочи едно определено ниво. Има хора, които се опитват да дадат друг модел на поведение. Дори бих оформила два типа на манталитет, които се оформят в българската политика в момента. От една страна е предмодерният, който е много по-консервативен и, излизайки от определена рамка, се чувстват дискомфортно. От друга страна, модерният манталитет, който е на повече гъвкавост. Докато при първия властта се възприема като инструмент, то при втория - като отговорност. Затова съжалявам, че държавният глава, който трябва да олицетворява единството на нацията, позволи едно лично раздразнение от нещо, което дори не беше изказано в телевизионно шоу, да се превърне в междуинституционален конфликт. Не мисля, че се хаби кой знае колко енергия, но въпросът е принципен. Искаме да покажем една морална позиция, защото реално беше нарушено правото на гражданин. Това навежда всеки един от нас на мисълта, че можем да бъдем потърпевши. А това не бива да се случва, защото всички сме равни пред закона. Имаше една мисъл, че пред закона джуджето е такъв човек, какъвто е и гигантът.

Представител на МГЕРБ взе участие във втория модул от регионалната програма на Българско училище за политика

29.03.10 г.

От 24 до 28 март 2010 г. в Сараево се проведе вторият модул от Регионалната програма на Българското училище за политика за 2009/2010 година. Заглавието на модула бе "Предизвикателства пред участието на младите хора в политиките за младежта на Балканите: добри практики и уроци, които трябва да научим". Участваха 32 души от България, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. Сред участниците бяха представители на младежките организации на основните партии в съответните държави, както и представители на медии и неправителствени организации. Младежкият ГЕРБ беше представен от Деян Николов, член на МГЕРБ – София.

Курсът включваше лекции на различни теми, свързани с участието на младите хора в политиката, както на регионално и местно, така и на национално ниво. Лекторите бяха експерти от частния и държавен сектор, както и представители на НПО от Балканите.

По време на семинара участниците имаха официална среща с г-н Гаврило Граховац, федерален заместник министър-председател и министър на културата и спорта. На нея той представи политиките за младите хора, проблемите и техните решения в Босна и Херцеговина.

През целия курс на обучение беше наблегнато на работата в малки групи (симулационни игри), която беше свързана с решаването на казуси, касаещи различни проблеми в държавите от Балканския полуостров. Накрая на курса участниците дадоха своите идеи за инициативи във връзка с Деня на Балканите, който ще бъде отбелязан по време на последния модул в София, който ще се проведе от 10 до 14 юни 2010 г.

Над 20 000 души взеха участие в младежката кампания „SOS – Спаси Образованието Сега!”

29.03.10 г

На специална пресконференция в Министерство на образованието, младежта и науката организаторите на кампанията, съвместно с министър Игнатов и народния представител Моника Панайотова обявиха вчера, 29 март, края на кампанията.

Тя стартира по идея на МГЕРБ в средата на февруари и завърши с връчването на събраните от страната предложения и идеи на образователния министър. Общо в кампанията се включиха над 20 хиляди души, като най-активни бяха тези във Фейсбук, над 12 хиляди. Повече от 6 хиляди посещения имаше в блога на кампанията, няколко хиляди бяха и хората, които посетиха мобилните шатри на кампанията по места. Идеята на тези предложения е най-добрите от тях да залегнат в проектозакона за висшето образование.

В продължение на цял месец младите хора обиколиха всички 28 областни града на страната и успяха да съберат над две хиляди мнения и предложения свързани с реформата във висшето образование. Сред основните проблеми, които се посочват са: високата корупция в образованието, големият брой университети и липсата на връзка между висшето образование и бизнеса. По думите на Моника Панайотова, която е и председател на младежката организация на ГЕРБ, връзката между образованието и бизнеса, както и реализацията са другите притеснения сред студентите: „Въвеждайки повече практична част в образованието, това ще им даде възможност да се чувстват по-уверени и полезни, завършвайки и започвайки своята първа работа". Според министър Игнатов в България има изключително голяма нужда от енергията и натиска на младите хора, особено по проблеми, които пряко ги касаят.

Тези, както и много други проблеми в сферата на висшето образование трябва да бъдат разрешени с новия Закон за висшето образование, който в момента се подготвя в Министерство на образованието, младежта и науката.

Моника Панайотова и МГЕРБ София взеха участие в инициативата „Да пуснем корени в България”

28.03.10 г.

На 28 март, Цветница, над 100 младежи от областите Благоевград, Кюстендил и София се събраха в местността Рупите, за да засадят заедно дръвчета по случай празника. Инициативата под надслов „Да пуснем корени в България” се организира за втора поредна година от Калин Каменов, координатор на МГЕРБ Благоевград.

Въпреки лошото време и дъжда храма на Баба Ванга събра ентусиазираните млади хора, сред които бе и Моника Панайотова – председател на МГЕРБ и народен представител в 41-то Народно събрание. Заедно с нея, празника и инициативата на младежите уважиха и колегите й от парламентарната група на ГЕРБ Георги Андонов и Митко Захов. Те също засадиха по едно дръвче, символизиращо желанието им да останат в България. Повечето от засадените миналата година от МГЕРБ дръвчета, над 200 на брой, вече се бяха „хванали”, което допълнително стимулира младежите да не се отказват от идеите си и да се борят за една по-добра за живеене България.

Кампанията “SOS – Спаси Образованието Сега!” завършва, за да отстъпи място на новия Закон за висшето образование

25.03.10 г.

Кампанията “SOS – Спаси Образованието Сега!” започна като младежки проект, в подкрепа на реформата във висшето образование. Той стартира на 8 декември 2009 г. с инициативата “Планирай гъвкаво бъдещето си”, като целта й бе младите хора, които са в основата на образователната система да се замислят как тя може да бъде променена и то в тяхна полза.

В края на декември и началото на януари бяха създадени Фейсбук група и блог на кампанията, за да достигнат основните й идеи до възможно най-много млади хора. В момента в групата има над 12 000 човека, които редовно коментират и споделят своите идеи за реформата. Блогът на кампанията е посетен над 5 000 пъти. Логично, последва и заснемане на клипове на кампанията, в които участие взеха младежи, поддръжници на реформата във висшето образование. Екипът създал трите клипа, изцяло в духа на кампанията, също бе съставен изцяло от млади хора – студенти и току що завършили НАТФИЗ. “Искам да уча в България!”; “Искам да няма корупция!” и “Искам не просто диплома, а реални знания!” – основните послания на кампанията се завъртяха по всички социални мрежи, канали за споделяне на клипове и трите основни медиини партньора на кампанията – НОВА телевизия, ДАРИК радио и вестник СТАНДАРТ.

Официалният старт на кампанията бе поставен на 21 февруари 2010 г. с пресконференция в БТА, на която участие взеха организаторите, просветния министър и трите медиини партньора. Още на следващия ден мобилните екипи на “SOS – Спаси Образованието Сега!” потеглиха към четирите краища на България, за да популяризират 12-те опорни точки на кампанията, около които се върти идеята за реформа. Екипите взеха участие и в два международни форума за висше образование, където също представиха своите идеи за промяна на съществуващата в момента образователна система. В продължение на цял месец бяха събрани над 2000 предложения в специалните SOS книги, които след обобщение с идеите постъпили по интернет, ще бъдат предадени лично на министъра, за да залегнат в проекта на новия Закон за висшето образование.

Младежката кампания “SOS – Спаси Образованието Сега!” ще бъде закрита официално на 29 март, понеделник, в 13:30ч в сградата на Министерство на образованието, младежта и науката. На закриването ще присъстват организаторите на кампанията, медиините им партньори и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, който ще получи обобщените предложения на всички, които се включиха в кампанията - ученици, студенти, преподаватели, родители и загрижени за образованието граждани.

МГЕРБ взе участие в семинар на Европейският Младежки Форум

16.03.10 г.

В периода 11-14 март 2010 г. в Хисар се проведе семинар на Европейският Младежки Форум. Целта на мероприятието бе да се представят добрите практики в структурирането и създаването на Национални Младежки Съвети, каквито единствено България и Полша, от всички страни – членки на ЕС, все още нямат.
Представители на Европейския Младежки Форум от Хърватска, Литва, Словакия и Сърбия представиха организациите в своите държави и споделиха опита си от процеса на тяхното създаване.
Участваха над 40 представители на международни, национални и регионални неправителствени отганизации от България, както и представители на основните младежки политически партии. Гости на форума бяха и Ксения Константину - заместник-председател и Хамлет Оханян – член на Бюрото на Европейския Младежки Форум.

През трите дни участниците бяха разделени на работни групи и определиха визията, мисията и задачите на Националния Младежки Съвет. Беше създаден и инициативен комитет от 16 души, който да започне да осъществява идеите, родени по време на форума и да подпомогне за бързото формиране на Национален Младежки Съвет в България.


Представителят на МГЕРБ – Йоанна Дочевска, координатор на МГЕРБ София, представи идеята за хоризонтална структура на платформата за младежко представителство, която да работи в специализирани комисии по ресори и да обобщава гласът на младите хора в България по важни за тях проблеми. Създаването на младежки съвет ще спомогне за по-ефективна комуникация между младите хора в България и институциите и ще активизира гражданската им активност.

На 15 март 2010 г., след официалното приключване на семинара, представителите на Европейския Младежки Форум се срещнаха с Петя Евтимова – зам. министър по въпросите на младежта в Министерство на образованието, младежка и науката, Моника Панайотова - председател на МГЕРБ и народен представител от 41то Народно събрание и други млади парламентаристи. Те изразиха удовлетворението си от енергията и желанието на младите хора в България за създаване на Национален Младежки Съвет, както и готовността си да окажат помощ в процеса по неговото създаване, структуриране и заработване.

Мобилен SOS екип присъства на среща със студенти от ВУМК – Добрич и участва в Международния ден на колежа

13.03.10 г.

По покана на студентския съвет на Висше училище „Международен колеж” SOS екипът присъства на Международния ден на колежа. В петък младежите направиха презентация на предложените промени и ги обсъдиха със студентите. Много приятна изненада се оказа, че в частния колеж (с около 1000 студенти, 100 от които от чужбина) вече са приложени и действат по-голямата част идеите на SOS кампанията. Системата за оценяване е разширена и се взима под внимание цялостното представяне на студентите, а не само изпитите или контролните. Преподавателският състав е на щат само във ВУМК и единствено чете лекции в чуждестранни университети. Студентите пътуват на стаж поне 1-2 пъти до друга държава и задължително изкарват стаж по специалността си. Работодатели в сферата на туризма отдавна са наясно с качеството на образованието в това училище и студент без реализация почти не остава. Статистика, която се следи от университета. В много малко университети се случва студентите да се притесняват от бъдещето на учебното заведени. Тук учащите бяха видимо разтревожени от предложеното окрупняване и изказаха надежда този процес да започне с качествени критерии, а не само количествени.

След презентацията SOS екипът се запознаха и с чуждестранните студенти, които презентираха държавите си и родните си градове. В разговор с чужденците стана ясно, че те са изключително доволни от това, което получават във ВУМК.

В събота се проведе и среща е ректора на колежа - Доц. д-р Тодор Радев, който изрази мнение, че закостенялостта и липсата на конкуренция са пагубни за висшето образование и е крайно време да се спре производството на безработни висшисти. Той изрази подкрепата си за идеите на кампанията и дори даде няколко конкретни предложения как да се реализират ваучерната система и студентската мобилност.

SOS екипът остана повече от впечатлен от посещението си в Добрич и видя с очите си как един малък частен колеж може да постигне големи резултати и дори да постигне 250 място в световната класация за бизнес училища.

Завърши последният етап от обиколките на мобилните екипи на кампанията „SOS – Спаси Образованието Сега!”

13.03.10 г.

През изминалите две седмици четирите екипа на кампанията „SOS – Спаси Образованието Сега!” преминаха и през останалите градове на България. Те бяха в Стара Загора и Русе на 5 март; Видин, Враца, Хасково и Разград на 6 март; Монтана, Кюстендил и Кърджали на 7 март и в Перник, Смолян и Добрич на 13 март.

Както и предходната седмица, шатрите на инициативата в подкрепа на реформата във висшето образование бяха добре посетени. На ден през тях минаваха над 300-400 човека, въпреки лошото време, което преследваше младите хора навсякъде из пътуването им в страната. Хората непрекъснато се тълпяха, а книгите за предложения и идеи свързани с реформата постепенно се запълваха. Не бяха малко и тези, които оставяха своите видео послания или просто изказваха подкрепата си за така необходимата реформа. Младите хора споделяха недоволството си от качеството на образованието и условията, в които се обучават в момента, като даваха идеи как това може да се подобри. Не липсваха и възрастни хора, които също се включиха в кампанията. Те подкрепяха духа и инициативността на младите хора да вземат бъдещето си в свои ръце и споделяха своя опит отпреди много години. Във всички градове, в които кампанията се проведе равносметката беше една – реформата във висшето образование се подкрепя от всички и е крайно необходимо тя да се случи възможно най-скоро.

Гости на инициативата по места бяха съответните местни депутати, кметове и областни управители, които също бяха дошли да изкажат подкрепата си. Не липсваше и медиен интерес – репортажи и интервюта с лицата на кампанията бяха излъчвани и публикувани непрекъснато, както по НОВА телевизия, ДАРИК радио и във вестник СТАНДАРТ, които са и медиини партньори на кампанията, така и по различните местни медии.

Така, в продължение на един месец, младежите – организатори на кампанията „SOS – Спаси Образованието Сега!” минаха през всички областни градове и стедентски центрове на България. Чуха мнението на над 10 000 човека и събраха предложения от няколко хиляди души.
В момента всички идеи, които бяха събрани по време на кампанията се преглеждат и обобщават, като по-късно ще бъдат предадени на специална пресконференция лично на министър Игнатов.

Моника Панайотова продължава редовните си срещи с гражданите на 24 МИР София

10.03.10 г.

На 9 март Моника Панайотова се срещна с гражданите на район Оборище от 24 МИР в София, откъдето беше издигната за мажоритарен кандидат на парламентарните избори през 2009 г. и избрана за народен представител в 41-то Народно събрание.

Срещата бе организирана от г-жа Мита Георгиева, координатор на район Оборище и общински съветник от групата на ГЕРБ в Столичен общински съвет. Тя е продължение на поредицата от срещи с граждани, които Моника Панайотова, като народен представител, започна да провежда в началото на годината.

Срещата започна с представянето на г-ца Панайотова и нейното участие в дейността на Народното събрание. Акцент беше поставен върху комисията по външна политика и отбрана, чийто член е тя и наскоро приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. Последваха въпроси и за обсъждащите се в момента в пленарна зала, и представляващи интерес за много хора, Закон за генно-модифицираните организми и Закон за електронните съобщения.

Г-ца Панайотова не пропусна да спомене основните послания от предизборната си кампания, а именно: „Да докажем, че България може да работи със и за младите хора” и „Реална реформа в образованието”. За да подкрепи обещанията с дела тя разказа накратко за провеждащата се в момента, по инициатива на МГЕРБ, национална кампания „SOS – Спаси Образованието Сега”, която е в подкрепа на предстоящата реформа във висшето образование и се провежда съвместно с Министерство на образованието, младежта и науката. Именно тази кампания тя даде като добър пример за това как трябва да се провеждат реформи в България, за да бъдат те най-лесно възприемани от хората. По този начин, пряко участвайки с мнения и препоръки, гражданите реално участват в процеса на самата реформа и чувстват проблема по-близък.

Други теми, които също бяха повдигнати бяха провеждащата се в момента реформа в здравеопазването, както и скандалът между президента Георги Първанов и вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

Най-интересната тема за събралите се граждани, две трети от които млади хора, беше политиката на партия ГЕРБ по отношение на младите и дейността, която МГЕРБ извършва. Тук Моника Панайотова спомена за традиционната вече Политическа академия на МГЕРБ, провелите се зимен и два летни университети на МГЕРБ, както и за възможността млади хора да карат стаж в Европейския парламент, която българските евродепутати от ГЕРБ предоставят в момента.

В края на срещата г-ца Панайотова обеща скоро отново да посети район Оборище, а младежката организация на ГЕРБ се сдоби с още нови членове.

Насоки за реформата във висшето образование дадоха и университети от XIII международен образователен форум

06.03.10 г.

На 5 март мобилният екип на кампанията „SOS – Спаси Образованието Сега!” посети представените на XIII международен образователен форум в НДК университети, колежи и образователни институции. Инициаторите на кампанията предствиха пред тях идеите си за реформа във вишето образование, които събират, пътувайки из страната, както и идеи на някои от над 11 500-те последователи от Фейсбук групата на кампанията.

Младите посетители, които бяха дошли, за да изберат бъдещото си висше учебно училище, получиха информационни материали за кампанията и с охота дадоха своите идеи за реформа в образователната система. Родителите, от своя страна, даваха предложения как искат да се придобият практически знания от децата им, а не само суха теория, а също така и какво може да се направи, за да имат децата им по-добра реализация, след като излязат от университета.

Особено интересен беше досегът с международни университети, където приоритетите на „SOS – Спаси Образованието Сега!” са дългогодишна практика и дават отлични резултати.

До края на кампанията предстоят останалите посещения на SOS екипите в страната, както и събирането и обощаването на предложенията и идеите.

Благодарим на всички, които ни подкрепят и дават своите идеи за промяната, която имаме възможност да направим заедно!

“SOS – Спаси Образованието Сега!” премина през 13 града на България

04.03.10 г.

През изминалата седмица младежката кампания в подкрепа на реформата във висшето образование “SOS – Спаси Образованието Сега!” премина през по-голямата част от областните градове на България. София, Пловдив, Благоевград, Варна, Бургас, Търново, Шумен, Ямбол, Плевен, Габрово, Търговище, Сливен и Пазарджик са градовете, през които кампанията вече премина успешно.

В средата на месец февруари 30 младежи от цяла България сформираха четири мобилни групи, с които пропътуваха през най-големите градове на България, както и през почти всички студентски центрове. Тяхната цел беше да запознаят гражданите с кампанията “SOS – Спаси Образованието Сега!”, която се провежда съвместно с Министерство на образованието, младежта и науката и е в подкрепа на реформата във висшето образование. Във всеки от градовете младите хора бяха посрещнати от над 20 други младежи, които заедно с тях опъваха “SOS шатрите” и в продължение на часове разясняваха целите и идеите на кампанията, като събираха мнението на хората за българското висше образование. В пригодените видео-нисши и в специално изработените за целта тетрадки всеки гражданин можеше да остави своето послание, идея, препоръка или критика към образователния министър Сергей Игнатов, както и относно цялостната система на образованието.

Хората не пестяха мастилото си и тетрадките постепенно се пълнеха – от поздравления за чудесната инициатива, до идеи как трябва да изглежда съвременното българско висше образование, на какви критерии трябва да отговарят преподавателите, какво да залегне в програмите на различните университети, какви и как да бъдат уредени изпитите за прием във ВУЗ. Мнения на млади хора не липсваха, а голяма част от тях споделяха опита, който са придобили участвайки в програми за студентски обмен, като “Еразъм” и “Сипус” или обучавайки се в чужди университети. Изненадващо, мнения на по-възрастни хора също имаше. Бабите и дядовците, загрижени за образованието на своите внуци, пишеха идея след идея и препоръка след препоръка в тетрадките. Много от тях записаха своите видео послания към министър Игнатов, а всички се обединиха около становището, че младите хора заслужават достойно бъдеще (и образование) в своята родина. Преподаватели също оставяха своите мнения, като те изцяло изразиха подкрепата си за кампанията и приветстваха младите хора за ангажираността им към проблема с образованието. Всички, събрани по време на кампанията мнения, ще бъдат предадени на министър Игнатов, за да бъдат взети предвид при изготвянето на новия Закон за висшето образование.

В различните градове кампанията мина при различен интерес, но като цяло мобилните екипи успяваха да разговарят с 200 до 300 души на ден. Общият брой хора, до които посланията на “SOS кампанията” пряко достигна са няколко хиляди, а посредством чудесното медиино отразяване на партньорите на кампанията от ДАРИК радио, НОВА телевизия и вестник СТАНДАРТ, както и различните местни медии, повиши ефективността многократно.

Следващите спирки на мобилните екипи са: Ст. Загора и Русе (5 март); Видин, Враца, Хасково и Разград (6 март); Монтана, Кюстендил и Кърджали (7 март); Перник, Смолян и Добрич (13 март).

Кампанията ще приключи с официална пресконференция в София, на която освен организаторите и медиините партньори ще присъства отново и министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.