Представители на МГЕРБ София взеха участие в обучение по кампаниен мениджмънт, организирано от IRI

23.11.2010 г.

От 18 до 22 ноември се проведе обучение организирано от Международния републикански институт (IRI) и Лидерският институт за Централна и Източна Европа (LICEE), в Прищина, Косово. Важният форум събра млади активисти от център-дясното политическо пространство, като имаше представители на младежките организации на политически партии от Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Косово, Латвия, Македония, Румъния, Словакия и Словения. България беше представена от Владимир Ванчев и Митя Атанасов от МГЕРБ София.

Лектори на семинара бяха: г-н Балинт Порцсалми – Изпълнителен заместник-председател на Демократичния съюз на унгарците в Румъния, г-н Роналд Рюдл – Австрийска народна партия и г-н Меюс ван дер Поел – Консултант, Фондация Едуардо Фрей, бивш кампаниен мениджър, Християнско-демократичен апел, Холандия . Като специален лектор към семинара се включи и г-н Ян Ерик Суротчак, Постоянен директор на Регионалната програма на Международния републикански институт за Европа.

България беше активно представена на семинара от МГЕРБ, взимайки дейно участие във всички симулационни игри, въпроси и отговори, и подготвянето и изнасянето на статистическа презентация относно ориентацията на гласоподавателите в нашата страна. С което получи всеобщо одобрение от всички участници в семинара.

Моника Панайотова представи ролята на Народното събрание в усвояването на средствата от Европейския съюз

18.11.2010 г.

В рамките международна конференция на тема: „Усвояване на средствата от европейските фондове: национални приоритети, опитът на Испания”, г-жа Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то НС представи ролята на Народното събрание в процеса на управление и наблюдение на средствата от ЕС. Международната конференция се проведе в НДК под патронажа и с участието на Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС и Н. Пр. Хорхе Фуентес – посланик на Кралство Испания в България.

Г-жа Панайотова подчерта значението и ролята на ръководената от нея комисия в процеса на усвояване на средствата от ЕС – да осъществява ефективен контрол върху цялостния процес на управление на европейските средства в България и да бъде гарант за качествено законотворчество в тази сфера. С оглед значимостта на европейското финансиране за българската икономика и развитието на страната, в 41-то Народно събрание на Република България за първи път тази тематика се обсъжда в рамките на парламентарна Комисия. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове осъществява наблюдение върху изпълнението на 21 програми и инструменти, финансирани с европейски средства.

Парламентарният контрол, който Комисията упражнява, е посредством редовни изслушвания на представители на изпълнителната власт по програмите, финансирани с европейски средства; изготвяне на годишни и междинни доклади за степента на усвояване на средствата от ЕС; отправяне на препоръки към изпълнителната власт за прилагане на интегриран подход при управление на програмите, търсене на синергичен ефект от изпълнението и ясно приоритизиране на целите при изграждане на националната визия за „България 2020” в контекста на Стратегията „Европа 2020”. Неразделна част от конструктивната комуникация с изпълнителната власт е създаденият от Комисията механизъм за ранно предупреждение при констатирани слабости и проблемни области при управлението на европейските средства.

Г-жа Панайотова обърна внимание, че Комисията споделя стремежът на изпълнителната власт към по-добро регулиране на процеса по управление на средствата от ЕС. В тази връзка Комисията извърши обстоен анализ на практиката на държавите членки в сферата на нормативното регулиране по отношение на европейските фондове, който показа наличието на различен подход за регулиране на материята в отделните държави – от кодифицирането й в специален закон, през обобщаването й в единен подзаконов акт, до липсата на специална нормативна уредба, а вместо нея прилагането на множество процедурни наръчници и указания от страна на Управляващите органи по различните оперативни програми.

В контекста на по-доброто регулиране, г-жа Панайотова обърна внимание, че при подготовката за следващия програмен период предизвикателство за България ще бъде създаването на максимално ефективен за българските условия модел, без допълнително бюрократизиране и в помощ на бенефициентите. За постигане на тази цел е необходимо да бъде приложен подход, водещ до унифициране на нормативната рамка за управление на европейските средства при ясна структура за управление на програмите, достъпни и прозрачни правила и процедури, както и равномерно разпределяне на правата и задълженията между администрация и бенефициенти, водещо до по-малко бюрокрация. В заключение, г-жа Панайотова подчерта, че постигането на заложените приоритети в дейността на Комисията ще се осъществява в тясно взаимодействие и постоянен диалог с партньорите от изпълнителната власт, неправителствения сектор, бизнеса и академичната общност.

През втората част на конференцията експерти по европейски фондове от водещи испански консултантски компании споделиха своя опит и добри практики при управлението на европейските средства в Испания.

Моника Панайотова: Новият ЗОП ще се стреми към стандартизация и унификация

12.11.2010 г.

Моника Панайотова е родена през 1983 г. в София. Има бакалавърска степен по „Международни отношения” от Университета по национално и световно стопанство в София и магистърска по „Международни икономически отношения”, със специализация „Управление на международни проекти”. До 2008 г. е директор на дирекция „Проекти и връзки с обществеността“ в Института за икономическа политика. Има специализации в областта на външните отношения. От 14 юли 2009 г. е депутат в 41-вото Народно събрание, а година по-късно става председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Владее френски, английски и испански език.

Г-жо Панайотова, отскоро сте председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Какви ще са приоритетите в работата ви?

Ще има приемственост с това, което и до момента е правено в рамките на комисията. Единият основен момент в работата ни е контролът върху разходването на европейските средства. Наше задължение е да подготвяме междинни и годишни доклади, като изслушваме управляващите органи. Другата линия, върху която искам да поставя акцент, е адаптирането ни към изискванията на Лисабонския договор. След приемането му значително нарасна ролята на националните парламенти, защото вече сме активен участник в изготвянето на актовете на ЕС. Имаме възможност в рамките на 8 седмици, ако имаме възражение по някой от тях, да реагираме със становище. Ще работим активно и за повишаване на експертния потенциал към Народното събрание. Лисабонският договор изисква и тясно взаимодействие с всеки един от националните парламенти. Затова ще засилим международните отношения. Друг приоритет, свързан с европейските въпроси, е стратегията „Европа 2020” и най-вече подготвянето на българския сценарий по стратегията. Направихме допитване за това как се движат останалите държави членки по определяне на националните индикатори и трябва да ви кажа, че България е на едно от добрите места. Нашите национални приоритети са определени – инфраструктура, добра бизнес среда, конкурентоспособна младеж и доверие в държавните институции. Те бяха обсъдени на последното заседание на Съвета за обществени консултации, който е създаден към нашата комисия. В него участват много неправителствени и браншови организации, включително и Камарата на строителите в България. Така че оттук нататък задачата ни е да се изготви план за действие, което се очаква да стане през ноември.

Подготвя се нов ЗОП? Какви са недостатъците на сега действащия и как би трябвало да изглежда новият? Какви ще са основните моменти в него?

Има сформирана работна група към екипа на министър Дончев. В нея участват и депутати от правната комисия. Нов ЗОП е необходим, за да се създадат по-ясни правила, свързани с процедурите и контрола и за избягване на различните интерпретации на правните норми. Колегите са в процес на сондиране на мнения от всички заинтересовани страни. Надявам се, че ще направят оптималното, за да може всички притеснения, които досега сме имали по отношение на ЗОП, да бъдат коригирани, за да се чувстват комфортно и бенефициентите, и възлагащите органи.

На второто заседание на Съвета по обществени консултации изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков заяви, че средствата от ЕС ще се усвояват по-бързо, ако има типови договори. Според него това е необходимо, защото голяма част от процедурите по строителството са едни и същи. Ще бъде ли това регламентирано в новия ЗОП?

Аз поемам ангажимента тази препоръка да бъде предоставена задължително на екипа. Като цяло философията, която се споделя от колегите, е да се ориентираме към стандартизация и унификация, защото това възпитава определен тип поведение и ще спомогне за избягване на чувството за предварителен избор на изпълнител. Има различни идеи. Ние ще се постараем да възприемем най-доброто, което е възможно при нашите условия, защото всяка държава членка си има своите специфики. Но наистина стандартизацията и унификацията дават възможност за по-ясни правила, за опростяване на процедурите и за намаляване на бюрократичната тежест.
Първоначалният състав на работната група не е прекалено голям, за да може сравнително бързо да изготви основната рамка на проектозакона. Той ще е базата, върху която ще се стъпи и после ще се надгражда. След това ще се проведат последващи дискусии и всеки ще даде своите предложения.

Какво е мнението ви за създаването на специален закон за еврофондовете, който да обедини всички нормативни актове, свързани с тази материя? Какво трябва да включва този закон?

През последната половин година бяха приети редица постановления на МС, които имат за цел да отпушат системата. Те бяха правилна крачка. Целта на закона е всъщност да унифицира всички тези нормативни актове. Така ще се уточнят контролните функции и ще се създадат ясно разписани права и задължения на заинтересованите страни. Засега проучваме как тази сфера на дейност е регламентирана в другите държави членки на ЕС. След това ще се сформира работна група, която да го изготви.
Според мен законът ще бъде по-полезен при планирането на следващия програмен период, защото в момента сме в средата на настоящия и всяка рязка промяна би затруднила така или иначе забавеното усвояване. Хубавото е, че засилихме темпа както на договарянето, така и на разплащането. Към 30 септември имаме 8,06% усвояемост на средствата спрямо 2% към септември миналата година.

Липсата на проектна готовност е една от слабостите в работата по оперативните програми. Какво може да се направи в тази насока, за да се насърчи изготвянето на качествени проекти?

Много е важно да не допускаме това да се случи през следващия програмен период 2014–2020 г. Препоръката, която ние като парламентарна комисия сме дали, е, че проектирането трябва да е в унисон с българския сценарий на Стратегия 2020 и с неговите приоритети. Важно е да не допускаме две грешки от сегашния период. Първата е, че без предварителна проектна подготовка започнахме големи инфраструктурни проекти, което доведе до тези недобри резултати. Втората грешка е, че беше направен опит да се покрият абсолютно всички сектори, което е невъзможно. При следващия програмен период трябва да има по-сериозно приоритизиране.

Какви мерки още са необходими за по-бързото и пълноценно усвояване на еврофондовете?

Необходими са ясни правила, опростени процедури, намаляване на административната тежест, информираност на бенефициентите, ускоряване на проектните решения. Трябва да има по-голяма динамика, но тя да е законосъобразна. Контролът и отговорността на управляващите органи също са изключително важни.

Какво според вас трябва да се направи по отношение на административния капацитет на управляващите органи на оперативните програми? Достатъчен ли е, има ли нужда от още кадри и в кои направления?

Човешкият ресурс винаги е необходим. Особено при по-големите инфраструктурни проекти, които са по ОП „Транспорт”, има дефицит на достатъчно експертиза и капацитет. Затова е и предложението да бъдат привлечени външни експерти, които имат необходимите компетенции. Възможното усвояване за тази година е между 10 и 11%, в момента е 8,06%. Аз се надявам да го постигнем. По отношение на договарянето сме над 34%, а може да достигнем 48-50% до края на 2010 г.

Как ще коментирате изразените резерви от страна на ЕК към сключеното от българското правителство споразумение със Световната банка, според което техни експерти ще управляват големите инфраструктурни проекти?

Според мен ставаше дума по-скоро за погрешна интерпретация. Но дори и да има резерви, аз смятам, че те са преодолими, когато има мотивирано предложение.

Нашият вестник е издание на Камарата на строителите в България. Този бранш беше най-сериозно засегнат от кризата. В заключение какво бихте казали на нашите читатели?

Периодът е труден за всички, особено за строителите. Правителството обаче предприе редица реформи. Трябва да подходим с разбиране и с общи усилия да преодолеем проблемите. Бюджетната рамка за следващата година показва, че страната ни ще е с най-ниска данъчна тежест и ще се създадат предпоставки за повече инвестиции и за по-добър бизнес климат. Ние сме десен проект, а убежденията на десните са, че индивидуалният успех допринася за общия. Така че с подобряването на средата ще се създаде възможност всеки да върши успешно работата си.

Интервю на Мариана Корчакова за в. Строител

МГЕРБ взе участие в дискусия за електронното гласуване

09.11.10 г.

На 8 ноември в "Червената къща" в София се проведе дискусия на тема "Е-гласуване" като част от проекта "Е-гражданственост". В ролята на модератор влезе доц. Анна Кръстева, ръководител на проекта.

В дискусията взеха участие представители на младежките организации на МГЕРБ и ДСБ, преподаватели от НБУ, представители на неправителствената организация „Гласуване без граници“, представители на „Другата България“, студенти, блогъри и граждани.Като представители на МГЕРБ участие взеха Петър Тонков от Пловдив и Митя Атанасов и Ботьо Ботев от София.

Всички участници се обединиха около идеята, че електронно гласуване трябва да има, но е нужно много внимателно да се изгради система за гласуване, така че да няма манипулиране на вота и да не се улеснява купуването на гласове. Въпреки изложените мотиви, че този вид гласуване е достатъчно сигурен, тъй като неприкосновеността на вота се гарантира чрез различни методи за сигурност, участниците не приеха призива електронното гласуване да се въведе изцяло веднага, а се обединиха около идеята за провеждането на пилотен проект, който по възможност да обхване предимно българите в чужбина, където гласуването е затруднено и младите мобилни хора от големите градове на България.Дискусията завърши с обобщението, че мнозинството от присъстващите и участниците в дискусията подкрепя идеята на правителството за провеждане на експериментално електронно гласуване, резултатите от което е необходимо обаче да се подложат на изследване.

Стартира кампанията "Младите говорят за Европа"

03.11.10 г.

На 2.11.2010 г. представители на МГЕРБ-София поставиха началото на първия етап от проекта ‘Младите говорят за Европа’. Инициативата е под патронажа на д-р Андрей Ковачев – ръководител на българската делегация и евродепутат от групата на ЕНП в Европейския парламент и се реализира със сътрудничеството на фондация ‘Пайдея’.

Целта на проекта е под формата на дебат да бъдат обсъдени теми, свързани с европейската идентичност, общностното гражданство и мястото на България. Темата е особено актуална в период, когато след приемането на Лисабонския договор Европейският съюз се променя.
Целевата група са учениците от горните класове на десет столични училища, които по време на първия етап участват с два отбора в дебат, като победилият отбор се класира за втория кръг, който ще се проведе между отделните училища.

Началото на инициативата бе поставено в 133 СОУ ‘А.С. Пушкин’, където учениците с особено желание и добра подготовка дебатираха по темите: "Чувствате ли се европейци" и "Какво за Вас означава европейското гражданство".

По-късно по време на дебата в 91 Немска езикова гимназия участие взе лично д-р Андрей Ковачев – възпитаник на гимназията, който представи пред учениците дейността на Европейския парламент и как политиката, която се чертае в Брюксел има пряко отражение у нас. Към него бяха отправени и много въпроси, свързани с дейността му като евродепутат и председател на българската делегация от групата на ЕНП. Младежите от немската гимназия дебатираха по темата за многообразието и единството на Общността. Тази и следващата седмица дебати ще се проведат и в останалите училища в столицата.