01.02.2011 г.
Законът за обществените поръчки трябва да се обсъди широко с бенефициентите, за да се постигне максимална подкрепа
Моника Панайотова е бакалавър по международни отношения и магистър по международни икономически отношения със специализация "Управление на международни проекти" от УНСС. Била е директор „Проекти и връзки с обществеността“ в Института за икономическа политика. Избрана е за депутат като мажоритарен кандидат на ГЕРБ от 24-ти МИР–София. Председател на младежката организация на ГЕРБ. В момента е председател на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
- Г-жо Панайотова, през миналата седмица комисията, която оглавявате, оповести годишния доклад за управление на европейските фондове у нас. Кои са най-важните констатации в него?
- Усвоени са средно 10% от европейските средства, а са договорени 36,74% , което означава, че бенефициентите реално са получили 1,6 млрд. лв. Нека спомена също, че от декември 2009 г. до декември 2010 г. са платени 1,2 млрд. лв. Изводът, който правим, е, че има устойчив темп както на усвояването, така и при договарянето на ресурса. Само по себе си числото 10% не е много, но като се имат предвид забавянията през годините, смятам, че това е значителен успех за страната.По договорени средства позициите си на фаворити запазват оперативните програми “Развитие на човешките ресурси“, „Регионално развитие“ и „Административен капацитет“. По показателя темп на разплащане първи са „Административен капацитет“, „Конкурентоспособност“ и „Регионално развитие“. Но за да бъдем коректни, трябва да кажем, че извън инструмента JEREMIE реалният ръст на усвояване по ОП „Конкурентоспособност“ е около 2,34%. Програмата за развитие на селските райони в сравнение с останалите 7 оперативни програми маркира най-висок процент на усвояване на ресурса – 19%, договорени са и 37% от средствата. Сериозният ръст на ОП ”Регионално развитие“ може да се обясни с осъществявания пряк контакт с бенефициентите, които са основно общините.Ниски нива на договаряне, но с добро финансово изпълнение са програмите „Транспорт“ и „Техническа помощ“. Слабо представяне, акумулирано изоставане, но предприети мерки за компенсиране през 2011 г., е оценката ни за програма „Околна среда”.Като обобщение може да се каже следното: през 2009 г. страната ни беше единствената в ЕС, която нямаше положителни оценки за съответствие и това блокираше междинните плащания. След получаването на тези оценки бяха отпушени плащанията, което е много важно в условията на криза. В резултат на предприетите институционални, административни и нормативни мерки в момента имаме стабилна система за координация и контрол на евросредствата. Има устойчив темп на нарастване на усвояването на ресурса. Системата се отпушва.
- Ако трябва да подредите проблемите, от чието решаване зависи ускоряването на процеса, кои ще поставите в началото?
- Двата основни проблема са все още недостатъчният административен капацитет и Законът за обществените поръчки /ЗОП/. Вече е сформирана работна група по ЗОП. Промените ще са ключови и ще ускорят процесите през следващата година, защото голяма част от финансирането минава по силата на този закон. Нашата препоръка е работният вариант да бъде широко обсъден с бенефициентите, за да се постигне максимална подкрепа.Недостатъчният административен капацитет е проблем, който все още съществува и се отчита и в междинния, и в годишния доклад на комисията. Виждаме, че се предприемат мерки. От една страна, се открива възможност да се ползва специфична експертиза от международните финансови институции. Това ще е в рамките на програма „Техническа помощ“ и няма да се отрази върху бюджета. От друга страна – по инициативата JASPERS ще се създават групи от експерти, които ще помагат на конкретните бенефициенти. Важно е също да се търси възможност за ускоряване и опростяване на процедурите. Европейските средства ще станат достъпни за повече бенефициенти, когато се унифицират документите и се намалява бюрократичната тежест. Наистина контролът е важен, но трябва да се разбере, че повече администрация и бюрокрация съвсем не означава по-ефективен контрол.
- Администрацията ли още не се е научила бързо да обработва проектите, или бенефициентите все не успяват да направят добри предложения?
- Всичко зависи от конкретната оперативна програма. Например при ОП „Транспорт“ бенефициентите са държавни агенции, а при ОП “Околна среда“ са общините. Съвсем различно е при програма „Развитие на човешките ресурси“, там бенефициент е неправителственият сектор, който през годините успя добре да се подготви. При „Конкурентоспособност“ инициативата е изцяло при бизнеса. Достъпната информация има голямо значение и е хубаво, че ще се създадат 27 информационни центъра, за да не се концентрира всичко в София. И друго - през миналата година процентът на текучеството сред администрацията е доста по-нисък, което означава, че допълнителното финансиране успява да задържи експертите.
- Кога във времето е реално да бъде приет специален закон за еврофондовете?
- В момента има над 20 министерски постановления, които уреждат тази материя. Трябва да се помисли за закон за европейските средства, който ще създаде възможност за уреждане на обществените отношения и по-голяма правна сигурност. Ако наистина ще има нова институционална рамка, би било добре тя да бъде въведена с нормативен акт. Това също ще покаже ясната национална визия за управление на европейските средства. Този закон ще работи през следващия програмен период. Ако предприемем подобна стъпка сега, има вероятност да настане объркване и процесът да се забави.Но ние препоръчваме да се помисли за унифициране на документите за кандидатстване и отчитане. Концентрацията да не е толкова върху формата на отчитането на проектите, а по-скоро върху изпълнението им и така да се търси максималният ефект за обществото и гражданите.Тъй като има разминаване между числата на управляващите органи, ИСУН и Националния фонд, е хубаво да се постигне синхронизация на данните, за да не се получават различни интерпретация.
- Според вас защо ОП „Конкурентоспособност“, която всички наричат програмата на бизнеса, върви най-бавно?
- 198 млн. евро са прехвърлени за рисков капитал и 1 млн. евро се предвиждат за т. нар. бизнес ангели. Въпросът сега е наистина средствата, които се водят усвоени, да достигнат реално до бизнеса. Смятам, че трябва да се ползва опитът на програмите „Регионално развитие“ и „Човешки ресурси“ за пряк контакт с бенефициентите. Вече е ясно, че са необходими по-тясно взаимодействие с бизнеса и повече информация за процедурите. Сама по себе си инициативата JEREMIE е успешна, защото ще подпомогне рисковия бизнес. Въпросът е сега възможно най-скоро да заработи Холдинговият фонд и бенефициентите да се възползват от него, за да се избегне опасността от отлив на интерес към програмата.
- В последните дни се коментира писмото на председателя на ЕК Жозе Барозу, което всъщност е от средата на декември. Какъв е вашият коментар?
- Основните проблемни области, които се посочват, са оперативните програми „Транспорт“ и „Околна среда“.Проблемът на ОП “Транспорт“ е, че през годините е акумулирано забавяне. Грешката при тази програма е още в началото, защото е допусната концентрация на тежки инфраструктурни проекти, без да има необходимата проектна готовност. Това не бива да се повтаря през следващия програмен период. Хубав пример е стартирането на проекта на автомагистрала „Тракия“, преди ЕК да одобри апликационната фирма, за да не се забавя реализацията. Разбира се, винаги трябва да се отчита, че подобни случаи крият и рискове. Трябва да се обърне внимание върху жп транспорта, където отчитаме ниски нива. Автомагистрала „Тракия“ и столичното метро подобряват усвояването, но призоваваме сериозно да се избърза с реалните строителни дейности при другите проекти. ОП „Околна среда“ е ключова за реформата във водния сектор и смятаме, че трябва да се подсили капацитетът на общините, които са основни бенефициенти. Когато липсва проектна готовност в приоритетните агломерация, добре е да се помисли и да се пренасочват средствата към агломерации с под 10 000 еквивалент жители.
Публикации
