Моника Панайотова взе участие в провелата се в Брюксел 44-та среща на КОСАК

27.10.10

Председателят на младежката организация на ГЕРБ и председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то НС Моника Панайотова взе участие в 44-тата среща на КОСАК - Конференцията на комисиите по европейски въпроси на страните-членки и кандидатстващите за членство в ЕС, която се проведе на 25 и 26 октомври в двореца „Егмонт” в Брюксел, в рамките на Белгийското председателство на ЕС.

Двудневните дискусии бяха в рамките на заложените в дневния ред теми, а именно: Устойчивото развитие и програмата „Европа2020”; Бъдещата роля на КОСАК след влизане в сила на Договора от Лисабон; Белгийското председателство на Европейския съюз, както и Парламентарния контрол над общата политика за сигурност и отбрана. Кратко представяне на работата на Европейската комисия и Съвета за периода на Белгийското председателство беше направено от техните председатели Жозе Мануел Барозу и Херман ван Ромпуй, които бяха и специални гости на срещата. Заедно с тях, участие в срещата взе и премиерът на Белгия Ив Льотерм. Тримата говориха по различни актуални въпроси от дневния ред на ЕС, сред които се откроиха икономическото управление на ЕС, кризата и мерките за нейното преодоляване, Бюджет 2011 на ЕС и др.

В рамките на панела „Устойчивото развитие и програмата „Европа 2020”” участие взе председателя на комисията Моника Панайотова. В обръщението си към участниците тя сподели, че стратегията „Европа 2020” е амбицирала българската държава не само да определи своите национални индикатори за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, акцентирайки върху териториалната, икономическа и социанална кохезия; приотизиране и прилагане на интегриран и синергичен подход, но и да определи в своята Национална програма за реформи, българските приоритети, както и да обвърже дебата за новия програмен период за Кохезионната политика (2014-2020) със стратегия „Европа 2020”. Отчитайки опита на Европа с Лисабонската стратегия Моника Панайотова призова представителите на държавите-членки в ЕС, първо да мобилизират своето интелектуално въображение, чрез включване на всички заинтересовани страни, а именно народните представители, като представители на законодателната власт, представителите на изпълнителната власт, неправителствения сектор, бизнеса и академичната общност и второ - да имат политическата воля всяка страна да определи своите национални индикатори и да разработи план за действие, така че стратегия „Европа 2020” да не остане „един документ, с хубаво звучащи послания, но реално приложим и достигащ целите, които си поставяме”.

В рамките на провелите се дискусии бяха поставени много въпроси - относно приоритетите на Белгийското председателство по отношение на постигнатия прогрес по отношение на страните от Западните Балкани и тяхната европейска перспектива; решаването на проблема с името на Бившата югославска република Македония, като предпоставка да нейното приемане в ЕС; подробностите около обсъждащата се „Дунавска стратегия”, както и отношенията между ЕС и страните от т.н. Източно партньорство. Широко дискутиран беше и въпросът за парламентарния контрол над общата политика за сигурност и отбрана след прекратяването на Западноевропейския съюз и неговата асамблея и идеите на някои държави за създаване на нов орган за контрол.

До късно вечерта през първия ден продължи председателското заседание, което обсъди заключенията и приноса на 14-тия полугодишен доклад на КОСАК. След дълги разисквания, предложения и компромиси от страна на представителите на държавите-членки, малко след 20ч. на 25 октомври председателите на комисиите по европейски въпроси на държавите-членки и кандидатстващите за членство в ЕС приеха с консенсус за финалните текстове от доклада, които на следващия ден бяха одобрени от делегациите.