МГЕРБ взе участие в първото заседание на Съвета на ЕДС на тема: Човешките права и демокрацията - популяризиране на европейските ценности

27.09.10 г.

От 21 до 26 септември в Кишинев, Молдова се проведе първото заседание на Съвета на ЕСД за 2010 г. На него участваха над 25 организации-членки от различни държави, а домакин на събитието бе младежката организация на Християн-демократическата народна партия (ХДНП) - „Ново поколение”.

От името на МГЕРБ участие взе Калин Захариев, заместник международен секретар на МГЕРБ и съпредседател на постоянната работна група за висше образование на ЕСД.

Откриването на събитието бе с дискусия с участието на Наталия Коробца, представител на Фондация „Конрад Аденауер” за Молдова. Предвид дейността на фондацията, както в Европа, така и по света, темата бе свързана с популяризирането на ценностите на ЕС.

Настоящата политическа обстановка в Молдова, с акцент върху съветското минало и европейското бъдеще на Молдова бе представена от г-н Лури Рошка, председател на Християн-демократическата народна партия.

Двама водещи политически анализатори – Игор Ботан и д-р Виорел Циботару представиха процеса на демократизация в Молдова, затвърждаването на демократичните процедури и правителствените стратегии в тези насоки. От срана на двамата анализатори обстановката в Молдова бе описана като „стабилна нестабилност”, липса на политически партии и вместо това наличие на „геополитически партии”, насочени към Руската федерация, и към Европейския съюз. Бе засегната и темата за сепаратистката територия Транснистрия. По думите на двамата, непризнатата като самостоятелен субект област е поддържана от Русия, която целенасочено подкрепя сепаратистки територии в бившите съветски републики.

Младежите се срещнаха и с г-н Вители Грошу, представител на Центъра за информация и документация на НАТО в Молдова. Основната дискусията бе за евроатлантическите перспективи на Молдова.

Бяха проведени и няколко срещи в Министерството на външните работи и европейската интеграция, където участниците проведоха разговор с представител на кабинета на министъра. По време на дискусията бе даден ясен сигнал за външнополитическата ориентация на Молдова – към ЕС и НАТО, и в Министерство на правосъдието, като участниците имаха възможността да разговарят със заместник министъра относно ключовата роля на правосъдието по отношение на човешките права и бъдещото присъединяване на Молдова към ЕС.

Една от най-важните срещи бе с министъра на образованието, към когото бяха отправени многобройни въпроси, относно образователната система на Молдова, Болонския процес, броя и финансирането на висшите училища, мобилността на студентите, програмите за обмен, акредитацията на ВУЗ и специалности, и др.

По време на работната сесия участниците бяха разпределени в трите постоянни работни групи на ЕС – Висше образование, Политики за Европа и Човешки права.

В рамките на работните сесии бяха представени, обсъдени и изменени предложения и резолюции в компетентностите на отделните групи. Организирани бяха и дискусии с представители на неправителствени организации в сферата на човешките права. Основните насоки на разговорите бяха за ролята на НПО в защита на човешките права, повишаване на инициативността на младите хора, особено в райони като Транснистрия. Бе засегната и правната рамка за защитата на човешките права в Молдова. Участие взе и представител на „Амнести интернешънъл”, представяйки дейността на организацията, както и проблемите с работата си в Молдова.

Младите в ГЕРБ поднесоха цветя на паметника на жертвите на комунистическия режим

09.09.10 г.

По случай 9 септември, денят за почитане на жертвите на комунистическия режим, от името на парламентарната група на ГЕРБ младежки ГЕРБ София, начело с Моника Панайотова – председател на МГЕРБ и председател на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то НС и Доброслав Димитров – председател на комисията по външна политика и отбрана в 41-то НС поднесоха цветя пред паметника на жертвите загинали от комунистическия режим.

„На този ден можем да си направим равносметка, какво трябва да направим, за да не се допуска в бъдеще „повтаряне” на историята. Всички ние днес следва да отчетем факта, че можем да мислим, да чувстваме и да изразяваме свободно това, което мислим и чувстваме.” – заяви Моника Панайотова. Според нея всички ние, като граждани трябва да оценим факта, че в момента България има правителство, което е близо до трепетите на гражданите, вслушва се в тяхното мнение и работи съвместно с тях. Като противоположен пример тя даде днешното изказване на парламентарната група на БСП в парламента, с което партията се е показала като нереформирана, не споделяща демократичните ценности и най-важното – не вярваща в мисълта, че „историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето”.

МГЕРБ проведе своя трети летен университет

07.09.2010 г.

В периода 3 – 6 септември във Варна се проведе, станалият вече традиционен, трети летен университет на младежката организация на ГЕРБ. Участие в него взеха над 40 младежи от структурите на организацията в цялата страна, подбрани на конкурсен принцип.

Устойчиво развитие, отговорност към околната среда, енергийна ефективност и връзката образование – бизнес бяха сред основните дискутирани теми по време на обучението, което се проведе под мотото „Устойчивото развитие през погледа на младите”. Темите на летния университет бележат един от приоритетите на МГЕРБ и ГЕРБ, както и целят поставяне началото на предстояща национална кампания с екологична насоченост и „зелени идеи”.

Взаимовръзката между икономическо развитие и околна среда е поставена на дневен ред на ниво Европейски съюз (и в частност ЕНП) в стратегията „Европа 2020”, а този процес налага възприемането му като приоритетен и в България. В тази връзка трябва да започнем политика на възпитание и създаване на възприятие сред гражданите, че обединяването на икономическото и социално благоденствие с опазването на околната среда трябва да се развива като едно цяло. Наличието на отговорна политика създава надеждна политическа и организационна рамка. Като организация с евроатлантически ценности, ориентирана към гражданското общество и младите хора, ГЕРБ и особено МГЕРБ намират подкрепа именно там. За това целевата група на бъдещата кампания са младите хора, от които зависи процесът на устойчиво развитие.

Форумът бе открит от вицепремиерът, министър на вътрешните работи и заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов, който приветства младежите. Към участниците и гостите поздравления отправиха и председателят на младежката организация и народен представител в 41-то НС Моника Панайотова и областният координатор и депутат от Варна Павел Димитров. Участие в работните групи, дебатите и интерактивните игри, провели се по време на летния университет взеха още и председателят на Народното събрание Цецка Цачева, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, министърът на външните работи Николай Младенов, министърът на обраната Аню Ангелов, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, министърът по еврофондовете Томислав Дончев, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Сред лекторите на форума бяха още народни представители от ГЕРБ, евродепутатите от ГЕРБ в групата на ЕНП в Европейския парламент Илияна Иванова и Владимир Уручев, както и Севдалина Арнаудова и Никола Николов от пресцентъра на ПП ГЕРБ. Специални гости на третия летен университет на МГЕРБ бяха Богдан Мирчев, представител на фондация „Ханс Зайдел” за България, с чиято любезна помощ се организира мероприятието, както и проф. Ханс-Петер Нидермайер, директор отдел Стипендии към Фондация "Ханс Зайдел", Мюнхен.

За три дни участниците успяха да се запознаят с приоритетите в различните министерства; с обсъждащите се в Народното събрание законопроекти; с участието на България в работата на Европейския парламент; научиха как се работи с медии и как да се подготвят за участие в дебат; дадоха своите предложения за „зелени идеи” и симулираха създаване на предприятие – от възникването на идеята, до съставянето на бизнес план и успешното управление на екипи.

Моника Панайотова: Отчетено е забавяне на реализацията на проектите по инструмента "Шенген"

01.09.10 г.

Няма цифра в доклада на парламентарната комисия за еврофондовете, която да показва евентуални загуби за България по програмата "ИСПА", заяви в предаването "12+3" Моника Панайотова, председател на комисията, във връзка с публикация в днешен ежедневник, че страната ни може да загуби 543 млн. евро по програмата. Според Панайотова в доклада е изказано съображение, че съществува опасност да бъдат загубени средства по програмата, ако не бъдат ускорени темповете. "Има принципно съгласие от страна на Европейската комисия за удължаване на срока на завършване на проектите по предсъединителна програма "ИСПА", която е до края на 2011 г., а по отношение специално на "Дунав мост 2" - 2012 г.", каза тя.

Тенденциите, които наблюдаваме през последните месеци по отношение на оперативните програми, са ускоряване както на разплащанията, така и на договарянията, съобщи Панайотова. "Имаме темп от 7 пъти повече усвоени средства, което прави реално над 1 млрд. лв., и над 5 млрд. лв. договорени, като в последните 2 месеца, които не са наблюдавани в доклада, тъй като той е за първото шестмесечие, този устойчив тренд се запазва и имаме над 53 млн. евро разплатени и над 56 млн. евро договорени", посочи тя. Според нея за юли и август процентът на усвоояемост е 7,66. "Спрямо това, което е постигнато през предишните години, ... 7 пъти имаме растеж ... Оттук нататък много е важно не само усвояването, но и качеството на проектите, които се подготвят, за да имат възможно най-мултиплициращ ефект за икономиката на страната ни. И препоръката всъщност на комисията ни е да има т. нар. "синергичен подход" между оперативните програми, за да може да се постига много по-интегриран подход, те взаимно да се допълват в условията на криза и в условията на реализиране на реформи. Така че темпът, с който в момента, след промените, се развиват нещата, е наистина положителен, но той по-скоро не трябва да ни успокоява, а да е мотиватор за още по-силно ускоряване", смята председателят на комисията. Според нея България разполага средно с 8 млрд. евро по оперативните програми.

Докладът обхваща 21 инструмента, които са финансирани със средства от Европейския съюз, добави тя. "Извън опертивните програми ние наблюдаваме също така и инструмента "Шенген". С огред на присъединяването на България към Шенгенското пространство комисията пряко наблюдава този инструмент. Хубавото, което направи правителството, е да удължи срока на договарянията към 31 март - по памет цитирам - но важното е, че ние успяхме да контрактуваме всичкия финансов ресурс, който беше по този инструмент. Отчетено е обаче забавяне по реализацията на проектите, а програмата изтича към 31 декември, т. е. трябва да има по-голямо ускоряване, за да може да се реализират всъщност проектите, които са в рамките на процеса на присъединяване на България", посочи Панайотова.

Има ли рискови програми, по които губим пари, какви нормативни и институционални промени бяха направени с въвеждането на ресора на министъра по еврофондовете Томислав Дончев, кои са постижимите критерии за разплащания и договорени средства по оперативните програми, какво се възприема от бизнеса като пречка за включването му по част от програмите, къде е разликата между България и останалите държави-членки на ЕС по отношение на оперативните програми и в кои от тях България изостава, както и колко са разплатените средства по програмата за развитие на селските райони можете да чуете в звуковия файл с интервюто с Моника Панайотова.

източник: БНР

Моника Панайотова: Имаме темп от 7 пъти повече усвоени средства по оперативните програми

01.09.10 г.

Моника Панайотова, председател на комисията по европейски въпроси в парламента, заяви пред БНР, че междинният доклад за усвояването на средствата от еврофондовете не съдържа данни за евентуални загуби за България по програмата ИСПА. Тя поясни, че е изказано съображение, че съществува опасност да бъдат загубени средства по програмата, ако не бъдат ускорени темповете.
„Има принципно съгласие от страна на Европейската комисия за удължаване на срока на завършване на проектите по предприсъединителна програма "ИСПА", която е до края на 2011 г., а по отношение специално на "Дунав мост 2" - 2012 г.", каза Панайотова.

Депутатът съобщи и за тенденции за ускоряване както на разплащанията, така и на договарянията по оперативните програми, са. „Имаме темп от 7 пъти повече усвоени средства, което прави реално над 1 млрд. лв., и над 5 млрд. лв. договорени, като в последните 2 месеца, които не са наблюдавани в доклада, тъй като той е за първото шестмесечие", поясни тя. Според нея за юли и август процентът на усвояемост е 7,66.
Според Панайотова България разполага средно с 8 млрд. евро по оперативните програми. „Оттук нататък много е важно не само усвояването, но и качеството на проектите, които се подготвят, за да имат възможно най-мултиплициращ ефект за икономиката на страната ни". Комисията препоръчва т. нар. "синергичен подход" между оперативните програми, за да може да се постига много по-интегриран подход.

Докладът обхваща 21 инструмента, които са финансирани със средства от Европейския съюз . Комисията пряко наблюдава инструмента „Шенген". „Важното е, че успяхме да контрактуваме всичкия финансов ресурс, който беше по този инструмент.", каза депутатът. „Отчетено е забавяне по реализацията на проектите, а програмата изтича към 31 декември, т. е. трябва да има по-голямо ускоряване, за да може да се реализират проектите, които са в рамките на процеса на присъединяване на България", посочи Панайотова.

източник: Портал "Европа"