27.09.10 г.
Според Моника Панайотова, една от насоките на българската европейска политика е насочена към адаптиране на националния парламент към изискванията на Лисабонския договор.
Българският парламент определя приоритетите в своята европейска политика въз основа на стратегията „Европа 2020”. Това е основополагащият документ на Европейския съюз, в който са заложени вижданията за бъдещето на страните-членки, основните цели на общата европейска политика и начините, по които те ще бъдат достигнати. В интервю за Радио България председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете в НС Моника Панайотова каза, че българската европолитика се осъществява в две насоки:
„Едната е свързана с адаптиране на националния български парламент към изискванията на Лисабонския договор – посочи тя. – След приемането му /на 1 декември 2009 г./, ролята ни като национален парламент е вече много важна. Реално актовете на ЕС ще идват от ЕК директно в националните и те могат в рамките на 8 седмици да излязат със свое становище, ако имат забележки по тях. След като това бъде изчистено, тези актове ще отиват в ЕП. Затова е много важна ролята ни тук, да имаме необходимия капацитет, за да отговорим на тези очаквания. Въпросът е свързан също и с важното двустранно парламентарно сътрудничество между депутати от национални парламенти в ЕС, за да има подкрепа даденото становище на НС по даден законопроект на еврониво.
Другата линия е свързана с приоритетите на България в контекста на евростратегията – енергетика, регионално развитие и земеделие. В тези области се очаква устойчив, интелигентен и приобщаваш растеж. Той ще се реализира задължително след консултации с представители на неправителствени, работодателски и синдикални организации. Към комисията по европейски въпроси в НС има специално създадена комисия за този обществен дебат. Работата, която ни предстои е да започнем разговори за новите оперативни програми на ЕС за периода 2014 - 2020 г.”
Какво е новото при тези програми?
„В предишния период на планиране на оперативни програми в България, недостатък бе, че са се опитвали да обхванат всички ресори. При този подход резултатите не са така осезаеми, защото финансовата подкрепа се използва по почти всички направления – от инфраструктурата до екологията, от административния капацитет до човешките ресурси и т.н. Според мен верният път е да преценим ясно кои ще са приоритетите ни при ползване на евросредствата. Дали това ще са инфраструктура, образование, конкурентност на бизнес средата или други, но трябва да бъдат фиксирани, за да може и средствата да се концентрират в тези цели. Другият важен момент е, когато се използват пари по сегашните оперативни програми, както и по следващите от новия оперативен период, да има интегриран подход и синергичен ефект между тях. Тоест, да не се гледа поотделно на всяка една оперативна програма, а те взаимно да се допълват. Това е една от препоръките на комисията ни към изпълнителните органи у нас. В тази връзка до края на януари сл. г. трябва да изготвим годишен доклад за усвояването на еврофондовете в България.”
Известно е, че по отношение на усвояването на европейските пари страната ни има закъснение с три години. Много малък е процентът на вложените пари по конкретни проекти, а възможностите са големи. От началото на тази година процесът беше ускорен с облекчаване на процедурите, с контрол върху изразходваните средства и нещата са тръгнали в добрата посока, посочи още Панайотова. С какво може да се ангажира парламентът чрез законодателната си работа в това отношение?
„Това, което сме задали като приоритет в НС, е създаването на Закон за еврофондовете – подчерта тя. – В момента е поръчано проучване за това как е регламентирана тази сфера в различните страни-членки, за да може да взаимстваме добрите практики. Целта е да няма отделни поднормативни актове, а цялостен закон, който да увеличи контрола, да се улеснят процедурите и процесът като цяло.
От 2011 г. в 28 области на страната ще стартират информационни центрове. Там бенефициентите, основно общини, ще имат пряк достъп до информацията за евросредства и начините за кандидатстване за тях. Онлайн системата също дава шанс за по-голяма информираност и прозрачност. Тоест, правят се правилните крачки, но за ефект от тях , ще трябва да изчакаме.”
Публикации
0 коментара:
Публикуване на коментар