МГЕРБ проведе за първи път Зимен Университет

21.12.09 г.

МГЕРБ продължава традицията си да организира обучения на своите членове. След есените модули на третата Политическа академия, за да отбележат края на една ползотворна 2009 година, над 70 членове на МГЕРБ от всички области на страната се събраха, в периода 18 – 19 декември 2009г, на Зимен Университет в Боровец, организиран с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер”. Това е своеобразен финал на изключително активна година, в която младежката организация на ГЕРБ организира две Политически академии, Летен Университет и редица обучения на своите членове. По този начин те придобиват редица умения, които да им бъдат полезни в бъдещото им професионално развитие, както в публичния, така и в частния сектор.

Събитието бе открито от г-н Андреас фон Белов, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” в София и Моника Панайотова, председател на МГЕРБ и народен представител в 41-то НС. Г-н фон Белов постави три акцента в своето обръщение към младите – впечатления от встъпването му в длъжност в България и енергийната зависимост на страната ни от Русия, изборите за национален парламент на 5 юли, които позволиха на ГЕРБ да сформира правителтсвото за европейско развитие на България, съставено от млади и активни министри и обобщи успешните проекти, които фондацията е реализирала с МГЕРБ и които са допринесли днес в управлението да има много млади хора, както в изпълнителната, така и в законодателната власт, както и изрази ясната си подкрепа за предстоящи обучения и инициативи през 2010 година.
В потвърждение на това, че един от основните приоритети на ГЕРБ е инвестирането в младите хора, в Зимния Университет взеха участие и младите депутати от МГЕРБ, парламентарни секретари и представители на изпълнителната власт. Основен акцент в програмата бе развитието на младежките политики в България, където с участниците дискутира г-жа Светлана Ломева – зам. министър на МОМН, отговарящ за младежките политики. В края на втория ден младежите й представиха своите предложения за развитието на младежкия сектор в страната и се запознаха със свършеното в МОМН през 100 дни на правителтсвото за европейско развитие на България.
Европейският аспект в дискусиите вложиха евродепутатите на ГЕРБ Илиана Иванова и Владимир Уручев, които от своя страна представиха дейността на европейските парламентаристи, предизвикателствата след влизането в сила на Лисабонския договор, развитието на европейската енергийна политика и на българските енергийни проекти, както и резултатите от срещата в Копенхаген. Особен интерес събуди и представянето на възможностите за стажове и работа в европейските институции, които те ще реализират за предтавители на МГЕРБ през 2010 г. Балканското измерение на външната политика на страната бе представено от Радослав Точев, Съветник по външнополитическите въпроси на Министър – председателя, Република България.
В национален аспект, реформите провеждани от правителството на ГЕРБ бяха представени от Владислав Горанов – зам. министър на Финансите.
Друг основен акцент по време на университета бе подготовката в лидерство и екипност, където дискусиите ръководи г-жа Ирен Соколова, народен представител от ПГ на ГЕРБ и експерт по социална психология. Чрез интерактивни сесии и работа по групи участниците имаха възможността да работят върху начините за структуриране на Национален младежки съвет в България, като в последствие трябваше да опишат как са сформирали екипа си, как са си разпределили ролите в него, кой как се е чувставал и до колко е съумял да лансира идеите си и те да залегнат при презентацията на групата.

За финал, административния секретар на партията Цветомир Паунов, представи на участниците приоритетите и предизвикателствата пред бъдещото развитие на проекта ГЕРБ.

Във формите за обратна връзка учасниците отбелязаха отзиви за чудесна организация, максимална ефективност и успешно съчетание на лектори и обучавани. Те изразиха силно желание за участие в предстоящите обучителни мероприятия на МГЕРБ през 2010 г.

Представител на МГЕРБ взе участие в регионалната програма на Българско училище за политика в Скопие

14.12.09 г.

От 9 до 13 декември 2009 г. в Скопие се проведе първият модул от Регионалната програма на Българското училище за политика за 2009/2010 година.
Заглавието на модула бе "Лидерство в действие: младите лидери, които оформят имиджа на Балканите". Участваха 32 души от България, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. Сред участниците бяха представители на младежките организации на основните партии в съответните държави, както и представители на медии и неправителствени организации. Младежкият ГЕРБ беше представен от Деян Николов, член на МГЕРБ – София.

Курсът включваше 5 панела: “Лидерството в 21 век: “Обществени и политически лидери”, “Лидерство и европейска интеграция”, “Лидерство и малцинства”, “Политическа коректност и езикът на медиите на Балканите” и “Младите хора и техните възможности за лидерство в политически и правителствени институции”.
Лектори бяха Огнян Минчев (директор на Института за регионални и международни изследвания), Ася Кавръкова и Марин Лесенски (Фондация Отворено общество), Любов Минчева (асоцииран професор по политически науки към СУ "Св. Климент Охридски"), Антони Георгиев (издател на списание “Vagabond”), Сашо Орданоски (директор на телевизия Алсат-М, Република Македония) и Ивон Величковски (заместник-председател на Либерална партия, Република Македония).
През втория ден от курса участниците проведоха специално организирана среща с президента на Република Македония Георге Иванов.

Накрая участниците дадоха своите идеи за инициативи във връзка с Деня на Балканите, който ще бъде отбелязан по време на последния модул в София през май 2010 г.

Лисабонският договор – мечта на малцина, надежда за мнозина, необходимост за всички?

16.12.09 г.

„Единството на Европа беше мечта на малцина. Тя стана надежда за мнозина. Днес тя е необходимост за всички” са думи, изречени от един от бащите основатели на Европейския съюз, Конрад Аденауер. Тези изречения, изказани през XX век, звучат изключително актуално и днес. Бъдейки решителна крачка в интеграционния процес на ЕС по посока на федерация и респективно развивайки неговото политическото измерение, Лисабонският договор се превръща в олицетворение на думите на немския политик. Конвентът бе мечта, Договорът за създаване на конституция, отхвърлен в резултат на френското и холандското „не” през 2005 бе надежда на мнозина, а Лисабонският договор, въпреки първоначалното ирландско „не” и препядствията от Чехия и Полша бе осъзната необходимост за всички. Изхождайки от институционалния триъгълник на ЕС, а именно: Европейският парламент, който защитава интересите на гражданите, Европейският съвет, който защитава интересите на страните членки и Европейската комисия, която защитава интересите на ЕС, бихме могли да очертаем три вида необходимости:

Необходимост за гражданите, тъй като чрез Лисабонския договор, ЕС се стреми да бъде по-близо до европейците. А това се осъществява като: от една страна националните парламенти се превръщат в ключов играч и от друга страна като се предоставя възможността за т.нар „европейска гражданска инициатива”.
Първо, националните парламенти, които се предполага, че са по-близо до гражданите на страните членки могат да упражняват политически контрол върху законодателните предложения на Европейската Комисия с принципа на субсидиарност, като се въвежда т.нар. механизъм за “ранно предупреждение”, чрез който те ще представят свои мотивирани становища по отделните законопроекти в 8 седмичен срок.

От една страна това дава изключителното право на националните парламенти да участват в изготвянето на европейката законодателна рамка. От друга страна това е голямо предизвикателство пред гъвкавостта и дисциплината на администрацията на парламентите и експертизата на народните представители в съответните страни.

От изключителна важност е и сътрудничеството в рамките на т.нар COSAC форум на парламентарните комисии по европейски въпроси на националните парламенти, както и в геополитическата група „G12 плюс” към Интерпарламентарния съюз.

Второ, Лисабонският договор дава възможност на един милион граждани от различни държави-членки да инициират законодателно предложение към Европейската Комисията.

Трето, чрез нововъведената система за вземане на решения се дава допълнителна тежест на гражданите чрез т.нар. двойна легитимация, а именно квалифицираното мнозинство ще се достига, когато гласовете за дадено предложение представляват 55% от държавите-членки (т.е Съвета) и поне 65% от населението на Съюза (т.е Европейският парламент).

Необходимост за страните членки и кандидатки за членство в ЕС. Институционалната реформа, която се извършва с договора от Лисабон дава възможност за по-нататъшно разширяване на ЕС, както и за ясно дефиниране на отговорностите, за какво отговаря ЕС и за какво отговарят държавите-членки. До този момент всяка държава членка имаше право на вето, което позволяваше една държава членка да спре дейност, за която останалите 26 страни са постигнали съгласие. С договора от Лисабон ще са необходими най-малко четири страни, за да блокират дадено решение, което предполага много по-тясно сътрудничество между държавите и комуникация при разрешаването на общностни проблеми и/или иницирането на общностни политики и позиции.

Необходимост за превръщането на ЕС във фактор на международната сцена. Чрез договора от Лисабон, ЕС получава статут на юридическо лице, с ясно очертани ценности и принципи на единна организация. Дългоочакваният телефонен номер, на който може да се обади Кисинджър, когато иска да се свърже с Европа вече е в наличност в лицето на г-н Херман ван Ромпуй /председател на ЕС/ и на г-жа Катрин Аштън, когато се отнася до външните отношения на съюза. Пред ЕС се очертава предизвикателството дали ще продължи изцяло да води т.нар „мека политика” и да се изправя предимно пред предизвикателства, които биват преодолявани чрез поемането на политически ангажимент и инвестиции, или ще развие политика на сигурност и отбрана с необходим капацитет за сътрудничество/евентуална конкуренция с НАТО.

Базирайки се на казаното по-горе можем да заключим, че мечтата на един от бащите основатели на стара Европа, се превръща в реалност в Нова Европа на XXI век. Въпрос от тук нататък на политическа воля и силна подкрепа от страна на гражданите е интеграционният проект да достигне върха на пирамидата, а именно до пълна политическа и икономическа интеграция с ясно изразено чувство за европейска идентификация. В тази връзка основната задача на европейските и националните институции е да са медиатор между двете нива на общуване: това от нашето ежедневие, в пряка комуникация с гражданите и това на архитектите, глобално позициониращи Европа и виждащи нейното развитие в перспектива.

Събитията в края на 2009 година показаха, че настъпи време ЕС да направи крачка напред. Надявам се, че предстоящите събития през 2010, свързани с реализацията на модела на социална пазарна икономика /т.е запазване на пазарния принцип, но със социално отговорно поведение и грижа за гражданите в условия на криза/, евентуалното разширяване по посока на Западните Балкани и ситуирането на Европа на международната сцена ще покажат, че е време да се действа активно.

В противен случай липсата на европейско измерение и ревнивата защита на националните интереси от всяка държава членка поотделно биха по-скоро задълбочили, а не разрешили проблемите, произтичащи от процеса на глобализация. В тази връзка необходимост за всички ни е да работим и да се стремим към една Обединена Европа на ценностите, Европа на растежа и просперитета, Европа на солидарността и сигурността.


Моника Панайотова
Народен представител, 41-о Народно събрание на Република България

Директор “Международни проекти и връзки с обществеността” (2007-2008 година), Институт за икономическа полтика

Представените коментари и заключения, изразени в материала, принадлежат на автора и не във всички случаи могат да отразят гледната точка на Института за икономическа политика.

Анализът е направен за блога на Институт за икономическа политика, София

"Планирай гъвкаво бъдещето си" - национална инициатива на МГЕРБ в подкрепа на промените във висшето образование

15.12.09 г.

МГЕРБ стартира национална инициатива под надслов „Университетската идея днес: планирай гъвкаво бъдещето си”. Тя е насочена към популяризиране на реформата във висшето образование и в частност – промените в Закона за висшето образование и се проведе в седмицата на студентския празник - 8 декември във всички области на България с висши учебни заведения. София, Пловдив, Благоевград, Търново, Варна и Бургас, както и големите курорти Банско, Боровец, Пампорово и Арбанаси бяха само малка част от местата, където младите хора популяризираха идеите на правителството на ГЕРБ за реформа в образованието.

Младежите от ГЕРБ целяха да покажат на своите връстници, че стартиралите във висшето образование реформи са насочени към тях самите, че те са предприети именно за подобряване на техния статут като студенти, на прецизиране на образователната система, начинът за провеждане на изпити и тяхното оценяване, по-доброто сътрудничество между бизнеса и академичните среди.

„Бъди иновативен”, „Инвестирай в себе си” – това са само част от посланията, които младите отправиха към студените в деня на техния празник.

Младежи от ПП ГЕРБ посетиха Европарламента в Брюксел по покана на евродепутат д-р Андрей Ковачев

05.12.09 г.

От 1 до 4 декември 2009 г. по покана на д-р Андрей Ковачев, председател на българската делегация в групата на ЕНП, представители на младежката организация на ПП ГЕРБ в компанията на старейшени и предприемачи ГЕРБ посетиха Европейския парламент в Брюксел. През първия ден д-р Ковачев запозна групата с дейността си в парламентарните комисии, в които членува и работата на българските евродепутати в най-широко представената група в Европарламента, тази на ЕНП. В програмата за деня бе предвиден и обучителен курс за работата на парламента и на основните институции на ЕС презентиран от Георги Томов от отдел „Комуникация, посещения и семинари” към ЕП.

През втория ден от посещението си групата от ГЕРБ се срещна с едни от най-влиятелните евродепутати от Германия като г-н Маркус Фербер - съпредседател на германската делегация в групата на ЕНП от ХДС - ХСС, който постави акцент върху размразяването на европейските фондове за България и заслугата на новото правителство за това. Г-жа Елизабет Йегле евродепутат от ЕНП, член на Комисията по селско стопанство и развитие на селските райони разказа на гостите за изграждането на Дунавската стратегия, имаща за цел развитие на регионите по поречието на Дунав. Групата се срещна и с г-жа Моника Холмайер, евродепутат от ХСС и дъщеря на небезизвестния министър-председател на Бавария от близкото минало Франц Йозеф Щраус. Среща-дискусия бе проведена и с евродепутат Владимир Уручев, който сподели своите виждания относно проектите „Южен поток” и „Набуко” и подчерта необходимостта от утвърждаване на единна европейска външна енергийна политика.

В края на програмата бе предвидено и посещение в кралската консерватория, където се състоя церемонията по награждаването на талантливи виолончелисти от България, Румъния и Белгия, отличили се в конкурса Еуфония - 2009.

МГЕРБ стана част от голямото семейство на YEPP

05.12.09 г.

МГЕРБ придоби статут на член-наблюдател в YEPP (младежката организация на Европейската народна партия) и бе призната от младежките дясноцентристки организации от цяла Европа за равноправен на тях партньор. Това се случи по време на международния семинар на YEPP в Тирана, Албания, който се проведе от 3 – 6 декември 2009 г. В провелото се от борда на YEPP гласуване МГЕРБ бе подкрепена единодушно от повече от 30 младежки организации от цяла Европа. Статутът на наблюдател е основната стъпка към придобиването на пълноправно членство в младжката организация на ЕНП. След така постигнатия успех, МГЕРБ вече може да участва активно в определянето на политиките на европейско ниво, чрез участието си в най-голямата международна младежка организация. Следващата стъпка, наред с пълноправното членство, е и придобиването на право представителите на МГЕРБ да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на YEPP.

На семинара в Тирана участие взе международният секретар на МГЕРБ Христо Гаджев, който представи организацията пред участниците и изтъкна качествата на най-голямата дясноцентристка организация в България. “В основата на МГЕРБ са залегнали основни ценности като върховенството на закона, свободата на личната инициатива и ценностите на ЕНП. Ние доказахме нашата отдаденост да работим за формирането на политики, фокусирани върху личността, не само на национално, но и на европейско ниво, за да постигнем просперитет за всички граждани на Европа. Ето защо съм убеден че МГЕРБ ще бъде достойно попълнение в семейството на YEPP”, каза той.

По време на конференцията гостите бяха посрещнати от министър-председателя на Албания Сали Бериша. Той им благодари, че са посетили страната и представи ситуацията в Албания, като помоли за подкрепа за падане на визите през 2010 г. В семинара взеха участие още и министрите на европейската интеграция; на вътрешните работи; на отбраната; на инфраструктурата, транспорта и телекомуникациите. Специално участие в семинара взе и еврокомисарят и заместник-председател на ЕНП Антонио Таяни.

На предстоящия конгрес на ЕНП в Бон председателят на МГЕРБ Моника Панайотова ще се срещне с борда на YEPP, за да благодари лично за гласуваното доверие и приемането на МГЕРБ в голямо младежко европейско семейство.

Следващият семинар на младежката организация на Европейската народна партия ще се проведе в София и Пловдив, България, в периода 18 – 21 февруари 2010 г., като негов домакин ще бъде МГЕРБ.

Моника Панайотова: С Лисабонския договор Европейският съюз се превръща във фактор

02.12.09 г.

Интервю на Миглена Славова, в-к Новинар

Кунева има какво да даде на България като експерт, смята депутатът от ГЕРБ

Моника Панайотова е родена на 19 август 1983 г. в София. Тя е магистър по Международни икономически отношения от УНСС със специализация „Управление на международни проекти". Панайотова е председател на младежката организация на ГЕРБ. До 2008 г. е директор „Проекти и връзки с обществеността" в Института за икономическа политика. Владее английски, френски и испански език.

- Г-це Панайотова, смятате ли, че ресорът на новия еврокомисар Румяна Желева е достоен за български представител в ЕК и как приемате обобщенията, че външният министър ще се превърне в Емел Етем на Европа?

- Всеки един ресор, след като е създаде към Европейската комисия, предполага необходимостта от него. В крайна сметка председателят на Европейската комисия сам формира своя екип, т.е. всеки един ресор е необходим за неговата работа. По принцип важното е, че всеки един еврокомисар има еднаква тежест, равностойно право на глас. Изключително важно е нашият еврокомисар да пази баланса между това да защитава интересите на Европейския съюз и да защитава интересите на България. Чисто личностният момент е да се съумее да се използва тази равнопоставеност в Европейската комисия. Независимо какъв ресор има еврокомисарят, той има право на влияние сред своите колеги.

- Как приемате анонса на Меглена Кунева, че има намерение да насочи усилията си към работа с настоящия премиер Бойко Борисов и президента Георги Първанов?

- Аз смятам, че Меглена Кунева има какво да даде на България като експерт. Самият факт, че дълго време беше в Брюксел доказва това. Всеки, който има желанието наистина конструктивно да помага на българското правителство, смятам, че е добре дошъл. Това винаги е било заявявано от нашия премиер. Всеки може да помага, независимо от своята политическа принадлежност, стига да работи в интерес на страната. Излизайки навън, излизайки от КПП-то, ние защитаваме вече българската позиция, а не позицията на ГЕРБ, на БСП или на ДПС. Ние там излизаме с българската позиция. Когато наистина хората имат желание да работят за тази кауза, не виждам пречка за това.

- Новият Лисабонски договор влезе в сила от 1 декември. Какво означава това за България?

- Аз лично съм профедерално настроена и от години се надявах един ден това да стане реалност. Изключително се радвам, че Лисабонският договор влиза в сила. Това е един знак, че наистина Европа върви напред. Оттук нататък благодарение на Лисабон Европа става юридическо лице, т.е. тя се обособява като играч на международното поле. Ролята на новите длъжности, които се появиха, е да съумеят да поставят Европа на ключово място на международната сцена. Това, което се променя за България, важи и за всички останали страни в Европейския съюз. Вече говорим за една много по-широка идентификация – европейската, т.е. освен че се възприемаме като българи и ще сме и европейци, защото ЕС вече ще има самостоятелна външна политика, ще има и президент. Оттук нататък изключително важна става ролята на институциите и новата легитимация при взимане на решения. От една страна, за да се вземе дадено решение, то трябва да има подкрепата на 55% от страните членки на ЕС и 65% от населението на ЕС. Вече ще има двойна легитимация на решенията. Всяка една страна ще има правото, ако счете за необходимо, да се оттегли от Европейския съюз. Също така гражданите ще имат право на своя инициатива. Ако 1 милион граждани счетат, че даден проблем е изключително важен за целия Европейски съюз, те ще имат право чрез своя инициатива това да се превърне в нормативен акт вече на ЕС. Откриват се наистина възможности за по-пряко участие на гражданите във вземането на решения. Много важен е моментът, че се увеличава ролята на националните парламенти във взимането на решения в ЕС. Реално преди да бъде взето решение от комисиите, то ще бъде разглеждано в националните парламенти на съответните държави. Това е предизвикателство пред нашия парламент, защото ни е необходима много по-голяма експертиза – както на депутатите, така и на експертите към Народното събрание.

- Няма ли да се загуби националната ни идентичност в новите регламенти на Лисабонския договор?

- Не, напротив. Вече започва да работи и девизът на Европа – обединение в многообразието. Всеки един от нас съставлява символа на Европейския съюз и това допринася за тази по-широка европейска идентичност. В културно отношение всеки има своя идентичност. Оттам нататък всички ще са равни пред правилата и законите.

- Как ще коментирате зачестилите жалби в Съда в Страсбург от хората с увреждания и от пенсионерите?

- Може би знаят, че, когато се задвижи дадено дело в този съд, в един момент то ще има своя изход, което в момента до известна степен не можем да видим тук.

- Как може да се промени това?

- Това може да стане чрез реформа в съдебната система, но знаете, че изисква изключително много време. Важното е, че новото правителство е обявило воля за реформа и започва постепенно да прави реформи, но всичко се прави поетапно и постепенно, защото всяко едно рязко движение невинаги е правилно. Всяка една стъпка е добре обмислена от нашето правителство. Аз вярвам, че ще има промени, но те няма как да станат след 100 дни от началото на новия кабинет. Въпрос на време е да берем плодовете от предприетите действия.

- Как гледате на резултатите от референдума в Швейцария за строителството на минарета?

- По принцип една от международните теории е за сблъсъка на цивилизациите, т.е. между християнство и ислям. Смятам, че изключително важна роля на политиците е да съумеят да запазят баланса и да поставят акцента на това, че вероизповеданието трябва да остане в рамките на твоето лично пространство. Всички останали сме равни пред закона. Правилата са в сила за всички. Затова ролята на политиците е изключително важна – да, водят в тази посока обществото. В противен случай, започнем ли да се делим по религия, по сексуална ориентация, по етническа принадлежност, никога няма да стигнем до нищо добро. По принцип по-радикалните партии съумяват да правят и по-успешни негативни кампании. Противниците на интеграцията на ЕС направиха по-успешна кампания.

- Един от последните случаи в България, който привлича общественото внимание, също е на религиозна основа. Братя Юзеирови се опитаха за втори път да построят в двора си т.нар. паметник на незнайния турски войн. Не смятате ли, че трябва да се промени регламента за регистрация на нови вероизповедания или на нови партии?

- Доколкото съм запозната това, което се случи с втория паметник, дори не беше обсъдено с областната управа, не беше поискано разрешително, т.е. не беше направено по надлежния ред. Всяко едно разделение не води до нищо добро. България винаги е била пример за това, че има етническа толерантност в страната ни. Това е и моят призив към всички – нека да запазим този имидж. Ние не сме голяма страна. Ако започнем да се делим допълнително помежду си, мисля, че това ще е в ущърб на всеки един от нас. Индивидуалният успех на всеки е да помогне за общия успех на страната ни. Нека да мислим креативно и позитивно, а не деструктивно.