12.11.2010 г.
Моника Панайотова е родена през 1983 г. в София. Има бакалавърска степен по „Международни отношения” от Университета по национално и световно стопанство в София и магистърска по „Международни икономически отношения”, със специализация „Управление на международни проекти”. До 2008 г. е директор на дирекция „Проекти и връзки с обществеността“ в Института за икономическа политика. Има специализации в областта на външните отношения. От 14 юли 2009 г. е депутат в 41-вото Народно събрание, а година по-късно става председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Владее френски, английски и испански език.
Г-жо Панайотова, отскоро сте председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Какви ще са приоритетите в работата ви?
Ще има приемственост с това, което и до момента е правено в рамките на комисията. Единият основен момент в работата ни е контролът върху разходването на европейските средства. Наше задължение е да подготвяме междинни и годишни доклади, като изслушваме управляващите органи. Другата линия, върху която искам да поставя акцент, е адаптирането ни към изискванията на Лисабонския договор. След приемането му значително нарасна ролята на националните парламенти, защото вече сме активен участник в изготвянето на актовете на ЕС. Имаме възможност в рамките на 8 седмици, ако имаме възражение по някой от тях, да реагираме със становище. Ще работим активно и за повишаване на експертния потенциал към Народното събрание. Лисабонският договор изисква и тясно взаимодействие с всеки един от националните парламенти. Затова ще засилим международните отношения. Друг приоритет, свързан с европейските въпроси, е стратегията „Европа 2020” и най-вече подготвянето на българския сценарий по стратегията. Направихме допитване за това как се движат останалите държави членки по определяне на националните индикатори и трябва да ви кажа, че България е на едно от добрите места. Нашите национални приоритети са определени – инфраструктура, добра бизнес среда, конкурентоспособна младеж и доверие в държавните институции. Те бяха обсъдени на последното заседание на Съвета за обществени консултации, който е създаден към нашата комисия. В него участват много неправителствени и браншови организации, включително и Камарата на строителите в България. Така че оттук нататък задачата ни е да се изготви план за действие, което се очаква да стане през ноември.
Подготвя се нов ЗОП? Какви са недостатъците на сега действащия и как би трябвало да изглежда новият? Какви ще са основните моменти в него?
Има сформирана работна група към екипа на министър Дончев. В нея участват и депутати от правната комисия. Нов ЗОП е необходим, за да се създадат по-ясни правила, свързани с процедурите и контрола и за избягване на различните интерпретации на правните норми. Колегите са в процес на сондиране на мнения от всички заинтересовани страни. Надявам се, че ще направят оптималното, за да може всички притеснения, които досега сме имали по отношение на ЗОП, да бъдат коригирани, за да се чувстват комфортно и бенефициентите, и възлагащите органи.
На второто заседание на Съвета по обществени консултации изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков заяви, че средствата от ЕС ще се усвояват по-бързо, ако има типови договори. Според него това е необходимо, защото голяма част от процедурите по строителството са едни и същи. Ще бъде ли това регламентирано в новия ЗОП?
Аз поемам ангажимента тази препоръка да бъде предоставена задължително на екипа. Като цяло философията, която се споделя от колегите, е да се ориентираме към стандартизация и унификация, защото това възпитава определен тип поведение и ще спомогне за избягване на чувството за предварителен избор на изпълнител. Има различни идеи. Ние ще се постараем да възприемем най-доброто, което е възможно при нашите условия, защото всяка държава членка си има своите специфики. Но наистина стандартизацията и унификацията дават възможност за по-ясни правила, за опростяване на процедурите и за намаляване на бюрократичната тежест.
Първоначалният състав на работната група не е прекалено голям, за да може сравнително бързо да изготви основната рамка на проектозакона. Той ще е базата, върху която ще се стъпи и после ще се надгражда. След това ще се проведат последващи дискусии и всеки ще даде своите предложения.
Какво е мнението ви за създаването на специален закон за еврофондовете, който да обедини всички нормативни актове, свързани с тази материя? Какво трябва да включва този закон?
През последната половин година бяха приети редица постановления на МС, които имат за цел да отпушат системата. Те бяха правилна крачка. Целта на закона е всъщност да унифицира всички тези нормативни актове. Така ще се уточнят контролните функции и ще се създадат ясно разписани права и задължения на заинтересованите страни. Засега проучваме как тази сфера на дейност е регламентирана в другите държави членки на ЕС. След това ще се сформира работна група, която да го изготви.
Според мен законът ще бъде по-полезен при планирането на следващия програмен период, защото в момента сме в средата на настоящия и всяка рязка промяна би затруднила така или иначе забавеното усвояване. Хубавото е, че засилихме темпа както на договарянето, така и на разплащането. Към 30 септември имаме 8,06% усвояемост на средствата спрямо 2% към септември миналата година.
Липсата на проектна готовност е една от слабостите в работата по оперативните програми. Какво може да се направи в тази насока, за да се насърчи изготвянето на качествени проекти?
Много е важно да не допускаме това да се случи през следващия програмен период 2014–2020 г. Препоръката, която ние като парламентарна комисия сме дали, е, че проектирането трябва да е в унисон с българския сценарий на Стратегия 2020 и с неговите приоритети. Важно е да не допускаме две грешки от сегашния период. Първата е, че без предварителна проектна подготовка започнахме големи инфраструктурни проекти, което доведе до тези недобри резултати. Втората грешка е, че беше направен опит да се покрият абсолютно всички сектори, което е невъзможно. При следващия програмен период трябва да има по-сериозно приоритизиране.
Какви мерки още са необходими за по-бързото и пълноценно усвояване на еврофондовете?
Необходими са ясни правила, опростени процедури, намаляване на административната тежест, информираност на бенефициентите, ускоряване на проектните решения. Трябва да има по-голяма динамика, но тя да е законосъобразна. Контролът и отговорността на управляващите органи също са изключително важни.
Какво според вас трябва да се направи по отношение на административния капацитет на управляващите органи на оперативните програми? Достатъчен ли е, има ли нужда от още кадри и в кои направления?
Човешкият ресурс винаги е необходим. Особено при по-големите инфраструктурни проекти, които са по ОП „Транспорт”, има дефицит на достатъчно експертиза и капацитет. Затова е и предложението да бъдат привлечени външни експерти, които имат необходимите компетенции. Възможното усвояване за тази година е между 10 и 11%, в момента е 8,06%. Аз се надявам да го постигнем. По отношение на договарянето сме над 34%, а може да достигнем 48-50% до края на 2010 г.
Как ще коментирате изразените резерви от страна на ЕК към сключеното от българското правителство споразумение със Световната банка, според което техни експерти ще управляват големите инфраструктурни проекти?
Според мен ставаше дума по-скоро за погрешна интерпретация. Но дори и да има резерви, аз смятам, че те са преодолими, когато има мотивирано предложение.
Нашият вестник е издание на Камарата на строителите в България. Този бранш беше най-сериозно засегнат от кризата. В заключение какво бихте казали на нашите читатели?
Периодът е труден за всички, особено за строителите. Правителството обаче предприе редица реформи. Трябва да подходим с разбиране и с общи усилия да преодолеем проблемите. Бюджетната рамка за следващата година показва, че страната ни ще е с най-ниска данъчна тежест и ще се създадат предпоставки за повече инвестиции и за по-добър бизнес климат. Ние сме десен проект, а убежденията на десните са, че индивидуалният успех допринася за общия. Така че с подобряването на средата ще се създаде възможност всеки да върши успешно работата си.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар