МОНИКА ПАНАЙОТОВА, депутат от ГЕРБ: Брюксел ни даде кредит на доверие

30.03.10 г.

Едно интервю на Яна Йорданова за в-к МОНИТОР

- Г-це Панайотова, приключи SOS кампанията "Спаси образованието сега!". Можете ли да обобщите какви предложения получихте от младите хора, родители и експерти?
- Имахме четири лъча, които обиколиха цялата страна. Достигнахме до всички 28 области, като акцентирахме най-вече на университетските центрове. Събрахме над 2000 предложения. Сред най-големите проблеми, които се откроиха, са корупцията във висшето образование. На второ място - реализацията. Голяма част от младите хора не се чувстват достатъчно подготвени и конкурентоспособни, когато завършат университета. От друга страна се притесняват дали ще си намерят работа по съответната специалност, тъй като изискванията на работодателите са сравнително високи. А, излизайки от университета, няма как да си покрил всички критерии. Третият маркиран проблем е връзката образование-бизнес. Младите хора искат да имат много повече практика и преподавателите им да не са изцяло от академичния състав на учебното заведение. В предложенията се обръща внимание и върху намаляването на броя на вузовете. Младите хора искат да има по-голяма конкуренция между учебните заведения, за да получат по-качествено образование. Петият проблем е свързан с мобилността. Някои обясниха, че пътувайки по програмата "Еразъм", след като се завърнат в страната, студентите отново трябва да полагат изпити. Това допълнително им усложнява следването и ги кара да се колебаят дали изобщо да пътуват навън. Освен информационни шатри имахме и блог, на който участниците можеха да пишат. В блога имахме около 6000 посещения. Създадохме и група във Facebook, която наброяваше 12 000. Целта ни беше да провокираме младите хора и да им покажем, че тяхното мнение е важно при писането на Закона за висшето образование. Именно като народен представител бих искала да се избегне така нареченото „кабинетно писане" на закони от ограничен брой хора. Той минава в Министерския съвет и в пленарна зала и има задължителен характер за всички останали. Но в крайна сметка започват да се виждат пропуските. Затова целта на кампанията беше да не е едностранно писането на закона.

- Обръща ли се достатъчно внимание на младите хора у нас и използва ли се техният потенциал?
- Не бих казала, че се обръща достатъчно внимание. Но мисля, че вече започва да се действа в тази посока. Това, което съумяхме да направим по време на кампанията и с включването на много млади хора в проекта ГЕРБ, даде висок резултат на изборите. Искам да подчертая, че 45% от гласувалите за ГЕРБ през юли са хора между 18 и 35 години. Това показа, че ние провокирахме именно младежите. Според мен това стана, защото те участваха в листите, в изготвянето на самата управленска програма на сегашното правителство. Видяха, че са част от процеса на вземане на решения, че са участници, а не само наблюдатели.

- Кое отблъсква младите от политиката?
- Според мен това, което ги отблъсква, е, че досега те бяха свидетели на говорене, необвързано с реални действия. Това, че политиката се асоциираше с мръсна дума, с нещо пошло. А всъщност дори и да не искаме да се занимаваме с политика, политиката се занимава с нас. Затова, ако искаме реално да променим нещо, трябва да се допускат възможно най-много млади хора, които да променят системата. Защото истината е, че системата се променя отвътре. Бидейки отвън, ти можеш само да маркираш недостатъците. Между впрочем, страната ни е критикувана на европейско ниво, че нямаме национален младежки съвет. Това е нещо като консултативен орган, който включва неправителствени и политически младежки организации.

- Вие сте член и на комисията по външна политика. От ГЕРБ определихте последния доклад на Еврокомисията като положителен. Къде обаче се налага да се работи най-много и кои критики ви притесняват?
- Наистина докладът е положителен на фона на предходните за страната ни. Разбира се, отчитаме и моментите, по които трябва да се работи значително. Това е технически доклад и е изключително важно какво ще направим през следващите няколко месеца. Така че документът би трябвало по-скоро да ни мотивира допълнително да действаме в правилната посока, но не и да забавяме реформите в сферите, в които най-много сме критикувани - борбата с корупцията и организираната престъпност. Тук е и деликатният момент какво ще се направи в съдебната система. Разчитаме на тях, че ще дадат максимума от себе си. Защото Брюксел гледа България като обща картина, не само като лица или определена политическа сила. Затова трябва да подходим национално и надпартийно. В крайна сметка имиджът е това, което ти дава възможност да направиш положителни неща. Марката определя качеството и възприятието на партньорите ни.

- Тогава какво трябва да променим във външната си политика?
- Бих казала, че ние започнахме да правим тази промяна. Пътувайки с делегации, наблюдавам, че България вече има позиция на международни форуми. Ако допреди това държавата ни беше възприемана като YES MAN - с вдигане на ръка, то сега дори да сме съгласни с дадена позиция, споделяме и нашето мнение и излизаме със становище по конкретни проблеми. Мисля, че България трябва да бъде наистина по-активна. Европейският съюз може да бъде фактор с оглед на предимствата, които се предоставят с Лисабонския договор. А България с ресорния си еврокомисар участва в изграждането на външния облик на ЕС и ще има значителен принос в тази посока, защото отговаряме за хуманитарна помощ и реакция при кризи. След Лисабон всеки един законодателен акт ще преминава и през националните парламенти и тук е и нашата роля на народни представители. Ще трябва да се дават становища, преди да се достигне до ресорните комисии на Европейския парламент. Ако съумеем да използваме предимствата на Лисабонския договор, можем да имаме една по-силна не само българска, но и европейка външна политика.

- Да, но един термин като Лисабонски договор не звучи ли все още прекалено далече за обикновения българин? Хората осъзнават ли предимствата за страната ни от този документ?
- Тук е отново ролята ни на народни представители, да изтъкваме тези моменти по време на срещите с избирателите. Трябва на един по-разбираем език да обясним на хората какво се случва в Брюксел. Те трябва да знаят, че имат възможността за т.нар. гражданска инициатива. Ако 1 милион граждани от Европейския съюз се обединят около една идея, те имат право на законодателна инициатива. Това е едно предизвикателство пред самите нас. Като цяло по-скоро младите хора са информирани за процесите в Европа. Мобилността и чувството за по-широка европейска идентичност е характерно най-вече за тях.

- Промени ли се отношението на Брюксел към страната ни?
- Бих казала, че вече ни се гласува кредит на доверие. Европейските ни партньори виждат положителните крачки, които направихме през тези няколко месеца. Но трябва още да се работи, защото няма как един негативен имидж да се изчисти за отрицателно време. Но не мога да отрека, че се виждат стъпките в правилната посока и се дава този кредит на доверие, който трябва да оправдаем.

- Как изглежда Народното събрание като институция в очите ви? Все пак сте един от най-младите депутати в парламента.
- Ако кажа, че е прекрасно място, няма да съм напълно откровена. Защото системата е по-тромава, но е важно да има млади хора, за да се чува и другата гледна точка. Но мисля, че за един млад човек изпълнителната власт е по-динамична. Само че всяка една власт си има своите предимства и недостатъци.

- Не се ли хаби излишна енергия със започването на процедура по импийчмънт?
- На мен като млад човек ми става неприятно, че в България някак си политиката не може да надскочи едно определено ниво. Има хора, които се опитват да дадат друг модел на поведение. Дори бих оформила два типа на манталитет, които се оформят в българската политика в момента. От една страна е предмодерният, който е много по-консервативен и, излизайки от определена рамка, се чувстват дискомфортно. От друга страна, модерният манталитет, който е на повече гъвкавост. Докато при първия властта се възприема като инструмент, то при втория - като отговорност. Затова съжалявам, че държавният глава, който трябва да олицетворява единството на нацията, позволи едно лично раздразнение от нещо, което дори не беше изказано в телевизионно шоу, да се превърне в междуинституционален конфликт. Не мисля, че се хаби кой знае колко енергия, но въпросът е принципен. Искаме да покажем една морална позиция, защото реално беше нарушено правото на гражданин. Това навежда всеки един от нас на мисълта, че можем да бъдем потърпевши. А това не бива да се случва, защото всички сме равни пред закона. Имаше една мисъл, че пред закона джуджето е такъв човек, какъвто е и гигантът.