Моника Панайотова: С Лисабонския договор Европейският съюз се превръща във фактор

02.12.09 г.

Интервю на Миглена Славова, в-к Новинар

Кунева има какво да даде на България като експерт, смята депутатът от ГЕРБ

Моника Панайотова е родена на 19 август 1983 г. в София. Тя е магистър по Международни икономически отношения от УНСС със специализация „Управление на международни проекти". Панайотова е председател на младежката организация на ГЕРБ. До 2008 г. е директор „Проекти и връзки с обществеността" в Института за икономическа политика. Владее английски, френски и испански език.

- Г-це Панайотова, смятате ли, че ресорът на новия еврокомисар Румяна Желева е достоен за български представител в ЕК и как приемате обобщенията, че външният министър ще се превърне в Емел Етем на Европа?

- Всеки един ресор, след като е създаде към Европейската комисия, предполага необходимостта от него. В крайна сметка председателят на Европейската комисия сам формира своя екип, т.е. всеки един ресор е необходим за неговата работа. По принцип важното е, че всеки един еврокомисар има еднаква тежест, равностойно право на глас. Изключително важно е нашият еврокомисар да пази баланса между това да защитава интересите на Европейския съюз и да защитава интересите на България. Чисто личностният момент е да се съумее да се използва тази равнопоставеност в Европейската комисия. Независимо какъв ресор има еврокомисарят, той има право на влияние сред своите колеги.

- Как приемате анонса на Меглена Кунева, че има намерение да насочи усилията си към работа с настоящия премиер Бойко Борисов и президента Георги Първанов?

- Аз смятам, че Меглена Кунева има какво да даде на България като експерт. Самият факт, че дълго време беше в Брюксел доказва това. Всеки, който има желанието наистина конструктивно да помага на българското правителство, смятам, че е добре дошъл. Това винаги е било заявявано от нашия премиер. Всеки може да помага, независимо от своята политическа принадлежност, стига да работи в интерес на страната. Излизайки навън, излизайки от КПП-то, ние защитаваме вече българската позиция, а не позицията на ГЕРБ, на БСП или на ДПС. Ние там излизаме с българската позиция. Когато наистина хората имат желание да работят за тази кауза, не виждам пречка за това.

- Новият Лисабонски договор влезе в сила от 1 декември. Какво означава това за България?

- Аз лично съм профедерално настроена и от години се надявах един ден това да стане реалност. Изключително се радвам, че Лисабонският договор влиза в сила. Това е един знак, че наистина Европа върви напред. Оттук нататък благодарение на Лисабон Европа става юридическо лице, т.е. тя се обособява като играч на международното поле. Ролята на новите длъжности, които се появиха, е да съумеят да поставят Европа на ключово място на международната сцена. Това, което се променя за България, важи и за всички останали страни в Европейския съюз. Вече говорим за една много по-широка идентификация – европейската, т.е. освен че се възприемаме като българи и ще сме и европейци, защото ЕС вече ще има самостоятелна външна политика, ще има и президент. Оттук нататък изключително важна става ролята на институциите и новата легитимация при взимане на решения. От една страна, за да се вземе дадено решение, то трябва да има подкрепата на 55% от страните членки на ЕС и 65% от населението на ЕС. Вече ще има двойна легитимация на решенията. Всяка една страна ще има правото, ако счете за необходимо, да се оттегли от Европейския съюз. Също така гражданите ще имат право на своя инициатива. Ако 1 милион граждани счетат, че даден проблем е изключително важен за целия Европейски съюз, те ще имат право чрез своя инициатива това да се превърне в нормативен акт вече на ЕС. Откриват се наистина възможности за по-пряко участие на гражданите във вземането на решения. Много важен е моментът, че се увеличава ролята на националните парламенти във взимането на решения в ЕС. Реално преди да бъде взето решение от комисиите, то ще бъде разглеждано в националните парламенти на съответните държави. Това е предизвикателство пред нашия парламент, защото ни е необходима много по-голяма експертиза – както на депутатите, така и на експертите към Народното събрание.

- Няма ли да се загуби националната ни идентичност в новите регламенти на Лисабонския договор?

- Не, напротив. Вече започва да работи и девизът на Европа – обединение в многообразието. Всеки един от нас съставлява символа на Европейския съюз и това допринася за тази по-широка европейска идентичност. В културно отношение всеки има своя идентичност. Оттам нататък всички ще са равни пред правилата и законите.

- Как ще коментирате зачестилите жалби в Съда в Страсбург от хората с увреждания и от пенсионерите?

- Може би знаят, че, когато се задвижи дадено дело в този съд, в един момент то ще има своя изход, което в момента до известна степен не можем да видим тук.

- Как може да се промени това?

- Това може да стане чрез реформа в съдебната система, но знаете, че изисква изключително много време. Важното е, че новото правителство е обявило воля за реформа и започва постепенно да прави реформи, но всичко се прави поетапно и постепенно, защото всяко едно рязко движение невинаги е правилно. Всяка една стъпка е добре обмислена от нашето правителство. Аз вярвам, че ще има промени, но те няма как да станат след 100 дни от началото на новия кабинет. Въпрос на време е да берем плодовете от предприетите действия.

- Как гледате на резултатите от референдума в Швейцария за строителството на минарета?

- По принцип една от международните теории е за сблъсъка на цивилизациите, т.е. между християнство и ислям. Смятам, че изключително важна роля на политиците е да съумеят да запазят баланса и да поставят акцента на това, че вероизповеданието трябва да остане в рамките на твоето лично пространство. Всички останали сме равни пред закона. Правилата са в сила за всички. Затова ролята на политиците е изключително важна – да, водят в тази посока обществото. В противен случай, започнем ли да се делим по религия, по сексуална ориентация, по етническа принадлежност, никога няма да стигнем до нищо добро. По принцип по-радикалните партии съумяват да правят и по-успешни негативни кампании. Противниците на интеграцията на ЕС направиха по-успешна кампания.

- Един от последните случаи в България, който привлича общественото внимание, също е на религиозна основа. Братя Юзеирови се опитаха за втори път да построят в двора си т.нар. паметник на незнайния турски войн. Не смятате ли, че трябва да се промени регламента за регистрация на нови вероизповедания или на нови партии?

- Доколкото съм запозната това, което се случи с втория паметник, дори не беше обсъдено с областната управа, не беше поискано разрешително, т.е. не беше направено по надлежния ред. Всяко едно разделение не води до нищо добро. България винаги е била пример за това, че има етническа толерантност в страната ни. Това е и моят призив към всички – нека да запазим този имидж. Ние не сме голяма страна. Ако започнем да се делим допълнително помежду си, мисля, че това ще е в ущърб на всеки един от нас. Индивидуалният успех на всеки е да помогне за общия успех на страната ни. Нека да мислим креативно и позитивно, а не деструктивно.