31.05.11 г.
На провелата се от 29 до 31-ви май в Будапеща конференция на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на държавите-членки на ЕС (КОСАК) участие взеха председателят на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова, Владимир Тошев и още четирима народни представители от комисията.
Конференцията беше открита от председателя на унгарския парламент г-н Ласло Ковер и председателя на комисията по европейски въпроси на унгарския парламент и домакин на срещата г-н Ричард Хорчсик.
Първият оратор г-н Виктор Орбан, министър-председател на Унгария, направи ретроспекция на Унгарското председателство на Съюза, като акцентира върху задълбочаването на икономическото управление и стартирането на Европейския семестър. Сред другите постижения на Председателството г-н Орбан спомена изготвянето на обща европейска стратегия по отношение на ромите, приемането на Дунавската стратегия, стартиралите дебати по въпросите на семейството, действията по защита на еврото и въпросите на миграцията, в контекста на събитията в Северна Африка.
В рамките на този дебат от името нa българската делегация народният представител Владимир Тошев направи изказване, с което благодари на Унгарското председателство за усилията по присъединяването на България и Румъния и припомни, че страната ни е изпълнила всички технически критерии, а докладите за готовността ни са изцяло положителни. По-нататък г-н Тошев отбеляза, че като страна-членка на ЕС въпросът е не дали, а кога ще бъдем приети в Шенген, като максимално бързото ни приемане ще ни направи незабавно част от решаването на проблема в Средиземноморието и Северна Африка. "Неясни причини за забавяне и отлагането на нашето приемане са предизвикателство пред имиджа на България. Ние напълно съзнаваме ангажиментите, които поемаме и сме напълно подготвени да поемем отговорностите, произтичащи от това членство", заяви г-н Тошев. В отговор на отправения от страна на българската и румънската делегации призив за подкрепа от страна на всички страни, Виктор Орбан коментира приемането на България и Румъния в Шенген, като спомена, че аргументите за край на Шенгенското пространство са неприемливи. Двете държави са изпълнили всички критерии и сега държавите-членки на Шенген трябва да постигнат съгласие за тяхното приемане възможно най-скоро. Според него, ако се концентрираме само върху изборите (в държавите, в които те предстоят), това няма да доведе до прогрес в Европа.
След г-н Орбан думата бе дадена на зам.-председателя на Европейската комисия, отговорен за междуинституционалния диалог г-н Марош Шефчович. Основните теми, които г-н Шефчович засегна бяха пътят за възстановяване от кризата, в контекста на новото икономическо управление на Съюза, стратегията "Европа 2020" и новата инициатива за Европейски семестър. Основният акцент беше поставен върху общия пазар, законодателния пакет за засилване на икономическото управление и пакта "Евро +". Темите за новото икономическо управление, Европейския семестър и Годишния преглед на растежа са широко застъпени и анализирани в изготвения от Секретариата на КОСАК 15-ти Полугодишен доклад. Позициите на българския парламент са широко застъпени в доклада.
Активен дебат предизвика наскоро предложената от Европейската комисия Директива за общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, която предизвика притеснения в много от държавите-членки и по която българският парламент излезе с първото си мотивирано становище, като се произнесе, че така направеното предложение противоречи на принципа на субсидиарността, заложен в Договора от Лисабон. Представителите на девет от общо 27 парламенти (с общ сбор от 13 гласа, при необходими минимум 18) се изказаха против предложението, като изтъкнаха, че то засяга суверенитета на отделните държави и че няма да го подкрепят, като във връзка с това са изпратили мотивирани становища. Тази позиция е изцяло в синхрон с мотивираното становище на българския парламент, отбелязващо, че една обща консолидирана данъчна основа в целия ЕС ще лиши отделните държави-членки от техни важни конкурентни предимства, както и ЕС като цяло; ще доведе до така нареченото "разтваряне на ножицата между държавите-членки, без да отчете "процесът на догонване" от новите държави-членки; ще окаже недиректен натиск върху данъчната ставка; ще доведе до значителни административни и финансови тежести; ще лиши националния бюджет от данъчни постъпления, които са част от бюджетното планиране.
Освен темата за данъчното облагане, сериозен интерес у представителите на националните парламенти предизвикаха и темите за Дунавската стратегия и нейното реализиране, общата селскостопанска политика с акцент на реформата за преките плащания, миграцията за работни цели и др.
По време на срещата бяха обсъдени още и заключенията от срещата на председателите на парламенти на държавите-членки, провела се през м. Април в Брюксел, като основният акцент беше поставен върху общата външна политика и политиката по сигурност и отбрана.
На провелата се от 29 до 31-ви май в Будапеща конференция на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на държавите-членки на ЕС (КОСАК) участие взеха председателят на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова, Владимир Тошев и още четирима народни представители от комисията.
Конференцията беше открита от председателя на унгарския парламент г-н Ласло Ковер и председателя на комисията по европейски въпроси на унгарския парламент и домакин на срещата г-н Ричард Хорчсик.
Първият оратор г-н Виктор Орбан, министър-председател на Унгария, направи ретроспекция на Унгарското председателство на Съюза, като акцентира върху задълбочаването на икономическото управление и стартирането на Европейския семестър. Сред другите постижения на Председателството г-н Орбан спомена изготвянето на обща европейска стратегия по отношение на ромите, приемането на Дунавската стратегия, стартиралите дебати по въпросите на семейството, действията по защита на еврото и въпросите на миграцията, в контекста на събитията в Северна Африка.
В рамките на този дебат от името нa българската делегация народният представител Владимир Тошев направи изказване, с което благодари на Унгарското председателство за усилията по присъединяването на България и Румъния и припомни, че страната ни е изпълнила всички технически критерии, а докладите за готовността ни са изцяло положителни. По-нататък г-н Тошев отбеляза, че като страна-членка на ЕС въпросът е не дали, а кога ще бъдем приети в Шенген, като максимално бързото ни приемане ще ни направи незабавно част от решаването на проблема в Средиземноморието и Северна Африка. "Неясни причини за забавяне и отлагането на нашето приемане са предизвикателство пред имиджа на България. Ние напълно съзнаваме ангажиментите, които поемаме и сме напълно подготвени да поемем отговорностите, произтичащи от това членство", заяви г-н Тошев. В отговор на отправения от страна на българската и румънската делегации призив за подкрепа от страна на всички страни, Виктор Орбан коментира приемането на България и Румъния в Шенген, като спомена, че аргументите за край на Шенгенското пространство са неприемливи. Двете държави са изпълнили всички критерии и сега държавите-членки на Шенген трябва да постигнат съгласие за тяхното приемане възможно най-скоро. Според него, ако се концентрираме само върху изборите (в държавите, в които те предстоят), това няма да доведе до прогрес в Европа.
След г-н Орбан думата бе дадена на зам.-председателя на Европейската комисия, отговорен за междуинституционалния диалог г-н Марош Шефчович. Основните теми, които г-н Шефчович засегна бяха пътят за възстановяване от кризата, в контекста на новото икономическо управление на Съюза, стратегията "Европа 2020" и новата инициатива за Европейски семестър. Основният акцент беше поставен върху общия пазар, законодателния пакет за засилване на икономическото управление и пакта "Евро +". Темите за новото икономическо управление, Европейския семестър и Годишния преглед на растежа са широко застъпени и анализирани в изготвения от Секретариата на КОСАК 15-ти Полугодишен доклад. Позициите на българския парламент са широко застъпени в доклада.
Активен дебат предизвика наскоро предложената от Европейската комисия Директива за общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, която предизвика притеснения в много от държавите-членки и по която българският парламент излезе с първото си мотивирано становище, като се произнесе, че така направеното предложение противоречи на принципа на субсидиарността, заложен в Договора от Лисабон. Представителите на девет от общо 27 парламенти (с общ сбор от 13 гласа, при необходими минимум 18) се изказаха против предложението, като изтъкнаха, че то засяга суверенитета на отделните държави и че няма да го подкрепят, като във връзка с това са изпратили мотивирани становища. Тази позиция е изцяло в синхрон с мотивираното становище на българския парламент, отбелязващо, че една обща консолидирана данъчна основа в целия ЕС ще лиши отделните държави-членки от техни важни конкурентни предимства, както и ЕС като цяло; ще доведе до така нареченото "разтваряне на ножицата между държавите-членки, без да отчете "процесът на догонване" от новите държави-членки; ще окаже недиректен натиск върху данъчната ставка; ще доведе до значителни административни и финансови тежести; ще лиши националния бюджет от данъчни постъпления, които са част от бюджетното планиране.Освен темата за данъчното облагане, сериозен интерес у представителите на националните парламенти предизвикаха и темите за Дунавската стратегия и нейното реализиране, общата селскостопанска политика с акцент на реформата за преките плащания, миграцията за работни цели и др.
По време на срещата бяха обсъдени още и заключенията от срещата на председателите на парламенти на държавите-членки, провела се през м. Април в Брюксел, като основният акцент беше поставен върху общата външна политика и политиката по сигурност и отбрана.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар