Моника Панайотова от ГЕРБ: Не се чувствам в сянката на г-н Борисов, даже напротив

26.06.09г.

Той дава възможност за развитие на всеки, който е доказал във времето, че може да поема отговорност, казва мажоритарната претендентка в 24-и избирателен район в София. Според нея депутатите от ГЕРБ ще са дисциплинирани като столичните общински съветници

Моника Панайотова е на 25 години и е мажоритарен кандидат на ГЕРБ за 24-и избирателен район. Председател е на младежката организация на партията. Завършила е УНСС и е магистър по международни икономически отношения. До миналата година е била директор "Проекти и връзки с обществеността" в Института за икономическа политика. Владее френски и английски. Моника е най-младият кандидат за депутат сред водачите на листи и мажоритарните кандидати в трите софийски избирателни района. От статистическа гледна точка тя е с десет години по-млада от средната възраст на кандидатите на партията за депутати. С нея разговаря Свилен Кръстев от БТА.

- Какъв е мотивът на един млад човек да се занимава с политика?
- Винаги съм искала да се занимавам с политика, още когато завърших гимназия, знаех, че искам да уча международни отношения и за щастие имах шанса да вляза в тази специалност. До появата на ГЕРБ обаче не намирах партия, която да дава приоритет на младите и която да ме привлече с начина си на водене на политика. Основният мотив, който според мен трябва да имаме младите хора, влизайки в политиката, е, че това е единственият начин да се променя системата. Когато си вътре в нея, ти можеш да влияеш, да показваш на принципа на "добрия пример" как биха могли да се случват нещата. Не казвам, че е лесно, но трябва колкото може повече млади хора да направим този опит, иначе манталитетът, подходът и негативните възприятия за политика никога няма да се променят.

- Смятате ли, че гласът на младият избирател /20-30 г./ може да бъде чут от политиците?
- При нас се чува, още от 18 г. нататък. Гласът на младите се чува, но е важно и този глас да бъде съдържателен. Подходът на младите в ГЕРБ е винаги да предлагат определени идеи, инициативи, да имат алтернативни предложения и виждания. Затова и те са инициатори, а не изпълнители. Една част от младежите, според доказаните от тях знания и умения, участват пълноправно към експертните комисии на партията и разработването на секторните политики в управленската ни програма. Сигурна съм, че този модел на поведение спрямо младите в партията ще се пренесе и в държавата, ако и гражданите ни подкрепят на 5 юли.

- Какво трябва да се промени в отношението на политиката към младите и на младите към политиката?
- Политиката сама по себе си има отношение към младите - младежката политика е най-сложната хоризонтална политика, която интегрира елементите на редица секторни политики, имащи отношение към младите: образование, здравеопазване, миграционна, демографска политика и т.н. Нишката обаче се къса в момента, в който се предприемат действия по отношение на младите, без да се чуе тяхното мнение, обратна връзка. Затова е много важно от една страна младите да бъдат активни и да изказват своето мнение и предложения и от друга страна политиците да възприемат младите не само като наблюдатели и изпълнители, а и като участници в процеса.

- Какво бихте отговорила на упрек, че младостта не носи опит, а той е нужен при работа като депутат?
- Опитът е дете на мисълта, а мисълта е дете на действието, т.е опитът не се определя изцяло и единствено от възрастта, но и от активността. Аз лично работя от първи курс като студентка. Мисля, че достатъчно се нагледахме на "опитни политици", нека дадем шанс на новите лица.

- Как един млад политик в Народното събрание може да се опази от порочните практики там - гласуване с чужди карти, лобизъм и т.н.?
- Аз лично няма да гласувам с чужда карта, не вярвам и колегите да го направят. Виждате дисциплината в местния парламент в София, мисля, че този подход ще се пренесе и в Народното събрание. Лобизмът не е нещо негативно, това е установена практика в Европа, проблемът в България е, че не е регламентирано, тъй като нямаме Закон за лобизма и респективно установени правила как да бъде упражняван.

- Обвиненията към ГЕРБ са, че всички издигнати кандидати стоят зад сянката на лидера на партията. Чувствате ли се в такава позиция?
- Не бих казала, че се чувствам в сянка, дори напротив, г-н Борисов гарантира и дава възможност за развитие на всеки, който е доказал във времето, че може да поема отговорност, конструктивни предложения и да работи в екип, тъй като политиката е екипна игра. На мен ми е гласувано доверие, което съзнавам, че е и голяма отговорност и което трябва да оправдая.

- Младите кандидати не са сред популярните лица. Какво смятате, че ще успеете да направите до 5 юли, за да бъдат мотивирани избирателите да дадат гласа си за вашата мажоритарна кандидатура?
- С помощта на колегите от ГЕРБ и най-вече МГЕРБ се стремя да бъда максимално близо до гражданите и да общувам с тях, да изслушвам проблемите им, да представям приоритетите си. Залагам изцяло на положителни конкретни послания, информационни пунктове в целия 24-и МИР, общуване в големите социални мрежи в интернет, тъй като това е пространството на нас, младите. Много е важна работата на терен, през обектива на камерата можеш да отправиш определени послания, но ако не получиш обратната връзка на гражданите чрез пряк контакт, трудно можеш да реализираш политика.

- Мажоритарният избор изисква по-конкретен ангажимент към избирателя. Какво поехте като ангажимент и какво сте готова да поемете, при условие, че ангажиментите са, за да се изпълняват?
- Като мажоритарен кандидат имам два основни приоритета, които са свързани с досегашния ми опит - единият е в областта на младежката политика: "Да докажем, че България може да работи за и с младите" - изготвяне на стратегия за мобилизиране потенциала на младите и инвестиране в тях, респективно Закон за младежта, който да й даде нормативната рамка. Той включва и активизиране на диалога с младите чрез създаване на Национален младежки съвет, който да дава възможност на младите да участват в разработването на секторните политики, имащи отношение към тях. Другият приоритет е свързан с външната политика - участие в изготвянето на закон за Зелена карта, даващ по-лесен достъп на граждани от български произход до пазара на труда в България. По-широк обществен и парламентарен контрол на българските мисии в чужбина и съдействие за прекратяването на практиката за изцяло политически назначения на дипломатическа служба.

от "Градски вестник"