Моника Панайотова взе участие в провелата се в Брюксел 44-та среща на КОСАК

27.10.10

Председателят на младежката организация на ГЕРБ и председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то НС Моника Панайотова взе участие в 44-тата среща на КОСАК - Конференцията на комисиите по европейски въпроси на страните-членки и кандидатстващите за членство в ЕС, която се проведе на 25 и 26 октомври в двореца „Егмонт” в Брюксел, в рамките на Белгийското председателство на ЕС.

Двудневните дискусии бяха в рамките на заложените в дневния ред теми, а именно: Устойчивото развитие и програмата „Европа2020”; Бъдещата роля на КОСАК след влизане в сила на Договора от Лисабон; Белгийското председателство на Европейския съюз, както и Парламентарния контрол над общата политика за сигурност и отбрана. Кратко представяне на работата на Европейската комисия и Съвета за периода на Белгийското председателство беше направено от техните председатели Жозе Мануел Барозу и Херман ван Ромпуй, които бяха и специални гости на срещата. Заедно с тях, участие в срещата взе и премиерът на Белгия Ив Льотерм. Тримата говориха по различни актуални въпроси от дневния ред на ЕС, сред които се откроиха икономическото управление на ЕС, кризата и мерките за нейното преодоляване, Бюджет 2011 на ЕС и др.

В рамките на панела „Устойчивото развитие и програмата „Европа 2020”” участие взе председателя на комисията Моника Панайотова. В обръщението си към участниците тя сподели, че стратегията „Европа 2020” е амбицирала българската държава не само да определи своите национални индикатори за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, акцентирайки върху териториалната, икономическа и социанална кохезия; приотизиране и прилагане на интегриран и синергичен подход, но и да определи в своята Национална програма за реформи, българските приоритети, както и да обвърже дебата за новия програмен период за Кохезионната политика (2014-2020) със стратегия „Европа 2020”. Отчитайки опита на Европа с Лисабонската стратегия Моника Панайотова призова представителите на държавите-членки в ЕС, първо да мобилизират своето интелектуално въображение, чрез включване на всички заинтересовани страни, а именно народните представители, като представители на законодателната власт, представителите на изпълнителната власт, неправителствения сектор, бизнеса и академичната общност и второ - да имат политическата воля всяка страна да определи своите национални индикатори и да разработи план за действие, така че стратегия „Европа 2020” да не остане „един документ, с хубаво звучащи послания, но реално приложим и достигащ целите, които си поставяме”.

В рамките на провелите се дискусии бяха поставени много въпроси - относно приоритетите на Белгийското председателство по отношение на постигнатия прогрес по отношение на страните от Западните Балкани и тяхната европейска перспектива; решаването на проблема с името на Бившата югославска република Македония, като предпоставка да нейното приемане в ЕС; подробностите около обсъждащата се „Дунавска стратегия”, както и отношенията между ЕС и страните от т.н. Източно партньорство. Широко дискутиран беше и въпросът за парламентарния контрол над общата политика за сигурност и отбрана след прекратяването на Западноевропейския съюз и неговата асамблея и идеите на някои държави за създаване на нов орган за контрол.

До късно вечерта през първия ден продължи председателското заседание, което обсъди заключенията и приноса на 14-тия полугодишен доклад на КОСАК. След дълги разисквания, предложения и компромиси от страна на представителите на държавите-членки, малко след 20ч. на 25 октомври председателите на комисиите по европейски въпроси на държавите-членки и кандидатстващите за членство в ЕС приеха с консенсус за финалните текстове от доклада, които на следващия ден бяха одобрени от делегациите.

Представител на МГЕРБ посети Европейската комисия по програма "Млади български лидери"

27.10.10 г.

На 25 и 26 октомври 2010 г. в Брюксел, Белгия се проведе информационна визита в Европейската комисия по програмата "Млади български политици". На нея участие взе Йоана Бакърджиева– член на МГЕРБ София.

Целта на визитата беше запознаване с дейността на Европейската комисия и в частност нейните бъдещи действия спрямо България. Лектори бяха представители на различни комисии, които успяха да представят на участниците теоретичната основа, умело преплетена с практиката и реалните резултати от досегашната политика на ЕС.

Особен интерес сред участниците предизвика презентацията върху Регионалната политика на ЕС, представена от Цвятко Великов, който даде фокус на българските условия в тази политика. Акцентът беше поставен върху разясняване на основни понятия, бюджет, правна база и Кохезионния фонд. Останалата част от лекциите бе обвързана с енергийната политика на ЕС и климатичните промени, здравната политика и защитата на павата на потребителите. Посетителската визита даде възможност на участниците в нея да се запознаят с действията на ЕК, методиката на взимане на решения и предстоящите промени в условията на България. Професионализмът на лекторите осигуги наличието на дебат спрямо раглежданата проблематика и даде възможност за отговори на различни въпроси.

Лектори по време на посетителката визита по програмата Млади български политици бяха: Живка Петрова член на кабинета на върховния представител на ЕС, Цвятко Великов генерална дирекция за регионална политика, Джилс Джентъл отдел комуникации и междуинституционални връзки, генерална дирекция за енергетика и транспорт, Весела Карлуковска отдел „Междуинституционални връзки и комуникация” към генерална дирекция за Здраве и потребители, Надежда Клянчева Европейска служба за борба с измамите и др.

Приоритетите в европейската политика на българския парламент

27.09.10 г.

Според Моника Панайотова, една от насоките на българската европейска политика е насочена към адаптиране на националния парламент към изискванията на Лисабонския договор.

Българският парламент определя приоритетите в своята европейска политика въз основа на стратегията „Европа 2020”. Това е основополагащият документ на Европейския съюз, в който са заложени вижданията за бъдещето на страните-членки, основните цели на общата европейска политика и начините, по които те ще бъдат достигнати. В интервю за Радио България председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете в НС Моника Панайотова каза, че българската европолитика се осъществява в две насоки:

„Едната е свързана с адаптиране на националния български парламент към изискванията на Лисабонския договор – посочи тя. – След приемането му /на 1 декември 2009 г./, ролята ни като национален парламент е вече много важна. Реално актовете на ЕС ще идват от ЕК директно в националните и те могат в рамките на 8 седмици да излязат със свое становище, ако имат забележки по тях. След като това бъде изчистено, тези актове ще отиват в ЕП. Затова е много важна ролята ни тук, да имаме необходимия капацитет, за да отговорим на тези очаквания. Въпросът е свързан също и с важното двустранно парламентарно сътрудничество между депутати от национални парламенти в ЕС, за да има подкрепа даденото становище на НС по даден законопроект на еврониво.

Другата линия е свързана с приоритетите на България в контекста на евростратегията – енергетика, регионално развитие и земеделие. В тези области се очаква устойчив, интелигентен и приобщаваш растеж. Той ще се реализира задължително след консултации с представители на неправителствени, работодателски и синдикални организации. Към комисията по европейски въпроси в НС има специално създадена комисия за този обществен дебат. Работата, която ни предстои е да започнем разговори за новите оперативни програми на ЕС за периода 2014 - 2020 г.”

Какво е новото при тези програми?

„В предишния период на планиране на оперативни програми в България, недостатък бе, че са се опитвали да обхванат всички ресори. При този подход резултатите не са така осезаеми, защото финансовата подкрепа се използва по почти всички направления – от инфраструктурата до екологията, от административния капацитет до човешките ресурси и т.н. Според мен верният път е да преценим ясно кои ще са приоритетите ни при ползване на евросредствата. Дали това ще са инфраструктура, образование, конкурентност на бизнес средата или други, но трябва да бъдат фиксирани, за да може и средствата да се концентрират в тези цели. Другият важен момент е, когато се използват пари по сегашните оперативни програми, както и по следващите от новия оперативен период, да има интегриран подход и синергичен ефект между тях. Тоест, да не се гледа поотделно на всяка една оперативна програма, а те взаимно да се допълват. Това е една от препоръките на комисията ни към изпълнителните органи у нас. В тази връзка до края на януари сл. г. трябва да изготвим годишен доклад за усвояването на еврофондовете в България.”

Известно е, че по отношение на усвояването на европейските пари страната ни има закъснение с три години. Много малък е процентът на вложените пари по конкретни проекти, а възможностите са големи. От началото на тази година процесът беше ускорен с облекчаване на процедурите, с контрол върху изразходваните средства и нещата са тръгнали в добрата посока, посочи още Панайотова. С какво може да се ангажира парламентът чрез законодателната си работа в това отношение?

„Това, което сме задали като приоритет в НС, е създаването на Закон за еврофондовете – подчерта тя. – В момента е поръчано проучване за това как е регламентирана тази сфера в различните страни-членки, за да може да взаимстваме добрите практики. Целта е да няма отделни поднормативни актове, а цялостен закон, който да увеличи контрола, да се улеснят процедурите и процесът като цяло.

От 2011 г. в 28 области на страната ще стартират информационни центрове. Там бенефициентите, основно общини, ще имат пряк достъп до информацията за евросредства и начините за кандидатстване за тях. Онлайн системата също дава шанс за по-голяма информираност и прозрачност. Тоест, правят се правилните крачки, но за ефект от тях , ще трябва да изчакаме.”

интервю на Татяна Обретенова за БНР