вторник, юни 22, 2010

Моника Панайотова за приоритетите на българската външна политика в контекста на членството в ЕС


22.06.2010 г.


Като страна-членка на ЕС и НАТО ние имаме необходимата експертиза, а и политическа воля и желание да помогнем за евроатлантическата интеграция на държавите от Западните Балкани - заяви Моника Панайотова, депутат от ГЕРБ и член на комисията по външна политика и отбрана в НС.


Приоритетите на България в областта на външната политика и сигурност са заложени в Програмата за европейско развитие на България и се работи активно за реализацията им, категорична е Моника Панайотова, депутат от ГЕРБ и член на комисията по външна политика и отбрана в НС. В интервю за Радио България тя посочи, че основен приоритет на България е евроатлантическата интеграция на Западните Балкани и не случайно първата обиколка на външния министър Николай Младенов е била точно в региона.


„Всъщност това е и основното наше послание към страните от региона – подчерта Моника Панайотова. - А именно, че като страна-членка на ЕС и НАТО ние имаме необходимата експертиза, а и политическа воля и желание да помогнем за евроатлантическата интеграция на държавите от Западните Балкани. За България моментът е изключително ключов. Защото от една страна се готви новата концепция на НАТО за сигурност, от друга – стратегията на България за национална сигурност, а от трета – съгласно Договора от Лисабон ЕС вече може да бъде равноправен играч на международната сцена като едно обособено тяло. В Лисабонския договор има редица разпоредби, които дават възможност за по-интегрирана външна политика и политика за сигурност. Относно сигурността, за България е изключително важна прозрачността на действията от страна на правителството, както и антикорупционните мерки, които то залага. С направените промени в закона за въоръжените сили и отбраната въведохме модерен мениджмънт на отбрана и създадохме нормативната рамка за него в България. Проекти, свързани с модернизацията на армията, които възлизат на над 100 млн. лв., вече ще се подлагат и на парламентарен контрол. От друга страна МО работи активно и с НПО-сектора специално по проект на „Трансперънси интернешънъл”, Великобритания. Тоест, имаме 2 типа контрол – граждански от НПО и демократичен – от НС. Стараем се всичко да е максимално открито, за да може по този начин да възвърнем доверието на гражданите към сектора на сигурността. В тази връзка правителството участва в дебата в НАТО за противоракетната отбрана /ПРО/, имаща за цел създаването на именно такава шапка на сигурност в Европа. ЕС се характеризира с т.нар. мека сила, т.е., хуманитарни действия и реакция при криза. Докато НАТО се възприема като символ на колективната отбрана в региона. И колкото повече държавите-членки на ЕС и Алианса действат заедно, толкова по-успешна ще бъде както отбранителната, така и външната политика на нас като европейски държави.”


Наскоро ЕП одобри присъединяването на България и Румъния към Шенгенската информационна система, използвана от граничните власти за обмен на информация за борба с организираната престъпност и нелегалната имиграция. Какво означава това за България?


„Означава отново повече сигурност – казва Моника Панайотова. - Това е всъщност и един от поредните приоритети на правителството, по който активно работим, специално МВР. Това показва, че освен политическа воля, има и реални действия.”


Как България участва в общата външна политика на ЕС и успява ли чрез нея да отстоява националния си интерес? Ето и отговорът в интервю за Радио България на евродепутата от групата на социалисти и демократи в ЕП Кристиян Вигенин, който в края на миналата седмица организира семинар по темата:


„Като цяло впечатлението е, че ние не успяваме да участваме активно във формирането на общата външна политика. Все още се изживяваме като страна-консуматор на тази политика, а не като страна, която формулира и реализира тази политика чрез участието си в европейските институции. Например, в рамките на предишния мандат България беше един от активните фактори при лансирането на инициативата Черноморска синергия. Към днешна дата ние нямаме единен координационен център, който да стикова различните министерства, имащи отношение към синергията, който да лансира инициативата. Черноморският регион има дългосрочно, стратегическо значение за ЕС, защото е свързано със сигурността, борбата с престъпността, търговските пътища, енергийните ресурси. Според нас в тази посока България би могла да предложи инициатива, която в някакъв смисъл да е огледална на лансираната от ЕС и Франция инициатива за Средиземнорски съюз. Ние някак си сме страна, която не успява също така да изгради свое лоби в чужбина, което да подкрепя нейните национални цели. Изобщо това е една широка тема. На базата на днешната дискусия ще се опитаме да извадим основните й акценти и в следващите месеци да навлезем в дълбочина по всеки един от тях. Ще се опитаме да запознаем и държим в течение МВнР с тази наша работа. Защото смея да твърдя, че експертният състав, с който работим – както утвърдени дипломати, така и млади експерти – е добър и в този смисъл всяка идея би следвало да бъде използвана, независимо откъде идва.”


Няма коментари: