29.07.2010 г.
До края на годината можем да договорим 50% от средствата, а разплащанията да достигнат 11%
- Госпожо Панайотова, вие сте начело на комисията по европейските въпроси от няколко седмици, какво успяхте да свършите за това време?
- Да, срокът бе кратък, но успяхме да проведем три извънредни заседания съвместно с други комисии. Трябваше да приемем няколко важни ратификации, за да бъдат разгледани в зала преди ваканцията. Искахме в сряда (бел. ред. - вчера) да представим и междинния доклад на комисията за усвояването на евросредствата в България за първото шестмесечие, но поради различната динамика на парламентарните заседания решихме да го отложим за началото на септември.
- Какви са основните изводи от доклада, който предстои да бъде представен?
- Той все още се изготвя, но акцентите са, че наистина трябва да се гордеем като държава за това, че успяхме значително да увеличим темповете на усвояване на европейските средства през последните 12 месеца - за този период отчитаме сериозен ръст както по отношение на договарянето, така и на разплащането. Ако направим съпоставка с миналата година по това време, тогава разплащанията са били едва около 1%, а сега те са 4.6%, а със средствата по инициативата JEREMIE нараства до 7%. Тоест имаме 7 пъти по-добра усвояемост на средствата. При договарянията, ако миналата година по това време сме имали около 10%, сега имаме над 34%. Според системата LOTHAR, чрез която се правят финансови прогнози, свързани с темпа на усвояването на еврофондовете, до края на 2010 г. е допустимо да се постигнат нива между 48 и 50% при договорените средства, а за разплащанията -към 11%.
- Кои от програмите са „отличници" и при кои резултатите не са задоволителни?
- Очертават се като „отличници" по разплащания Оперативна програма „Кон-курентоспособност" заради тези 200 млн. EUR, предвидени по инициативата JEREMIE. Това води до ръст в плащанията от 317 пъти. Тези пари все още реално не са достигнали до крайните бенефициенти, но е въпрос на време, важното е, че правителството съумя да предприеме необходимите мерки да не бъдат загубени. Това е и нашата препоръка в
доклада - да се ускорят процесите, за да може парите да достигнат до бизнеса. На второ място при разплащанията е ОП „Регионално развитие" с ръст от 6.58 пъти, а на трето - ОП „Транспорт" с 46.6 пъти ускорение на разплащанията.
На последно място е Оперативна програма „Техническа помощ". Имаме препоръка и към ОП „Административен капацитет" - да се ускори работата по нея, тъй като е отчетено известно забавяне заради преструктурирането на управлението й. Друга наша препоръка е при изпълнението на отделните програми да се търси възможно най-висока степен на допълняемост и генериране на синергични ефекти.
- Програмата за развитие на селските райони попада извън седемте оперативни програми, за които дадохте оценка. Какви са препоръките ви по отношение на тази програма?
- Като цяло тя се движи с добри темпове, така че по отношение на нея нямаме конкретни препоръки.
- Каква е цялостната оценка, която бихте поставили на процеса, свързан с усвояването на средствата от ЕС за първото полугодие?
- Когато сравнявам темповете с предишните години, смятам, че българското правителство върви към шестица по отношение на волята, ясната визия, стремежа към създаване на ясни правила и ускоряване на плащанията и крайните резултати. Има още какво да се желае по отношение на това средствата да достигат по-бързо до бенефициентите, но все пак е минала само една година. Седем пъти повече разплащания определено е добър старт.
- Какво не достига до пълната шестица? Какви са основните ви препоръки за подобряване на работата по програмите?
- Да се ускорят плащанията и да се подобри проектната подготовка, макар че
второто зависи и от самите бенефициенти, особено от общините. Това, което казах -да се стремим към ефекта на синергията между отделните програми, което е добре да се използва особено по време на криза. Трябва допълнително да се опростяват процедурите. Амбициозна задача, но смятам и постижима, е, идеята да се създаде закон за европейските средства. Чрез него контролът върху усвояването на средствата ще е още по-голям, а от друга страна, 20-те нормативни акта, които имаме в момента в тази сфера, може спокойно да бъдат обединени в него.
- Работи ли се в момента по проект за такъв закон?
- Все още не, но се мисли в тази посока.
- През есента трябва да излезе и доклад на ЕК във връзка с усвояването на евросубсидиите. И от него ли очаквате шестица?
- Надявам се да има шестица и там или поне да са отчетени политическата воля и обективният напредък в темповете на работа на отделните програми. Наскоро излезе доклад по данни на ОЛАФ, според който сме отличници по злоупотреби с еврофондовете, но е много важно да се има предвид, че той е по данни от 2009 г., т.е. отчита се направеното от предходното правителство. Опозицията малко злоупотреби с данните от този доклад. Той е на база направеното преди. На база направеното сега надявам се, че наистина ще има обективен доклад, който да има и критичен тон за това какво още можем да подобрим, но ще бъде отчетен и напредъкът, който е очевиден дори от самите цифри за ръста в договарянето и разплащането.
- В доклада ще бъде включена u оценка за предприсъединителните програми. Там какви са констатациите?
- Голяма част от средствата по предприсъединителните програми бяха спрени. Това, което отчитаме като положително, е, че има подобрение в комуникацията с Брюксел. Приоритет по отношение на ИСПА е автомагистрала „Люлин". При актуализацията на бюджета гласувахме допълнително 62.6 млн. лв. за 2010 г., защото приоритет е изграждането на магистралите. Еврокомисията изрази воля и за предоставяне на отсрочка в изпълнението на ключови проекти по ИСПА в сектори „Околна среда” и „Транспорт”.
- Предвижда се през март 2011 г. България да стане част от Шенгенското пространство. Ще успеем ли да спазим срока и да усвоим средствата, които можем да получим за тази цел?
- Към момента са договорени 148.6 млн. EUR, a изплатените са 68.6 млн. EUR. Очаквам, че през есента ще има най-много реализирани договори в това направление. Много е важно това, че правителството не позволи да бъдат загубени средства.
Наистина сме си заложили март като срок, но нека не изпадаме в конкретния месец, нека по-скоро кажем приоритет е 2011 г. да бъде сключено споразумението, така че през 2012 г. то да влезе в сила. По отношение на Шенген е много важно посещението на канцлера Ангела Меркел и посланието, което ще даде тя.
- Какви са вашите цели и приоритети дo края на тази календарна година?
- На първо място - представянето на доклада през септември. След това трябва да започнем да подготвяме годишния доклад, който да бъде представен през януари -февруари 2011 г. Трябва да се започне работа и по посока на прилагането на принципа на субсидираност, защото след Лисабонския договор ролята на националните парламенти става изключително отговорна. Преди реално да се разглеждат актовете в Европейския парламент, те ще минават през националните парламенти и ако имаме забележка по даден нормативен акт, тя трябва да бъде направена в рамките на осем седмици. Идеята на субсидираността е да направим политиката на Европейския съюз (ЕС) по-достъпна до гражданите, тъй като се предполага, че ние в националните парламенти сме в много по-пряк контакт с нашите граждани.
Друга хубава тема, която трябва да се разработи, е за т.нар. гражданска инициатива. Тоест ако 1 млн. граждани в ЕС решат, вече ще могат да инициират даден акт. Сега е въпрос на дискусия от колко държави трябва да бъдат тези граждани.
Иска ми се да се говори повече и за европейките въпроси. Фокусът досега е върху европейските фондове и това е нормално, но паралелно трябва да работим и по посока на европейските въпроси.
интервю на Дарина Черкезова за в-к "Пари"
Коя е Моника Панайотова
► Моника Панайотова е бакалавър по Международни отношения и магистър по Международни икономически отношения със специализация „Управление на международни проекти" от УНСС.
► След дипломирането си до 2008 г. тя е първоначално изследовател, а след това директор „Проекти и връзки с обществеността" в Института за икономическа политика.
Панайотова има опит в изготвянето и реализирането на международни проекти и доклади по актуални европейски въпроси, както и специализации в областта на външните отношения.
В момента е председател на Младежката организация на ГЕРБ, член на комисията по външна политика и отбрана, а от две седмици председател на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
► Владее френски и английски език.
До края на годината можем да договорим 50% от средствата, а разплащанията да достигнат 11%
- Госпожо Панайотова, вие сте начело на комисията по европейските въпроси от няколко седмици, какво успяхте да свършите за това време?
- Да, срокът бе кратък, но успяхме да проведем три извънредни заседания съвместно с други комисии. Трябваше да приемем няколко важни ратификации, за да бъдат разгледани в зала преди ваканцията. Искахме в сряда (бел. ред. - вчера) да представим и междинния доклад на комисията за усвояването на евросредствата в България за първото шестмесечие, но поради различната динамика на парламентарните заседания решихме да го отложим за началото на септември.
- Какви са основните изводи от доклада, който предстои да бъде представен?
- Той все още се изготвя, но акцентите са, че наистина трябва да се гордеем като държава за това, че успяхме значително да увеличим темповете на усвояване на европейските средства през последните 12 месеца - за този период отчитаме сериозен ръст както по отношение на договарянето, така и на разплащането. Ако направим съпоставка с миналата година по това време, тогава разплащанията са били едва около 1%, а сега те са 4.6%, а със средствата по инициативата JEREMIE нараства до 7%. Тоест имаме 7 пъти по-добра усвояемост на средствата. При договарянията, ако миналата година по това време сме имали около 10%, сега имаме над 34%. Според системата LOTHAR, чрез която се правят финансови прогнози, свързани с темпа на усвояването на еврофондовете, до края на 2010 г. е допустимо да се постигнат нива между 48 и 50% при договорените средства, а за разплащанията -към 11%.
- Кои от програмите са „отличници" и при кои резултатите не са задоволителни?
- Очертават се като „отличници" по разплащания Оперативна програма „Кон-курентоспособност" заради тези 200 млн. EUR, предвидени по инициативата JEREMIE. Това води до ръст в плащанията от 317 пъти. Тези пари все още реално не са достигнали до крайните бенефициенти, но е въпрос на време, важното е, че правителството съумя да предприеме необходимите мерки да не бъдат загубени. Това е и нашата препоръка в
доклада - да се ускорят процесите, за да може парите да достигнат до бизнеса. На второ място при разплащанията е ОП „Регионално развитие" с ръст от 6.58 пъти, а на трето - ОП „Транспорт" с 46.6 пъти ускорение на разплащанията.
На последно място е Оперативна програма „Техническа помощ". Имаме препоръка и към ОП „Административен капацитет" - да се ускори работата по нея, тъй като е отчетено известно забавяне заради преструктурирането на управлението й. Друга наша препоръка е при изпълнението на отделните програми да се търси възможно най-висока степен на допълняемост и генериране на синергични ефекти.
- Програмата за развитие на селските райони попада извън седемте оперативни програми, за които дадохте оценка. Какви са препоръките ви по отношение на тази програма?
- Като цяло тя се движи с добри темпове, така че по отношение на нея нямаме конкретни препоръки.
- Каква е цялостната оценка, която бихте поставили на процеса, свързан с усвояването на средствата от ЕС за първото полугодие?
- Когато сравнявам темповете с предишните години, смятам, че българското правителство върви към шестица по отношение на волята, ясната визия, стремежа към създаване на ясни правила и ускоряване на плащанията и крайните резултати. Има още какво да се желае по отношение на това средствата да достигат по-бързо до бенефициентите, но все пак е минала само една година. Седем пъти повече разплащания определено е добър старт.
- Какво не достига до пълната шестица? Какви са основните ви препоръки за подобряване на работата по програмите?
- Да се ускорят плащанията и да се подобри проектната подготовка, макар че
второто зависи и от самите бенефициенти, особено от общините. Това, което казах -да се стремим към ефекта на синергията между отделните програми, което е добре да се използва особено по време на криза. Трябва допълнително да се опростяват процедурите. Амбициозна задача, но смятам и постижима, е, идеята да се създаде закон за европейските средства. Чрез него контролът върху усвояването на средствата ще е още по-голям, а от друга страна, 20-те нормативни акта, които имаме в момента в тази сфера, може спокойно да бъдат обединени в него.
- Работи ли се в момента по проект за такъв закон?
- Все още не, но се мисли в тази посока.
- През есента трябва да излезе и доклад на ЕК във връзка с усвояването на евросубсидиите. И от него ли очаквате шестица?
- Надявам се да има шестица и там или поне да са отчетени политическата воля и обективният напредък в темповете на работа на отделните програми. Наскоро излезе доклад по данни на ОЛАФ, според който сме отличници по злоупотреби с еврофондовете, но е много важно да се има предвид, че той е по данни от 2009 г., т.е. отчита се направеното от предходното правителство. Опозицията малко злоупотреби с данните от този доклад. Той е на база направеното преди. На база направеното сега надявам се, че наистина ще има обективен доклад, който да има и критичен тон за това какво още можем да подобрим, но ще бъде отчетен и напредъкът, който е очевиден дори от самите цифри за ръста в договарянето и разплащането.
- В доклада ще бъде включена u оценка за предприсъединителните програми. Там какви са констатациите?
- Голяма част от средствата по предприсъединителните програми бяха спрени. Това, което отчитаме като положително, е, че има подобрение в комуникацията с Брюксел. Приоритет по отношение на ИСПА е автомагистрала „Люлин". При актуализацията на бюджета гласувахме допълнително 62.6 млн. лв. за 2010 г., защото приоритет е изграждането на магистралите. Еврокомисията изрази воля и за предоставяне на отсрочка в изпълнението на ключови проекти по ИСПА в сектори „Околна среда” и „Транспорт”.
- Предвижда се през март 2011 г. България да стане част от Шенгенското пространство. Ще успеем ли да спазим срока и да усвоим средствата, които можем да получим за тази цел?
- Към момента са договорени 148.6 млн. EUR, a изплатените са 68.6 млн. EUR. Очаквам, че през есента ще има най-много реализирани договори в това направление. Много е важно това, че правителството не позволи да бъдат загубени средства.
Наистина сме си заложили март като срок, но нека не изпадаме в конкретния месец, нека по-скоро кажем приоритет е 2011 г. да бъде сключено споразумението, така че през 2012 г. то да влезе в сила. По отношение на Шенген е много важно посещението на канцлера Ангела Меркел и посланието, което ще даде тя.
- Какви са вашите цели и приоритети дo края на тази календарна година?
- На първо място - представянето на доклада през септември. След това трябва да започнем да подготвяме годишния доклад, който да бъде представен през януари -февруари 2011 г. Трябва да се започне работа и по посока на прилагането на принципа на субсидираност, защото след Лисабонския договор ролята на националните парламенти става изключително отговорна. Преди реално да се разглеждат актовете в Европейския парламент, те ще минават през националните парламенти и ако имаме забележка по даден нормативен акт, тя трябва да бъде направена в рамките на осем седмици. Идеята на субсидираността е да направим политиката на Европейския съюз (ЕС) по-достъпна до гражданите, тъй като се предполага, че ние в националните парламенти сме в много по-пряк контакт с нашите граждани.
Друга хубава тема, която трябва да се разработи, е за т.нар. гражданска инициатива. Тоест ако 1 млн. граждани в ЕС решат, вече ще могат да инициират даден акт. Сега е въпрос на дискусия от колко държави трябва да бъдат тези граждани.
Иска ми се да се говори повече и за европейките въпроси. Фокусът досега е върху европейските фондове и това е нормално, но паралелно трябва да работим и по посока на европейските въпроси.
интервю на Дарина Черкезова за в-к "Пари"
Коя е Моника Панайотова
► Моника Панайотова е бакалавър по Международни отношения и магистър по Международни икономически отношения със специализация „Управление на международни проекти" от УНСС.
► След дипломирането си до 2008 г. тя е първоначално изследовател, а след това директор „Проекти и връзки с обществеността" в Института за икономическа политика.
Панайотова има опит в изготвянето и реализирането на международни проекти и доклади по актуални европейски въпроси, както и специализации в областта на външните отношения.
В момента е председател на Младежката организация на ГЕРБ, член на комисията по външна политика и отбрана, а от две седмици председател на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
► Владее френски и английски език.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар