15.07.10 г.
Досега липсваше морал в политиката, правим стъпки да го изградим. Ще бъдем активни участници в дневния ред на Европейския съюз
- Г-це Панайотова, днес (бел. Ред. - вчера) бяхте избрана за председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на еврофондовете. Какви ще бъдат приоритетите във вашата работа?
- Знаете, че досега не съм била член на тази комисия и затова ще ми е необходимо малко време за адаптация. Като цяло курсът, който следва правителството, е да бъдем активен участник в дневния ред на Европейския съюз. След ратифицирането на Лисабонския договор е изключително важна ролята на националните парламенти и това ще е предизвикателство към нас като народни представители. Преди да влязат за разглеждане и гласуване в ресорните комисии на Европейския парламент, нормативните актове ще минават през националните парламенти. Така в рамките на няколко седмици ние ще трябва да реагираме със становище. Другото, с което ще бъде ангажирана активно комисията, е по отношение на контрола върху еврофондовете. Затова е от изключително значение прекият контакт с ресорния министър г-н Томислав Дончев. Знаете, че основните цели в тази посока са да се ускорят плащанията, да бъдат подготвени много повече нови проекти, за да може на практика структурните и кохезионният фонд да се използват като антикризисна мярка. Все пак става въпрос за свежи пари и трябва да направим всичко възможно те да влязат в икономиката ни. Особено сега, в период на криза. От друга страна, много е динамично това, което се случва в Брюксел. Знаете, че се реорганизира самата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз след Лисабон. Така че ще имаме много работа и с комисията за външни отношения и отбрана. Сега е моментът, тъй като, от една страна, се подготвя новата концепция за НАТО, а, от друга страна, се въвеждат нови изменения на европейската политика за сигурност и отбрана, която вече е общностна. Знаете, че 3/4 от страните-членки на НАТО са и членки на Европейския съюз, затова тепърва ще имаме съвместни действия с ресорната комисия в тази посока. Много е важно да се работи екипно, да има координация и добър синхрон и с нашите представители в Европарламента, защото средата е изключително динамична. Има много промени в Брюксел и активното участие на България е ключово.
- Като основен недостатък се посочваше темпът на усвояване на европарите. Коригират ли се вече нещата в тази посока според вас?
- Да. Определено има напредък със създаването на поста на г-н Дончев. Ако се направи съпоставка, през юли 2009 година имаме изплащания за 0,67%, докато сега са 4,6%. Разликата е осезаема. Целта, която си поставяме, е да има разплащания между 10 и 11%, което според системата ЛОТАР за отчитане на финансовия напредък на тези програми е постижение. Трябва да се осъществява и контрол върху усвояването. Определено вече има и разлика в комуникацията с Брюксел. Това, към което се стремим, е да има изключителна прозрачност и нещата да се случват при пряк диалог. Само така ще се ликвидират възможностите за ефекта на „неприятната изненада”, на който бяхме свидетели при предишното управление. Защото заради това страната ни имаше лош имидж. Затова призивът ми към представителите на социалистите в Европарламента е все пак те да са представители на България и да акцентират върху националния, а не върху партийния интерес. Имиджът на страната ни е изключително важен. Нищо не може да се случи, когато нямаш марката „България“.
- Един закон за лобизма може ли да окаже положително въздействие в тази посока?
- Да, категорично подкрепям създаването на такъв закон. Дори, преди да стана член на ГЕРБ, бях в неправителствена организация и там работехме върху проекти, свързани с лобизма. Според мен обаче в момента в публичното пространство се интерпретира по неправилен начин терминът лобизъм. Лобизмът е характерен за всички демократични държави. Когато говорим за лобизъм в положителния му смисъл, той трябва да бъде регламентиран със закон и да бъде легитимен. Това означава да е свързан с етичен кодекс и върху лобизма да се осъществява граждански контрол. И не на последно място - трябва да бъде изключително прозрачен. Когато тези три неща не са спазени, тогава не говорим за лобизъм, а за корупция. А знаете, че основен приоритет за нас като управляващи е борбата с корупцията. Затова един закон за лобизма сам по себе си е необходимост, но не е достатъчен. Всичко зависи от самите парламентаристи и от вътрешния контрол.
- Как оценявате законодателната дейност на този парламент една година след управлението на ГЕРБ?
- Мисля, че постигнахме много неща във връзка с това Народното събрание да бъде възприемано като по-отговорна институция. Според мен има голям напредък и по отношение на дисциплина, на поведение, на работа в комисии. Разбира се, не винаги ефектът може да е на 100%, но поне е налице воля за това. Вече има стремеж към нов тип поведение в парламента. По отношение на нормативните актове хубавото е, че всичко се случва при изключителна прозрачност. Това, което ГЕРБ прави, е прецедент. Никога досега нещата не са се случвали толкова открито, което създава една чувствителна среда. Вече всеки е наясно, че всяко едно действие се наблюдава и когато не играеш по правилата, биваш санкциониран. Не можем да не отчетем и че в сферата на отбрана, вътрешен ред и сигурност и образование се направиха наистина реформаторски закони, които създадоха нормативната рамка да се случат промените в тези области. В крайна сметка нормативният акт е отправната точка за всяко едно нещо.
- Кои законопроекти остават приоритетни за Народното събрание?
- Приоритет е да се приеме изборният кодекс, защото това е наш ангажимент още по време на предизборните ни кампании. Искаме да се прекрати порочната практика промените да стават факт в 12 без 5. Така правилата ще са еднакви за всички и ще можем да ги спазваме.
- Скандалите около ГЕРБ през последните няколко седмици и последващите оставки оказаха ли негативно влияние върху партията?
- Според мен случващото се имаше по-скоро оздравителен ефект. Ръководството показа ясно, че няма наши и ваши в партията. Има ясни правила и когато не ги спазваш, биваш санкциониран. Изразът „нов морал“ вече се превърна в клише, защото и преди съм казвала, че няма нов морал. Причината е, че досега нямаше такъв в политиката и ние тепърва правим стъпки да го изградим. Досега моралът и политиката винаги са били взаимно изключващи се понятия. Ние показахме, че имаме съвсем друг тип поведение и че не правим пиар акции. Вече има принципност при правенето на политика.
- Сложи ли наистина ГЕРБ край на порочната практика с поставянето на политически чадъри?
- Мисля, че да. Действията ни показват това. Затова казвам, че това е прецедент. Не мисля, че и някой от предишните управляващи може да го отрече. Знаете в какво състояние беше оставена държавата. Тези необезпечени договори за около 2 млрд. лв., злоупотребите, които бяха извършени... А виждате, че хората, които са виновни за всичко това, в момента са народни представители. Дори собствената им партия не се дистанцира от тях.
---
Досега липсваше морал в политиката, правим стъпки да го изградим. Ще бъдем активни участници в дневния ред на Европейския съюз
- Г-це Панайотова, днес (бел. Ред. - вчера) бяхте избрана за председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на еврофондовете. Какви ще бъдат приоритетите във вашата работа?
- Знаете, че досега не съм била член на тази комисия и затова ще ми е необходимо малко време за адаптация. Като цяло курсът, който следва правителството, е да бъдем активен участник в дневния ред на Европейския съюз. След ратифицирането на Лисабонския договор е изключително важна ролята на националните парламенти и това ще е предизвикателство към нас като народни представители. Преди да влязат за разглеждане и гласуване в ресорните комисии на Европейския парламент, нормативните актове ще минават през националните парламенти. Така в рамките на няколко седмици ние ще трябва да реагираме със становище. Другото, с което ще бъде ангажирана активно комисията, е по отношение на контрола върху еврофондовете. Затова е от изключително значение прекият контакт с ресорния министър г-н Томислав Дончев. Знаете, че основните цели в тази посока са да се ускорят плащанията, да бъдат подготвени много повече нови проекти, за да може на практика структурните и кохезионният фонд да се използват като антикризисна мярка. Все пак става въпрос за свежи пари и трябва да направим всичко възможно те да влязат в икономиката ни. Особено сега, в период на криза. От друга страна, много е динамично това, което се случва в Брюксел. Знаете, че се реорганизира самата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз след Лисабон. Така че ще имаме много работа и с комисията за външни отношения и отбрана. Сега е моментът, тъй като, от една страна, се подготвя новата концепция за НАТО, а, от друга страна, се въвеждат нови изменения на европейската политика за сигурност и отбрана, която вече е общностна. Знаете, че 3/4 от страните-членки на НАТО са и членки на Европейския съюз, затова тепърва ще имаме съвместни действия с ресорната комисия в тази посока. Много е важно да се работи екипно, да има координация и добър синхрон и с нашите представители в Европарламента, защото средата е изключително динамична. Има много промени в Брюксел и активното участие на България е ключово.
- Като основен недостатък се посочваше темпът на усвояване на европарите. Коригират ли се вече нещата в тази посока според вас?
- Да. Определено има напредък със създаването на поста на г-н Дончев. Ако се направи съпоставка, през юли 2009 година имаме изплащания за 0,67%, докато сега са 4,6%. Разликата е осезаема. Целта, която си поставяме, е да има разплащания между 10 и 11%, което според системата ЛОТАР за отчитане на финансовия напредък на тези програми е постижение. Трябва да се осъществява и контрол върху усвояването. Определено вече има и разлика в комуникацията с Брюксел. Това, към което се стремим, е да има изключителна прозрачност и нещата да се случват при пряк диалог. Само така ще се ликвидират възможностите за ефекта на „неприятната изненада”, на който бяхме свидетели при предишното управление. Защото заради това страната ни имаше лош имидж. Затова призивът ми към представителите на социалистите в Европарламента е все пак те да са представители на България и да акцентират върху националния, а не върху партийния интерес. Имиджът на страната ни е изключително важен. Нищо не може да се случи, когато нямаш марката „България“.
- Един закон за лобизма може ли да окаже положително въздействие в тази посока?
- Да, категорично подкрепям създаването на такъв закон. Дори, преди да стана член на ГЕРБ, бях в неправителствена организация и там работехме върху проекти, свързани с лобизма. Според мен обаче в момента в публичното пространство се интерпретира по неправилен начин терминът лобизъм. Лобизмът е характерен за всички демократични държави. Когато говорим за лобизъм в положителния му смисъл, той трябва да бъде регламентиран със закон и да бъде легитимен. Това означава да е свързан с етичен кодекс и върху лобизма да се осъществява граждански контрол. И не на последно място - трябва да бъде изключително прозрачен. Когато тези три неща не са спазени, тогава не говорим за лобизъм, а за корупция. А знаете, че основен приоритет за нас като управляващи е борбата с корупцията. Затова един закон за лобизма сам по себе си е необходимост, но не е достатъчен. Всичко зависи от самите парламентаристи и от вътрешния контрол.
- Как оценявате законодателната дейност на този парламент една година след управлението на ГЕРБ?
- Мисля, че постигнахме много неща във връзка с това Народното събрание да бъде възприемано като по-отговорна институция. Според мен има голям напредък и по отношение на дисциплина, на поведение, на работа в комисии. Разбира се, не винаги ефектът може да е на 100%, но поне е налице воля за това. Вече има стремеж към нов тип поведение в парламента. По отношение на нормативните актове хубавото е, че всичко се случва при изключителна прозрачност. Това, което ГЕРБ прави, е прецедент. Никога досега нещата не са се случвали толкова открито, което създава една чувствителна среда. Вече всеки е наясно, че всяко едно действие се наблюдава и когато не играеш по правилата, биваш санкциониран. Не можем да не отчетем и че в сферата на отбрана, вътрешен ред и сигурност и образование се направиха наистина реформаторски закони, които създадоха нормативната рамка да се случат промените в тези области. В крайна сметка нормативният акт е отправната точка за всяко едно нещо.
- Кои законопроекти остават приоритетни за Народното събрание?
- Приоритет е да се приеме изборният кодекс, защото това е наш ангажимент още по време на предизборните ни кампании. Искаме да се прекрати порочната практика промените да стават факт в 12 без 5. Така правилата ще са еднакви за всички и ще можем да ги спазваме.
- Скандалите около ГЕРБ през последните няколко седмици и последващите оставки оказаха ли негативно влияние върху партията?
- Според мен случващото се имаше по-скоро оздравителен ефект. Ръководството показа ясно, че няма наши и ваши в партията. Има ясни правила и когато не ги спазваш, биваш санкциониран. Изразът „нов морал“ вече се превърна в клише, защото и преди съм казвала, че няма нов морал. Причината е, че досега нямаше такъв в политиката и ние тепърва правим стъпки да го изградим. Досега моралът и политиката винаги са били взаимно изключващи се понятия. Ние показахме, че имаме съвсем друг тип поведение и че не правим пиар акции. Вече има принципност при правенето на политика.
- Сложи ли наистина ГЕРБ край на порочната практика с поставянето на политически чадъри?
- Мисля, че да. Действията ни показват това. Затова казвам, че това е прецедент. Не мисля, че и някой от предишните управляващи може да го отрече. Знаете в какво състояние беше оставена държавата. Тези необезпечени договори за около 2 млрд. лв., злоупотребите, които бяха извършени... А виждате, че хората, които са виновни за всичко това, в момента са народни представители. Дори собствената им партия не се дистанцира от тях.
---
Визитка
Родена е на 19 август 1983 г. в СофияЗавършва международни икономически отношения в УНСС със специализация „Управление на международни проекти"Председател на младежката организация на ГЕРБДо 2008 г. е директор „Проекти и връзки с обществеността" в Института за икономическа политика Избрана за председател на парламентарната комисия по европейски въпроси и контрол на еврофондовете
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар