Младите искат политиците да говорят директно

11.09.09 г.

Моника Панайотова: ЕС е проводникът на сигурността на Балканите. Шансът ни е и в това да бъдем лидер в европейската политика в Черноморския регион. Европа не е нещо, което се случва встрани от нас, ние сме в нея.

Интервю на Росица Цонева за bulgaria-news.bg

Г-жо Панайотова, какви са политическите аргументи на ГЕРБ при определяне на бъдещия еврокомисар? Председателят на Европейската народна партия г-н Вилфред Мартенс заяви, че тази кандидатура трябва да бъде от ГЕРБ, независимо от добрата оценка за дейсността на Меглена Кунева в качеството й на досегашен комисар?

Ще започна първо с думите, които г-н Вилфред Мартенс изрече не случайно в момента на посещение в Брюксел на г-н Бойко Борисов и делегацията ни от ресорни министри. Защото това е поредното признание за екипа на евродепутатите ни в предишния Европейски парламент. А и в сегашния състав имаме мнозинство на ЕНП в Европейския парламент. И е нормално подкрепата, която г-н Мартенс изразява, да е признание за свършената работа от страна на ГЕРБ в семейството на ЕНП. Всъщност, в Европейския съюз има т.нар. институционален триъгълник. През тази година имаме уникалната възможност да съвпадат мандатите- у нас стартира ново правителство, а в Брюксел – нов парламент и сега очакваме нов състав на Европейската комисия. Т.е. от една страна ЕНП има мнозинство в ЕП, второ – в Съвета на ЕС присъства министър-председателят и ресорният министър, в зависимост от темата, която се дискутира. И там пак представителството е на ГЕРБ чрез изпълнителната власт. Нормално е и българският представител в ЕК, третата страна на триъгълника, която защитава интересите вече на ЕС, да бъде излъчена от ГЕРБ като управляващо мнозинство, каквато е практиката. Така, от една страна, ще се носи пълната отговорност за бъдещите резултати, а от друга-ще се синхронизират по-добре действията ни. Имаме тежката задача да възстановим доверието към страната ни и с оглед на отпускане на евросредствата, и с оглед на осъществяването на по-успешна външна политика , и с оглед предстоящето присъединяване на страните от региона. Ние като страна членка на ЕС на Балканите трябва да бъдем всъщност двигател на тези процеси.

Това част от приоритетите на външната ни политика ли ще бъде?

Да, защото длъжността еврокомисар не се ограничава само в експертността. Това е и политическа длъжност. Така че е важно и не може да се отрече, че има политическа логика в това следващият български еврокомисар да бъде излъчен от ГЕРБ. Но каквото и да кажем на този етап като прогноза за ресора на българския еврокомисар, вероятността то да се случи е минимална. Защото тепърва предстои изборът на председател на Европейската комисия. Ако това е г-н Барозу като представител на ЕНП, за нас общуването с него и неговата администрация ще е улеснено заради общото ни политическо семейство. Във всички случаи, без да коментирам имена, съм сигурна че ГЕРБ ще излъчи отговорен човек. Всяка една сфера в ЕК е важна и се надявам избраният кандидат да бъде компетентен и да се представи добре в изслушването в ЕП. Това са тежки процедури преди назначаването. Защото върху него ще тежи отговорността да пази баланса между това да защитава интересите на страната си и тази на ЕС. Защото ЕК защитава интересите на съюза, ЕП – на европейските граждани, а Съвета на Европа- интересите на страните-членки.

Как ГЕРБ ще защитава българските национални интереси в европейските институции, въпреки клишето, че в Брюксел всички представляват европейските интереси? Известно е как и представителите на Гърция, и на Полша- лошото дете на Източна Европа, и тези на Румъния отстояват националните си приоритети.

Сигурна съм, че колегите в ЕП ще бъдат изключително активни. Хубавото е, че след приемането на Лисабонския договор, което се надявам да се случи, взаимодействието между ЕП и националните парламенти ще бъде много по-голямо. Такава по-голяма роля им отрежда Лисабонският договор. Мнозинството и в ЕП, и в националния парламент гарантира по-лесно осъществяване на политиките ни. Ще се използват информационните центрове, създадени от предишните колеги, ще се създадат вероятно и нови. Те скъсяват разстоянието между политиките на ЕП и българските граждани. Всъщност европейската политика не е вече външна за нас, а е вътрешна и се отразява пряко върху живота ни, върху стандарта ни. Така, че се надявам, да се чува и гласът на хората, а нашите представители в Брюксел да са неговите посредници.

Какво трябва да се промени в “правенето” на българска външна политика в Европа? Ползваме ли капацитета на 17-е ни евродепутати?

В по-широк план, всеки от тези парламентаристи е част от своето политическо семейство в ЕП. И колкото повече авторитет има в него, толкова нашите интереси ще бъдат по-добре проектирани и защитени в Брюксел. Това е друг тип влияние, което самите евродепутати могат да оказват в Европа. И винаги на срещите на ЕНП наравно сядат както г-жа Меркел, така и г-н Борисов, т.е. всеки има своята тежест и на всеки се чува гласът. Европа не е нещо, което се случва встрани от нас, ние сме в нея. И трябва да подхождаме и с такова самочувствие. Да не фигурираме само в институциите, а да покажем, че имаме опит и страната ни е с потенциал. Шансът ни е и в това да бъдем лидер в европейската политика в Черноморския регион.

Бомба със закъснител ли готвят ирландците на предстоящия референдум за ратифициране на Лисабонския договор, ако евентуално за втори път го отхвърлят?

Искрено се надявам Ирландия да не каже „не” на договора. По принцип съм про - федерално настроена, защото като се блокира Лисабонския договор, ще се блокира и разширяването на ЕС, особено тук, на Балканите. А Хърватска, например, е на прага на такова приемане в ЕС. Всички потенциални кандидатки за членство ще бъдат блокирани, защото институционално това няма как да се случи. Това ще ограничи европейската перспектива на страните от региона. Аз смятам, че ЕС е проводникът на сигурността на Балканите, той експортира сигурност. Затова е много важно да се приеме Лисабонския договор. Важно е и заради увеличаване тежестта на националните парламенти, а и това е един знак за промяна в интеграционния модел на ЕС.

А има ли европейската администрация вариант Б, ако все пак Ирландия ни изненада с категоричен отказ?

Всъщност, Лисабонският договор е вариант Б на европейската конституция. Ако не се приеме, вероятно ще се предложи нещо друго в този дух, но това отнема време и сили и се надявам искрено отговорът на референдума на Ирландия да е положителен. Интересно е, че при отрицателния вот във Франция и в Холандия не се гласуваше срещу конкретния документ, а гражданите им реагираха с отричане като несъгласие с вътрешнополитически проблеми. И негативната кампания е много по- ефективна. Затова всъщност работата на ЕС е да убеди и да обясни на гражданите преимуществата на този документ.

Намира ли необходимия език за това европейската администрация? Не случайно се говори за т.нар. брюкселски език, а това са нови клишета, нали?

Опитва се. Но това, което предприе на изборите ЕНП, продължава като проект – да бъдем по-близо до гражданите. Новото поколение предпочита нещата да се наричат с истинските им имена. Иска политиците да говорят по нов начин, по - директен и естествен. И това е добре.