50 младежи посетиха парламента по покана на народния представител Моника Панайотова

18.09.09 г.

На 18 септември, петък, в деня за парламентарен контрол, 50 младежи от МГЕРБ София и Пловдив посетиха Парламента по покана на Моника Панайотова – председател на МГЕРБ и народен представител в 41-то Народно събрание.

Освен, че наблюдаваха на практика как се осъществява контрълът върху институциите, посредством функцията на парламентарния контрол налаган от народните представители върху министрите, младите хора успяха да предложат на председателя на Народното събрание Цецка Цачева и своята „зелена” идея. Тя е под надслов „Мини on-line” и чрез нея младежите от ГЕРБ искат да подтикнат служителите в Парламента и самите депутати да обърнат по-голямо внимание на опазването на околната среда и пестенето на ресурси.

Самата идея бе предложена от Стефка Икономова – организационен секретар на НИС на МГЕРБ и Йоанна Дочевска и Розалия Мицева – координатори на МГЕРБ София и Пловдив. След срещата си с г-жа Цачева младежите се разходиха из кулоарите на най-важната сграда в държавата, запознаха се с историята на българския парламентаризъм и си направиха снимки за спомен.

* * *

До
Г-жа Цецка Цачева
Председател на 41-то
Народно Събрание на
Република България

П Р Е Д Л О Ж Е Н И Е

от Младежката организация на ПП ГЕРБ /МГЕРБ/
„Мини on-line”

Уважаема г-жо Цачева,

С настоящата инициатива на МГЕРБ „Мини on-line” бихме искали да насочим вниманието Ви към „зелена” идея за промяна в административната функционалност на 41-то Народно събрание на Република България.
Бихме искали да Ви предложим следните алтернативни мерки за намаляване на документо-оборота на хартиен носител в работата на НС:
• Чрез предварително изпращане по електронен път на информацията необходима за пленарни заседания, работа в комисии и парламентарен контрол;
• Чрез мултимедия по подходящ начин да се прожектира съответната информация. По този начин бързо и ефикасно ще се синхронизира всеки update на информацията в цялата зала;
• Чрез разпечатване на хартиен носител само на предварително заявени от секретариата на съответната парламентарна група брой документи;
• Чрез изпращане на on-line версия на мониторинг на пресата.

Живеейки в информационен век, вярваме че използването на електронните технологии и тяхното съчетаване със „зелената” идея е ефективен начин за спестяване на време, средства, по-малко бюрокрация и по-голяма оптимизация на работата.

„Мини on-line” е нашият призив към Вас, в качеството Ви на Председател на 41-то Народно събрание, имащо амбицията да бъде отворено към иновативния подход в политиката. Ще се радваме тази „зелена” идея да улесни работата на народните представители, която същевременно ще бъде и в синхрон с околната среда.
Оставаме на Ваше разположение за конструктивен диалог по темата!

гр. София
18.09.2009 г.

С уважение: НИС на МГЕРБ

Моника Панайотова: 2009-та „годината на Западните Балкани”?

15.09.09г.

Мнозина прогнозираха, че 2009-та ще бъде годината на Западните Балкани, така ли е, обаче, наистина?

Ако направим кратък прочит на случващото се на регионалната сцена, бихме могли да кажем, че фокусът днес се измества върху три момента, които ще възпрепядстват в една или друга степен европейската перспектива на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство от Западните Балкани: от една страна това е световната финансова и икономическа криза, от друга страна са т.нар „двустранни спорове” и на трето, но не по важност място – отхвърлянето на Лисабонския договор.

За да очертаем цялостно картината би било хубаво да видим как тези три отправни точки, изглеждат през погледа на европейските институции?

По отношение на първия момент, а именно световната финансова и икономическа криза еврокомисарят по разширяването, Оли Рен, заявява: „Не трябва да превръщаме разширяването на ЕС в изкупителна жертва на глобалната икономическа криза, тъй като то не заслужава това и не е виновно за нашите социални болежки. ”

По отношение на втория момент, а именно блокирането на три балкански страни, стремящи се към членство в Съюза – Хърватия, република Македония и Сърбия от страни-членки на ЕС – респективно Словения, Гърция и Холандия, Комисията по външна политика на ЕП изготвя доклад за консолидиране на стабилността и просперитета в Западните Балкани, в който се заявява, че страните-членки „не трябва да пречат или да блокират процеса на присъединяване заради въпроси, свързани с двустранни спорове“.

По отношение на третия момент, отново Оли Рен отбелязва, че поради «ирландското не» на Лисабонския договор разширяването на ЕС не е топтема в Европа в момента. Но страни като Хърватия и Сърбия не трябва да са изкупителна жертва на това. „Моето мото гласи: по добре да се експортира стабилност, отколкото да се импортира нестабилност. „

Базирайки се на казаното по-горе, бихме могли да отбележим, че очертаните препятствия са леснопреодолими, но така ли е наистина?

Изхождайки от максимата, че силни Балкани, означава силна Европа и, че европейската перспектива за членство на Западните Балкани с оглед преодоляване на нестабилността в региона, налагане принципа на либералната демокрация и респективно разпространението на европейските ценности в Югоизточна Европа, е от изключително важно значение за просперитета на ЕС, колкото и желан да бъде положителният отговор, на този етап той не е възможен.

Финансовата криза, поражда съмнения за бъдещите перспективи пред Западните Балкани, с оглед на случващото се с икономиките в Източна Европа – сриващи се валутни курсове, дефицити по текущата сметка, заеми в чужда валута и тежка рецесия, което в случай, че се достигне до евентуален колапс на изток ще дестабилизира еврото.

Мъглявата общностна позиция по разширяването и чисто пожелателните изказвания пораждат допълнителна несигурност. В настоящия момент никой не знае как ще продължи интеграцията на Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Албания. Тази неизвестност прави страните – кандидатки и потенциални кандидатки по-малко склонни към компромиси на национално ниво в името на присъединяването им към ЕС, особено в условия на парламентарни или президентски избори, когато трябва да запазят или спечелят доверието на своите избиратели. В тази връзка е необходима ясна визия за бъдещето на процеса на разширяване и респективно перспективи пред Западните Балкани.

По отношение на двустранните спорове, въпреки призивите от наднационално ниво, проблемите продължават да се задълбочават на междунационално.

Необходимостта от повече усилия в борбата с корупцията и организираната престъпност присъства като оценка във всички доклади на страните – кандидатки и потенциални кандидатки за членство, което от своя страна също трябва да бъде отбелязано при очертаване на перспективите.

Отхвърлянето на Лисабонския договор, от своя страна, прави институционално невъзможно приемането на повече страни, тъй като в сила си остава договорът от Ница, подписан за разширяванията през първото десетилетие на XX век.

Това респективно от своя страна води до друг важен извод, а именно че едно бъдещо разширяване на ЕС ще доведе до изменение в самия интеграционен модел. Макар настоящият модел да е ЕС – съюз от суверенни държави, не може да не бъде отчетен фактът, че съществуват редица моменти, чрез които бихме могли да отбележим, че стрелката започва да клони по посока на модела ЕС-федерация. Опитвайки се да характеризират политическата структура на ЕС, често политолози предлагат неологизми като «интензивна трансдържавност».

В контекста на Западните Балкани, обаче, вече стрелката ясно се насочва от договора от Ница към Договора от Лисабон и структурата на самия интеграционен процес се променя към федерация, а тя от своя страна предполага по-тясна идентификация.

В тази връзка бихме могли да кажем, че специално за страните от Западните Балкани, като част от бивша федерация от нации, с общ културен и исторически опит – Югославия, това ще бъде нов исторически опит да се идентифицират с по-широка общност. В тази връзка с цел избягване на грешките от миналото, европейската идентичност трябва да бъде всеобхватна, нерелигиозна, политически заредена идентичност. Трябва да бъде правена разлика между демос и етнос и избягвано етнизирането на европейската политика. На преден план като граждански права трябва излязат правата за влизане в Европа, а именно универсалните принципи на човешките права и на правовата държава. Единствено по този начин може този път моделът на «преодоляна нация» под формата на федерация от нации да се укаже успешен и универсално приложим.

В заключение, изводът, който може да бъде направен е, че макар на този етап присъединяването на Западните Балкани да е желано, но невъзможно, в случай, че тази година Лисабонския договор бъде ратифициран, 2009-та ще може да бъде наречена не само «годината на Западните Балкани», но и «годината на Европа», тъй като разширяването, което експортира стабилност, ще доведе до промени в самия съюз, както и в структурата на интеграционния модел – по посока на федерация, с необходимост от ясно чувство за европейска идентификация.

Моника Панайотова

Народен представител, 41-о Народно събрание на Република България

Директор “Международни проекти и връзки с обществеността” (2007-2008 година), Институт за икономическа полтика

Анализът е направен за блога на Институт за икономическа политика

Младите искат политиците да говорят директно

11.09.09 г.

Моника Панайотова: ЕС е проводникът на сигурността на Балканите. Шансът ни е и в това да бъдем лидер в европейската политика в Черноморския регион. Европа не е нещо, което се случва встрани от нас, ние сме в нея.

Интервю на Росица Цонева за bulgaria-news.bg

Г-жо Панайотова, какви са политическите аргументи на ГЕРБ при определяне на бъдещия еврокомисар? Председателят на Европейската народна партия г-н Вилфред Мартенс заяви, че тази кандидатура трябва да бъде от ГЕРБ, независимо от добрата оценка за дейсността на Меглена Кунева в качеството й на досегашен комисар?

Ще започна първо с думите, които г-н Вилфред Мартенс изрече не случайно в момента на посещение в Брюксел на г-н Бойко Борисов и делегацията ни от ресорни министри. Защото това е поредното признание за екипа на евродепутатите ни в предишния Европейски парламент. А и в сегашния състав имаме мнозинство на ЕНП в Европейския парламент. И е нормално подкрепата, която г-н Мартенс изразява, да е признание за свършената работа от страна на ГЕРБ в семейството на ЕНП. Всъщност, в Европейския съюз има т.нар. институционален триъгълник. През тази година имаме уникалната възможност да съвпадат мандатите- у нас стартира ново правителство, а в Брюксел – нов парламент и сега очакваме нов състав на Европейската комисия. Т.е. от една страна ЕНП има мнозинство в ЕП, второ – в Съвета на ЕС присъства министър-председателят и ресорният министър, в зависимост от темата, която се дискутира. И там пак представителството е на ГЕРБ чрез изпълнителната власт. Нормално е и българският представител в ЕК, третата страна на триъгълника, която защитава интересите вече на ЕС, да бъде излъчена от ГЕРБ като управляващо мнозинство, каквато е практиката. Така, от една страна, ще се носи пълната отговорност за бъдещите резултати, а от друга-ще се синхронизират по-добре действията ни. Имаме тежката задача да възстановим доверието към страната ни и с оглед на отпускане на евросредствата, и с оглед на осъществяването на по-успешна външна политика , и с оглед предстоящето присъединяване на страните от региона. Ние като страна членка на ЕС на Балканите трябва да бъдем всъщност двигател на тези процеси.

Това част от приоритетите на външната ни политика ли ще бъде?

Да, защото длъжността еврокомисар не се ограничава само в експертността. Това е и политическа длъжност. Така че е важно и не може да се отрече, че има политическа логика в това следващият български еврокомисар да бъде излъчен от ГЕРБ. Но каквото и да кажем на този етап като прогноза за ресора на българския еврокомисар, вероятността то да се случи е минимална. Защото тепърва предстои изборът на председател на Европейската комисия. Ако това е г-н Барозу като представител на ЕНП, за нас общуването с него и неговата администрация ще е улеснено заради общото ни политическо семейство. Във всички случаи, без да коментирам имена, съм сигурна че ГЕРБ ще излъчи отговорен човек. Всяка една сфера в ЕК е важна и се надявам избраният кандидат да бъде компетентен и да се представи добре в изслушването в ЕП. Това са тежки процедури преди назначаването. Защото върху него ще тежи отговорността да пази баланса между това да защитава интересите на страната си и тази на ЕС. Защото ЕК защитава интересите на съюза, ЕП – на европейските граждани, а Съвета на Европа- интересите на страните-членки.

Как ГЕРБ ще защитава българските национални интереси в европейските институции, въпреки клишето, че в Брюксел всички представляват европейските интереси? Известно е как и представителите на Гърция, и на Полша- лошото дете на Източна Европа, и тези на Румъния отстояват националните си приоритети.

Сигурна съм, че колегите в ЕП ще бъдат изключително активни. Хубавото е, че след приемането на Лисабонския договор, което се надявам да се случи, взаимодействието между ЕП и националните парламенти ще бъде много по-голямо. Такава по-голяма роля им отрежда Лисабонският договор. Мнозинството и в ЕП, и в националния парламент гарантира по-лесно осъществяване на политиките ни. Ще се използват информационните центрове, създадени от предишните колеги, ще се създадат вероятно и нови. Те скъсяват разстоянието между политиките на ЕП и българските граждани. Всъщност европейската политика не е вече външна за нас, а е вътрешна и се отразява пряко върху живота ни, върху стандарта ни. Така, че се надявам, да се чува и гласът на хората, а нашите представители в Брюксел да са неговите посредници.

Какво трябва да се промени в “правенето” на българска външна политика в Европа? Ползваме ли капацитета на 17-е ни евродепутати?

В по-широк план, всеки от тези парламентаристи е част от своето политическо семейство в ЕП. И колкото повече авторитет има в него, толкова нашите интереси ще бъдат по-добре проектирани и защитени в Брюксел. Това е друг тип влияние, което самите евродепутати могат да оказват в Европа. И винаги на срещите на ЕНП наравно сядат както г-жа Меркел, така и г-н Борисов, т.е. всеки има своята тежест и на всеки се чува гласът. Европа не е нещо, което се случва встрани от нас, ние сме в нея. И трябва да подхождаме и с такова самочувствие. Да не фигурираме само в институциите, а да покажем, че имаме опит и страната ни е с потенциал. Шансът ни е и в това да бъдем лидер в европейската политика в Черноморския регион.

Бомба със закъснител ли готвят ирландците на предстоящия референдум за ратифициране на Лисабонския договор, ако евентуално за втори път го отхвърлят?

Искрено се надявам Ирландия да не каже „не” на договора. По принцип съм про - федерално настроена, защото като се блокира Лисабонския договор, ще се блокира и разширяването на ЕС, особено тук, на Балканите. А Хърватска, например, е на прага на такова приемане в ЕС. Всички потенциални кандидатки за членство ще бъдат блокирани, защото институционално това няма как да се случи. Това ще ограничи европейската перспектива на страните от региона. Аз смятам, че ЕС е проводникът на сигурността на Балканите, той експортира сигурност. Затова е много важно да се приеме Лисабонския договор. Важно е и заради увеличаване тежестта на националните парламенти, а и това е един знак за промяна в интеграционния модел на ЕС.

А има ли европейската администрация вариант Б, ако все пак Ирландия ни изненада с категоричен отказ?

Всъщност, Лисабонският договор е вариант Б на европейската конституция. Ако не се приеме, вероятно ще се предложи нещо друго в този дух, но това отнема време и сили и се надявам искрено отговорът на референдума на Ирландия да е положителен. Интересно е, че при отрицателния вот във Франция и в Холандия не се гласуваше срещу конкретния документ, а гражданите им реагираха с отричане като несъгласие с вътрешнополитически проблеми. И негативната кампания е много по- ефективна. Затова всъщност работата на ЕС е да убеди и да обясни на гражданите преимуществата на този документ.

Намира ли необходимия език за това европейската администрация? Не случайно се говори за т.нар. брюкселски език, а това са нови клишета, нали?

Опитва се. Но това, което предприе на изборите ЕНП, продължава като проект – да бъдем по-близо до гражданите. Новото поколение предпочита нещата да се наричат с истинските им имена. Иска политиците да говорят по нов начин, по - директен и естествен. И това е добре.

Министри, депутати и младежи от ГЕРБ дискутираха новия подход в политиката

08.09.09 г.

По покана на Моника Панайотова – председател на МГЕРБ и народен представител в 41-то Народно събрание, в периода 3-6 септември в гранд хотел „Варна”, министри и депутати дискутираха съвместно с представители на МГЕРБ ролята на младите в новото управление на България и идеята за нов подход в политиката.

Станалият вече традиционен Летен университет на МГЕРБ, провел се с любезното съдействие на фондация „Ханс Зайдел”, премина под надслов „Младите и новият подход в политиката” и събра на едно място министри, заместник министри, евродепутати, съветници и експерти, както и повече от сто младежи от областните структури в страната.

Летният университет, който се проведе за втора поредна година, беше открит от председателя на ПП ГЕРБ, вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, съвместно с Богдан Мирчев – представител на фондация „Ханс Зайдел” за България. “Основното, което трябва да помните в последващата ви политическа кариера е това да не забравяте откъде сте тръгнали”, с тези думи г-н Цветанов приветства представителите на младежката организация на партията, като не пропусна да отбележи, че именно младите хора са двигателя на всичко и ги прикани да дават своите идеи за управлението на страната, защото министрите ще се вслушат в тях. Задоволството си от младите политици изрази и Богдан Мирчев, като им препоръча да не се държат високомерно и винаги да са близо до проблемите на гражданите.

Обученията през пъвия ден на академията имаха за цел, чрез интерактивни сесии и обмяна на опит, да бъдат представени и обсъдени предизвикателствата пред младежката полика през погледа на младите. Внимание беше обърната и върху нуждата от създаването на Стратегия за развитие на младежта, както и по-адекватно отношение на институциите спрямо младите хора.
Специално експозе пред участниците на тема „ГЕРБ след изборите за европейски и национален парламент и бъдещия партиен мениджмънт” изложи административният секретар на ПП ГЕРБ Цветомир Паунов.

Вторият ден от форума беше открит от председателя на МГЕРБ и депутат в 41-то Народно събрание Моника Панайотова, която приветства всички учасници в мероприятието и ги увери, че МГЕРБ ще продължава да следва в работата си своите три приоритета – развитие на своите кадри; провеждане на граждански инициативи; активна международна дейност. „Провежданият тези дни в морската столица летен университет е традиционен за МГЕРБ. Проектът е част от цялостната концепция на МГЕРБ за развитие и усъвършенстване на млади и успешни кадри на ПП ГЕРБ“, заяви г-ца Панайотова.
Министърът на отбраната Николай Младенов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, заместник финансовият министър Владислав Горанов, заместник-министърът на културата Тодор Чобанов и Светлана Ломева - заместник - министър на образованието, младежта и науката, представиха пред младежите приоритетите на ГЕРБ в изпълнителната власт, базирани на програмата за Европейско развитие на България.
Водачът на българската делегация в парламентарната група на ЕНП в Европейския парламент Андрей Ковачев представи пред участниците приоритетите в дейността на новите български евродепутати от листата на ПП ГЕРБ, а съветникът по външна политика в кабинета на министър-председателя Радослав Точев обясни основните приоритети на България във външната й политика.
Сред официалните гости на форума беше и проф. Ханс – Петер Нидермайер директор на отдел „ Стипендии” към Фондация „Ханс Зайдел”, Мюнхен, Германия, който специално поздрави председателят на МГЕРБ Моника Панайотова за активната работа на МГЕРБ, както и за отговорността, с която младите политици приемат предизвикателството да работят за европейското развитие на България.

Defence, Development and Diplomacy - отбрана, развитие и дипломация беше темата на тридневен семинар в Хага, Холандия, организиран от Младежите на ЕНП

07.09.09г.

В периода 3-6 септември 2009 г. в европейската столица на правосъдието се събраха младежи от 19 държави (включително и държави външни на ЕС), за да обменят опит и да научат повече за триизмерната политика на трите “D”.

Семинарът беше открит от: холандския евродепутат г-н Ламберт ван Нистелрой от групата на ЕНП; г-жа Лиан Декер, вицепрезидент на холандската Християндемократическа партия; Жероен ван Велзен, председател на Младежката организация на холандските християндемократи, която беше и домакин на семинара; г-н Маартен Боеф, Министерство на външните работи на Кралство Холандия; г-н Андрю Манн, консул в Американското посолство в Холандия.

По време на семинарните панели през трите дни лектори бяха: г-жа Мейндерсма, Международен център за стратегически науки; Берт ван Руйтенбеек, Фондация „Спасете децата”; г-н Джино ван дер Вуут, съветник по военните въпроси към Министъра на международното развитие; г-жа Фериер, член на холандския парламент. Обобщението на семинарните панели бе направено от г-н Хухтанен, Председател на Центъра за европейски науки.

Ден преди края на семинара се проведоха и срещата на Бюрото на Младежите на ЕНП, както и заседанието на Съвета им.

В рамките на семинара Младежите на ГЕРБ бяха представени от Калин Захариев, член на НИС на МГЕРБ, който представляваше организацията в качеството й на гост в YEPP. Следващата стъпка, преди придобиването на пълноправно членство, е статутът на наблюдатели. След презентация на организацията пред Съвета на Младежите на ЕНП, МГЕРБ получиха уверение, че е въпрос на кратък период от време преди да придобият статут на членове в YEPP.МГЕРБ получиха поздравления за изключителната си работа от 2008 г. насам от страна на Президента на YEPP, Лоран Шотатан, както и от членовете на бюрото на YEPP.