МГЕРБ взе участие в обучение по кампаниини умения за дясно-центристки партии от Югоизточна Европа

21.07.10 г.

В периода 16-20 юли 2010 г. в Босна и Херцеговина Международният републикански институт (IRI) проведе обучение под надслов: „Кампанийни умения”, в което взеха участие членове на дясно-центристки партии от Югоизточна Европа - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Румъния и Сърбия. Като представител на МГЕРБ в обучението взе участие Натали Хадад от МГЕРБ - София.

Обучението се проведе в три панела: „Развитие на съобщенията и политическата комуникация”, „Стратегически проучвания в политическите кампании” и „Организиране на политическа кампания”. Предизвиквайки огромен интерес, от голяма полза за участниците бяха множеството практически приложения на научения материал под формата на упражнения и игри.

Лектори на първия панел бяха Анна Матускова и Барбора Пертова от Република Чехия. По време на него се обсъдиха методите на комуникация, развиването на съобщение и планиране на представянето му. В заключение се проведе практическо приложение на лекционната част, чрез разиграване на интервю от журналист към кандидат в предизборна кампания, което се снимаше с камера.

Вторият панел се ръководеше от Херман де Врайс от Холандия и Ян Ерик Суротчак от САЩ. Той бе посветен на социологическите проучвания в техния политически аспект и на изграждането на стратегия, базирана на тях. В края на семинара бе изнесена съдържателна лекция за политическите партии в САЩ и изборите през 2010 г. там.

Лектор на последния, трети панел, бе Микаел Сиебен от Германия. Проведе се голямо обучение за това как се организира политическа кампания. Придружено с множество практически приложения, то даде знание на участниците за това как се изгражда и прилага стратегия за политическа кампания, как се осъществява контактът с избирателите и как се намират доброволци за кампанията.

Моника Панайотова: Докладът е мотиватор за ускоряване на реформите

20.07.10 г.

Депутатът Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание, коментира за Портал Европа днешният доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и наблюдение на България.

Как бихте коментирали изказванията, че това е най-добрият доклад за България?

- Аз също съм на мнение, че това е един от най-добрите доклади и не случайно и премиерът спомена няколкократно моментът, че за първи път се уточнява напредъкът по всички показатели в механизма за сътрудничество и оценка. Бих казала, че докладът е един мотиватор за правителството да ускори още повече реформите, да се повиши степента на готовност да се изпълнят препоръките на ЕК, което беше дадено като ясен сигнал от страна и на премиера. Моментите, които аз очертавам, четейки го са три. Първият е моментът, че се отбелязва, че има силна политическа воля и политическа решимост. Вторият е, че има устрем за реформи - нещо което липсва в доклада за Румъния, доколкото аз се запознах с него. Третият момент е качеството на информацията. Този кръг - политическа воля, готовност за реформи и комуникация определено ни показва, че правителството върви в правилната посока.

В същото време, обаче, продължават критиките за съдебната система конкретно за това, че има воля, има намерение, има програми, но реално няма практически действия?

- Това е така и ние си го знаем. Все пак живеем тук и наблюдаваме. Знаете, че съдебната власт е независима и това, което трябва да се има предвид е, че наистина ако съдебната власт не се реформира и не отговори на т. нар. показатели „benchmark" в тази част от доклада, съответно в един момент може да се достигне до отмяна на задължението страните-членки да признават и изпълняват нашите съдебни решения и присъди. Така, че това трябва да е мотивиращ фактор за независимата съдебна власт, за да направи необходимите промени, така че наистина да се развива в динамиката, в която се развиват съответно и изпълнителната и законодателната власт.

На какво се дължи това, че за пръв път в доклада се споменават обществените поръчки и по-специално моментът, че на практика 100% от големите инфраструктурни поръчки са проблемни?

- Защото знаете за големите злоупотреби в тази линия. Това което е необходимо като законодателна инициатива вече се прави. Комуникацията и прозрачността са изключително важни от страна на управляващите. Предполагам, че това ще бъде и като сигнал, който ще се даде на предстоящата пресконференция на премиера Борисов.

Необходим ли е все още мониторинговият механизъм за България? Каква е позицията на ГЕРБ - трябва ли да продължава мониторинговият механизъм или вече сме постигнали достатъчно?

- Не бих се ангажирала с позицията на ГЕРБ, мога да говоря като лично мнение. Смятам, че на този етап механизмът продължава да бъде необходим, защото той е по направление вътрешен ред и сигурност. По отношение на правосъдието виждате,че има изключително много критики. Но в никакъв случай механизмът не трябва да бъде възприеман като наказателна мярка. Напротив, той трябва да се възприема като едно средство, което стимулира държавата ни да върви в правилната посока и да отговори на европейските стандарти. Така, че аз лично гледам винаги на механизма като нещо положително, независимо от критичния тон, който присъства в определени моменти, но той е наистина с цел да вървим в правилната посока. Затова отчитайки това, което е направено в момента и трите извода, които споменах в началото смятам, че допълнително ще ни мотивира да извършим реформите, които сме започнали.

източник: Портал Европа

Моника Панайотова: Докладът на Брюксел ще отчете правилните крачки на ГЕРБ в борбата с корупцията

19.07.10 г.

Едно интервю на Лили Границка за в-к "Дневник"

Как разбрахте, че ставате председател на парламентарната комисия по европейски въпроси и защо приехте поста?

- Кандидатурата ми е била обсъдена на заседание на изпълнителната комисия на ГЕРБ. Колегите ме уведомиха след заседанието за решението. Беше изненадващо за мен, но осъзнавам изключителната отговорност, която поемам, заставайки начело на тази комисия.

Имахте ли среща с премиера Бойко Борисов?
- С него съм в контакт, защото отговарям за работата на младежката организация на ГЕРБ и за международните отношения на партията. В този смисъл не беше необходимо да има предварителна среща.

Тоест премиерът не ви е питал, например "Моника, какво ще кажеш да оглавиш комисията по еврофондовете"?
- Да, попитаха ме след това. Общо взето, решението беше на цялата комисия, защото премиерът Борисов беше преди това в парламента на заседание на група. Така че това е общо решение.

Откога имате интерес към управлението на еврофондовете, защото досега не бяхте член на тази комисия, и запазвате ли си мястото в комисията по външна политика?
- Запазвам мястото си в комисията по външна политика и отбрана. При първоначалното определяне на състава на комисиите ръководството на ГЕРБ беше преценило, че трябва да бъда в тази комисия. Не съм се отделяла обаче от европейската тематиката, защото външната политика на страната е свързана с външната политика на ЕС.

Отделно съм работила по проекти, свързани с ЕС. Преди да стана член на ГЕРБ, бях в неправителствената организация "Институт за икономическа политика". Занимавахме се с проекти със страните от Югоизточна Европа с акцент върху присъединяването на държави от Западните Балкани. Успоредно завърших магистратура по управление на проекти с магистърска теза на тема "Културният фактор при управление на международни проекти".

А работили ли сте по европейски проекти, свързани конкретно с България?
- Институтът за икономическа политика има реализиран проект по оперативна програма "Административен капацитет", както и редица проекти, свързани с европейската ни интеграция. Затова казвам, че не съм се отделяла от тази тематика, просто не бях в тази комисия до този момент.

Кои ще са първите неща, които ще направите в комисията по еврофондовете?

- В момента съм в период на адаптация, запознаване с приоритетите на предишния председател. Предстои да излезе докладът на Европейската комисия за напредъка на България, както и докладът на парламентарната комисия по еврофондовете за усвояването им през първите шест месеца на 2010 г.

Първото предизвикателство, което ни предстои, е свързано с влизането в сила на Лисабонския договор и ролята на националните парламенти. Те вече ще имат ключова роля при формиране на законодателството на ЕС. Когато идва даден нормативен акт, той ще минава през нас и ресорните комисии в националните парламенти.

В рамките на 8 седмици ние ще трябва да дадем становище, в случай че имаме съображение по даден нормативен акт. Ако една трета от държавите - членки на ЕС, не одобрят законопроекта, той отново ще се върне в ЕК. Едва когато има съгласие, законопроектът ще влезе в Европейския парламент. От тази гледна точка като капацитет и като навременна реакция това е предизвикателство пред нас като национален парламент.Другото предизвикателство е свързано с контрола върху европейските средства. Изключително важно е ускоряването на плащанията по оперативните програми. Със създаването на поста на министър по европейските фондове се наблюдава значителен прогрес по отношение на плащанията и договарянията по проектите.

За юли 2009 г., когато поехме управлението на страната, плащанията бяха 0.67%, а сега сме на 4.6%. При договарянията сме на 43% от бюджета на средствата, докато миналата година по това време бяхме на 10%. Има прогрес, но целите ни са по-високи - плащанията да достигнат между 10 и 18%, а договорените средства - до 50% до края на годината. Въпрос на време е нещата да се случат.

Бихте ли казали какво разбирате под значителен прогрес в усвояването на средствата, защото видимо не се вижда и усеща?
- За юли 2009 г. плащанията бяха 0.67%, а сега сме на 4.6%. Това е видим ръст.

Да, с едно фиктивно плащане по инициативата "Джереми" от 200 млн. евро, което обаче не е стигнало до крайните бенефициенти. В същото време плащанията към бизнеса по "Конкурентоспособност" са незначителни.

- Има голям напредък по отношение на комуникацията и информираността. Създаде се и вече работи системата ИСУН, която следи разходването на средствата. Няма как нещата да се случат с магическа пръчка изведнъж. За "Джереми", доколкото съм запозната, ако не е реагирало правителството, сме рискували да загубим тези 200 млн. евро.

Сега сме запазили възможността да достигнат до крайните бенефициенти. Загубихме повече от година при стартирането на оперативните програми. Когато бях в неправителствения сектор, всеки ден чакахме да бъдат пуснати. Така че загубихме много време още в началото, защото нямаше необходимия административен капацитет и политическа воля.

Казахте, че институтът, в който сте работили, е изпълнил проект по "Административен капацитет" (ОПАК), която беше една успешна програма при предишното правителство. Сега четири месеца няма никакви плащания, това нормално ли е?
- Не съм следила пряко ОПАК през последните месеци, но министър Дончев твърди, че показателите й са добри. Когато комисията по еврофондовете подготви доклада за първата половина на годината, ще бъдат отбелязани и напредъкът, и недостатъците. Докладът ще бъде обективен.

Какво очаквате от доклада на Европейската комисия за България?
- Оптимист съм, защото комуникацията с Брюксел е подобрена. Правим всичко при пълна прозрачност. Стремим се да се избегне т. нар. ефект на изненадата, който се случваше преди. Един от приоритетите на ГЕРБ по време на европейските избори беше подобряване на имиджа на страната. Направихме значителни крачки в тази посока.

Това може да се види в кореспонденцията на министър Дончев с ЕК. Българският еврокомисар Кристалина Георгиева е изключително добре възприеман. Удоволствие е, когато ходя в Брюксел и в неформални разговори асоциират България с българския еврокомисар. Казват "г-жа Георгиева - прекрасно предложение от страна на България".

В такива моменти ми е приятно, че съм от България и че се оценява работата на страната ни. Сега предстои гласуването на европейската дипломатическа служба. Г-жа Георгиева е един от заместниците на върховния представител за общата външна политика и сигурността на ЕС Катрин Аштън.

Това го знаем всички, но според мен не е свързано пряко с работата на комисията, която оглавявате.
- Как да не е свързано? Комисията е по европейски въпроси и работата на ЕК, доклада на ЕК и всичко, което се случва в Брюксел, е пряко свързано с работата ни.

Искате да кажете, че г-жа Кристалина Георгиева може да повлияе върху доклада на ЕК за България?
- Не ми вменявайте неща, които не съм казала.

А защо акцентирате върху това назначение?
- Казвам, че комуникацията е изключително подобрена и имиджът на страната ни се подобрява. За да има положителни оценки в доклада, е необходимо да имаш положителен имидж. Казвам нещата реални, такива, каквито са. Такива ги усещам, отивайки в Брюксел. И преди това съм пътувала и знам какво беше отношението към България.

Може ли да се каже тогава, че в доклада на Брюксел за България, който предстои да излезе, няма да има изненади за българското правителство.
- Преките контакти, постоянната връзка с Брюксел означава, че във всеки един етап комисията има поглед какво се случва.

Опитвам се да разбера дали очаквате един изцяло положителен доклад от Брюксел?
- Няма как да е изцяло положителен, защото не живеем в идеални условия. Знаете какво заварихме като наследство. Също така сме в криза. Докладът ще бъде обективен и ще бъдат отчетени правилните крачки, които са предприети в определени сектори, като например в това, което винаги е било приоритет на правителството на ГЕРБ - борбата с корупцията, вътрешния ред и сигурността. Това смятам, че ще се случи. Какво ще излезе, ще го видим на финала.

По кои въпроси очаквате критики?
- Няма как да кажа на този етап, мога само да предположа, че по отношение на правосъдието ще има забележки. Никога не може всичко 100% да е идеално, но се правят опитите и крачки нещата да се подобрят. Тези моменти трябва да се отчитат.

Регионалнa академия на МГЕРБ „Еврофондовете и пътя към тях”

19.07.10 г.

В периода 17-18 юли 2010 год. се проведе Регионална академия под надслов „Еврофондовете и пътят към тях”, в която взеха участие членове на МГЕРБ от областите София, Перник, Радомир, Кюстендил и Благоевград.

Събитието бе открито от Моника Панайотова - председател на МГЕРБ и народен представител в 41-то Народно Събрание, Ирена Соколова - Народен представител в 41-то Народно Събрание от 14 МИР, Иво Петров - областен координатор на ГЕРБ Перник, Йоанна Дочевска - координатор на МГЕРБ София и Денислав Захариев - координатор на МГЕРБ Перник.

Лектор в първия панел от обучението беше Йоанна Илиева - главен експертен сътрудник в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която представи пред участниците различните програми, по които се отпускат еврофондове за България, както и начините за кандидатстване по тях.

Втория панел от обучението се проведе в две части. В първата част лектор беше Георги Праматаров - експерт „Европейски програми”, чиято лекция беше на тема „Европейски пари в Българското земеделие”, и запозна участниците с „Програмата за развитие на селските райони”, и изискванията и етапите, през които преминава разработването и кандидатстването на един проект по програмата.

Голям интерес сред участниците предизвика и втората част от деня, с лекцията на Моника Панайотова - председател на МГЕРБ и председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то Народно Събрание на Република България на тема „Комуникация – от какво до как да го кажа” , в която младежите успяха да се запознаят с умения за невербална комуникация, принципите на успешното поведение и начини на общуване пред медии.

Програмата завърши с поглед върху въздействието на използваните предизборни клипове в различните държави.

Моника Панайотова, депутат от ГЕРБ: ГЕРБ показа, че няма наши и ваши в партията

15.07.10 г.

Досега липсваше морал в политиката, правим стъпки да го изградим. Ще бъдем активни участници в дневния ред на Европейския съюз

- Г-це Панайотова, днес (бел. Ред. - вчера) бяхте избрана за председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на еврофондовете. Какви ще бъдат приоритетите във вашата работа?
- Знаете, че досега не съм била член на тази комисия и затова ще ми е необходимо малко време за адаптация. Като цяло курсът, който следва правителството, е да бъдем активен участник в дневния ред на Европейския съюз. След ратифицирането на Лисабонския договор е изключително важна ролята на националните парламенти и това ще е предизвикателство към нас като народни представители. Преди да влязат за разглеждане и гласуване в ресорните комисии на Европейския парламент, нормативните актове ще минават през националните парламенти. Така в рамките на няколко седмици ние ще трябва да реагираме със становище. Другото, с което ще бъде ангажирана активно комисията, е по отношение на контрола върху еврофондовете. Затова е от изключително значение прекият контакт с ресорния министър г-н Томислав Дончев. Знаете, че основните цели в тази посока са да се ускорят плащанията, да бъдат подготвени много повече нови проекти, за да може на практика структурните и кохезионният фонд да се използват като антикризисна мярка. Все пак става въпрос за свежи пари и трябва да направим всичко възможно те да влязат в икономиката ни. Особено сега, в период на криза. От друга страна, много е динамично това, което се случва в Брюксел. Знаете, че се реорганизира самата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз след Лисабон. Така че ще имаме много работа и с комисията за външни отношения и отбрана. Сега е моментът, тъй като, от една страна, се подготвя новата концепция за НАТО, а, от друга страна, се въвеждат нови изменения на европейската политика за сигурност и отбрана, която вече е общностна. Знаете, че 3/4 от страните-членки на НАТО са и членки на Европейския съюз, затова тепърва ще имаме съвместни действия с ресорната комисия в тази посока. Много е важно да се работи екипно, да има координация и добър синхрон и с нашите представители в Европарламента, защото средата е изключително динамична. Има много промени в Брюксел и активното участие на България е ключово.

- Като основен недостатък се посочваше темпът на усвояване на европарите. Коригират ли се вече нещата в тази посока според вас?
- Да. Определено има напредък със създаването на поста на г-н Дончев. Ако се направи съпоставка, през юли 2009 година имаме изплащания за 0,67%, докато сега са 4,6%. Разликата е осезаема. Целта, която си поставяме, е да има разплащания между 10 и 11%, което според системата ЛОТАР за отчитане на финансовия напредък на тези програми е постижение. Трябва да се осъществява и контрол върху усвояването. Определено вече има и разлика в комуникацията с Брюксел. Това, към което се стремим, е да има изключителна прозрачност и нещата да се случват при пряк диалог. Само така ще се ликвидират възможностите за ефекта на „неприятната изненада”, на който бяхме свидетели при предишното управление. Защото заради това страната ни имаше лош имидж. Затова призивът ми към представителите на социалистите в Европарламента е все пак те да са представители на България и да акцентират върху националния, а не върху партийния интерес. Имиджът на страната ни е изключително важен. Нищо не може да се случи, когато нямаш марката „България“.

- Един закон за лобизма може ли да окаже положително въздействие в тази посока?
- Да, категорично подкрепям създаването на такъв закон. Дори, преди да стана член на ГЕРБ, бях в неправителствена организация и там работехме върху проекти, свързани с лобизма. Според мен обаче в момента в публичното пространство се интерпретира по неправилен начин терминът лобизъм. Лобизмът е характерен за всички демократични държави. Когато говорим за лобизъм в положителния му смисъл, той трябва да бъде регламентиран със закон и да бъде легитимен. Това означава да е свързан с етичен кодекс и върху лобизма да се осъществява граждански контрол. И не на последно място - трябва да бъде изключително прозрачен. Когато тези три неща не са спазени, тогава не говорим за лобизъм, а за корупция. А знаете, че основен приоритет за нас като управляващи е борбата с корупцията. Затова един закон за лобизма сам по себе си е необходимост, но не е достатъчен. Всичко зависи от самите парламентаристи и от вътрешния контрол.

- Как оценявате законодателната дейност на този парламент една година след управлението на ГЕРБ?
- Мисля, че постигнахме много неща във връзка с това Народното събрание да бъде възприемано като по-отговорна институция. Според мен има голям напредък и по отношение на дисциплина, на поведение, на работа в комисии. Разбира се, не винаги ефектът може да е на 100%, но поне е налице воля за това. Вече има стремеж към нов тип поведение в парламента. По отношение на нормативните актове хубавото е, че всичко се случва при изключителна прозрачност. Това, което ГЕРБ прави, е прецедент. Никога досега нещата не са се случвали толкова открито, което създава една чувствителна среда. Вече всеки е наясно, че всяко едно действие се наблюдава и когато не играеш по правилата, биваш санкциониран. Не можем да не отчетем и че в сферата на отбрана, вътрешен ред и сигурност и образование се направиха наистина реформаторски закони, които създадоха нормативната рамка да се случат промените в тези области. В крайна сметка нормативният акт е отправната точка за всяко едно нещо.

- Кои законопроекти остават приоритетни за Народното събрание?
- Приоритет е да се приеме изборният кодекс, защото това е наш ангажимент още по време на предизборните ни кампании. Искаме да се прекрати порочната практика промените да стават факт в 12 без 5. Така правилата ще са еднакви за всички и ще можем да ги спазваме.

- Скандалите около ГЕРБ през последните няколко седмици и последващите оставки оказаха ли негативно влияние върху партията?
- Според мен случващото се имаше по-скоро оздравителен ефект. Ръководството показа ясно, че няма наши и ваши в партията. Има ясни правила и когато не ги спазваш, биваш санкциониран. Изразът „нов морал“ вече се превърна в клише, защото и преди съм казвала, че няма нов морал. Причината е, че досега нямаше такъв в политиката и ние тепърва правим стъпки да го изградим. Досега моралът и политиката винаги са били взаимно изключващи се понятия. Ние показахме, че имаме съвсем друг тип поведение и че не правим пиар акции. Вече има принципност при правенето на политика.

- Сложи ли наистина ГЕРБ край на порочната практика с поставянето на политически чадъри?
- Мисля, че да. Действията ни показват това. Затова казвам, че това е прецедент. Не мисля, че и някой от предишните управляващи може да го отрече. Знаете в какво състояние беше оставена държавата. Тези необезпечени договори за около 2 млрд. лв., злоупотребите, които бяха извършени... А виждате, че хората, които са виновни за всичко това, в момента са народни представители. Дори собствената им партия не се дистанцира от тях.

---

Визитка

Родена е на 19 август 1983 г. в СофияЗавършва международни икономически отношения в УНСС със специализация „Управление на международни проекти"Председател на младежката организация на ГЕРБДо 2008 г. е директор „Проекти и връзки с обществеността" в Института за икономическа политика Избрана за председател на парламентарната комисия по европейски въпроси и контрол на еврофондовете

Едно интервю на Яна Йорданова за в. Монитор