МГЕРБ - Младежката организация на ПП ГЕРБ

Представители на МГЕРБ взеха участие в обучителен семинар на IRI

2011-12-20T14:11:00.001+02:00

20.12.2011 г.

От 15 до 19 декември в Букурещ, Румъния се проведе поредният обучителен семинар на Международния Републикански Институт (IRI). На обучението взеха участие представители на десни политичисеки партии от десет държави. Основният фокус на обучението беше насочен към лидерството, а основният акцент беше поставен на кампанийния мениджмънт.

На обучението България беше представена от Михаела Иванова и Иван Андонов членове на МГЕРБ – София.

Лектори в обучението бяха професионалисти от срефара на кампанийния мениджмънт, които чрез презентации, интерсни лекции и практически примери предадоха своя опит на всички участници. Така всеки един от участниците в обучението се обогати с ценна информация как се прави политическа кампания и какви са основните й атрибути.

Тридневният курс на обучение протече в три обширни модула. През първия ден участниците имаха възможност да научат подробна информация по какъв начин да използват общественото мнение за политическата си кампания. Следвашият ден беше изпълнен със симулационни игри, които нагледно показаха как се организира една политическа кампания – изготвяне на план за работа, политическо говорене, организиране на интернет кампания. Лекторът в последния панел разясни подробно, чрез прецизно подготвени презентации, как се организира, стъпка по стъпка, печеливша политическа кампания.

Представители на МГЕРБ участваха в международно обучение в Охрид

2011-10-03T23:06:00.003+03:00

03.10.2011 г.

Представителите на младежката организация на ГЕРБ – Мария Попова (Благоевград), Александър Кирилов и Ботьо Ботев (София) участваха в международно обучение на тема: Модел за бъдещето на Европейския съюз, което се проведе в периода 29 септември – 2 октомври в Охрид (Македония) по инициатива на фондация ‘Конрад Аденауер’ в сътрудничество с Центъра за европейски науки и института ‘Civic’. На форума взеха участие представители на десни партии от девет страни на Балканите.

Обучението бе открито на 29 септември (четвъртък) с презентация на лектора от Центъра за европейски науки – Роланд Фройденщайн, в рамките на която бяха очертани основните етапи в процеса на разширяване на Европейския съюз. Участниците се запознаха и с процеса на преговори и присъединяване на страните кандидатки към Съюза. На следващия ден младежите имаха възможност да проверят наученото в рамките на симулативна игра, като от тях се изискваше да подредят в хронологичен ред факти от историята на европейското разширяване.

В петък бе даден старт и на симулативното обучение ‘Модел на бъдещето на Европейския Съюз, при което участниците трябваше да влезнат в ролята на представители на четири кандидат-членки – Македония, Сърбия, Черна гора и Албания, както и на основните европейски институции, участващи в процеса на разширяване – Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета. По време на симулативната игра бяха проведени преговори между страните и европейските институции, както и между отделните европейски институции. Целият този процес бе съпътстван от официални изявления и неформални разговори, като беше отразяван и от представители на най-големите европейски медии.

След края на играта участниците коментираха резултатите от нея, като всички се обединиха около мнението, че тя им е помогнала да се запознаят с проблемите на Балканите и на европейските институции от различен поглед, както и да изградят нови приятелства.

Представител на МГЕРБ взе участие в обучение на Международния Републикански Институт

2011-09-20T23:48:00.004+03:00

20.09.2011 г.

Координаторът на Младежи ГЕРБ-Костинброд и член на УС на МГЕРБ- София област - Владимир Станев участва в международно обучение, организирано от Международния Републикански Институт (IRI) на тема: „Местни и регионални политики“, проведено в Нови Сад, Сърбия. В семинара взеха участие 20 младежи от 11 европейски държави. Лекторите, които проведоха обучението бяха с опит в провеждането и спечелването на кампании за местни избори и провеждането на правилна местна политика.

Основни теми бяха: „Всички политики са местни“; „Организиране на успешна предизборна кампания за местни избори: стратегии, планиране”; „Прозрачност и ангажираност на местните граждани във вземането на решения при управлението на една община“; „WEB 2.0 – Социалните медии променят начина на правене на избори“; „Как да спечелим избори чрез електронна кампания с малък бюджет?“

По време на лекциите бяха разисквани местните политики и практики при провеждане на кампании за местни и национални избори, бяха изложени различни гледни точки при правене на избори в Словакия, Румъния, Сърбия, Франция, САЩ.

Една от най-интересните части бе постигнатият успех в град Мартин, Словакия, където след въвеждане на прозрачни търгове за обществени поръчки, чрез съответен софтуер, онлайн може да се наблюдава от всеки гражданин как се провежда всеки търг и каква цена се постига. За периода, в който се ползва този метод са спестени огромни средства, които общината насочва към нови проекти. Тази прозрачност им е гарантирала спечелването на втори мандат на местните избори през 2010 г.

Международният секретар на МГЕРБ взе участие в срещата на Съвета на YEPP

2011-09-12T12:01:00.010+03:00

12.09.2011 г.

В периода 08 до 11 септември в Киев, Украйна се проведе срещата на Съвета на YEPP (младежката организация на ЕНП) на тема „Демократичния процес в Украина 1991 – 2011: Резултатите след 20 години”. МГЕРБ бе представен от международния си секретар Христо Гаджев.

През 2011г. политическата ситуация в Украйна се изостри след арестите на редица лидери на опозицията и началото на редица съдебни дела, като най-знаковото е срещу бившия министър председател на Украйна – Юлия Тимошенко, която бе оставена под стража броени дни преди конференцията.

Основна теми бяха свободата на словото, нивото на демокрация и върховенство на закона, както и ролята на икономиката на Европейския съюз за бъдещото положително развитие на Украйна. В конференцията взеха участие редица представители на опозиционните партии, представители на неправителствени организации, на фондация Конрад Аденауер и др.

Основното послание на конференцията е че Европейската народна партия няма да спре да поддържа демократично мислещите хора в страната. ЕНП ще следи за спазването на правата на човека и върховенството на закона в действията на правителството към опозицията и гражданите на Украйна. Като направените констатации ще бъдат основната движеща сила при определяне на решението на ЕНП при продължаването на преговорите между ЕС и Украйна, за по-нататъшната европейска интеграция на страната.

Конференцията на младежите на ЕНП бе първата стъпка от серия инициативи на европейските християндемократи, за постигане на честно и справедливо отношение към опозицията в Украйна. В рамките на септември предстои и посещение на председателя на ЕНП – Уилфред Мартенс, който ще наблюдава делото срещу Юлия Тимошенко.

Младежи и министри на ГЕРБ проследиха обявяването на кандидат-президентската двойка на партията

2011-09-04T18:57:00.003+03:00

04.09.2011 г.

По време на четвъртия летен университет на МГЕРБ, който се провежда във Варна от 3 до 6 септември, младежи, министри, депутати и евродепутати на ГЕРБ проследиха на живо обявяването на кандидат-президентската двойка на ПП ГЕРБ.

Младежите проследиха обявяването на кандидатите за президент и вецепрезидент на партията, след което станаха на крака и бурно аплодираха обявяването на имената на регионалния и правосъдния министри, като официалната номинация на Росен Плевнелиев предизвика широка вълна от одобрение сред участниците на университета.

Моника Панайотова, председател на МГЕРБ и депутат в 41-то Народно Събрание коментира номинацията на кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев като добре обмислен избор на ръководството на ПП ГЕРБ и сподели че вярва, че министър Плевнелиев е човекът, който ще придаде нов образ на президентската институция, като тя ще започне да работи за марката България и повече няма да има само представителни функции. “Новият президент няма само да бъде обединител на нацията, а ще насочи вниманието към запазване и развитие на нейния потенциал. Поради това аз вярвам, че той ще бъде президента на младите хора”, коментира Панайотова.

Министърът на отбраната Аню Ангелов пожелала на бъдещия президент, изпълнявайки функцията върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България да припознае Бялата книга за отбраната, като своя пътеводна книга в областта на отбраната.
Министърът на образованието, науката и младежта Сергей Игнатов коментира, че Росен Плевнелиев и Маргарита Попова са: “една хубава европейска двойка”, а Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма съжали, че губи двама колеги в Министерски Съвет, но изказа своята увереност, че те ще бъдат печелившата двойка на предстоящите президентски избори.

България получи заместник-председателско място в Европейските студенти демократи, благодарение на МГЕРБ

2011-07-11T23:52:00.000+03:00

11.07.2011 г.

На 11 юли Калин Захариев, член на НИС на МГЕРБ, бе избран за заместник-председател на Европейските студенти демократи (EDS) по време на Годишната среща на организацията. Събитието бе част от Летния университет на EDS и се проведе във Виена.

EDS (www.edsnet.org) е една от най-големите студентски политически организаци в ЕС и се възприема за студентската организация на Европейската народна партия (ЕНП). Една от основните цели на EDS е да повлиява политиката в сферата на висшето образование на ниво EC. Това се постига чрез участие в работни групи на ЕНП, както и чрез предложения по време на политическите заседания.

През изминалата работна година Калин Захариев бе съпредседател на постоянната работна група за висше образование в EDS. Пряк резултат от работата му е участието в изработването на проекта на новата политическа платформа на ЕНП. Благодарение на това в документа бе включена цяла глава относно висше образование и наука.

МГЕРБ взе участие в годишния летен университет на YEPP

2011-07-11T23:43:00.001+03:00

11.07.2011 г.

В периода 07 до 10 юли в Лимасол, Кипър се проведе годишния летен университет на YEPP (младежката организация на ЕНП) на тема „Общата външна политика и политиката за сигурност”. МГЕРБ бе представен от международния си секретар Христо Гаджев.

В дискусиите взеха участие председателя на Кипърския парламент – г-н Гианакис Омиру, председателя на партия Демократичен сбор – Никос Анастасиадис, говорителят на правителството, евродепутатите Йоанис Казулидис (зам. председател на ЕНП) и Михаел Галер (ЕНП), както и Андрей Климов зам. председател на комитета за приятелство ЕС – Русия в руската Дума.

Основни теми на дебати се очертаха ролята на ЕС в света, отношенията с Турция, както и тези с Русия. А главен акцент в политиката за сигурност бе отдаден на взаимовръзката между ЕС и НАТО в контекста на отношенията за изграждане на доверие с Русия и системата за противоракетна отбрана на НАТО.

Домакините запознаха участниците с развитието на кипърския въпрос в отношенията с Турция, след инвазията от 1974г., както и с историята на гр. Фамагуста – единственият в Европа град-призрак. С напредването на турските войски през 1974г, неговите 45 000 жители са напуснали, а сега той се намира в „ничията земя”, контролирана от турските войски. В него не живее никой, а града е замръзнал така както е оставен от обитателите му. Особен интерес бе и дискусията за отношенията между ЕС и Русия, благодарение на участието на представители на всички гледни точки – от Брюксел, през Беларус и Украйна до Москва.

МГЕРБ взе участие в международна конференция на IRI в Република Хърватска

2011-06-19T15:18:00.002+03:00

19.06.2011 г.

Международният Републикански Институт (IRI) проведе поредната политическа конференция в Източна Европа. Република Хърватска беше домакин на семинарите, в които взеха участие 23 младежи от 11 европейски държави. Като представител на Младежки ГЕРБ в международната конференция взе участие областният координатор на Сливен - Весела Качарова. Темата на конференцията бе „Успешно водене на предизборна кампания”.

Обученията бяха проведени от лектори от Австрия, Полша, Чехия и Словакия. Мероприятието се проведе в рамките на три дни в град Задар. Основните теми бяха „Как да използваме публичното мнение за политическа кампания.”, „Организиране на успешна предизборна кампания: стратегии, плануване” и „Вербална и невербална комуникация пред медии.”.

Като част от обученията бяха проведени ролеви игри. Младежите бяха разделени на групи, представляващи различни политически партии и бе необходимо да защитават интересите на своите партии и кандидати в различни медийни формати. Целта на занятията беше да покажат лидерски умения по време на предизборна кампания. Участниците проведоха пресконференции и телевизионни дебати, които бяха заснети и анализирани от лекторите.

В семинарите взе участие Директорът на IRI за Европа, Ян Сурочак. Той представи задълбочен анализ на предизборната кампания и резултатите от изборите на САЩ през Ноември 2010.

МГЕРБ даде старт на мащабна национална информационна кампания под наслов „Аз съм "за" България в Шенген”

2011-06-12T18:37:00.006+03:00

12.06.2011 г.

Точно в 10 часа сутринта на 12 юни младежите на ГЕРБ от цялата страна стартираха националната информационна кампания „Аз съм „за” България в Шенген”. Нейното формално начало бе поставено на 27 май в Народното събрание, където председателят на МГЕРБ Моника Панайотова, съвместно с вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП в Европейския парламент Андрей Ковачев и Владимир Уручев представиха „Наръчник за пътуване в Шенген”.

Информационната кампания на младежите се проведе във всички областни и по-големите общински градове на страната, като само в първия ден от кампанията бяха раздадени над 224 000 брошури. На различни места в страната в кампанията се включиха и много от депутатите на ГЕРБ, както и самите евродепутати.

„Аз съм „за” България в Шенген” цели повишаване на информираността на гражданите за техните права и задължения по време на пътуването и престоя им в държавите от Шенгенското пространство. В наръчникът, изработен от МГЕРБ, се съдържа и много полезна информация за необходимите документи при преминаването на границите и митническите разпоредби, както и каква е допустимата скорост на шофиране, колко на брой и какви платежни средства можем да носим в себе си и др. В него гражданите могат да намерят и адресите и телефоните на всички български дипломатически представителства в страните от Шенген, с които да се свържат в случай на възникнал проблем.

По думите на младежите от ГЕРБ, които цяла неделя обикаляха страната, за да се срещнат с възможно най-много хора, присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство е от особено значение както за младите хора, така и за бизнеса у нас. Моника Панайотова, която е и депутат в Народното събрание, пряко занимаващ се с темата „Шенген”, акцентира на това че българските граждани имат нужда от повече положителни кампании като тази и сподели надеждата си, че след тази инициатива всеки гражданин, до който младежите са се докоснали се чувства поне малко по-информиран относно Шенген.

Информационната кампания ще продължи в цялата страна и през следващите седмици.

Наръчникът за пътуване в Шенген може да бъде свален и в електронен вариант.

Моника Панайотова и делегация на Народното събрание взеха участие в 45-тата редовна среща на КОСАК

2011-05-31T01:44:00.001+03:00

31.05.11 г.

На провелата се от 29 до 31-ви май в Будапеща конференция на Комисиите по европейски въпроси на парламентите на държавите-членки на ЕС (КОСАК) участие взеха председателят на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова, Владимир Тошев и още четирима народни представители от комисията.

Конференцията беше открита от председателя на унгарския парламент г-н Ласло Ковер и председателя на комисията по европейски въпроси на унгарския парламент и домакин на срещата г-н Ричард Хорчсик.

Първият оратор г-н Виктор Орбан, министър-председател на Унгария, направи ретроспекция на Унгарското председателство на Съюза, като акцентира върху задълбочаването на икономическото управление и стартирането на Европейския семестър. Сред другите постижения на Председателството г-н Орбан спомена изготвянето на обща европейска стратегия по отношение на ромите, приемането на Дунавската стратегия, стартиралите дебати по въпросите на семейството, действията по защита на еврото и въпросите на миграцията, в контекста на събитията в Северна Африка.

В рамките на този дебат от името нa българската делегация народният представител Владимир Тошев направи изказване, с което благодари на Унгарското председателство за усилията по присъединяването на България и Румъния и припомни, че страната ни е изпълнила всички технически критерии, а докладите за готовността ни са изцяло положителни. По-нататък г-н Тошев отбеляза, че като страна-членка на ЕС въпросът е не дали, а кога ще бъдем приети в Шенген, като максимално бързото ни приемане ще ни направи незабавно част от решаването на проблема в Средиземноморието и Северна Африка. "Неясни причини за забавяне и отлагането на нашето приемане са предизвикателство пред имиджа на България. Ние напълно съзнаваме ангажиментите, които поемаме и сме напълно подготвени да поемем отговорностите, произтичащи от това членство", заяви г-н Тошев. В отговор на отправения от страна на българската и румънската делегации призив за подкрепа от страна на всички страни, Виктор Орбан коментира приемането на България и Румъния в Шенген, като спомена, че аргументите за край на Шенгенското пространство са неприемливи. Двете държави са изпълнили всички критерии и сега държавите-членки на Шенген трябва да постигнат съгласие за тяхното приемане възможно най-скоро. Според него, ако се концентрираме само върху изборите (в държавите, в които те предстоят), това няма да доведе до прогрес в Европа.

След г-н Орбан думата бе дадена на зам.-председателя на Европейската комисия, отговорен за междуинституционалния диалог г-н Марош Шефчович. Основните теми, които г-н Шефчович засегна бяха пътят за възстановяване от кризата, в контекста на новото икономическо управление на Съюза, стратегията "Европа 2020" и новата инициатива за Европейски семестър. Основният акцент беше поставен върху общия пазар, законодателния пакет за засилване на икономическото управление и пакта "Евро +". Темите за новото икономическо управление, Европейския семестър и Годишния преглед на растежа са широко застъпени и анализирани в изготвения от Секретариата на КОСАК 15-ти Полугодишен доклад. Позициите на българския парламент са широко застъпени в доклада.

Активен дебат предизвика наскоро предложената от Европейската комисия Директива за общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, която предизвика притеснения в много от държавите-членки и по която българският парламент излезе с първото си мотивирано становище, като се произнесе, че така направеното предложение противоречи на принципа на субсидиарността, заложен в Договора от Лисабон. Представителите на девет от общо 27 парламенти (с общ сбор от 13 гласа, при необходими минимум 18) се изказаха против предложението, като изтъкнаха, че то засяга суверенитета на отделните държави и че няма да го подкрепят, като във връзка с това са изпратили мотивирани становища. Тази позиция е изцяло в синхрон с мотивираното становище на българския парламент, отбелязващо, че една обща консолидирана данъчна основа в целия ЕС ще лиши отделните държави-членки от техни важни конкурентни предимства, както и ЕС като цяло; ще доведе до така нареченото "разтваряне на ножицата между държавите-членки, без да отчете "процесът на догонване" от новите държави-членки; ще окаже недиректен натиск върху данъчната ставка; ще доведе до значителни административни и финансови тежести; ще лиши националния бюджет от данъчни постъпления, които са част от бюджетното планиране.

Освен темата за данъчното облагане, сериозен интерес у представителите на националните парламенти предизвикаха и темите за Дунавската стратегия и нейното реализиране, общата селскостопанска политика с акцент на реформата за преките плащания, миграцията за работни цели и др.

По време на срещата бяха обсъдени още и заключенията от срещата на председателите на парламенти на държавите-членки, провела се през м. Април в Брюксел, като основният акцент беше поставен върху общата външна политика и политиката по сигурност и отбрана.

В Софийския университет се проведе публична дискусия "Аз съм "ЗА" Шенген"

2011-05-28T01:12:00.003+03:00

27.05.2011 г.

Днес в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ се проведе среща-дискусия на тема „Защо съм „ЗА“ Шенген“ с участието на г-жа Моника Панайотова и д-р Андрей Ковачев. Поканата към тях бе отправена от Студентски клуб на политолога, като срещата се яви своеобразно продължение на традицията на клуба за водене на дискусии с изявени политици и общественици на тематика с важна обществена насоченост.

Моника Панайотова и Андрей Ковачев запознаха присъстващите с това какво е Шенген, защо е важно за една страна да е член на шенгенското пространство и конкретно какви ще са ползите за България от присъеденияването й към него. Освен това бяха отразени и конкретните действия от страна на българското правителство, които са довели не само до стопроцентовата ни техническа готовност на този етап, но и до постигането най-вече на единомислие и надпартиен консенсус по темата Шенген, осмислена като единна национална кауза.

България е пълноправен член на ЕС и присъединяването към Шенгенското пространство е част от реалната интеграция на страната. Отлагането не е беда, но е предизвикателство за имиджа на страната, като същевременно забавянето на членството в Шенгенското пространство може да доведе до поставянето на нови критерии и да повиши евроскептицизма в България. Нашата страна може да бъде полезна в дискусиите за опазване на външните граници на ЕС , особено в момента, когато тези въпроси излизат силно напред в дневния ред на ЕС. Ползите от членството на България в Шенгенското простраство са както политически и икономически, така и за самите граждани. Това бяха само част от акцентите, които бяха поставени по време на дискусията, в която активно участие взеха и самите студенти с компетентни коментари и актуални въпроси по тематиката.

МГЕРБ стартира информационна кампания "Аз съм за Шенген"

2011-05-27T22:31:00.003+03:00

27.05.2011 г.

Днес бе дадено начало на инициативата „Аз съм за Шенген”, организирана съвместно от МГЕРБ и евродепутатите от групата на ГЕРБ/ЕНП в Европейския парламент. На среща с журналисти в сградата на Народното събрание кампанията бе представена от зам.-председателя на ПП ГЕРБ и вицепремиер Цветан Цветанов, председателя на МГЕРБ Моника Панайотова и евродепутатите Андрей Ковачев и Владимир Уручев. При представянето беше акцентирано върху позитивния характер на идеята да бъдат инфомирани гражданите за правата, които те ще имат в рамките на Шенген.

За целта е изготвена специална брошура, т.нар. наръчник за пътуване в Европа, която отразява основни факти, свързани с Шенгенското пространство – история, страни-членки и др. Специално внимание е отделено на стандартите за сигурност - премахването на контрола по вътрешните граници за сметка на по-строгите мерки на външните и „Шенгенската информационна система”, която спомага за по-активно сътрудничество между европейските страни в борбата срещу престъпността. В брошурата е поместена и полезна информация за това какви документи са необходими при пътуване в рамките на Шенген с автомобил и самолет, в това число и някои по-важни митнически разпоредби, свързани с преноса на стоки и пари. Посочени са и контактите на българските дипломатически служби в шенгенските страни, както и информация за това как да се реагира при спешен случай.

След като бе даден старт на кампанията младежите раздадоха от книжките на присъстващите в кулоарите на Народното събрание депутати, журналисти и гости. Като единодушно бе становището в подкрепа на българското членство. Инициативата продължава като младежите на ГЕРБ ще информират гражданите в цялата страна за правата, които те ще имат след влизането ни Шенгенското пространство.

Представител на МГЕРБ взе участие в престижно обучение за млади лидери, организирано от Международния републикански институт

2011-05-17T15:44:00.002+03:00

17.05.2011 г.

Венера Драчева, представител на МГЕРБ София приключи успешно своето обучение по кампаниен мениджмънт, което се проведе в Истанбул в периода 12-16 май 2011 г. Мероприятието беше организирано от IRI – Международния републикански институт, съвместно с холандската фондация “Eduardo Frei”.

Младежката организация на ГЕРБ участва със свои представители за четвърта поредна година в семинари и обучения на IRI и е сред неизменните партньори на организацията. Сред поканените участници и този път имаше представители на дясно – центристки партии от България, Румъния, Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания и Турция. Младите активисти бяха обучавани от високо квалифицирани специалисти в областта на организацията и провеждането на предизборна кампания, използването на общественото мнение за политически кампании, методи на вербална и невербална комуникация, говорене пред аудитория, начини на комуникация с медиите по време на предизборна кампания, позицията на гражданското общество в политиката, начините на изготвяне на кампанийно послание, комбинирането на политическата идеология и предпочитанията на гласоподавателите, кампанийната стратегия и кампанийния план и др.

Венера Драчева се включи активно в практическите задачи по време на обучението, като последователно влезе в ролята на кампаниен мениджър, анализатор на данни, изследовател на целеви групи и говорител на политическа партия. Тя запозна останалите участници във форума с годишния доклад на МГЕРБ за 2010 година, което провокира у тях задълбочен интерес относно спецификата на местните, регионалните и националните инициативи на МГЕРБ.

МГЕРБ стана пълноправен член на младежката организация на ЕНП (YEPP)

2011-05-15T15:09:00.003+03:00

15.05.2011 г.

МГЕРБ е приет за пълноправен член на младежката организация на Европейската Народна Партия (YEPP) – най-голямата политическа младежка организация в Европа с 56 организации от 38 страни. Това се случи по време на Конгреса на организацията, който протича в Берлин между 12 – 15 май. Над 250 делегати гласуваха единодушно приемането на МГЕРБ в семейството на YEPP.

Пред делегатите председателката на МГЕРБ Моника Панайотова представи основните дейностти на организацията и надеждата си, че младежите на ГЕРБ са се доказали с работата си и ще допринесат за бъдещото развитие на YEPP, споделяйки общите десноцентристки ценности в Европа.

В Берлин делегатите се срещнаха с немската канцлерка г-жа Ангела Меркел, еврокомисаря по въпросите на енергетиката г-н Гюнтер Ойтингер, председателят на ЕНП Уилфред Мартенс, председателя на фондация „Конрад Аденауер“ г-н Ханс Герт Пьотеринг и редица депутати от Бундестага, включително и председателя му г-н Норберт Ламер. Всички те изказаха своята позиция и опит по темата на Конгреса „Как да финансираме Европейския съюз през 21 век“.

Отворено писмо от Тодор Йосифов - областен координатор на МГЕРБ Бургас до "Шоуто на Слави"

2011-05-05T23:58:00.004+03:00

ОТВОРЕНО ПИСМО

До “Шоуто на Слави”

Уважаеми г-н Трифонов,
Уважаеми г-н Сиромахов,

На 4 май т.г. в “Шоуто на Слави” сценаристът Иво Сиромахов прочете писмо, което твърдеше, че е написано и изпратено от мен - Тодор Йосифов до него. Длъжен съм да реагирам и да Ви кажа, че такова писмо не съм писал и изпращал до никой от Вашия екип. За писмото и неговото съдържание научих от ефира на Би Ти Ви.

Нямам обяснение за факта защо професионалисти като Вас не проверяват информацията и защо никой от екипа Ви не се свърза с мен, за да установи автентичността на писмото, което незнайно как и чрез кой е стигнало до редакцията Ви. Факт е, че се чувствам оклеветен и държа това да стане ясно на Вас и аудиторията Ви. Никога не съм се свързвал с Вас и смятам, че е изключително непочтено да градите рейтинга на предаването си с непроверена информация, в случая по мой адрес.

И до ден днешен аз съм областен ръководител на Младежката структура на ПП ГЕРБ - Бургас. През изминалите години съм работил за създаването на редица младежки структури на територията на цялата област и ще продължавам да го правя, т.е. всичко описано в прочетеното от г-н Сиромахов писмо, относно отношението ми към структурите на ПП ГЕРБ, е лъжа.

Младежката организация на ПП ГЕРБ - Бургас е една от най-големите в цялата страна и аз се гордея с този факт. Ако един ден реша да се разгранича от работата на моите колеги в ПП ГЕРБ ще го направя по начин различен от това да изпращам писмо в телевизионно шоу. За щастие, ние в Младежката организация на ПП ГЕРБ, сме екип и сме го доказали през годините. Така че намирам всеки един от епитетите в прочетеното вчера писмо за неуместни и неверни. Искрено се надявам да сте били подведени относно въпросния текст, за чието прочитане в ефир смятам, че заслужавам извинение.

Като повечето млади хора и аз смятам, че медиите са четвъртата власт и се надявам тази власт да се позовава на факти, а не на доноси и фалшификати.

С уважение: Тодор Йосифов,

Областен ръководител на
Младежки ГЕРБ - Бургас

5 май 2011 година

Честит ТРЕТИ рожден ден на МГЕРБ!

2011-02-24T19:19:00.003+02:00

24.02.2011 г.

На днешния ден, точно преди три години, пред погледите на над 800 млади хора от цялата страна МГЕРБ се учреди официално като младежката организация на ПП ГЕРБ!

В националното ръководство (НИС) на организацията бяха избрани Галя Василева, Живко Тодоров, Калин Захариев, Любомир Дреков, Стефка Икономова и Христо Гаджев.

Моника Панайотова беше избрана единодушно за председател на МГЕРБ.

На днешния ден, три години по-късно, ръководствата на МГЕРБ и ПП ГЕРБ честитят годишнината на своите млади колеги и пожелават много успехи в личен и професионален план на всички членове на МГЕРБ от цялата страна!

Успех, колеги и нека докажем, че България може!

МГЕРБ почетоха паметта на Апостола

2011-02-20T14:56:00.001+02:00

20.02.2011 г.

На 19 февруари представители на МГЕРБ – София почетоха паметта на Васил Левски по повод 138-годишнината от гибелта му, като поднесоха цветя пред паметника на Апостола в столицата.

Младежите заедно със своя председател Моника Панайотова, депутат в 41-то НС и председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, присъстваха на архиерейската панихида, отслужена в старинния храм ‘Св. София’.
По-късно членовете на младежката организация се включиха в литийното шествие и тържествената церемония пред паметника на националния герой в София, на която присъстваха министър-председателят Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, президентът Георги Първанов, кметът на София Йорданка Фандъкова, министри, депутати, общински съветници и множество граждани.

С поднасянето на цветя младежите засвидетелстваха своето уважение и поклон пред святото дело и пример на Апостола.

МГЕРБ взе участие в конференция на тема „Какъв съюз за Средиземноморието искаме”

2011-02-07T00:05:00.002+02:00

07.02.2011 г.

Международният секретар на МГЕРБ – Христо Гаджев взе участие в международна конференция, организирана от младежката организация на ЕНП (YEPP) на тема „Какъв съюз за Средиземноморието искаме”. Той се състоя от 03 до 06 февруари в гр. Касерта – Италия, а в него взеха участие повече от 70 участника от над 50 организации от Европа, Близкия изток и северна Африка. Основна тема бе регионалното сътрудничество в политически, икономически и културен аспект между Европейския съюз и страните от Средиземноморския басейн.

В конференцията взеха участие редица италиански политици, сред които Антонио Таяни – Еврокомисар по транспорта и зам. председател на ЕНП, министрите по въпросите на младежта – Джорджия Мелони, областния и регионалния управители на провинциите Неапол, Касерта и на област Кампаня и др. Основен проблем за дискусия бе общите действия на ЕС в областта на Средиземноморието и северна Африка, но не възприемана като нов вид колониализъм, а интеграция и партньорство „погледнато през очите на африканците”. Друг основен момент, който бе изтъкнат е че в момента Европа прилича на Италия през 16 век – най-богатия регион в континента, но разделен на много малки държави. В процеса на създаването на нациите-държави, Италия не успява да постигне обединение. Това е последвано от повече от 300 години обедняване на района и управление от други страни на всички процеси на полуострова. Така Италия в края на 19 век, когато успява да постигне обединение е най-бедната държава в Европа. Ако Европа не успее да постигне своята интеграция в близките 20 години, рискува да мине повтори пътя на Италия, но в континентален размер и да стане жертва на големите световни сили. Ако искаме да запазим културата и начина си на живот - единственият правилен път е на пълна интеграция на ЕС.

МГЕРБ взе участие в заседание на EDS на тема „Европейска и регионална интеграция – ролята на младите“

2011-02-06T00:17:00.004+02:00

06.02.2011 г.

В периода 31 януари - 5 февруари 2010 г., в Брюксел, Кралство Белгия, се проведе Трето заседание на съвета на Европейските студенти демократи (ЕСД) – най-голямата студентска политическа организация в ЕС, асоцииран член на Европейската народна партия.

В събитието взеха участие над 200 делегати и гости от над 25 младежки политически организации, както и алумни от организацията, почетни председатели и членове на Бюрото.

Основен акцент бе 50-тата годишнина от създаването на ЕСД, която бе отпразнувана с множество мероприятия в белгийската столица. Заедно с това, бе отбелязана и 100-годишнината от рождението на Роналд Рейгън.

Представител на МГЕРБ бе Калин Захариев, заместник международен секретар на МГЕРБ.

Официалното откриване бе на 1 февруари с дискусия „Белгия – една държава, две общества“. Панелът се проведе в централата на Християндемократическата и фламандска партия. Гости в дискусията бяха проф. д-р Гюнтер Маес (Хеселтски университет), г-н Петер ван Ромпуй (представител на групата на Християндемократическата и фламандска партия), проф. Пиер Варкаутерен (Католически университет в Монс) и г-н Франсис Делпере, (Председател на парламентарната група на Хуманистичния демократичен център).Основната тема в дискусията бе свързана с политическата криза и опитите за съставяне на правителсто в Белгия.

На 1 февруари вечерта бе и отпразнуването на 50 години Европейски студенти демократи. То се проведе в Двореца на академиите в Брюксел.

Официални гости бяха Карл Билд, министър на външните работи на Швеция, бивш председател на ЕСД; Вилфред Мартенс, Президент на Европейската народна партия; Ханс-Герт Пьотеринг, Председател на Фондация „Конрад Аденауер“ и бивш президент на Европейския парламент; Антонио Лопес Истурис, Главен секретар на Европейската народна партия; Отмар Карас, Заместник председател на групата на ЕНП в Европейския парламент. Модератор на събитието бе Томи Хухтанен, Директор на Центъра за европейски науки и бивш председател на ЕСД. Участниците на събитието бяха приветствани чрез специално видеообръщение от Жозе Мануел Дурау Барозу, Председател на Европейската комисия.

На 2 февруари, програмата продължи с три последователни панела, посветени на темата на Третото заседание на съвето на ЕСД.

Панелите бяха открити от Йозеф Сайер, Заместник председател на групата на ЕНП в Европейския парламент. Панелите бяха озаглавени „Вишеградските държави“, „Западните Балкани“ и „Източното партньорство“. Лектори на дискусията бяха Н. пр. Милена Виченова, Извънреден и пълномощен посланик на ЕП, Представителство на Република Чехия в ЕС; Н. пр. Ян Томбински, Извънреден и пълномощен посланик на ЕП, Представителство на Република Полша в ЕС; Н. пр. Иван Корчок, Извънреден и пълномощен посланик на ЕП, Представителство на Република Словакия в ЕС; Ботонд Закони, Предсставителство на Унгария в ЕС; Иван Ходач, Главен секретар на Европейската асоциация на автомобилните производители в Брюксел; Н. пр. Едуард Кукан, начело на делегацията на ЕП към пърламентите на Босна и Херзеговина, Сърбия, Черна гора, Албания и Косово, бивш министър на външните работи на Словакия; Ян Мюлфет, Председател на „Микрософт“ за Европа; Ячек Волски, Заместник председател на ЕНП; Д-р Ансгар Тетмайер, представител на УС на „Дойче банк“.

На 3 февруари участниците отпътуваха на посещение в университета в Льовен. Там те се срещнаха с представители на ръководството, към които зададоха своите въпроси.

По-късно се проведоха и традиционните сесии на постоянните работни групи: „Висше образование и наука“, „Политики за Европа“ и „Човешки права“. По време на срещите дадена организация има правото да предлага проект на позиция, резоляция или друго, след което предстои обсъждане, изменение и внасяне в дневния ред на заседанието на съвета на ЕСД.

На 4 февруари се проведе заседанието на Съвета на ЕСД. Дневният ред премина през отчети на председателя на ЕСД, на членовете на Бюрото, представяне на новодошлите организации, гости и наблюдатели. Всяка организация накратко представи текущата си дейност, след което работните групи представиха работата си. Бяха обсъдени и приети документите, обсъдени в работните групи. Бе приета и резолюция на ЕСД за ролята на младите в политиката. Документът се базира на Позиция на МГЕРБ (Youth as a significant factor in policy-making and decision-making processes). Това е втората резолюция на ЕСД, написана на базата на документ изработен от МГЕРБ. Очакванията са, че тя ще бъде приета от Европейската народна партия, както се случи и с предходната. Делегатите на съвета приеха и три нови организации в ЕСД от Албания, Великобритания и Латвия.

Официалният завършек на събитието се състоя н хотел „Хилтън“ Брюксел, където участниците присъстваха на бал по повод 100-годишнината от рождението на Роналд Рейгън.

Моника Панайотова и Доброслав Димитров почетоха жертвите на комунизма

2011-02-02T12:28:00.002+02:00

01.02.2011 г.

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд произнасят най-масовите политически смъртни присъди в българската история. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV народно събрание, 23 министри от трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов. На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Присъдите са изпълнени на същия ден.Останалите депутати и министри са осъдени на различни срокове затвор. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.

На 01 Февруари 2011г. България за пръв път отбелязва Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.. Решението за това бе взето от Правителството, по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

В памет на хилядите загинали от зверствата на комунистическия режим, от името на парламентарната група на ПП ГЕРБ, председателите на Комисията по външна политика и отбрана – Доброслав Димитров и на Комисията по Европейски въпроси и контрол над европейските средства – Моника Панайотова, поднесоха венец пред паметника на загиналите в градинката на НДК.

Поклон пред паметта им.

Моника Панайотова: Вече имаме стабилна система за контрол на евросредствата

2011-02-02T12:11:00.005+02:00

01.02.2011 г.

Законът за обществените поръчки трябва да се обсъди широко с бенефициентите, за да се постигне максимална подкрепа

Моника Панайотова е бакалавър по международни отношения и магистър по международни икономически отношения със специализация "Управление на международни проекти" от УНСС. Била е директор „Проекти и връзки с обществеността“ в Института за икономическа политика. Избрана е за депутат като мажоритарен кандидат на ГЕРБ от 24-ти МИР–София. Председател на младежката организация на ГЕРБ. В момента е председател на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.

- Г-жо Панайотова, през миналата седмица комисията, която оглавявате, оповести годишния доклад за управление на европейските фондове у нас. Кои са най-важните констатации в него?

- Усвоени са средно 10% от европейските средства, а са договорени 36,74% , което означава, че бенефициентите реално са получили 1,6 млрд. лв. Нека спомена също, че от декември 2009 г. до декември 2010 г. са платени 1,2 млрд. лв. Изводът, който правим, е, че има устойчив темп както на усвояването, така и при договарянето на ресурса. Само по себе си числото 10% не е много, но като се имат предвид забавянията през годините, смятам, че това е значителен успех за страната.По договорени средства позициите си на фаворити запазват оперативните програми “Развитие на човешките ресурси“, „Регионално развитие“ и „Административен капацитет“. По показателя темп на разплащане първи са „Административен капацитет“, „Конкурентоспособност“ и „Регионално развитие“. Но за да бъдем коректни, трябва да кажем, че извън инструмента JEREMIE реалният ръст на усвояване по ОП „Конкурентоспособност“ е около 2,34%. Програмата за развитие на селските райони в сравнение с останалите 7 оперативни програми маркира най-висок процент на усвояване на ресурса – 19%, договорени са и 37% от средствата. Сериозният ръст на ОП ”Регионално развитие“ може да се обясни с осъществявания пряк контакт с бенефициентите, които са основно общините.Ниски нива на договаряне, но с добро финансово изпълнение са програмите „Транспорт“ и „Техническа помощ“. Слабо представяне, акумулирано изоставане, но предприети мерки за компенсиране през 2011 г., е оценката ни за програма „Околна среда”.Като обобщение може да се каже следното: през 2009 г. страната ни беше единствената в ЕС, която нямаше положителни оценки за съответствие и това блокираше междинните плащания. След получаването на тези оценки бяха отпушени плащанията, което е много важно в условията на криза. В резултат на предприетите институционални, административни и нормативни мерки в момента имаме стабилна система за координация и контрол на евросредствата. Има устойчив темп на нарастване на усвояването на ресурса. Системата се отпушва.

- Ако трябва да подредите проблемите, от чието решаване зависи ускоряването на процеса, кои ще поставите в началото?

- Двата основни проблема са все още недостатъчният административен капацитет и Законът за обществените поръчки /ЗОП/. Вече е сформирана работна група по ЗОП. Промените ще са ключови и ще ускорят процесите през следващата година, защото голяма част от финансирането минава по силата на този закон. Нашата препоръка е работният вариант да бъде широко обсъден с бенефициентите, за да се постигне максимална подкрепа.Недостатъчният административен капацитет е проблем, който все още съществува и се отчита и в междинния, и в годишния доклад на комисията. Виждаме, че се предприемат мерки. От една страна, се открива възможност да се ползва специфична експертиза от международните финансови институции. Това ще е в рамките на програма „Техническа помощ“ и няма да се отрази върху бюджета. От друга страна – по инициативата JASPERS ще се създават групи от експерти, които ще помагат на конкретните бенефициенти. Важно е също да се търси възможност за ускоряване и опростяване на процедурите. Европейските средства ще станат достъпни за повече бенефициенти, когато се унифицират документите и се намалява бюрократичната тежест. Наистина контролът е важен, но трябва да се разбере, че повече администрация и бюрокрация съвсем не означава по-ефективен контрол.

- Администрацията ли още не се е научила бързо да обработва проектите, или бенефициентите все не успяват да направят добри предложения?

- Всичко зависи от конкретната оперативна програма. Например при ОП „Транспорт“ бенефициентите са държавни агенции, а при ОП “Околна среда“ са общините. Съвсем различно е при програма „Развитие на човешките ресурси“, там бенефициент е неправителственият сектор, който през годините успя добре да се подготви. При „Конкурентоспособност“ инициативата е изцяло при бизнеса. Достъпната информация има голямо значение и е хубаво, че ще се създадат 27 информационни центъра, за да не се концентрира всичко в София. И друго - през миналата година процентът на текучеството сред администрацията е доста по-нисък, което означава, че допълнителното финансиране успява да задържи експертите.

- Кога във времето е реално да бъде приет специален закон за еврофондовете?

- В момента има над 20 министерски постановления, които уреждат тази материя. Трябва да се помисли за закон за европейските средства, който ще създаде възможност за уреждане на обществените отношения и по-голяма правна сигурност. Ако наистина ще има нова институционална рамка, би било добре тя да бъде въведена с нормативен акт. Това също ще покаже ясната национална визия за управление на европейските средства. Този закон ще работи през следващия програмен период. Ако предприемем подобна стъпка сега, има вероятност да настане объркване и процесът да се забави.Но ние препоръчваме да се помисли за унифициране на документите за кандидатстване и отчитане. Концентрацията да не е толкова върху формата на отчитането на проектите, а по-скоро върху изпълнението им и така да се търси максималният ефект за обществото и гражданите.Тъй като има разминаване между числата на управляващите органи, ИСУН и Националния фонд, е хубаво да се постигне синхронизация на данните, за да не се получават различни интерпретация.

- Според вас защо ОП „Конкурентоспособност“, която всички наричат програмата на бизнеса, върви най-бавно?

- 198 млн. евро са прехвърлени за рисков капитал и 1 млн. евро се предвиждат за т. нар. бизнес ангели. Въпросът сега е наистина средствата, които се водят усвоени, да достигнат реално до бизнеса. Смятам, че трябва да се ползва опитът на програмите „Регионално развитие“ и „Човешки ресурси“ за пряк контакт с бенефициентите. Вече е ясно, че са необходими по-тясно взаимодействие с бизнеса и повече информация за процедурите. Сама по себе си инициативата JEREMIE е успешна, защото ще подпомогне рисковия бизнес. Въпросът е сега възможно най-скоро да заработи Холдинговият фонд и бенефициентите да се възползват от него, за да се избегне опасността от отлив на интерес към програмата.

- В последните дни се коментира писмото на председателя на ЕК Жозе Барозу, което всъщност е от средата на декември. Какъв е вашият коментар?

- Основните проблемни области, които се посочват, са оперативните програми „Транспорт“ и „Околна среда“.Проблемът на ОП “Транспорт“ е, че през годините е акумулирано забавяне. Грешката при тази програма е още в началото, защото е допусната концентрация на тежки инфраструктурни проекти, без да има необходимата проектна готовност. Това не бива да се повтаря през следващия програмен период. Хубав пример е стартирането на проекта на автомагистрала „Тракия“, преди ЕК да одобри апликационната фирма, за да не се забавя реализацията. Разбира се, винаги трябва да се отчита, че подобни случаи крият и рискове. Трябва да се обърне внимание върху жп транспорта, където отчитаме ниски нива. Автомагистрала „Тракия“ и столичното метро подобряват усвояването, но призоваваме сериозно да се избърза с реалните строителни дейности при другите проекти. ОП „Околна среда“ е ключова за реформата във водния сектор и смятаме, че трябва да се подсили капацитетът на общините, които са основни бенефициенти. Когато липсва проектна готовност в приоритетните агломерация, добре е да се помисли и да се пренасочват средствата към агломерации с под 10 000 еквивалент жители.

Интервю на Маргарита Димитрова

По покана на Моника Панайотова в Народното събрание бяха представени приоритетите на новото Унгарско председателство на ЕС

2011-01-19T15:40:00.000+02:00

19.01.2011 г.

По покана на Моника Панайотова, председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в НС, на съвместно заседание на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и Комисията по външна политика и отбрана Н.Пр. г-жа Юдит Ланг, посланик на Унгария в Република България представи приоритетите на новото Унгарско председателство на ЕС, в компанията на колегите си от Тройката - Н.Пр. Марк Михилсен, посланик на Кралство Белгия и Н.Пр. Рафаел Мендивил Пейдро, посланик на Кралство Испания в Република България.

Новото Председателството ще се фокусира върху четири приоритетни области:

• Насърчаване на растежа, заетостта, социалното включване. По време на Унгарското председателство трябва да стартира европейският семестър и да бъде създаен макроикономическият механизъм за надзор.

• По-силна Европа – мотото на новото председателство. Усилията ще бъдат насочени в три области – обща енергийна политика, преглед на общата селскостопанска политика и дискусии относно бъдещето на кохезионната политика. Унгария заявява и готовността си оформяне на общи политики и във водния сектор, където попада стратегията на ЕС за Дунавския регион.

• „ЕС – по-близо до гражданите“ чрез прилагане на Стокхолмската програма, Хартата за правата на човека, инкорпорирана в Договора от Лисабон и разбира се, разширяването на Шенгенското пространство. Н.Пр. юдит Ланг изрази увереност, че влизането на България в Шенген ще се осъществи колкото е възможно по-скоро и след покриването на всички критерии. Н.Пр. Рафаел Мендивил Пейдро,посланик на Кралство Испания в България също демонстрира положителната нагласа на страната си по този въпрос, като подчерта, че за Испания въпросът за членството в Шенген на България и Румъния никога не е бил политически, а само технически. В тази връзка, председателят на КЕВКЕФ, г-жа Моника Панайотова изрази увереност, че до края на март 2011 г. България ще е изпълнила техническите критерии за членство в Шенгенската зона, като на фокус ще останат политическите предизвикателства. Г-жа Панайотова подчерта, че за България влизането в Шенген не би означавало само физическо премахване на границите, а огромен ангажимент към поддържане на сигурността по външните граници на ЕС.

• Разширяване на ЕС и засилване на световната роля на Съюза. Н.Пр. Ланг изрази надежда, през по време на Унгарското председателство ще бъдат финализирани преговорите с Хърватия, ще се работи върху преговорите с Турция. Фокусът върху интеграцията на страните от Западните Балкани ще се запази. Амбициите на Унгарското председателство в тази област са продължение на онова, което беше направено в рамките на Белгийското председателство в региона. Както отбеляза Н.Пр. Марк Михилсен, посланик на Кралство Белгия у нас, Черна гора е получила статут на държава-кандидат за членство. Такъв статут е даден и на Сърбия. Н.Пр. Юдит Ланг изрази увереност, че през настоящото шестмесечие ще се видят и първите резултати от преговорите с Исландия. Но освен ускоряване процесите на интеграция, за да засили ролята си в световен план, ЕС трябва да преразгледа отношенията си със съседните страни, подчерта унгарският посланик. А председателят на КЕВКЕФ, Моника Панайотова допълни, че по този начин ще се гарантира сигурността на Съюза, но само посредством солидарност и сближаване между държавите членки.

Моника Панайотова се срещна с комисаря по данъчно облагане и митнически съюз, одит и борба с измамите – Алгирдас Шемета

2011-01-15T01:41:00.000+02:00

15.01.2011 г.

Председателите на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова се срещна с г-н Алгирдас Шемета, еврокомисар по данъчно облагане и митнически съюз, одит и борба с измамите.
В срещата взеха участие и народни представители, членове на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.

В обръщението си комисар Алгирдас Шемета изрази задоволство от срещата си с българските народни представители и сподели, че активният диалог с националните парламенти на страните, които посещава, е изключително важен, особено предвид новата роля, която се отрежда на националните парламенти с Лисабонския договор. Г-н Шемета отбеляза, че основните сфери, в които са необходими повече усилия от страна на България, са борбата с корупцията и измамите, приключването на съдебните казуси, по които работи ОЛАФ и възстановяването на неправомерно платени европейски средства. В тази връзка, комисар Шемета обърна внимание, че доброто финансово управление и борбата с измамите са от ключово значение при преговорите по следващата финансова рамка на бюджета на ЕС. „Ефективността на съдебната система е ключовият проблем, който ние формулираме”, отбеляза комисар Шемета. Той посочи, че този проблем е ясно идентифициран в доклада за оценка, изготвен по Механизма за сътрудничество и проверка и прикани българските народни представители да упражнят необходимия парламентарен контрол в тази посока. В тази връзка, г-жа Моника Панайотова подчерта значението на независимостта в работата на съдебната система, като изрази увереност, че волята за реформи следва да изхожда от самата система, а не да бъде наложена отвън.

От своя страна г-жа Панайотова, изрази увереността си, че диалогът между националните парламенти и ЕК в светлината на Договора от Лисабон тепърва ще се задълбочава и приветства комисар Шемета за инициативата му да се срещне с българските народни представители. Тя подчерта още и ключовата роля на осъществявания в рамките на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове парламентарен контрол върху изразходването на европейските средства в България, посредством провежданите редовни изслушвания за напредъка по програмите, финансирани със средства от ЕС. Тя допълни, че парламентарният контрол върху политиката на управление на средствата от ЕС е необходима превантивна мярка и коректив в стремежа на българските власти към ефективно и прозрачно разходване на европейските средства. Обективният контрол, който комисията осъществява, заляга и в изготвяните междинни и годишни доклади за усвояването на средствата от ЕС в България, в т.ч и по отношение на Инструмента Шенген.
Наред с констатациите за постигнатия напредък по наблюдаваните програми и инструмент, докладите съдържат анализ на проблемните области в системата на управление на европейските средства, както и препоръки за преодоляването им.
Г-жа Панайотова допълни, че народните представители от ПП ГЕРБ държат на гражданския контрол върху разходването на европейските средства и в тази връзка са в постоянен контакт с бенефициентите в рамките на Съвета за обществени консултации, тъй като няма по-запознати с проблемите и напредъка по отделните програми от самите преки бенефициенти.
Тя приветства усилията, които българското правителство полага за прозрачност на разходване на средствата, въвеждането на системата ИСУН, както и регулярните срещи на управляващите органи с бенефициентите, по време на които те споделят срещаните трудности в процеса на кандидатстване и изпълнение на европейски проекти.

Моника Панайотова: Трябва да се даде ясен знак, че България иска да обнови дипломатическата си служба

2011-01-14T19:37:00.003+02:00

14.01.2011 г.

Моникa Панайотова, един от авторите на декларацията за принципите, по които да се оттеглят дипломатите, изтъкна няколко възможности, които ще реабилитират доброто име и авторитета на Външно министерство като институция и на държавата като цяло. "Да се даде ясен знак, че България иска да обнови дипломатическата си служба, защото е недопустимо най-нереформираната всъщност институция в момента да бъде Министерство на външните работи. Втората възможност, която се открива, е наистина деликатно да избегнем както персоналното, така и дискредитирането на държавата. И третата възможност според мен, която се открива и пред самия държавен глава, защото до момента той винаги е декларирал, че е радетел на Конституцията, че е обединител на нацията и тази гледна точка, това е наистина възможност да докаже или пропусната възможност всъщност да се съобрази с волята на Народното събрание", обясни Моника Панайотова.

източник: БНР

Моника Панайотова: Нямаме нито едно политическо назначение на посланици, откакто ГЕРБ е на власт

2011-01-14T19:29:00.001+02:00

14.01.2011 г.

Нямаме нито едно политическо назначение на посланици, откакто ГЕРБ е на власт. Това говори само за себе, заяви от парламентарната трибуна Моника Панайотова от ПГ на ГЕРБ в отговор на обвиненията на Ангел Найденов, че четат избирателно европейските документи. Ангел Найденов заяви, че тази декларация е своеобразно алиби за своебразни действия, предприети вече от Министерски съвет. По думите му тя е средство за натиск срещу президента и очевидно е параван.

Панайотова посочи европейските документи, на които са се позовавали от ГЕРБ при изготвянето текста на декларацията за отзоваване на посланиците. Моника Панайотова визира приетата от Европейския парламент резолюция, в които ясно се посочва, че ЕП изразява съжаление, че в някои страни достъпът до документи от личен характер е все още необосновано ограничен в някои страни членки. В цитираните текстове се посочва, че ЕП решително и недвусмислено осъжда престъпленията на тоталитарните и авторитарните режими.

Панайотова се позова и на двата основни документа, с които се обявява статутът на Разузнавателното управление, в които се посочва, че разузнаването е насочено към основния враг - капиталистическите от 1963 година, а по-късно с промяна през 1973 - основната дейност на разузнаването да бъде насочен срещу главния враг САЩ и нейните съюзници – Гърция, Турция. „Наистина се позоваваме на документи, факти. Благодаря на всички останали парламентарни групи, които са превъзмогнали, частния си партиен интерес”, посочи той. По думите й е недопустимо в 21 век да говорим за тайна власт, която държи публичната и посочи, че е време да последваме примери на държавите от Централна и Източна Европа – Чехия, Полша, Словакия.

Панайотова каза още, че алтернативата, по която ще поеме страната ни зависи от подхода на държавния глава и дали ще се съобрази с волята на НС. По думите й, ако той не се съобрази с волята на народните представители ще възникне въпросът за какво възраждане се бори държавният глава. По думите й - необходимо е да заявим ясно пред европейските ни партньори и НАТО, че България е готова да прекъсне своите зависимости към тоталитарния режим.

източник: агенция Фокус

Моника Панайотова: Изключително важно е да съумеем да изпълним техническите критерии за Шенген

2011-01-07T20:00:00.002+02:00

06.01.2011 г.

За нас е изключително важно ние да съумеем да изпълним техническите критерии за присъединяването на България към Шенгенското пространство. Правителството си е поставило за цел до март да бъдем на 100% подготвени от гледна точка на нашата техническа подготовка. Това каза в предаването „Това е България” на радио „Фокус” председателят на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в парламента и депутат от ГЕРБ Моника Панайотова.

Тя посочи, че въпреки противоположните знаци от страна на унграското правителство през днешния ден за срока на присъединяване, е оптимист, че страната ни ще влезе в Шенген през март.
„Присъединяването към Шенген има две измерения – техническите и политическите критерии. Смятам, че България се движи наистина по програма - това, което се очаква от нас да бъде извършено като процедури и като покриване на критериите, ние го правим. Българското правителство направи план максимум за усвояването на цялата сума, която възлиза на около 129 милиона евро. По данни на МВР те са вече усвоени на 100%. В периода 2007-2008 година сме имали едва 1.43% усвояемост”, подчерта Панайотова.
Тя посочи, че е поканила свои колеги от Бундестага и от френският сенат в рамките на унгарското председателство на Европейският съюз да посетят България, за да видят реално на терен каква е ситуацията.

„Покриването на техническите критерии е цялостен процес, който се очаква да приключи март месец, така че се движим по посока 100% подготовка на всички граници, които са в рамките на критериите”, обясни председателят на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Според Моника Панайотова е много важно и всички политически партии да имат национално отговорна позиция по темата „Шенген”.
„Ако подкопаваме доверието в страната си, няма как да очакваме, че всичко ще се развие в интерес на държавата”, посочи депутатът.

източник: радио "Фокус"

Моника Панайотова за скандала с дипломатите-агенти и усвояването на евросредствата

2010-12-21T16:39:00.000+02:00

21.12.2010 г.

Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове

Водещ: По темата, която продължава да е актуална вече няколко дни. Представители на бившата Държавна сигурност в дипломатическите ни служби. Изходът оттук нататък сред големия скандал, който се разрази и в контекста на двете политически оставки, които бяха подадени – на министър Божидар Димитров и на заместник-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров. Какви са намеренията на управляващата партия ГЕРБ, още повече днес вестниците недвусмислено тиражират едно нова подкрепа за лустрацията в политическия ни живот, включително и в дипломацията, тази на ДПС. По темата ще говорим с Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и член на Комисията по външна политика и отбрана. Добро утро, г-жо Панайотова.

Моника Панайотова: Добро утро на вас и на слушателите.

Водещ: За вас изненадваща ли е подкрепата, макар сега само на ниво интервюта, която дойде от ДПС за радикално решаване на проблема с бившите служители на Държавна сигурност във властта.

Моника Панайотова: Бих я определила като... бих я приветствало, по-скоро. Не бих я определила дали е изненадваща или не. Важното е, че наистина сме на етапа, в който, за съжаление не всички до момента политически сили декларират своята готовност, а именно бивши агенти на Държавна сигурност да бъдат наши дипломатически представители зад граница.

Водещ: Засега стеснявате само дипломатически представители. Мислите ли, че е време да се води големият разговор изобщо за присъствието на Държавна сигурност в живота на България.

Моника Панайотова: Абсолютно има политическата воля това да се случи, но ние се стараем да го правим поетапно, защото това е проблем, който 20 години, за съжаление, не е намерил своето решение и няма как радикално изведнъж да се случи.

Водещ: Може би, защото 20 години не е намерил решение, затова сега са трудни и големите решения?

Моника Панайотова: Точно така и другото, което е обществото вече е готово и мисля, че самият факт, че самото мнозинство сме хора, които не са обременени през годините. Които наистина дойдоха с идеята да променят и манталитета и начина на водене на политика в страната, показва тази сила и желание нещата да се променят. Не само го декларира, но и предстои да се предприемат конкретни стъпки. Защото наистина е недопустимо нашите представители зад граница, съответно да бъдат наши представители, защото авторитетът на страната ни в голям процент се гради на тяхната работа. Тук не говорим за техните лични качества или ниво на професионализъм. Тук говорим за принципи и за ценност, която те изповядват. Само ако ми позволите да кажа всъщност, че двата документа, които обявяват статута, които дефинират статута на разузнавателното управление на Държавна сигурност се градят именно на активна разузнавателна дейност на територията на капиталистическите страни, единият документ. Другият документ казва, че трябва дейността да бъде насочена против главния враг САЩ и техните съюзници, на първо място Турция и Гърция.

Водещ: Уникален архаизъм.

Моника Панайотова: Те са изповядвали такива ценности, такива убеждения. Работили са срещу тези страни и изведнъж да обърнат своята визия и начин на водене на дипломация на 180 градуса.

Водещ: Добре, но все пак вие сте човек, който и в качеството си на член на Комисията по външна политика имахте възможност да се срещнете с някои от нашите посланици. Мисля, че имаше изслушвания при вас в комисиите. Вие лично като депутати носите ли отговорност за някакво такова назначение, което е реализирано в рамките на мандата на ГЕРБ? Независимо от това, че процедурата е започнала преди това.

Моника Панайотова: По принцип при нас се провеждат изслушвания на дипломатите, които предстоят. Всъщност това, което ние можем да проведем е единствено е да изслушаме нашите представители там и съответно да декларираме евентуално своята политическа подкрепа за техния предстоящ мандат. Самите прерогативи и самият начин на избор зависи както от външния министър, така съответно и от президента. Тъй като те се назначават с указ.

Водещ: Давали ли сте такава политическа подкрепа в Комисията на хора, които сега трябва да бъдат отзовавани, сещате ли се?

Моника Панайотова: Не. Скоро дадохме политическа подкрепа на г-н Марин Райков, който е нашият посланик във Франция и който не е в съответния списък, на г-жа Поптодорова, която е в САЩ и която също не фигурира. Важното е оттук нататък, какво правим.

Водещ: Да, какво правите оттук нататък?

Моника Панайотова: Ситуацията в момента е в 13 от 27 държави-членки ние имаме такива представители. В седем от държавите от Балканите ние имаме представители, които фигурират в този списък, което е недопустимо. В държави, в които ние промотираме демокрация, европейски ценности, начин на определен тип водене на политика всъщност да се извършва от тези представители. В този момент вече оттук нататък те са дискредитирани. Ако преди това в рамките дори на изслушванията на комисията ние не сме знаели, че те присъстват в тези списъци, те вече са там. Така, че оттук нататък от една страна има политическата воля, има я на парламента и на управляващото мнозинство и съответно на премиера, на правителството.

Водещ: Да бъде направено какво? От вас се очаква декларация, резолюция, някакъв документ. Недвусмислено външният министър каза, че това се очаква от парламента. Мислите ли, че това може да се случи до утре или темата я отлагаме за догодина?

Моника Панайотова: По принцип така или иначе тя ще се отложи догодина, с оглед на това, че искаме да излезем с единна резолюция на парламента, което ще отнеме време за консултации между политическите сили. Аз лично, в момента се подготвя резолюцията, се надявам да бъде входирана до края на годината, за да може всъщност от януари месец да започне същинската част.

Водещ: Тя какво като дух съдържа?

Моника Панайотова: Важното, което искаме да дадем като послание, е наистина тези хора да бъдат отзовани и да се даде шанс по-младите да тръгнат нагоре в дипломатическата кариера. Другото, което от нас зависи като депутати и съответно като правителство, е да се внесат необходимите поправки в Закона за дипломатическата служба, които да направят невъзможно влизането в системата на хора с подобен статус. Както във висшите постове, посланик, генерален консул, временно управляващ, постоянен представител, като това вече се предвижда да стане в начало на следващата година.

Водещ: И самата вие казахте, че тук става дума за една обвързана компетентност, която засяга и президента. Отзоваване как, ако президентът е на позиция, че част от тези посланици са ни вкарали в ЕС и НАТО и че за всеки от тях трябва се взима решение, както се казва, досие по досие, ако останем на този оперативен език.

Моника Панайотова: Аз лично наистина се надявам президентът да преосмисли своята позиция, наистина премиерът правилно дефинира ситуацията там, че гарван гарвану око не вади. Но в крайна сметка оттук нататък от това зависи имиджът и авторитетът на страната ни. Ако наистина имаме национално отговорно поведение, което по принцип президентът винаги се е опитвал да декларира, сега трябва да го докаже чрез конкретни действия. Има и една друга линия, в крайна сметка и самите дипломати имат възможност те да се оттеглят сами, в случай че съответно няма необходимата политическа воля от страна на президента да предприеме действия. Защото наистина тук не говорим за конкретния човек, тук говорим за имиджа на страната ни. А когато марката на страната ни не стои добре, трудно бихме могли да реализираме успешна политика и да имаме доверието на своите съюзници.

Водещ: Добре, но все пак трябва да имате резервен вариант, ако президентът откаже. Спомняте си колко дълго продължи дебатът около посланиците ни в САЩ и Турция във връзка с изборите и провеждането им там. Смятате ли, че трябва сте готови за някакъв резервен вариант да бъдат привикани тези хора тук в България и ако такова масово привикване на тези хора тук в България има, как това също се отразява на марката България, за която говорите?

Моника Панайотова: Така е, но така или иначе вече след като е ясен списъкът, самите наши партньори ни питат какво правите оттук нататък.

Водещ: Питат ли ви наистина, защото бяхме упрекнати, че ние питаме повече от тях?

Моника Панайотова: В никакъв случай, разбира се, че деликатно се задава въпроса от тях, защото вече със съвсем други очи се гледа на тези наши представители. Аз наистина не искам да упреквам тези наши представители там, някои от тях наистина може да са вършили своята работа, както трябва, но самият факт, че са принадлежали към тези структури, които са изповядвали тази философия и тези ценности, вече е трудно да убедиш човека от себе си, че ти работиш в интерес на вашето партньорство, а не в чужд интерес.

Водещ:Един конкретен казус искам да коментираме с вас. Посланикът ни в Унгария. Унгария поема от 1 януари представителството на ЕС в много важен за България момент. Какво правим с този човек, ако го отзовем, кой ни представлява тогава, ако го оставим, той пък е такъв.

Моника Панайотова: Трябва да ви кажа, че тук наистина е много деликатно, защото в крайна сметка председателството е в рамки на 6 месеца, а в рамки на това представителство ние очакваме и присъединяването на България в рамките на Шенгенското пространство.

Водещ: Именно.

Моника Панайотова: От тази гледна точка вече зависи от самия дипломат. Ако наистина имаме блокиране от страна на президента и не можем да преодолеем тази преграда, тук вече морален дълг според мен е на самия дипломат да направи своя избор, защото в крайна сметка той е декларирал, че отива да защитава интересите на държавата, а неговото присъствие в случая там, вече не е в интерес на държавата.

Водещ: Да, но вие знаете и колко време отнема и процедурата по изпращане на нов посланик заради самите, как да кажа, отново процедури, които предполагат действия и от двете страни по решението за изпращане на посланик. Пак ще има такъв вакуум.

Моника Панайотова: От наша страна политическата воля е силна и при така създалите се форсмажорни обстоятелства съм сигурна, че с много по-голяма скорост ще се действа. Но наистина сме зависими в случая от решенията на президента. Другото важно е, ако съумеем наистина в парламента да излезем по-скоро с резолюция, отколкото с декларация, резолюцията вече има съвсем друг тип статус, има тежестта на решение, което има задължителен характер. Но това вече зависи от волята на самите политически (...)

Водещ: Има ли капацитет ГЕРБ да попълни тези места. Имаше един коментар миналата седмица, някъде го видях. Той беше озаглавен „Параграф 22”, където се твърдеше, че може би дори ще се наложи да има някаква промяна в Закона за дипломатическата служба във връзка с невъзможността на ГЕРБ да осигури толкова много ръководители на мисии с ранг пълномощен министър или посланик, колкото се нуждаят да бъдат сменени.

Моника Панайотова: Ами аз мисля, че има в рамките на външно министерство достатъчно доказали се професионалисти, които ще могат да изпълняват тези длъжности. В крайна сметка по принцип 20 % е квотата за политическите сили, т.е. да бъде назначен посланик по линия на политическата сила, а 80 % се предполага,че това са професионалните дипломати, които са съответно от кариерата във външно министерство. Така че от тази гледна точка аз съм сигурна, че външно министерство има достатъчно кадри, които до момента са блокирани били именно от тези хора. Аз лично съм завършила международни отношения и съм имала колеги, които тръгнаха по този път във външно министерство. Но за съжаление още на третата година се отказаха, защото видяха, че е изключително тромава системата, че са блокирани и не виждаха всъщност изход за своето израстване в кариерата. Така че оттук нататък е много важно каква ще е поправката в закона за дипломатическата служба и каква реформа ще проведе Министерството на външните работи, защото ние сме декларирали в програмата на правителството, че ще бъде проведена такава реформа.

Водещ: Т.е. очакваме до края на годината да бъдат ясни горе-долу насоките, а пък детайлите, параметрите ще ги видим. Благодаря ви. Моника Панайотова, ГЕРБ.

Моника Панайотова: И аз ви благодаря.

източник: агенция Фокус

МГЕРБ проведе Втори зимен университет под надслов „Управление на проекти за европейско развитие на България”

2010-12-20T12:25:00.004+02:00

20.12.2010 г.

В периода 17 – 19 декември, в Банско се проведе Втория зимен университет на младежката организация на МГЕРБ, съвместно с организацията на предприемачи ГЕРБ и с любезното съдействие на фондация "Конрад Аденауер".

Така организиран, една от целите му бе да създаде силна екипна работа и връзка между младите и бизнеса в различните региони, да обедини усилията и опита на двете организации за повишаване на капацитета на местно ниво при управлението на бизнес проекти, или финансирани от европейските структурни фондове. За това помогна и екипа от лектори, включващ Цветан Цветанов – зам. министър-председател и Министър на вътрешните работи; Томислав Дончев – министър по управление на средствата от Европейския съюз; Лиляна Павлова – зам. министър на регионалното развитие и благоустройството; редица депутати и експерти на ПП ГЕРБ. Специални гости бяха Радослав Точев – генерален консул на Р. България в Ню Йорк и евродепутатите на ГЕРБ в ЕП.

Зимният университет бе открит от ръководителя на бюрото на фондация „Конрад Аденауер” за България г-н Андреас фон Белоф. В приветственото си слово той изтъкна важността от последователност в провеждането на политики, за да бъде постигната устойчивост във времето. В обръщението си към участниците председателката на МГЕРБ Моника Панайотова посочи предимствата от засилено сътрудничество на предприемаческата организация с МГЕРБ, за постигане на устойчиви резултати. Накрая г-н Белоф бе приятно изненадан от подготвения му от МГЕРБ подарък по случай пенсионирането му – православна икона, в знак на обединяващите ни ценности.

Специално за МГЕРБ на зимния университет дойде и вицепремиерът и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов. Той отново изтъкна важността и активността на младежите, както и радостта му да бъде с тях. Понякога премиера ми се кара, че отделям най-много време на младежката организация, а не на старейшините, т. като младежи няма как да станем, но старейшини със сигурност, се пошегува Цветанов. Той представи на събралите се участници работата на правителството във сферата на сигурност. Няма ли сигурност всеки един гражданин, няма ли сигурност бизнеса че ще се работи нормално, нямат ли сигурност инвеститорите и доверие партньорите ни – то няма как да постигнем желаното развитие на страната. Ето защо е важно за правителството на ГЕРБ да даде така желаната сигурност на гражданите на България, допълни той.

Министър Дончев представи на участниците начините на структуриране на план за кандидатстване по европейските програми и как да се провери устойчивостта на една идея. Разделени на 10 групи участниците получиха редица казуси, в които екипно изготвяха своите проекти и си поставяха краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. В последствие проектите биваха оценени и пропуските попълнени.

Работата в екип бе утвърдена и при проведените обучения в психологията на екипността и комуникационни умения от Ирена Соколова – депутат в 41-то НС и Севделина Арнаудова – PR на ПП ГЕРБ. А в последствие участниците бяха запознати с функционирането на новата програма стартирана от МРРБ – JESSICA от зам.министър Павлова. Вторият ден на семинара приключи с евроатлантическа среща на участниците с Радослав Точев и евродепутатите Андрей Ковачев, Илиана Иванова, Владимир Уручев и Мария Неделчева. Те дискутираха бъдещето на трансатлантическите отношения, както и предизвикателствата пред ЕС, породени от фискалната криза на континента.

В неделната утрин младежите се събраха в центъра на Банско, където проведоха своята гражданска инициатива, с която поздравиха гражданите и гостите на курорта по случай коледните и новогодишните празници.

МГЕРБ взе участие в семинар на Европейските студенти демократи в Берлин, Германия

2010-12-20T01:22:00.002+02:00

20.12.2010 г.

В периода 16-19 декември 2010 г., в Берлин, Германия, се проведе Годишната среща на Европейските студенти демократи (ЕСД) – най-голямата студентска политическа организация в ЕС, асоцииран член на Европейската народна партия. В мероприятието взеха участие над 100 делегати от над 25 младежки политически организации. Представител на МГЕРБ бе Калин Захариев, заместник международен секретар на МГЕРБ.

Официалното откриване бе на 17 декември, когато участниците се срещнаха с парламентарния секретар на Федералното министерство на Образовението и Науката, г-н Томас Рахел. По време на срещата, която претече в германския парламент, се проведе продължителна дискусия за бюджетите на висшето образование и науката в условията на криза. Бяха разисквани отделни държави, както и Германия, която драстично увеличава инвестициите в сферата точно по време на криза.

Вторият ден на събитието се проведе в сградата на Фондация „Конрад Аденауер“. Там стартираха три работни сесии: „Организилане на събития и фондонабиране“; „Болонския процес и Европейското пространство за висше образование“; „Публикации“.
Най-голям бе интересът към „Болонския процес и Европейското пространство за висше образование“. Самата сесия представлява свободна дискусия, обмяна на мнения и създаване на обща позиция по даден въпрос. Първоначалната тема бе променена след предложение от страна на Калин Захариев от името на МГЕРБ. Във връзка с изработването на обща позиция на ЕСД по отношение на проблемите с финансирането на висшето образование в условията на финансова и икономическа криза, бе постигнато съгласие да се промени темата.
По-късно се проведоха и традиционните сесии на постоянните работни групи: „Висше образование и наука“, „Политики за Европа“ и „Човешки права“. По време на срещите дадена организация има правото да предлага проект на позиция, резоляция или друго, след което предстои обсъждане, изменение и приемане. В работната група „Висше образование и наука“, съпредседателствана от Калин Захариев, бе представена позиция на МГЕРБ „Бюджетни съкращения във висшето образование по време на криза“ (Motion on Budget Cuts for Higher Education in Times of Crisis). Калин Захариев представи материал, предназначен за списанието на ЕСД (BullsEye). Заглавието на статията е „Излизане от кризата чрез вишето образование“ (Bailing-out Through Higher Education) Той послужи за проект на резоляция, която ще бъде представена на ЕНП. След приключването на сесиите на работните групи, участниците бяха приветствани от Д-р Герхард Валерс, Зам. Главен секретар на Фондация „Конрад Аденауер“.

Предпоследният ден стартира с дискусия в Бундестага, с г.н Петер Алтимайер, депутат и главен парламентарен секретар на групата на Християндемократическия съюз в германския парламент. Темата на разговора бе фокусирана върху парламентаризма и европейските му измерения след Договора от Лисабон. Последва кратка обучителна сесия „Лидерството“, целяща да представи в основни линии част от Академията на ЕСД – инициатива, която предстои да стартира.

МГЕРБ взе участие в семинар на YEPP, посветен на студентската мобилност

2010-12-06T15:06:00.001+02:00

06.12.10 г.

От 2 до 5 декември 2010 г. Павел Христов, областен координатор на МГЕРБ Варна и Тодор Петров от МГЕРБ Ловеч взеха участие в семинар на YEPP (младежката организация на Европейската Народна Партия) в Скопие, домакинстван от Младежкия съюз на ВМРО-ДПМНЕ на тема „Младежки образователни програми – фактор за студентската мобилност”.

Представителите на МГЕРБ имаха възможността да участват в редица дискусии с представители на изпълнителната и законодателната власт в Македония, сред които бяха Никола Груевски, министър –председател на Македония, Трайко Виляноски, председател на парламента, Никола Тодоров, министър на образованието, както и други членове на кабинета и депутати от македонския парламент.

Сред основните теми на разговор са били добрите практики от образователната реформа в Македония, сред които: инвестиции в нови университети, нови лаборатории (за които са дадени над 60 мил. евро), както и ниво от 4,7 % от БВП отделени за образование и наука.

По време на семинара се проведе и заседание на Съвета на YEPP, на което европейската младежка организация потвърди готовността МГЕРБ да придобие пълноправно членство в YEPP по време на следващия конгрес в Берлин.

На заседанието на Съвета се приеха и няколко резолюции, насочени към икономическото управление, в синхрон с пакета от мерки за икономическо управление, обсъждащи се на европейско равнище, а именно: “Призив за фискална дисциплина в ЕС”, “Резолюция за икономическа интеграция на югоизточна Европа” и др.

Моника Панайотова: Партийни игрички ни спъват за Шенген

2010-12-02T21:09:00.002+02:00

02.12.2010 г.

Моника Панайотова, шеф на комисията по европейски въпроси:

Все се питам защо винаги, когато държавата ни върви в правилната посока, винаги се намира някой да критикува и да прави негативна кампания, подходяща за предизборна платформа, но на последно място в интерес на имиджа на страната. "Марката България" трудно може да се наложи на конкурентния европейски и световен пазар, когато самите българи постоянно се опитват да я представят като неконкурентоспособна. Докато не разберем, че съвместното й изграждане ще носи позитив за всички граждани и в частност партии, независимо дали са в опозиция или на власт, все по-трудно ще можем да променяме възприятията в Брюксел, че страната ни не е само място, олицетворявано с корупция и организирана престъпност. Присъединяването ни към Шенген има две измерения - покриване на технически критерии и доверие, което, ако самите партии в България подкопават процесите няма да се развиват в интерес на държавата.

Присъединяването на страната ни има морална стойност, защото българските граждани и сега пътуват свободно с лични карти из страните на ЕС, но присъединявайки се към Шенген, България ще бъде третирана като пълноправен и пълноценен член на съюза, преминавайки към пълната си интеграция към Общността.

Затова, ако имаме в страната истински демократи за СИЛНА България, не би трябвало да се допускат три основни грешки в процеса на присъединяване на страната ни към Шенгенското пространство, а именно да се обвързва:

"Шенген с механизма за сътрудничество и оценка";

"Шенген с проблема възникнал във Франция с ромите от Румъния и България"

"Шенген - граничният проблем с Гърция и мобилизирането на FRONTEX".

Защо?

Защото всяко обвързване има само и единствено политически характер и не може да бъде юридически обосновано. В страните изказващи резерви предстоят избори и политическата конфигурация диктува краткосрочните им цели.

Защото съдебната власт е независима, частта от реформата, касаеща промяна и създаване на нормативни актове и предприемане на действия по посока на борбата с корупцията, организираната престъпност, които са в прерогативите на изпълнителната и законодателната власт са предприети.

Защото поставянето върху една плоскост и третирането по идентичен начин на България и Румъния е несправедливо. Върнатите роми от нашата съседка наброяваха хиляди, а от България бяха около 50 доброволно завърнали се. Относно техническите критерии оценките за България са отлични.

Защото стабилността на българските граници не би трябвало да бъде поставяна под съмнение, тъй като години наред страната ни е била граница на два свята, период заради който ежедневно трябва да ценим демокрацията.

Питам се, къде бяха ДСБ да попитат предишното правителство защо през 2007 и 2008 г. по финансовия инструмент Шенген е имало усвояемост от 1,43%. Благодарение на усилията на настоящия кабинет бе договорено на 100% финансирането по инструмента и към днешна дата са усвоени повече от 70% (което в цифри са усвоени 175 млн. лв. от договорени 252,2 млн.лв).

Е, ние от ГЕРБ ще продължаваме да играем по правилата и ще продължаваме да правим по принципа на добрия пример, каквото е редно за "Марката България", по максимално прозрачен начин, пък дано видим промяна в подхода от страна на нашите "партньори", "конструктивни опозиция", мисля че се обърках как най-точно да ги дефинирам.

Източник: в-к Стандарт

Представители на МГЕРБ София взеха участие в обучение по кампаниен мениджмънт, организирано от IRI

2010-11-23T00:05:00.000+02:00

23.11.2010 г.

От 18 до 22 ноември се проведе обучение организирано от Международния републикански институт (IRI) и Лидерският институт за Централна и Източна Европа (LICEE), в Прищина, Косово. Важният форум събра млади активисти от център-дясното политическо пространство, като имаше представители на младежките организации на политически партии от Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Косово, Латвия, Македония, Румъния, Словакия и Словения. България беше представена от Владимир Ванчев и Митя Атанасов от МГЕРБ София.

Лектори на семинара бяха: г-н Балинт Порцсалми – Изпълнителен заместник-председател на Демократичния съюз на унгарците в Румъния, г-н Роналд Рюдл – Австрийска народна партия и г-н Меюс ван дер Поел – Консултант, Фондация Едуардо Фрей, бивш кампаниен мениджър, Християнско-демократичен апел, Холандия . Като специален лектор към семинара се включи и г-н Ян Ерик Суротчак, Постоянен директор на Регионалната програма на Международния републикански институт за Европа.

България беше активно представена на семинара от МГЕРБ, взимайки дейно участие във всички симулационни игри, въпроси и отговори, и подготвянето и изнасянето на статистическа презентация относно ориентацията на гласоподавателите в нашата страна. С което получи всеобщо одобрение от всички участници в семинара.

Моника Панайотова представи ролята на Народното събрание в усвояването на средствата от Европейския съюз

2010-11-18T16:13:00.002+02:00

18.11.2010 г.

В рамките международна конференция на тема: „Усвояване на средствата от европейските фондове: национални приоритети, опитът на Испания”, г-жа Моника Панайотова – председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то НС представи ролята на Народното събрание в процеса на управление и наблюдение на средствата от ЕС. Международната конференция се проведе в НДК под патронажа и с участието на Томислав Дончев – министър по управление на средствата от ЕС и Н. Пр. Хорхе Фуентес – посланик на Кралство Испания в България.

Г-жа Панайотова подчерта значението и ролята на ръководената от нея комисия в процеса на усвояване на средствата от ЕС – да осъществява ефективен контрол върху цялостния процес на управление на европейските средства в България и да бъде гарант за качествено законотворчество в тази сфера. С оглед значимостта на европейското финансиране за българската икономика и развитието на страната, в 41-то Народно събрание на Република България за първи път тази тематика се обсъжда в рамките на парламентарна Комисия. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове осъществява наблюдение върху изпълнението на 21 програми и инструменти, финансирани с европейски средства.

Парламентарният контрол, който Комисията упражнява, е посредством редовни изслушвания на представители на изпълнителната власт по програмите, финансирани с европейски средства; изготвяне на годишни и междинни доклади за степента на усвояване на средствата от ЕС; отправяне на препоръки към изпълнителната власт за прилагане на интегриран подход при управление на програмите, търсене на синергичен ефект от изпълнението и ясно приоритизиране на целите при изграждане на националната визия за „България 2020” в контекста на Стратегията „Европа 2020”. Неразделна част от конструктивната комуникация с изпълнителната власт е създаденият от Комисията механизъм за ранно предупреждение при констатирани слабости и проблемни области при управлението на европейските средства.

Г-жа Панайотова обърна внимание, че Комисията споделя стремежът на изпълнителната власт към по-добро регулиране на процеса по управление на средствата от ЕС. В тази връзка Комисията извърши обстоен анализ на практиката на държавите членки в сферата на нормативното регулиране по отношение на европейските фондове, който показа наличието на различен подход за регулиране на материята в отделните държави – от кодифицирането й в специален закон, през обобщаването й в единен подзаконов акт, до липсата на специална нормативна уредба, а вместо нея прилагането на множество процедурни наръчници и указания от страна на Управляващите органи по различните оперативни програми.

В контекста на по-доброто регулиране, г-жа Панайотова обърна внимание, че при подготовката за следващия програмен период предизвикателство за България ще бъде създаването на максимално ефективен за българските условия модел, без допълнително бюрократизиране и в помощ на бенефициентите. За постигане на тази цел е необходимо да бъде приложен подход, водещ до унифициране на нормативната рамка за управление на европейските средства при ясна структура за управление на програмите, достъпни и прозрачни правила и процедури, както и равномерно разпределяне на правата и задълженията между администрация и бенефициенти, водещо до по-малко бюрокрация. В заключение, г-жа Панайотова подчерта, че постигането на заложените приоритети в дейността на Комисията ще се осъществява в тясно взаимодействие и постоянен диалог с партньорите от изпълнителната власт, неправителствения сектор, бизнеса и академичната общност.

През втората част на конференцията експерти по европейски фондове от водещи испански консултантски компании споделиха своя опит и добри практики при управлението на европейските средства в Испания.

Моника Панайотова: Новият ЗОП ще се стреми към стандартизация и унификация

2010-11-12T20:24:00.002+02:00

12.11.2010 г.

Моника Панайотова е родена през 1983 г. в София. Има бакалавърска степен по „Международни отношения” от Университета по национално и световно стопанство в София и магистърска по „Международни икономически отношения”, със специализация „Управление на международни проекти”. До 2008 г. е директор на дирекция „Проекти и връзки с обществеността“ в Института за икономическа политика. Има специализации в областта на външните отношения. От 14 юли 2009 г. е депутат в 41-вото Народно събрание, а година по-късно става председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Владее френски, английски и испански език.

Г-жо Панайотова, отскоро сте председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Какви ще са приоритетите в работата ви?

Ще има приемственост с това, което и до момента е правено в рамките на комисията. Единият основен момент в работата ни е контролът върху разходването на европейските средства. Наше задължение е да подготвяме междинни и годишни доклади, като изслушваме управляващите органи. Другата линия, върху която искам да поставя акцент, е адаптирането ни към изискванията на Лисабонския договор. След приемането му значително нарасна ролята на националните парламенти, защото вече сме активен участник в изготвянето на актовете на ЕС. Имаме възможност в рамките на 8 седмици, ако имаме възражение по някой от тях, да реагираме със становище. Ще работим активно и за повишаване на експертния потенциал към Народното събрание. Лисабонският договор изисква и тясно взаимодействие с всеки един от националните парламенти. Затова ще засилим международните отношения. Друг приоритет, свързан с европейските въпроси, е стратегията „Европа 2020” и най-вече подготвянето на българския сценарий по стратегията. Направихме допитване за това как се движат останалите държави членки по определяне на националните индикатори и трябва да ви кажа, че България е на едно от добрите места. Нашите национални приоритети са определени – инфраструктура, добра бизнес среда, конкурентоспособна младеж и доверие в държавните институции. Те бяха обсъдени на последното заседание на Съвета за обществени консултации, който е създаден към нашата комисия. В него участват много неправителствени и браншови организации, включително и Камарата на строителите в България. Така че оттук нататък задачата ни е да се изготви план за действие, което се очаква да стане през ноември.

Подготвя се нов ЗОП? Какви са недостатъците на сега действащия и как би трябвало да изглежда новият? Какви ще са основните моменти в него?

Има сформирана работна група към екипа на министър Дончев. В нея участват и депутати от правната комисия. Нов ЗОП е необходим, за да се създадат по-ясни правила, свързани с процедурите и контрола и за избягване на различните интерпретации на правните норми. Колегите са в процес на сондиране на мнения от всички заинтересовани страни. Надявам се, че ще направят оптималното, за да може всички притеснения, които досега сме имали по отношение на ЗОП, да бъдат коригирани, за да се чувстват комфортно и бенефициентите, и възлагащите органи.

На второто заседание на Съвета по обществени консултации изпълнителният директор на КСБ инж. Иван Бойков заяви, че средствата от ЕС ще се усвояват по-бързо, ако има типови договори. Според него това е необходимо, защото голяма част от процедурите по строителството са едни и същи. Ще бъде ли това регламентирано в новия ЗОП?

Аз поемам ангажимента тази препоръка да бъде предоставена задължително на екипа. Като цяло философията, която се споделя от колегите, е да се ориентираме към стандартизация и унификация, защото това възпитава определен тип поведение и ще спомогне за избягване на чувството за предварителен избор на изпълнител. Има различни идеи. Ние ще се постараем да възприемем най-доброто, което е възможно при нашите условия, защото всяка държава членка си има своите специфики. Но наистина стандартизацията и унификацията дават възможност за по-ясни правила, за опростяване на процедурите и за намаляване на бюрократичната тежест.
Първоначалният състав на работната група не е прекалено голям, за да може сравнително бързо да изготви основната рамка на проектозакона. Той ще е базата, върху която ще се стъпи и после ще се надгражда. След това ще се проведат последващи дискусии и всеки ще даде своите предложения.

Какво е мнението ви за създаването на специален закон за еврофондовете, който да обедини всички нормативни актове, свързани с тази материя? Какво трябва да включва този закон?

През последната половин година бяха приети редица постановления на МС, които имат за цел да отпушат системата. Те бяха правилна крачка. Целта на закона е всъщност да унифицира всички тези нормативни актове. Така ще се уточнят контролните функции и ще се създадат ясно разписани права и задължения на заинтересованите страни. Засега проучваме как тази сфера на дейност е регламентирана в другите държави членки на ЕС. След това ще се сформира работна група, която да го изготви.
Според мен законът ще бъде по-полезен при планирането на следващия програмен период, защото в момента сме в средата на настоящия и всяка рязка промяна би затруднила така или иначе забавеното усвояване. Хубавото е, че засилихме темпа както на договарянето, така и на разплащането. Към 30 септември имаме 8,06% усвояемост на средствата спрямо 2% към септември миналата година.

Липсата на проектна готовност е една от слабостите в работата по оперативните програми. Какво може да се направи в тази насока, за да се насърчи изготвянето на качествени проекти?

Много е важно да не допускаме това да се случи през следващия програмен период 2014–2020 г. Препоръката, която ние като парламентарна комисия сме дали, е, че проектирането трябва да е в унисон с българския сценарий на Стратегия 2020 и с неговите приоритети. Важно е да не допускаме две грешки от сегашния период. Първата е, че без предварителна проектна подготовка започнахме големи инфраструктурни проекти, което доведе до тези недобри резултати. Втората грешка е, че беше направен опит да се покрият абсолютно всички сектори, което е невъзможно. При следващия програмен период трябва да има по-сериозно приоритизиране.

Какви мерки още са необходими за по-бързото и пълноценно усвояване на еврофондовете?

Необходими са ясни правила, опростени процедури, намаляване на административната тежест, информираност на бенефициентите, ускоряване на проектните решения. Трябва да има по-голяма динамика, но тя да е законосъобразна. Контролът и отговорността на управляващите органи също са изключително важни.

Какво според вас трябва да се направи по отношение на административния капацитет на управляващите органи на оперативните програми? Достатъчен ли е, има ли нужда от още кадри и в кои направления?

Човешкият ресурс винаги е необходим. Особено при по-големите инфраструктурни проекти, които са по ОП „Транспорт”, има дефицит на достатъчно експертиза и капацитет. Затова е и предложението да бъдат привлечени външни експерти, които имат необходимите компетенции. Възможното усвояване за тази година е между 10 и 11%, в момента е 8,06%. Аз се надявам да го постигнем. По отношение на договарянето сме над 34%, а може да достигнем 48-50% до края на 2010 г.

Как ще коментирате изразените резерви от страна на ЕК към сключеното от българското правителство споразумение със Световната банка, според което техни експерти ще управляват големите инфраструктурни проекти?

Според мен ставаше дума по-скоро за погрешна интерпретация. Но дори и да има резерви, аз смятам, че те са преодолими, когато има мотивирано предложение.

Нашият вестник е издание на Камарата на строителите в България. Този бранш беше най-сериозно засегнат от кризата. В заключение какво бихте казали на нашите читатели?

Периодът е труден за всички, особено за строителите. Правителството обаче предприе редица реформи. Трябва да подходим с разбиране и с общи усилия да преодолеем проблемите. Бюджетната рамка за следващата година показва, че страната ни ще е с най-ниска данъчна тежест и ще се създадат предпоставки за повече инвестиции и за по-добър бизнес климат. Ние сме десен проект, а убежденията на десните са, че индивидуалният успех допринася за общия. Така че с подобряването на средата ще се създаде възможност всеки да върши успешно работата си.

Интервю на Мариана Корчакова за в. Строител

МГЕРБ взе участие в дискусия за електронното гласуване

2010-11-09T21:13:00.008+02:00

09.11.10 г.

На 8 ноември в "Червената къща" в София се проведе дискусия на тема "Е-гласуване" като част от проекта "Е-гражданственост". В ролята на модератор влезе доц. Анна Кръстева, ръководител на проекта.

В дискусията взеха участие представители на младежките организации на МГЕРБ и ДСБ, преподаватели от НБУ, представители на неправителствената организация „Гласуване без граници“, представители на „Другата България“, студенти, блогъри и граждани.Като представители на МГЕРБ участие взеха Петър Тонков от Пловдив и Митя Атанасов и Ботьо Ботев от София.

Всички участници се обединиха около идеята, че електронно гласуване трябва да има, но е нужно много внимателно да се изгради система за гласуване, така че да няма манипулиране на вота и да не се улеснява купуването на гласове. Въпреки изложените мотиви, че този вид гласуване е достатъчно сигурен, тъй като неприкосновеността на вота се гарантира чрез различни методи за сигурност, участниците не приеха призива електронното гласуване да се въведе изцяло веднага, а се обединиха около идеята за провеждането на пилотен проект, който по възможност да обхване предимно българите в чужбина, където гласуването е затруднено и младите мобилни хора от големите градове на България.Дискусията завърши с обобщението, че мнозинството от присъстващите и участниците в дискусията подкрепя идеята на правителството за провеждане на експериментално електронно гласуване, резултатите от което е необходимо обаче да се подложат на изследване.

Стартира кампанията "Младите говорят за Европа"

2010-11-04T18:25:00.003+02:00

03.11.10 г.

На 2.11.2010 г. представители на МГЕРБ-София поставиха началото на първия етап от проекта ‘Младите говорят за Европа’. Инициативата е под патронажа на д-р Андрей Ковачев – ръководител на българската делегация и евродепутат от групата на ЕНП в Европейския парламент и се реализира със сътрудничеството на фондация ‘Пайдея’.

Целта на проекта е под формата на дебат да бъдат обсъдени теми, свързани с европейската идентичност, общностното гражданство и мястото на България. Темата е особено актуална в период, когато след приемането на Лисабонския договор Европейският съюз се променя.
Целевата група са учениците от горните класове на десет столични училища, които по време на първия етап участват с два отбора в дебат, като победилият отбор се класира за втория кръг, който ще се проведе между отделните училища.

Началото на инициативата бе поставено в 133 СОУ ‘А.С. Пушкин’, където учениците с особено желание и добра подготовка дебатираха по темите: "Чувствате ли се европейци" и "Какво за Вас означава европейското гражданство".

По-късно по време на дебата в 91 Немска езикова гимназия участие взе лично д-р Андрей Ковачев – възпитаник на гимназията, който представи пред учениците дейността на Европейския парламент и как политиката, която се чертае в Брюксел има пряко отражение у нас. Към него бяха отправени и много въпроси, свързани с дейността му като евродепутат и председател на българската делегация от групата на ЕНП. Младежите от немската гимназия дебатираха по темата за многообразието и единството на Общността. Тази и следващата седмица дебати ще се проведат и в останалите училища в столицата.

Моника Панайотова взе участие в провелата се в Брюксел 44-та среща на КОСАК

2010-10-27T15:59:00.002+03:00

27.10.10

Председателят на младежката организация на ГЕРБ и председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то НС Моника Панайотова взе участие в 44-тата среща на КОСАК - Конференцията на комисиите по европейски въпроси на страните-членки и кандидатстващите за членство в ЕС, която се проведе на 25 и 26 октомври в двореца „Егмонт” в Брюксел, в рамките на Белгийското председателство на ЕС.

Двудневните дискусии бяха в рамките на заложените в дневния ред теми, а именно: Устойчивото развитие и програмата „Европа2020”; Бъдещата роля на КОСАК след влизане в сила на Договора от Лисабон; Белгийското председателство на Европейския съюз, както и Парламентарния контрол над общата политика за сигурност и отбрана. Кратко представяне на работата на Европейската комисия и Съвета за периода на Белгийското председателство беше направено от техните председатели Жозе Мануел Барозу и Херман ван Ромпуй, които бяха и специални гости на срещата. Заедно с тях, участие в срещата взе и премиерът на Белгия Ив Льотерм. Тримата говориха по различни актуални въпроси от дневния ред на ЕС, сред които се откроиха икономическото управление на ЕС, кризата и мерките за нейното преодоляване, Бюджет 2011 на ЕС и др.

В рамките на панела „Устойчивото развитие и програмата „Европа 2020”” участие взе председателя на комисията Моника Панайотова. В обръщението си към участниците тя сподели, че стратегията „Европа 2020” е амбицирала българската държава не само да определи своите национални индикатори за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, акцентирайки върху териториалната, икономическа и социанална кохезия; приотизиране и прилагане на интегриран и синергичен подход, но и да определи в своята Национална програма за реформи, българските приоритети, както и да обвърже дебата за новия програмен период за Кохезионната политика (2014-2020) със стратегия „Европа 2020”. Отчитайки опита на Европа с Лисабонската стратегия Моника Панайотова призова представителите на държавите-членки в ЕС, първо да мобилизират своето интелектуално въображение, чрез включване на всички заинтересовани страни, а именно народните представители, като представители на законодателната власт, представителите на изпълнителната власт, неправителствения сектор, бизнеса и академичната общност и второ - да имат политическата воля всяка страна да определи своите национални индикатори и да разработи план за действие, така че стратегия „Европа 2020” да не остане „един документ, с хубаво звучащи послания, но реално приложим и достигащ целите, които си поставяме”.

В рамките на провелите се дискусии бяха поставени много въпроси - относно приоритетите на Белгийското председателство по отношение на постигнатия прогрес по отношение на страните от Западните Балкани и тяхната европейска перспектива; решаването на проблема с името на Бившата югославска република Македония, като предпоставка да нейното приемане в ЕС; подробностите около обсъждащата се „Дунавска стратегия”, както и отношенията между ЕС и страните от т.н. Източно партньорство. Широко дискутиран беше и въпросът за парламентарния контрол над общата политика за сигурност и отбрана след прекратяването на Западноевропейския съюз и неговата асамблея и идеите на някои държави за създаване на нов орган за контрол.

До късно вечерта през първия ден продължи председателското заседание, което обсъди заключенията и приноса на 14-тия полугодишен доклад на КОСАК. След дълги разисквания, предложения и компромиси от страна на представителите на държавите-членки, малко след 20ч. на 25 октомври председателите на комисиите по европейски въпроси на държавите-членки и кандидатстващите за членство в ЕС приеха с консенсус за финалните текстове от доклада, които на следващия ден бяха одобрени от делегациите.

Представител на МГЕРБ посети Европейската комисия по програма "Млади български лидери"

2010-10-27T15:21:00.002+03:00

27.10.10 г.

На 25 и 26 октомври 2010 г. в Брюксел, Белгия се проведе информационна визита в Европейската комисия по програмата "Млади български политици". На нея участие взе Йоана Бакърджиева– член на МГЕРБ София.

Целта на визитата беше запознаване с дейността на Европейската комисия и в частност нейните бъдещи действия спрямо България. Лектори бяха представители на различни комисии, които успяха да представят на участниците теоретичната основа, умело преплетена с практиката и реалните резултати от досегашната политика на ЕС.

Особен интерес сред участниците предизвика презентацията върху Регионалната политика на ЕС, представена от Цвятко Великов, който даде фокус на българските условия в тази политика. Акцентът беше поставен върху разясняване на основни понятия, бюджет, правна база и Кохезионния фонд. Останалата част от лекциите бе обвързана с енергийната политика на ЕС и климатичните промени, здравната политика и защитата на павата на потребителите. Посетителската визита даде възможност на участниците в нея да се запознаят с действията на ЕК, методиката на взимане на решения и предстоящите промени в условията на България. Професионализмът на лекторите осигуги наличието на дебат спрямо раглежданата проблематика и даде възможност за отговори на различни въпроси.

Лектори по време на посетителката визита по програмата Млади български политици бяха: Живка Петрова член на кабинета на върховния представител на ЕС, Цвятко Великов генерална дирекция за регионална политика, Джилс Джентъл отдел комуникации и междуинституционални връзки, генерална дирекция за енергетика и транспорт, Весела Карлуковска отдел „Междуинституционални връзки и комуникация” към генерална дирекция за Здраве и потребители, Надежда Клянчева Европейска служба за борба с измамите и др.

Приоритетите в европейската политика на българския парламент

2010-10-01T20:39:00.002+03:00

27.09.10 г.

Според Моника Панайотова, една от насоките на българската европейска политика е насочена към адаптиране на националния парламент към изискванията на Лисабонския договор.

Българският парламент определя приоритетите в своята европейска политика въз основа на стратегията „Европа 2020”. Това е основополагащият документ на Европейския съюз, в който са заложени вижданията за бъдещето на страните-членки, основните цели на общата европейска политика и начините, по които те ще бъдат достигнати. В интервю за Радио България председателят на Комисията по европейски въпроси и контрол на еврофондовете в НС Моника Панайотова каза, че българската европолитика се осъществява в две насоки:

„Едната е свързана с адаптиране на националния български парламент към изискванията на Лисабонския договор – посочи тя. – След приемането му /на 1 декември 2009 г./, ролята ни като национален парламент е вече много важна. Реално актовете на ЕС ще идват от ЕК директно в националните и те могат в рамките на 8 седмици да излязат със свое становище, ако имат забележки по тях. След като това бъде изчистено, тези актове ще отиват в ЕП. Затова е много важна ролята ни тук, да имаме необходимия капацитет, за да отговорим на тези очаквания. Въпросът е свързан също и с важното двустранно парламентарно сътрудничество между депутати от национални парламенти в ЕС, за да има подкрепа даденото становище на НС по даден законопроект на еврониво.

Другата линия е свързана с приоритетите на България в контекста на евростратегията – енергетика, регионално развитие и земеделие. В тези области се очаква устойчив, интелигентен и приобщаваш растеж. Той ще се реализира задължително след консултации с представители на неправителствени, работодателски и синдикални организации. Към комисията по европейски въпроси в НС има специално създадена комисия за този обществен дебат. Работата, която ни предстои е да започнем разговори за новите оперативни програми на ЕС за периода 2014 - 2020 г.”

Какво е новото при тези програми?

„В предишния период на планиране на оперативни програми в България, недостатък бе, че са се опитвали да обхванат всички ресори. При този подход резултатите не са така осезаеми, защото финансовата подкрепа се използва по почти всички направления – от инфраструктурата до екологията, от административния капацитет до човешките ресурси и т.н. Според мен верният път е да преценим ясно кои ще са приоритетите ни при ползване на евросредствата. Дали това ще са инфраструктура, образование, конкурентност на бизнес средата или други, но трябва да бъдат фиксирани, за да може и средствата да се концентрират в тези цели. Другият важен момент е, когато се използват пари по сегашните оперативни програми, както и по следващите от новия оперативен период, да има интегриран подход и синергичен ефект между тях. Тоест, да не се гледа поотделно на всяка една оперативна програма, а те взаимно да се допълват. Това е една от препоръките на комисията ни към изпълнителните органи у нас. В тази връзка до края на януари сл. г. трябва да изготвим годишен доклад за усвояването на еврофондовете в България.”

Известно е, че по отношение на усвояването на европейските пари страната ни има закъснение с три години. Много малък е процентът на вложените пари по конкретни проекти, а възможностите са големи. От началото на тази година процесът беше ускорен с облекчаване на процедурите, с контрол върху изразходваните средства и нещата са тръгнали в добрата посока, посочи още Панайотова. С какво може да се ангажира парламентът чрез законодателната си работа в това отношение?

„Това, което сме задали като приоритет в НС, е създаването на Закон за еврофондовете – подчерта тя. – В момента е поръчано проучване за това как е регламентирана тази сфера в различните страни-членки, за да може да взаимстваме добрите практики. Целта е да няма отделни поднормативни актове, а цялостен закон, който да увеличи контрола, да се улеснят процедурите и процесът като цяло.

От 2011 г. в 28 области на страната ще стартират информационни центрове. Там бенефициентите, основно общини, ще имат пряк достъп до информацията за евросредства и начините за кандидатстване за тях. Онлайн системата също дава шанс за по-голяма информираност и прозрачност. Тоест, правят се правилните крачки, но за ефект от тях , ще трябва да изчакаме.”

интервю на Татяна Обретенова за БНР

МГЕРБ взе участие в първото заседание на Съвета на ЕДС на тема: Човешките права и демокрацията - популяризиране на европейските ценности

2010-09-27T22:07:00.001+03:00

27.09.10 г.

От 21 до 26 септември в Кишинев, Молдова се проведе първото заседание на Съвета на ЕСД за 2010 г. На него участваха над 25 организации-членки от различни държави, а домакин на събитието бе младежката организация на Християн-демократическата народна партия (ХДНП) - „Ново поколение”.

От името на МГЕРБ участие взе Калин Захариев, заместник международен секретар на МГЕРБ и съпредседател на постоянната работна група за висше образование на ЕСД.

Откриването на събитието бе с дискусия с участието на Наталия Коробца, представител на Фондация „Конрад Аденауер” за Молдова. Предвид дейността на фондацията, както в Европа, така и по света, темата бе свързана с популяризирането на ценностите на ЕС.

Настоящата политическа обстановка в Молдова, с акцент върху съветското минало и европейското бъдеще на Молдова бе представена от г-н Лури Рошка, председател на Християн-демократическата народна партия.

Двама водещи политически анализатори – Игор Ботан и д-р Виорел Циботару представиха процеса на демократизация в Молдова, затвърждаването на демократичните процедури и правителствените стратегии в тези насоки. От срана на двамата анализатори обстановката в Молдова бе описана като „стабилна нестабилност”, липса на политически партии и вместо това наличие на „геополитически партии”, насочени към Руската федерация, и към Европейския съюз. Бе засегната и темата за сепаратистката територия Транснистрия. По думите на двамата, непризнатата като самостоятелен субект област е поддържана от Русия, която целенасочено подкрепя сепаратистки територии в бившите съветски републики.

Младежите се срещнаха и с г-н Вители Грошу, представител на Центъра за информация и документация на НАТО в Молдова. Основната дискусията бе за евроатлантическите перспективи на Молдова.

Бяха проведени и няколко срещи в Министерството на външните работи и европейската интеграция, където участниците проведоха разговор с представител на кабинета на министъра. По време на дискусията бе даден ясен сигнал за външнополитическата ориентация на Молдова – към ЕС и НАТО, и в Министерство на правосъдието, като участниците имаха възможността да разговарят със заместник министъра относно ключовата роля на правосъдието по отношение на човешките права и бъдещото присъединяване на Молдова към ЕС.

Една от най-важните срещи бе с министъра на образованието, към когото бяха отправени многобройни въпроси, относно образователната система на Молдова, Болонския процес, броя и финансирането на висшите училища, мобилността на студентите, програмите за обмен, акредитацията на ВУЗ и специалности, и др.

По време на работната сесия участниците бяха разпределени в трите постоянни работни групи на ЕС – Висше образование, Политики за Европа и Човешки права.

В рамките на работните сесии бяха представени, обсъдени и изменени предложения и резолюции в компетентностите на отделните групи. Организирани бяха и дискусии с представители на неправителствени организации в сферата на човешките права. Основните насоки на разговорите бяха за ролята на НПО в защита на човешките права, повишаване на инициативността на младите хора, особено в райони като Транснистрия. Бе засегната и правната рамка за защитата на човешките права в Молдова. Участие взе и представител на „Амнести интернешънъл”, представяйки дейността на организацията, както и проблемите с работата си в Молдова.

Младите в ГЕРБ поднесоха цветя на паметника на жертвите на комунистическия режим

2010-09-09T20:40:00.005+03:00

09.09.10 г.

По случай 9 септември, денят за почитане на жертвите на комунистическия режим, от името на парламентарната група на ГЕРБ младежки ГЕРБ София, начело с Моника Панайотова – председател на МГЕРБ и председател на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то НС и Доброслав Димитров – председател на комисията по външна политика и отбрана в 41-то НС поднесоха цветя пред паметника на жертвите загинали от комунистическия режим.

„На този ден можем да си направим равносметка, какво трябва да направим, за да не се допуска в бъдеще „повтаряне” на историята. Всички ние днес следва да отчетем факта, че можем да мислим, да чувстваме и да изразяваме свободно това, което мислим и чувстваме.” – заяви Моника Панайотова. Според нея всички ние, като граждани трябва да оценим факта, че в момента България има правителство, което е близо до трепетите на гражданите, вслушва се в тяхното мнение и работи съвместно с тях. Като противоположен пример тя даде днешното изказване на парламентарната група на БСП в парламента, с което партията се е показала като нереформирана, не споделяща демократичните ценности и най-важното – не вярваща в мисълта, че „историята е полезна не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето”.

МГЕРБ проведе своя трети летен университет

2010-09-07T11:18:00.001+03:00

07.09.2010 г.

В периода 3 – 6 септември във Варна се проведе, станалият вече традиционен, трети летен университет на младежката организация на ГЕРБ. Участие в него взеха над 40 младежи от структурите на организацията в цялата страна, подбрани на конкурсен принцип.

Устойчиво развитие, отговорност към околната среда, енергийна ефективност и връзката образование – бизнес бяха сред основните дискутирани теми по време на обучението, което се проведе под мотото „Устойчивото развитие през погледа на младите”. Темите на летния университет бележат един от приоритетите на МГЕРБ и ГЕРБ, както и целят поставяне началото на предстояща национална кампания с екологична насоченост и „зелени идеи”.

Взаимовръзката между икономическо развитие и околна среда е поставена на дневен ред на ниво Европейски съюз (и в частност ЕНП) в стратегията „Европа 2020”, а този процес налага възприемането му като приоритетен и в България. В тази връзка трябва да започнем политика на възпитание и създаване на възприятие сред гражданите, че обединяването на икономическото и социално благоденствие с опазването на околната среда трябва да се развива като едно цяло. Наличието на отговорна политика създава надеждна политическа и организационна рамка. Като организация с евроатлантически ценности, ориентирана към гражданското общество и младите хора, ГЕРБ и особено МГЕРБ намират подкрепа именно там. За това целевата група на бъдещата кампания са младите хора, от които зависи процесът на устойчиво развитие.

Форумът бе открит от вицепремиерът, министър на вътрешните работи и заместник-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов, който приветства младежите. Към участниците и гостите поздравления отправиха и председателят на младежката организация и народен представител в 41-то НС Моника Панайотова и областният координатор и депутат от Варна Павел Димитров. Участие в работните групи, дебатите и интерактивните игри, провели се по време на летния университет взеха още и председателят на Народното събрание Цецка Цачева, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, министърът на външните работи Николай Младенов, министърът на обраната Аню Ангелов, министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, министърът по еврофондовете Томислав Дончев, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Сред лекторите на форума бяха още народни представители от ГЕРБ, евродепутатите от ГЕРБ в групата на ЕНП в Европейския парламент Илияна Иванова и Владимир Уручев, както и Севдалина Арнаудова и Никола Николов от пресцентъра на ПП ГЕРБ. Специални гости на третия летен университет на МГЕРБ бяха Богдан Мирчев, представител на фондация „Ханс Зайдел” за България, с чиято любезна помощ се организира мероприятието, както и проф. Ханс-Петер Нидермайер, директор отдел Стипендии към Фондация "Ханс Зайдел", Мюнхен.

За три дни участниците успяха да се запознаят с приоритетите в различните министерства; с обсъждащите се в Народното събрание законопроекти; с участието на България в работата на Европейския парламент; научиха как се работи с медии и как да се подготвят за участие в дебат; дадоха своите предложения за „зелени идеи” и симулираха създаване на предприятие – от възникването на идеята, до съставянето на бизнес план и успешното управление на екипи.

Моника Панайотова: Отчетено е забавяне на реализацията на проектите по инструмента "Шенген"

2010-09-01T20:34:00.006+03:00

01.09.10 г.

Няма цифра в доклада на парламентарната комисия за еврофондовете, която да показва евентуални загуби за България по програмата "ИСПА", заяви в предаването "12+3" Моника Панайотова, председател на комисията, във връзка с публикация в днешен ежедневник, че страната ни може да загуби 543 млн. евро по програмата. Според Панайотова в доклада е изказано съображение, че съществува опасност да бъдат загубени средства по програмата, ако не бъдат ускорени темповете. "Има принципно съгласие от страна на Европейската комисия за удължаване на срока на завършване на проектите по предсъединителна програма "ИСПА", която е до края на 2011 г., а по отношение специално на "Дунав мост 2" - 2012 г.", каза тя.

Тенденциите, които наблюдаваме през последните месеци по отношение на оперативните програми, са ускоряване както на разплащанията, така и на договарянията, съобщи Панайотова. "Имаме темп от 7 пъти повече усвоени средства, което прави реално над 1 млрд. лв., и над 5 млрд. лв. договорени, като в последните 2 месеца, които не са наблюдавани в доклада, тъй като той е за първото шестмесечие, този устойчив тренд се запазва и имаме над 53 млн. евро разплатени и над 56 млн. евро договорени", посочи тя. Според нея за юли и август процентът на усвоояемост е 7,66. "Спрямо това, което е постигнато през предишните години, ... 7 пъти имаме растеж ... Оттук нататък много е важно не само усвояването, но и качеството на проектите, които се подготвят, за да имат възможно най-мултиплициращ ефект за икономиката на страната ни. И препоръката всъщност на комисията ни е да има т. нар. "синергичен подход" между оперативните програми, за да може да се постига много по-интегриран подход, те взаимно да се допълват в условията на криза и в условията на реализиране на реформи. Така че темпът, с който в момента, след промените, се развиват нещата, е наистина положителен, но той по-скоро не трябва да ни успокоява, а да е мотиватор за още по-силно ускоряване", смята председателят на комисията. Според нея България разполага средно с 8 млрд. евро по оперативните програми.

Докладът обхваща 21 инструмента, които са финансирани със средства от Европейския съюз, добави тя. "Извън опертивните програми ние наблюдаваме също така и инструмента "Шенген". С огред на присъединяването на България към Шенгенското пространство комисията пряко наблюдава този инструмент. Хубавото, което направи правителството, е да удължи срока на договарянията към 31 март - по памет цитирам - но важното е, че ние успяхме да контрактуваме всичкия финансов ресурс, който беше по този инструмент. Отчетено е обаче забавяне по реализацията на проектите, а програмата изтича към 31 декември, т. е. трябва да има по-голямо ускоряване, за да може да се реализират всъщност проектите, които са в рамките на процеса на присъединяване на България", посочи Панайотова.

Има ли рискови програми, по които губим пари, какви нормативни и институционални промени бяха направени с въвеждането на ресора на министъра по еврофондовете Томислав Дончев, кои са постижимите критерии за разплащания и договорени средства по оперативните програми, какво се възприема от бизнеса като пречка за включването му по част от програмите, къде е разликата между България и останалите държави-членки на ЕС по отношение на оперативните програми и в кои от тях България изостава, както и колко са разплатените средства по програмата за развитие на селските райони можете да чуете в звуковия файл с интервюто с Моника Панайотова.

източник: БНР

Моника Панайотова: Имаме темп от 7 пъти повече усвоени средства по оперативните програми

2010-09-01T20:23:00.002+03:00

01.09.10 г.

Моника Панайотова, председател на комисията по европейски въпроси в парламента, заяви пред БНР, че междинният доклад за усвояването на средствата от еврофондовете не съдържа данни за евентуални загуби за България по програмата ИСПА. Тя поясни, че е изказано съображение, че съществува опасност да бъдат загубени средства по програмата, ако не бъдат ускорени темповете.
„Има принципно съгласие от страна на Европейската комисия за удължаване на срока на завършване на проектите по предприсъединителна програма "ИСПА", която е до края на 2011 г., а по отношение специално на "Дунав мост 2" - 2012 г.", каза Панайотова.

Депутатът съобщи и за тенденции за ускоряване както на разплащанията, така и на договарянията по оперативните програми, са. „Имаме темп от 7 пъти повече усвоени средства, което прави реално над 1 млрд. лв., и над 5 млрд. лв. договорени, като в последните 2 месеца, които не са наблюдавани в доклада, тъй като той е за първото шестмесечие", поясни тя. Според нея за юли и август процентът на усвояемост е 7,66.
Според Панайотова България разполага средно с 8 млрд. евро по оперативните програми. „Оттук нататък много е важно не само усвояването, но и качеството на проектите, които се подготвят, за да имат възможно най-мултиплициращ ефект за икономиката на страната ни". Комисията препоръчва т. нар. "синергичен подход" между оперативните програми, за да може да се постига много по-интегриран подход.

Докладът обхваща 21 инструмента, които са финансирани със средства от Европейския съюз . Комисията пряко наблюдава инструмента „Шенген". „Важното е, че успяхме да контрактуваме всичкия финансов ресурс, който беше по този инструмент.", каза депутатът. „Отчетено е забавяне по реализацията на проектите, а програмата изтича към 31 декември, т. е. трябва да има по-голямо ускоряване, за да може да се реализират проектите, които са в рамките на процеса на присъединяване на България", посочи Панайотова.

източник: Портал "Европа"

МГЕРБ се оттегля от Инициативния комитет за създаването на Национален младежки съвет

2010-08-06T20:20:00.001+03:00

На 21 юли 2010 г. с писмо до Инициативен комитет по създаване на Национален младежки форум /ИК/ МГЕРБ изрази свойте притеснения и колебания по повод процеса по учредяване на НМФ, стартирал през март 2010. МГЕРБ подкрепя създаването на младежко представителство в България и работеше активно в ИК с политически и кадрови ресурс от самото начало.

Изключително важен момент е това, че енергията на младите хора е събрана и е достигнала момента да се говори за реална и структурирана младежка политика. Важно обаче за нас е тази енергия да бъде насочена в правилната посока и да се съсредоточи в една работеща структура, в която основната цел да бъде - диалогично да се градят политики.

Именно в тази насока МГЕРБ многократно е изразявала опасенията си, както към самата структура, така и към това, че младежкото представителство може да бъде използвано за обслужване на частни партийни интереси. Съмненията на организацията се потвъдиха, когато те бяха изразени, както от неправителствени, така и от други политически организации. Имайки предвид и брoженията около критериите и представителността на организациите в настоящата структура на НМФ, ние от МГЕРБ смятаме, че макар да продължаваме да подкрепяме идеята за създаване на НМФ ще се оттеглим от Инициативния комитет по създаването му.

Подкрепяме идеята националният младежки орган да бъде регламентиран със закон за младежта и ще работим усилено в тази насока, като оставаме на разположение за конструктивен диалог по въпросите на младежката политика и ще се радваме да постигнем функциониращо представителство на младите хора в България, което да бъде генератор на креативни идеи и да работи за развитието на секторната младежка политика.

Национален Изпълнителен Съвет на МГЕРБ

МГЕРБ взе участие в дискусията „Политиката: кауза и/или професия”

2010-07-29T12:07:00.001+03:00

29.07.10 г.

На 28 Юли 2010 г. в НБУ се проведе дискусия на тема „Политиката: кауза и/или професия”, на която участие взеха представители на почти всички младежки политически организации. Представители на МГЕРБ бяха Моника Панайотова – председател на МГЕРБ, Митя Атанасов – МГЕРБ София и Милен Николов - координатор на МГЕРБ Кюстендил.

Дебатът се завъртя около двете тези „кауза” – „професия”, но накрая всички участници се съгласиха, че политиката е както кауза, така и професия, а някои дори добавиха, че тя е преди всичко призвание.

Моника Панайотова заяви, че според нея в политиката винаги трябва да има кауза и то не лична, не за лична облага. Едновременно с това тя изрази мнението си, че политикът трябва да има и определена експертиза, а не само политическо говорене и участие по всички теми от дневния ред. „Трябва да умееш както да лансираш дадени идеи, така и аргументирано да ги защитаваш. Но каквото и да избереш за себе си: кауза и/или професия, преди всичко е много важно когато правиш нещо, независимо какво е то, да го правиш с желание и да имаш мотивацията за това. Иначе не се получава.”, заяви Моника, която е и председател на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то Народно събрание.

Моника Панайотова: Заслужаваме шестица за подобреното усвояване на европейските субсидии

2010-07-29T10:51:00.002+03:00

29.07.2010 г.

До края на годината можем да договорим 50% от средствата, а разплащанията да достигнат 11%

- Госпожо Панайотова, вие сте начело на комисията по европейските въпроси от няколко седмици, какво успяхте да свършите за това време?

- Да, срокът бе кратък, но успяхме да проведем три извънредни заседания съвместно с други комисии. Трябваше да приемем няколко важни ратификации, за да бъдат разгледани в зала преди ваканцията. Искахме в сряда (бел. ред. - вчера) да представим и междинния доклад на комисията за усвояването на евросредствата в България за първото шестмесечие, но поради различната динамика на парламентарните заседания решихме да го отложим за началото на септември.

- Какви са основните изводи от доклада, който предстои да бъде представен?

- Той все още се изготвя, но акцентите са, че наистина трябва да се гордеем като държава за това, че успяхме значително да увеличим темповете на усвояване на европейските средства през последните 12 месеца - за този период отчитаме сериозен ръст както по отношение на договарянето, така и на разплащането. Ако направим съпоставка с миналата година по това време, тогава разплащанията са били едва около 1%, а сега те са 4.6%, а със средствата по инициативата JEREMIE нараства до 7%. Тоест имаме 7 пъти по-добра усвояемост на средствата. При договарянията, ако миналата година по това време сме имали около 10%, сега имаме над 34%. Според системата LOTHAR, чрез която се правят финансови прогнози, свързани с темпа на усвояването на еврофондовете, до края на 2010 г. е допустимо да се постигнат нива между 48 и 50% при договорените средства, а за разплащанията -към 11%.

- Кои от програмите са „отличници" и при кои резултатите не са задоволителни?

- Очертават се като „отличници" по разплащания Оперативна програма „Кон-курентоспособност" заради тези 200 млн. EUR, предвидени по инициативата JEREMIE. Това води до ръст в плащанията от 317 пъти. Тези пари все още реално не са достигнали до крайните бенефициенти, но е въпрос на време, важното е, че правителството съумя да предприеме необходимите мерки да не бъдат загубени. Това е и нашата препоръка в
доклада - да се ускорят процесите, за да може парите да достигнат до бизнеса. На второ място при разплащанията е ОП „Регионално развитие" с ръст от 6.58 пъти, а на трето - ОП „Транспорт" с 46.6 пъти ускорение на разплащанията.
На последно място е Оперативна програма „Техническа помощ". Имаме препоръка и към ОП „Административен капацитет" - да се ускори работата по нея, тъй като е отчетено известно забавяне заради преструктурирането на управлението й. Друга наша препоръка е при изпълнението на отделните програми да се търси възможно най-висока степен на допълняемост и генериране на синергични ефекти.

- Програмата за развитие на селските райони попада извън седемте оперативни програми, за които дадохте оценка. Какви са препоръките ви по отношение на тази програма?

- Като цяло тя се движи с добри темпове, така че по отношение на нея нямаме конкретни препоръки.

- Каква е цялостната оценка, която бихте поставили на процеса, свързан с усвояването на средствата от ЕС за първото полугодие?

- Когато сравнявам темповете с предишните години, смятам, че българското правителство върви към шестица по отношение на волята, ясната визия, стремежа към създаване на ясни правила и ускоряване на плащанията и крайните резултати. Има още какво да се желае по отношение на това средствата да достигат по-бързо до бенефициентите, но все пак е минала само една година. Седем пъти повече разплащания определено е добър старт.

- Какво не достига до пълната шестица? Какви са основните ви препоръки за подобряване на работата по програмите?

- Да се ускорят плащанията и да се подобри проектната подготовка, макар че
второто зависи и от самите бенефициенти, особено от общините. Това, което казах -да се стремим към ефекта на синергията между отделните програми, което е добре да се използва особено по време на криза. Трябва допълнително да се опростяват процедурите. Амбициозна задача, но смятам и постижима, е, идеята да се създаде закон за европейските средства. Чрез него контролът върху усвояването на средствата ще е още по-голям, а от друга страна, 20-те нормативни акта, които имаме в момента в тази сфера, може спокойно да бъдат обединени в него.

- Работи ли се в момента по проект за такъв закон?

- Все още не, но се мисли в тази посока.

- През есента трябва да излезе и доклад на ЕК във връзка с усвояването на евросубсидиите. И от него ли очаквате шестица?

- Надявам се да има шестица и там или поне да са отчетени политическата воля и обективният напредък в темповете на работа на отделните програми. Наскоро излезе доклад по данни на ОЛАФ, според който сме отличници по злоупотреби с еврофондовете, но е много важно да се има предвид, че той е по данни от 2009 г., т.е. отчита се направеното от предходното правителство. Опозицията малко злоупотреби с данните от този доклад. Той е на база направеното преди. На база направеното сега надявам се, че наистина ще има обективен доклад, който да има и критичен тон за това какво още можем да подобрим, но ще бъде отчетен и напредъкът, който е очевиден дори от самите цифри за ръста в договарянето и разплащането.

- В доклада ще бъде включена u оценка за предприсъединителните програми. Там какви са констатациите?

- Голяма част от средствата по предприсъединителните програми бяха спрени. Това, което отчитаме като положително, е, че има подобрение в комуникацията с Брюксел. Приоритет по отношение на ИСПА е автомагистрала „Люлин". При актуализацията на бюджета гласувахме допълнително 62.6 млн. лв. за 2010 г., защото приоритет е изграждането на магистралите. Еврокомисията изрази воля и за предоставяне на отсрочка в изпълнението на ключови проекти по ИСПА в сектори „Околна среда” и „Транспорт”.

- Предвижда се през март 2011 г. България да стане част от Шенгенското пространство. Ще успеем ли да спазим срока и да усвоим средствата, които можем да получим за тази цел?

- Към момента са договорени 148.6 млн. EUR, a изплатените са 68.6 млн. EUR. Очаквам, че през есента ще има най-много реализирани договори в това направление. Много е важно това, че правителството не позволи да бъдат загубени средства.
Наистина сме си заложили март като срок, но нека не изпадаме в конкретния месец, нека по-скоро кажем приоритет е 2011 г. да бъде сключено споразумението, така че през 2012 г. то да влезе в сила. По отношение на Шенген е много важно посещението на канцлера Ангела Меркел и посланието, което ще даде тя.

- Какви са вашите цели и приоритети дo края на тази календарна година?

- На първо място - представянето на доклада през септември. След това трябва да започнем да подготвяме годишния доклад, който да бъде представен през януари -февруари 2011 г. Трябва да се започне работа и по посока на прилагането на принципа на субсидираност, защото след Лисабонския договор ролята на националните парламенти става изключително отговорна. Преди реално да се разглеждат актовете в Европейския парламент, те ще минават през националните парламенти и ако имаме забележка по даден нормативен акт, тя трябва да бъде направена в рамките на осем седмици. Идеята на субсидираността е да направим политиката на Европейския съюз (ЕС) по-достъпна до гражданите, тъй като се предполага, че ние в националните парламенти сме в много по-пряк контакт с нашите граждани.
Друга хубава тема, която трябва да се разработи, е за т.нар. гражданска инициатива. Тоест ако 1 млн. граждани в ЕС решат, вече ще могат да инициират даден акт. Сега е въпрос на дискусия от колко държави трябва да бъдат тези граждани.
Иска ми се да се говори повече и за европейките въпроси. Фокусът досега е върху европейските фондове и това е нормално, но паралелно трябва да работим и по посока на европейските въпроси.

интервю на Дарина Черкезова за в-к "Пари"

Коя е Моника Панайотова
► Моника Панайотова е бакалавър по Международни отношения и магистър по Международни икономически отношения със специализация „Управление на международни проекти" от УНСС.
► След дипломирането си до 2008 г. тя е първоначално изследовател, а след това директор „Проекти и връзки с обществеността" в Института за икономическа политика.
Панайотова има опит в изготвянето и реализирането на международни проекти и доклади по актуални европейски въпроси, както и специализации в областта на външните отношения.
В момента е председател на Младежката организация на ГЕРБ, член на комисията по външна политика и отбрана, а от две седмици председател на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
► Владее френски и английски език.

МГЕРБ взе участие в 34-тия Летен университет на Eвропейските студенти демократи: „Да живеем заедно в общества на разнообразието”

2010-07-28T18:25:00.003+03:00

28.07.10 г.

В периода 19-27 юли 2010 г., в град Жилина, Република Словакия, се проведе Годишната среща на Европейските студенти демократи (ЕСД) – най-голямата студентска политическа организация в ЕС, асоцииран член на Европейската народна партия.
В събитието взеха участие над 100 делегати от различни европейски държави, а също и от външни на ЕС страни. Делегатите на МГЕРБ бяха Калин Захариев, член на НИС на МГЕРБ, Пенчо Малинов, областен координатор на МГЕРБ Пловдив, Наталия Иванова, МГЕРБ Плевен и Ивайло Иванов, МГЕРБ Бургас.

Официалното откриване бе на 19 юли, когато участниците се срещнаха с кмета на Жилина, г-н Иван Харман. Акцентът на неговите думи бе поставен върху обединението на дясното политическо пространство за преодоляване на на изкривения национализъм и постигане на толерантност сред етническите групи. Темата се свързва с историята на Жилина, а самият град е символ на тези процеси.
Вторият ден на Летния университет започна с бизнес закуска с г-н Питър Юнген, президен на Съюза на малките и средни предприемачи. Темата на дискусията бе съдбата на Еврото в контекста на финансовата и икономическа криза.

Останалата част от деня протече в дискусионни панели и сесии на постоянните работни групи в ЕСД. Дискусионните панели бяха: „Наближаващите избори в САЩ”; „В борба с политическия ислям”; „Толерантност във всекидневния ни живот”. За целта участниците по свой избор се включиха в протичащите паралелно сесии.

Сесиите на постоянните работни групи в ЕСД се проведоха след приключването на дискусиите. Постоянните работни групи са: Висше образование, Политики за Европа и Човешки права. Всяка от групите имаше свой дневен ред, актуални теми и документи за обсъждане, а самите сесии протекоха паралелно.

На 21 юли ЕСД проведоха 40-та Годишна среща на организацията. Най-важното от деня бе избирането на ново Бюро на ЕСД, промени в учредителните документи на организацията, приемането на „Резолюция за разнообразието в обществата”. Бе представен и годишният доклад на ЕСД, както и предстоящите събития за 2010-2011 г.

Четвъртият ден от Летния университет започна с дискуся с гост лектор – г-н Павол Косей, бивш съветник на бившия комисар Йан Фигел. Темата на разговора бе „Толерантността на европейско ниво” и бе дискутирана оживено предвид различните гледни точки на участниците и реалностите в ЕС по отношение на етноси и религии.
Последваха две работни сесии с теми, които касаеха изборите за студентски представители в университетите; организиране и провеждане на събития, набиране на средства и тяхното управление.

24 юли започна със заседание на новоизбраното Бюро на ЕСД, на което бяха обсъдени организационни въпроси и предстоящи събития. Заедно с това, бяха направени номинации за съпредседатели на постоянните работни групи. Най-голям интерес кандидатите имаха към работната група за висше образование. В резултат на работата на МГЕРБ в рамките на ЕСД, в сферата на висшето образование, студентските дейности и проекти, Калин Захариев бе сред номинираните. След протеклото изслушване на кандидатите, бяха избрани съпредседателите, сред които бе и представителят на МГЕРБ.

Второто събитие бе дискусия. Гост лекторът за деня бе представител на Словашката асоциация за външна политика. Той приветства участниците и представи дейността на асоциацията. Последва сесия на въпроси и отговори в сферата на външната политика на Словакия и региона.

Член на НИС на МГЕРБ в ръководството на Европейските студенти демократи

2010-07-25T11:35:00.001+03:00

24.07.10 г.

Калин Захариев бе избран за съпредседател на постоянната работна група за висше образование в организацията на Европейските студенти демократи (EDS). Изборът стана факт по време на 34-я Летен университет на EDS.

Работната група е фокус за предложения, проекти и дейности в сферата на висшето образование на европейско ниво. В работата на групата участват пряко и косвено над 20 десноцентристки младежки и студентски политически организации от ЕС и други държави.

Моника Панайотова: Европейските пари у нас са допълнително защитени

2010-07-22T15:55:00.005+03:00

22.07.10 г.

По разплащанията в абсолютна стойност най-добре се движат ОП "Конкуретноспособност", ОП "Регионално развитие" и ОП "Транспорт"

Моника Панайотова е председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на еврофондовете.

Има бакалавърска степен по „Международни отношения“ от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и е магистър по „Международни икономически отношения“ със специализация „Управление на международни проекти". До 2008 г. е директор „Проекти и връзки с обществеността“ в Института за икономическа политика - София.

Моника Панайотова е мажоритарен депутат от ГЕРБ от София, избрана е на парламентарните избори през 2009 г. С нея разговаряме относно процеса и резултатите при усвояване на средства по оперативните програми и възможните законодателни промени в тази област.

- Г-жо Панайотова, как гледате на инициативата на министъра по управление на еврофондовете Томислав Дончев да се подготвят до края на годината типови документи за кандидатстване по обществените поръчки за проекти, финансирани от европейските фондове?

Категорично приветствам инициативата на г-н Дончев, като доколкото съм запозната, идеята се отнася не само за оперативните програми, които се финаннсират от Европейския съюз (ЕС), а по принцип… Стандартизацията прокарва определен тип поведение и задава ясни правила за всички заинтересовани страни - както за кандидатстващите, така и за възлагащите и контролиращите органи. Това респективно прави процесите по-ясни, по-прозрачни и не предварително предопределени.

- Към момента по кои оперативни програми (ОП) са договорени и по кои - разплатени най-голям дял от евросредствата и от друга страна, по кои – най-малък?

Важно е да се отбележи, че по данни на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти (ИСУН) на ЕС, с която се стремим да има по-голяма прозрачност и публичност, ако към юли 2009 г. имаме договорени 10%, днес към юли 2010 г. те са над 43% от средствата.

По отношение на разплащанията, към юли 2009 г. те са 0,67%, днес са 4,6%. Към края на 2010 г. са постижими договорени 50% и разплатени над 11% от средствата.

Ето вижте, според сертифициращия орган Национален фонд в Министерство на финансите, можете да проследите, че по разплащанията в абсолютна стойност към момента най-добре се движат ОП "Конкуретноспособност", ОП "Регионално развитие" и ОП "Транспорт".

За седемте оперативни програми, общо имаме около 7% усвояемост, което е 7 пъти повече, спрямо миналата година. Това според мен трябва да бъде отчетено като значителен напредък в резултат на работата на правителството на ГЕРБ.

Относно договарянията на евросредства, "отличници" са ОП "Регионално развитие", ОП "Транспорт" и ОП "Развитие на човешките ресурси". С най-нисък процент за разплащанията и договарянията е ОП "Техническа помощ".

- Има ли според Вас възможност по законодателен път да се улесни кандидатстването по оперативните програми от страна на бизнеса? И имате ли впечатление дали у нас необходимите документи и справки при кандидатстване са повече отколкото при другите страни от ЕС?

Всички съзнаваме необходимостта от улесняване и опростяване на процедурите и респективно набора от документация. В момента екипът на г-н Дончев активно работи в тази посока, като има вече приети редица постановления и решения на Министерски съвет, с които са променени основните правила, в посока те да са по-прости и достъпни за бенефициентите. В момента има около 20 подзаконови акта в тази връзка.

Мисля, че голямото ни предизвикателство с министър Дончев е подготовката на Закон за европейските фондове, което от своя страна ще означава регламентирането на по-силни контролни функции.

- Смятате ли, че законодателно напълно е избегната възможността за конфликт на интереси при кандидатстване по оперативните програми, що се отнася до фирми-кандидати и комисии за оценка на проектите?

Европейските пари у нас са допълнително защитени, доколкото са обект на много допълнителни проверки както от национални, така и от европейски структури.

По-скоро задачата ни е да прехвърлим строгите стандарти, които има при средствата от ЕС към останалите публични средства, тези от държавния и общинските бюджети.

- Има ли напредък по предложението на Министерството на ргионалното развитие и благоустройството (МРРБ) до ЕК, част от средствата по ОП, които има опасност да не бъдат усвоени до 2013 г., да бъдат прехвърлени към ОП „Регионално развитие“, с цел ремонт на пътища от европейско значение?

Не съм запозната с такова предложение или не по начина, по който е формулиран въпросът Ви. Съществува идея за подмяна на едни проекти от ОП Транспорт с други, а не за преместване на пари между програмите.

- Министър Дончев наскоро обяви, че съвсем скоро разплащанията по оперативните програми ще достигнат общо 1 млрд. евро. Това случи ли се вече и по абсолютна стойност по кои ОП има най-много разплащания? Как стоят нещата при плащанията по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)?

Обявеното от г-н Дончев вече е факт, вече сме на ниво усвояване от 1,1 млрд. евро. По абсолютна стойност лидер е ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, със своите разплатени над 216,9 млн. евро.

По отношение на ПРСР, по официални данни към 19 юли 2010 г. са разплатени над 517,66 млн. евро, т.е. 15,7% от общия бюджет на програмата.

-Кои са първите законопроекти, които ще разгледа през септември парламентарната Комисия по европейските въпрос и контрол на еврофонодовете и лично Вие имате ли вече намерения да предложите промени в някои закони?

Преди парламентарната ваканция през август предстои представяне на междинния доклад на нашата комисия за усвояването на средствата от ЕС за първите 6 месеца на годината.

Иначе нашата комисия на този етап е широкоспектърна. Освен основните приоритети, по които смятам, че трябва да се концентрираме, а именно - субсидиарността и Лисабонския договор от една страна, и контролът върху усвояването на европейските средства, от друга, имаме много законопроекти, свързани с транспониране на регламенти и директиви, които касаят вътрешното ни законодателство.

В тази връзка през септември предстои разглеждане на законопроектите - Закон за кредитните институции и Закона за чужденците. Общо предизвикателство, както вече споменах, е изготвянето с екипа на г-н Дончев на закон.

интервю на Мая Цветкова за Investitor.bg

МГЕРБ взе участие в обучение по кампаниини умения за дясно-центристки партии от Югоизточна Европа

2010-07-21T22:25:00.006+03:00

21.07.10 г.

В периода 16-20 юли 2010 г. в Босна и Херцеговина Международният републикански институт (IRI) проведе обучение под надслов: „Кампанийни умения”, в което взеха участие членове на дясно-центристки партии от Югоизточна Европа - Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Румъния и Сърбия. Като представител на МГЕРБ в обучението взе участие Натали Хадад от МГЕРБ - София.

Обучението се проведе в три панела: „Развитие на съобщенията и политическата комуникация”, „Стратегически проучвания в политическите кампании” и „Организиране на политическа кампания”. Предизвиквайки огромен интерес, от голяма полза за участниците бяха множеството практически приложения на научения материал под формата на упражнения и игри.

Лектори на първия панел бяха Анна Матускова и Барбора Пертова от Република Чехия. По време на него се обсъдиха методите на комуникация, развиването на съобщение и планиране на представянето му. В заключение се проведе практическо приложение на лекционната част, чрез разиграване на интервю от журналист към кандидат в предизборна кампания, което се снимаше с камера.

Вторият панел се ръководеше от Херман де Врайс от Холандия и Ян Ерик Суротчак от САЩ. Той бе посветен на социологическите проучвания в техния политически аспект и на изграждането на стратегия, базирана на тях. В края на семинара бе изнесена съдържателна лекция за политическите партии в САЩ и изборите през 2010 г. там.

Лектор на последния, трети панел, бе Микаел Сиебен от Германия. Проведе се голямо обучение за това как се организира политическа кампания. Придружено с множество практически приложения, то даде знание на участниците за това как се изгражда и прилага стратегия за политическа кампания, как се осъществява контактът с избирателите и как се намират доброволци за кампанията.

Моника Панайотова: Докладът е мотиватор за ускоряване на реформите

2010-07-20T15:52:00.003+03:00

20.07.10 г.

Депутатът Моника Панайотова, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание, коментира за Портал Европа днешният доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и наблюдение на България.

Как бихте коментирали изказванията, че това е най-добрият доклад за България?

- Аз също съм на мнение, че това е един от най-добрите доклади и не случайно и премиерът спомена няколкократно моментът, че за първи път се уточнява напредъкът по всички показатели в механизма за сътрудничество и оценка. Бих казала, че докладът е един мотиватор за правителството да ускори още повече реформите, да се повиши степента на готовност да се изпълнят препоръките на ЕК, което беше дадено като ясен сигнал от страна и на премиера. Моментите, които аз очертавам, четейки го са три. Първият е моментът, че се отбелязва, че има силна политическа воля и политическа решимост. Вторият е, че има устрем за реформи - нещо което липсва в доклада за Румъния, доколкото аз се запознах с него. Третият момент е качеството на информацията. Този кръг - политическа воля, готовност за реформи и комуникация определено ни показва, че правителството върви в правилната посока.

В същото време, обаче, продължават критиките за съдебната система конкретно за това, че има воля, има намерение, има програми, но реално няма практически действия?

- Това е така и ние си го знаем. Все пак живеем тук и наблюдаваме. Знаете, че съдебната власт е независима и това, което трябва да се има предвид е, че наистина ако съдебната власт не се реформира и не отговори на т. нар. показатели „benchmark" в тази част от доклада, съответно в един момент може да се достигне до отмяна на задължението страните-членки да признават и изпълняват нашите съдебни решения и присъди. Така, че това трябва да е мотивиращ фактор за независимата съдебна власт, за да направи необходимите промени, така че наистина да се развива в динамиката, в която се развиват съответно и изпълнителната и законодателната власт.

На какво се дължи това, че за пръв път в доклада се споменават обществените поръчки и по-специално моментът, че на практика 100% от големите инфраструктурни поръчки са проблемни?

- Защото знаете за големите злоупотреби в тази линия. Това което е необходимо като законодателна инициатива вече се прави. Комуникацията и прозрачността са изключително важни от страна на управляващите. Предполагам, че това ще бъде и като сигнал, който ще се даде на предстоящата пресконференция на премиера Борисов.

Необходим ли е все още мониторинговият механизъм за България? Каква е позицията на ГЕРБ - трябва ли да продължава мониторинговият механизъм или вече сме постигнали достатъчно?

- Не бих се ангажирала с позицията на ГЕРБ, мога да говоря като лично мнение. Смятам, че на този етап механизмът продължава да бъде необходим, защото той е по направление вътрешен ред и сигурност. По отношение на правосъдието виждате,че има изключително много критики. Но в никакъв случай механизмът не трябва да бъде възприеман като наказателна мярка. Напротив, той трябва да се възприема като едно средство, което стимулира държавата ни да върви в правилната посока и да отговори на европейските стандарти. Така, че аз лично гледам винаги на механизма като нещо положително, независимо от критичния тон, който присъства в определени моменти, но той е наистина с цел да вървим в правилната посока. Затова отчитайки това, което е направено в момента и трите извода, които споменах в началото смятам, че допълнително ще ни мотивира да извършим реформите, които сме започнали.

източник: Портал Европа

Моника Панайотова: Докладът на Брюксел ще отчете правилните крачки на ГЕРБ в борбата с корупцията

2010-07-19T16:20:00.005+03:00

19.07.10 г.

Едно интервю на Лили Границка за в-к "Дневник"

Как разбрахте, че ставате председател на парламентарната комисия по европейски въпроси и защо приехте поста?

- Кандидатурата ми е била обсъдена на заседание на изпълнителната комисия на ГЕРБ. Колегите ме уведомиха след заседанието за решението. Беше изненадващо за мен, но осъзнавам изключителната отговорност, която поемам, заставайки начело на тази комисия.

Имахте ли среща с премиера Бойко Борисов?
- С него съм в контакт, защото отговарям за работата на младежката организация на ГЕРБ и за международните отношения на партията. В този смисъл не беше необходимо да има предварителна среща.

Тоест премиерът не ви е питал, например "Моника, какво ще кажеш да оглавиш комисията по еврофондовете"?
- Да, попитаха ме след това. Общо взето, решението беше на цялата комисия, защото премиерът Борисов беше преди това в парламента на заседание на група. Така че това е общо решение.

Откога имате интерес към управлението на еврофондовете, защото досега не бяхте член на тази комисия, и запазвате ли си мястото в комисията по външна политика?
- Запазвам мястото си в комисията по външна политика и отбрана. При първоначалното определяне на състава на комисиите ръководството на ГЕРБ беше преценило, че трябва да бъда в тази комисия. Не съм се отделяла обаче от европейската тематиката, защото външната политика на страната е свързана с външната политика на ЕС.

Отделно съм работила по проекти, свързани с ЕС. Преди да стана член на ГЕРБ, бях в неправителствената организация "Институт за икономическа политика". Занимавахме се с проекти със страните от Югоизточна Европа с акцент върху присъединяването на държави от Западните Балкани. Успоредно завърших магистратура по управление на проекти с магистърска теза на тема "Културният фактор при управление на международни проекти".

А работили ли сте по европейски проекти, свързани конкретно с България?
- Институтът за икономическа политика има реализиран проект по оперативна програма "Административен капацитет", както и редица проекти, свързани с европейската ни интеграция. Затова казвам, че не съм се отделяла от тази тематика, просто не бях в тази комисия до този момент.

Кои ще са първите неща, които ще направите в комисията по еврофондовете?

- В момента съм в период на адаптация, запознаване с приоритетите на предишния председател. Предстои да излезе докладът на Европейската комисия за напредъка на България, както и докладът на парламентарната комисия по еврофондовете за усвояването им през първите шест месеца на 2010 г.

Първото предизвикателство, което ни предстои, е свързано с влизането в сила на Лисабонския договор и ролята на националните парламенти. Те вече ще имат ключова роля при формиране на законодателството на ЕС. Когато идва даден нормативен акт, той ще минава през нас и ресорните комисии в националните парламенти.

В рамките на 8 седмици ние ще трябва да дадем становище, в случай че имаме съображение по даден нормативен акт. Ако една трета от държавите - членки на ЕС, не одобрят законопроекта, той отново ще се върне в ЕК. Едва когато има съгласие, законопроектът ще влезе в Европейския парламент. От тази гледна точка като капацитет и като навременна реакция това е предизвикателство пред нас като национален парламент.Другото предизвикателство е свързано с контрола върху европейските средства. Изключително важно е ускоряването на плащанията по оперативните програми. Със създаването на поста на министър по европейските фондове се наблюдава значителен прогрес по отношение на плащанията и договарянията по проектите.

За юли 2009 г., когато поехме управлението на страната, плащанията бяха 0.67%, а сега сме на 4.6%. При договарянията сме на 43% от бюджета на средствата, докато миналата година по това време бяхме на 10%. Има прогрес, но целите ни са по-високи - плащанията да достигнат между 10 и 18%, а договорените средства - до 50% до края на годината. Въпрос на време е нещата да се случат.

Бихте ли казали какво разбирате под значителен прогрес в усвояването на средствата, защото видимо не се вижда и усеща?
- За юли 2009 г. плащанията бяха 0.67%, а сега сме на 4.6%. Това е видим ръст.

Да, с едно фиктивно плащане по инициативата "Джереми" от 200 млн. евро, което обаче не е стигнало до крайните бенефициенти. В същото време плащанията към бизнеса по "Конкурентоспособност" са незначителни.

- Има голям напредък по отношение на комуникацията и информираността. Създаде се и вече работи системата ИСУН, която следи разходването на средствата. Няма как нещата да се случат с магическа пръчка изведнъж. За "Джереми", доколкото съм запозната, ако не е реагирало правителството, сме рискували да загубим тези 200 млн. евро.

Сега сме запазили възможността да достигнат до крайните бенефициенти. Загубихме повече от година при стартирането на оперативните програми. Когато бях в неправителствения сектор, всеки ден чакахме да бъдат пуснати. Така че загубихме много време още в началото, защото нямаше необходимия административен капацитет и политическа воля.

Казахте, че институтът, в който сте работили, е изпълнил проект по "Административен капацитет" (ОПАК), която беше една успешна програма при предишното правителство. Сега четири месеца няма никакви плащания, това нормално ли е?
- Не съм следила пряко ОПАК през последните месеци, но министър Дончев твърди, че показателите й са добри. Когато комисията по еврофондовете подготви доклада за първата половина на годината, ще бъдат отбелязани и напредъкът, и недостатъците. Докладът ще бъде обективен.

Какво очаквате от доклада на Европейската комисия за България?
- Оптимист съм, защото комуникацията с Брюксел е подобрена. Правим всичко при пълна прозрачност. Стремим се да се избегне т. нар. ефект на изненадата, който се случваше преди. Един от приоритетите на ГЕРБ по време на европейските избори беше подобряване на имиджа на страната. Направихме значителни крачки в тази посока.

Това може да се види в кореспонденцията на министър Дончев с ЕК. Българският еврокомисар Кристалина Георгиева е изключително добре възприеман. Удоволствие е, когато ходя в Брюксел и в неформални разговори асоциират България с българския еврокомисар. Казват "г-жа Георгиева - прекрасно предложение от страна на България".

В такива моменти ми е приятно, че съм от България и че се оценява работата на страната ни. Сега предстои гласуването на европейската дипломатическа служба. Г-жа Георгиева е един от заместниците на върховния представител за общата външна политика и сигурността на ЕС Катрин Аштън.

Това го знаем всички, но според мен не е свързано пряко с работата на комисията, която оглавявате.
- Как да не е свързано? Комисията е по европейски въпроси и работата на ЕК, доклада на ЕК и всичко, което се случва в Брюксел, е пряко свързано с работата ни.

Искате да кажете, че г-жа Кристалина Георгиева може да повлияе върху доклада на ЕК за България?
- Не ми вменявайте неща, които не съм казала.

А защо акцентирате върху това назначение?
- Казвам, че комуникацията е изключително подобрена и имиджът на страната ни се подобрява. За да има положителни оценки в доклада, е необходимо да имаш положителен имидж. Казвам нещата реални, такива, каквито са. Такива ги усещам, отивайки в Брюксел. И преди това съм пътувала и знам какво беше отношението към България.

Може ли да се каже тогава, че в доклада на Брюксел за България, който предстои да излезе, няма да има изненади за българското правителство.
- Преките контакти, постоянната връзка с Брюксел означава, че във всеки един етап комисията има поглед какво се случва.

Опитвам се да разбера дали очаквате един изцяло положителен доклад от Брюксел?
- Няма как да е изцяло положителен, защото не живеем в идеални условия. Знаете какво заварихме като наследство. Също така сме в криза. Докладът ще бъде обективен и ще бъдат отчетени правилните крачки, които са предприети в определени сектори, като например в това, което винаги е било приоритет на правителството на ГЕРБ - борбата с корупцията, вътрешния ред и сигурността. Това смятам, че ще се случи. Какво ще излезе, ще го видим на финала.

По кои въпроси очаквате критики?
- Няма как да кажа на този етап, мога само да предположа, че по отношение на правосъдието ще има забележки. Никога не може всичко 100% да е идеално, но се правят опитите и крачки нещата да се подобрят. Тези моменти трябва да се отчитат.

Регионалнa академия на МГЕРБ „Еврофондовете и пътя към тях”

2010-07-19T16:01:00.002+03:00

19.07.10 г.

В периода 17-18 юли 2010 год. се проведе Регионална академия под надслов „Еврофондовете и пътят към тях”, в която взеха участие членове на МГЕРБ от областите София, Перник, Радомир, Кюстендил и Благоевград.

Събитието бе открито от Моника Панайотова - председател на МГЕРБ и народен представител в 41-то Народно Събрание, Ирена Соколова - Народен представител в 41-то Народно Събрание от 14 МИР, Иво Петров - областен координатор на ГЕРБ Перник, Йоанна Дочевска - координатор на МГЕРБ София и Денислав Захариев - координатор на МГЕРБ Перник.

Лектор в първия панел от обучението беше Йоанна Илиева - главен експертен сътрудник в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, която представи пред участниците различните програми, по които се отпускат еврофондове за България, както и начините за кандидатстване по тях.

Втория панел от обучението се проведе в две части. В първата част лектор беше Георги Праматаров - експерт „Европейски програми”, чиято лекция беше на тема „Европейски пари в Българското земеделие”, и запозна участниците с „Програмата за развитие на селските райони”, и изискванията и етапите, през които преминава разработването и кандидатстването на един проект по програмата.

Голям интерес сред участниците предизвика и втората част от деня, с лекцията на Моника Панайотова - председател на МГЕРБ и председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в 41-то Народно Събрание на Република България на тема „Комуникация – от какво до как да го кажа” , в която младежите успяха да се запознаят с умения за невербална комуникация, принципите на успешното поведение и начини на общуване пред медии.

Програмата завърши с поглед върху въздействието на използваните предизборни клипове в различните държави.

Моника Панайотова, депутат от ГЕРБ: ГЕРБ показа, че няма наши и ваши в партията

2010-07-15T09:34:00.003+03:00

15.07.10 г.

Досега липсваше морал в политиката, правим стъпки да го изградим. Ще бъдем активни участници в дневния ред на Европейския съюз

- Г-це Панайотова, днес (бел. Ред. - вчера) бяхте избрана за председател на парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на еврофондовете. Какви ще бъдат приоритетите във вашата работа?
- Знаете, че досега не съм била член на тази комисия и затова ще ми е необходимо малко време за адаптация. Като цяло курсът, който следва правителството, е да бъдем активен участник в дневния ред на Европейския съюз. След ратифицирането на Лисабонския договор е изключително важна ролята на националните парламенти и това ще е предизвикателство към нас като народни представители. Преди да влязат за разглеждане и гласуване в ресорните комисии на Европейския парламент, нормативните актове ще минават през националните парламенти. Така в рамките на няколко седмици ние ще трябва да реагираме със становище. Другото, с което ще бъде ангажирана активно комисията, е по отношение на контрола върху еврофондовете. Затова е от изключително значение прекият контакт с ресорния министър г-н Томислав Дончев. Знаете, че основните цели в тази посока са да се ускорят плащанията, да бъдат подготвени много повече нови проекти, за да може на практика структурните и кохезионният фонд да се използват като антикризисна мярка. Все пак става въпрос за свежи пари и трябва да направим всичко възможно те да влязат в икономиката ни. Особено сега, в период на криза. От друга страна, много е динамично това, което се случва в Брюксел. Знаете, че се реорганизира самата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз след Лисабон. Така че ще имаме много работа и с комисията за външни отношения и отбрана. Сега е моментът, тъй като, от една страна, се подготвя новата концепция за НАТО, а, от друга страна, се въвеждат нови изменения на европейската политика за сигурност и отбрана, която вече е общностна. Знаете, че 3/4 от страните-членки на НАТО са и членки на Европейския съюз, затова тепърва ще имаме съвместни действия с ресорната комисия в тази посока. Много е важно да се работи екипно, да има координация и добър синхрон и с нашите представители в Европарламента, защото средата е изключително динамична. Има много промени в Брюксел и активното участие на България е ключово.

- Като основен недостатък се посочваше темпът на усвояване на европарите. Коригират ли се вече нещата в тази посока според вас?
- Да. Определено има напредък със създаването на поста на г-н Дончев. Ако се направи съпоставка, през юли 2009 година имаме изплащания за 0,67%, докато сега са 4,6%. Разликата е осезаема. Целта, която си поставяме, е да има разплащания между 10 и 11%, което според системата ЛОТАР за отчитане на финансовия напредък на тези програми е постижение. Трябва да се осъществява и контрол върху усвояването. Определено вече има и разлика в комуникацията с Брюксел. Това, към което се стремим, е да има изключителна прозрачност и нещата да се случват при пряк диалог. Само така ще се ликвидират възможностите за ефекта на „неприятната изненада”, на който бяхме свидетели при предишното управление. Защото заради това страната ни имаше лош имидж. Затова призивът ми към представителите на социалистите в Европарламента е все пак те да са представители на България и да акцентират върху националния, а не върху партийния интерес. Имиджът на страната ни е изключително важен. Нищо не може да се случи, когато нямаш марката „България“.

- Един закон за лобизма може ли да окаже положително въздействие в тази посока?
- Да, категорично подкрепям създаването на такъв закон. Дори, преди да стана член на ГЕРБ, бях в неправителствена организация и там работехме върху проекти, свързани с лобизма. Според мен обаче в момента в публичното пространство се интерпретира по неправилен начин терминът лобизъм. Лобизмът е характерен за всички демократични държави. Когато говорим за лобизъм в положителния му смисъл, той трябва да бъде регламентиран със закон и да бъде легитимен. Това означава да е свързан с етичен кодекс и върху лобизма да се осъществява граждански контрол. И не на последно място - трябва да бъде изключително прозрачен. Когато тези три неща не са спазени, тогава не говорим за лобизъм, а за корупция. А знаете, че основен приоритет за нас като управляващи е борбата с корупцията. Затова един закон за лобизма сам по себе си е необходимост, но не е достатъчен. Всичко зависи от самите парламентаристи и от вътрешния контрол.

- Как оценявате законодателната дейност на този парламент една година след управлението на ГЕРБ?
- Мисля, че постигнахме много неща във връзка с това Народното събрание да бъде възприемано като по-отговорна институция. Според мен има голям напредък и по отношение на дисциплина, на поведение, на работа в комисии. Разбира се, не винаги ефектът може да е на 100%, но поне е налице воля за това. Вече има стремеж към нов тип поведение в парламента. По отношение на нормативните актове хубавото е, че всичко се случва при изключителна прозрачност. Това, което ГЕРБ прави, е прецедент. Никога досега нещата не са се случвали толкова открито, което създава една чувствителна среда. Вече всеки е наясно, че всяко едно действие се наблюдава и когато не играеш по правилата, биваш санкциониран. Не можем да не отчетем и че в сферата на отбрана, вътрешен ред и сигурност и образование се направиха наистина реформаторски закони, които създадоха нормативната рамка да се случат промените в тези области. В крайна сметка нормативният акт е отправната точка за всяко едно нещо.

- Кои законопроекти остават приоритетни за Народното събрание?
- Приоритет е да се приеме изборният кодекс, защото това е наш ангажимент още по време на предизборните ни кампании. Искаме да се прекрати порочната практика промените да стават факт в 12 без 5. Така правилата ще са еднакви за всички и ще можем да ги спазваме.

- Скандалите около ГЕРБ през последните няколко седмици и последващите оставки оказаха ли негативно влияние върху партията?
- Според мен случващото се имаше по-скоро оздравителен ефект. Ръководството показа ясно, че няма наши и ваши в партията. Има ясни правила и когато не ги спазваш, биваш санкциониран. Изразът „нов морал“ вече се превърна в клише, защото и преди съм казвала, че няма нов морал. Причината е, че досега нямаше такъв в политиката и ние тепърва правим стъпки да го изградим. Досега моралът и политиката винаги са били взаимно изключващи се понятия. Ние показахме, че имаме съвсем друг тип поведение и че не правим пиар акции. Вече има принципност при правенето на политика.

- Сложи ли наистина ГЕРБ край на порочната практика с поставянето на политически чадъри?
- Мисля, че да. Действията ни показват това. Затова казвам, че това е прецедент. Не мисля, че и някой от предишните управляващи може да го отрече. Знаете в какво състояние беше оставена държавата. Тези необезпечени договори за около 2 млрд. лв., злоупотребите, които бяха извършени... А виждате, че хората, които са виновни за всичко това, в момента са народни представители. Дори собствената им партия не се дистанцира от тях.

---

Визитка

Родена е на 19 август 1983 г. в СофияЗавършва международни икономически отношения в УНСС със специализация „Управление на международни проекти"Председател на младежката организация на ГЕРБДо 2008 г. е директор „Проекти и връзки с обществеността" в Института за икономическа политика Избрана за председател на парламентарната комисия по европейски въпроси и контрол на еврофондовете

Едно интервю на Яна Йорданова за в. Монитор

Моника Панайотова: Лобизмът не е нетипичен за демократичните държави, но трябва да е регламентиран

2010-07-14T11:36:00.002+03:00

14.07.10 г.

Лобизмът не е нещо нетипично за демократичните държави, но той трябва да е регламентиран, трябва да е легитимен, т.е. да има двоен контрол – от страна на парламента и от страна на гражданското общество. Това каза в кулоарите на парламента новоизбраният председател на комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове Моника Панайотова. Когато лобизмът не е регламентиран, тогава говорим за корупция. Затова следващото предизвикателство за нашия парламент ще е да създадем закон за лобизма и да излезем от този етикет „лобизъм”, защото всичко е лобизъм само по себе си, но той трябва да е регламентиран, за да бъде прозрачен, заяви Панайотова.

По повод новия си пост Панайотова каза: „По принцип съм екипен играч, така че ще продължавам да работя екипно. Това е изключително важно за мен. Комисията е изключително отговорна. След Лисабонския договор голямо предизвикателство ще е за нас като национален парламент да съумеем да използваме това, че ролята на националните парламенти се увеличава значително. Ние вече имаме активна роля в изграждането на законодателството на ЕС, така че това ще е приоритет на адаптирането на работата на НС към изискванията на Лисабонския договор”.

Тя добави, че ще работи в тясно сътрудничество с министъра по еврофондовете Томислав Дончев. Основните ни приоритети са да ускорим плащанията и да се подготвят нови проекти, за да може да се използват като антикризисна мярка средствата, които са и по структурните и по кохезионния фонд, каза тя.

Ще дам всички, каквото зависи от мен, заяви тя.

източник: Агенция "Фокус"