Депутатска страст - от виртуалната реалност към действителността

30.08.09г.

Един от най-младите депутати от ГЕРБ, Доброслав Димитров, може да е млад, но знае как се създава империя.

Моника Панайотова: Младите имат друг начин на мислене и възприемане на света

28.08.09г.

интервю на Соня СИРОМАХОВА за obshtestvo.net

Политиката ти дава житейски опит, който трудно можеш да придобиеш, в която и да било друга сфера, казва още младежкия лидер на ГЕРБ

Моника Панайотова е родена на 19 август 1983 г. в София. Завършва международни икономически отношения в УНСС и със специализация „Управление на международни проекти". Председател на младежката организация на ГЕРБ. До 2008 г. е директор „Проекти и връзки с обществеността" в Института за икономическа политика. Депутат от ГЕРБ в 41 Народно събрание. Владее английски и френски.

Г-це Панайотова, как се чувствате като млад депутат – и биологически и като стаж?

Имайки предвид ежедневната ми динамика, не се замислям как се чувствам като млад депутат. Задачите са много, желанието за промяна голямо, за това влагам цялата си енергия.

Забелязахте ли промяна в отношението на хората около вас след избирането ви за народен представител?

Всичко в рамките на очакваното. За мен най-близките ми приятели са и ще си останат тези, с които сме заедно много преди да започна да се занимавам с ГЕРБ. Разбира се, работата ми предоставя възможност да контактувам с много и интересни хора, с една част от тях ставаме наистина добри познати. Като цяло, обаче, не позволявам характерното на моменти по-специално отношение да ми влияе по какъвто и да било начин и да провокира чувство за превъзходство. Има една хубава мисъл, която гласи, че когато тръгнеш да се изкачваш по стълбата на успеха, внимавай как се държиш с хората по пътя, защото можеш да ги срещнеш на връщане.

Какво място е парламентът като усещане, атмосфера?

Някои казват, че е много „соц”.Знаете ли, усещането за сградата е наистина особено. От една страна това е място, в което ти се иска да се реализират много неща за много по-кратки срокове, но цялата тромавост на системата, липсата на «зелена идея» в организационната работа /имам предвид хилядите страници, които спокойно биха могли да бъдат разглеждани в електронен вариант/, и разбирането на някои колеги от опозиционните партии, че парламентът е място за ПР, а не конструктивни дискусии забавя темпото, с което си свикнал да се случват нещата. От друга страна това е историческо място, мястото на което трябва да се защитават интересите на гражданите и да се реализира контрол върху изпълнителната власт, така че респектът към институцията, отвън и атмосферата в самата сграда, отвътре, зависят от духа на самите народни представители и респективно техните действия. За това наша задача е усещането към/в НС да се подобри през годините.

Младите днес не се интересуват много от политика. Защо мислите е така?

Една част не се интересуват, но това се отнася в пълна сила и за една част от възрастните. Аз мисля, че младите не гласуваха активно до изборите тази година, тъй като не виждаха мотивация и смисъл. След резултатите на изборите от 5 юли се видя, обаче, че най-голям процент от гласуващите за ГЕРБ са млади хора – студенти и в активна възраст, което опровергава твърдението, че младите не се интересуват от политика. Мисля, че МГЕРБ, като изцяло интегрирана част на всички нива в партията, чрез разяснителните кампании и изцяло младежки послания, допринесе в значителна степен за този резултат, за това благодаря на младежите в цялата страна за изключителната им активност.

Какво може да даде заниманието с политика на един млад, а и не само млад, човек?

Политиката е сферата, в която можеш да реализираш много идеи, да създаваш и използваш рационално в интерес на страната си и гражданите контакти, както на национално, така и на межународно ниво. Политиката ти дава житейски опит, който трудно можеш да придобиеш, в която и да било друга сфера. Много ми се иска, обаче, в България перцепцията за политика да е по - скоро, че тя е като медицината, т.е от едно решение зависи живота на много хора, и тук акцентът да е върху отговорността, а не че тя е сфера на оцеляване и хората, в нея са пасивни, за да защитават личния си интерес. Съзнавам, че това е труден процес, но вярвам, че с включването на повече млади хора, експерти и хора с воля за промяна, нещата започват да се подобряват.

Как се осъществява комуникацията между младежката и голямата организация?

Ние сме в постоянен контакт, т.к сме интегрирана част от партията. При нас съществува синергия и работим в екип.

Факта, че сте жена лидер на младежка организация как ви помага или пък пречи?

Мисля, че в случея не полът, а по-скоро характерът е по-важен. Екипен играч съм и за мен е важно всеки да намира своето място и мотивация да участва в проекта.

В парламентарната група на ГЕРБ и в правителството има много млади хора. Толерира ли се младостта в партията?

Не бих казала, че се ползват с преференции, дори напротив, защото на младите ни се налага да се доказваме много повече, т.к винаги има един момент на съмнение, че младият човек не е достатъчно подготвен. При ГЕРБ, за разлика, обаче, от другите партии ключовото е, че партията и най-вече лидерът и председателят дават възможност за доказване и гласуват доверие. За това и виждате в парламентарната ни група и в правителството много млади хора.

Каква според вас е най-общо разликата между млади и стари в политиката? Защо трябва да има младежки политически организации вътре в големите партии?

Мисля, че не трябва да има деление, а по-скоро взаимодопълване между поколенията в политиката. Разликата, която аз възприемам е по-скоро като допълнение към картината, а не разделителна линия, и тя е, че именно младите са много по-необременени, поради по-голямата им мобилност, имат много повече усвоени добри международни практики и като деца на глобализацията те имат друг начин на мислене и възприемане на света и хората около тях. Младежките организации са необходими, т.к в една партия това е начин да се чуе гласът на младите, изразители на своите връстници. Те са необходими и от гледна точка на кадровата политика на дадена партия, т.к освен добре подготвени те трябва да са доказали определени качества и ценности – отговорност, доверие, прозрачност, толерантност. Има едно погрешно възприятие, което МГЕРБ не толерира, че младежките организации на партиите са трамплин за бързо израстване. При нас не е така, всички млади хора, които са били препоръчани в политическите кабинети и в листите са доказали през годините, че имат образование, преминати обучения, устойчивост при напрежение, хъс за работа и не са и не биха позволили, с оглед на бъдещото си развитие, да се компроментират по какъвто и да било начин.

Как се влиза във властта още преди да си навършил 30 години

12.08.09г.

Ако не сме най-голямата, то поне сме най-работещата организация, уверяват младежите на ГЕРБ

Една статия на Силвия Георгиева, в. Сега

Казват, че са без политически опит, но са неуморими, с много хъс и идеи. Амбицирани са да наложат европейските правила в страната. И дори да събудят позаспалото гражданско общество.

Случайно или не, най-многобройна от гласуващите за ГЕРБ на последните избори бе именно групата на младите хора. За разлика от БСП, чиито млади поддръжници могат да се изброят на пръсти и покрай тях се шуми само по време на избори, младежите от младежката организация на ГЕРБ (МГЕРБ) са категорични, че мнението им тежи. Сочат и доказателство - 21 от техните 116 депутати са млади хора до 31 г., а 5 от тях са между 25-28 г.

Моника Ханс Панайотова е само на 26 г., но вече е депутат и шеф на младежката организация на ГЕРБ, наброяваща близо 4500 ентусиасти. Първо станала член на сдружение ГЕРБ - подала си документи в сайта на организацията (gerb.bg), след което й се обадили. Впоследствие станала учредител и член на партия ГЕРБ. Отговаряла е и за младите в София, след което била избрана и за председател на МГЕРБ. "При нас израстването е стъпаловидно. Който идва с очаквания, че партията е трамплин за бързо кариерно изкачване, се разочарова", казва тя.

В МГЕРБ вратите са отворени за всички членове на ГЕРБ от 18-31 г. Няма бариери, с изключение на тези предвидени в закона. За целта желаещите трябва да попълнят анкетна карта и да представят автобиография. За учредителите на партията селекцията била по-строга - за тях се е изисквала препоръка. Така например в младежката организация на ГЕРБ се промъква бургаският рапър Тодор Йосифов (Маниака). Неговите песни (като "Бум мада фака") и дейности станаха популярни в обществото, след като той бе избран и за депутат и медиите се заинтересуваха от него. Това накара Бойко Борисов да го отзове. "Не съм съгласен с него с цялото ми уважение", отсече Бойко, без обаче да уточни с какво именно не е съгласен. В замяна пък реши да го прати в изпълнителната власт.

Според Моника Панайотова и на тази позиция Тошко ще покаже на какво е способен. "С колегите сме много доволни от работата му като координатор на МГЕРБ-Бургас. От самото начало той живееше с проекта ГЕРБ. Да успееш да мотивираш ежедневно 100 човека в организацията ти, без да им плащаш, определено означава, че имаш качества", казва тя. Младата депутатка признава, че както навсякъде и към младежката организация проявяват интерес хора, виждащи в ГЕРБ възможност за главоломна кариера. После обаче се демотивирали.

От МГЕРБ се гордеят, че повечето им членове учат и работят едновременно, други са вече със солидно образование - право, международни отношения, счетоводство, финанси - и работят предимно в частния бизнес. Има дори и такива със собствен бизнес - например в областта на рекламата или туризма. Координаторът на софийската организация на МГЕРБ Йоанна Дочевска (25 г.) например е управител в семейната туристическа фирма.

26-годишният депутат Александър Ненков, страстен фен на "Манчестър юнайтед" и "Левски", също е имал фирма за недвижими имоти. Зарязва я обаче, както и другите дейности в частния бизнес, с които се е занимавал, заради партията. Развитието му в нея станало съвсем плавно, въпреки че баща му - известният съдия Румен Ненков, познава лично Бойко Борисов. Запознал се с Цветан Цветанов с помощта на майка си, която от години работи в Столична община. И още когато нямало официална организация, започнал с приятели да прави младежката структура на ГЕРБ. Издигнал се до координатор на 23-ти МИР в София, а сега е депутат и член на комисията по регионално развитие.

25-годишният депутат Георги Андонов пък от 5 г. обработва хиляди декара ниви. Като бивш футболист смята да пренесе натрупаните качества от спорта в политиката. "Във футбола играя халф - халфът създава играта, надявам се в парламентарната група на ГЕРБ също да бъда халф", каза той неотдавна пред Би Ти ВИ. По думите му разликата между полето и Народното събрание е само в обстановката - и там напрежението и отговорностите били големи.

Освен да подготвят кадри, младите в ГЕРБ са се нагърбили с още две задачи - да провеждат инициативи, популяризиращи демократичното управление и принципите на гражданското общество, и да създават контакти с международни младежки организации. За целта организират чествания на националните празници, правят кампании за стимулиране на младите да гласуват, раздават картички и книжки за ЕС, включват се в обучителни игри в училищата.

Някои идеи на младите са залегнали в образователната програма на ГЕРБ. Една от тях е например установяването на връзка между търсенето на пазара и предлагането от университетите. В момента се обсъждат начините как това да се случи и една от възможностите би могла да бъде чрез въвеждане на данъчни облекчения за фирмите, наемащи млади хора. "Не е ясно кога може да се случи това, но при всички случаи ще се търсят варианти", коментира Моника Панайотова. Друга идея цели да стимулира предприемаческия дух - за целта от МГЕРБ настояват стартирането на бизнес да става с 1 евро, а не както е досега - с налични 5000 лв. "Реализацията на тази мярка обаче зависи от актуализацията на състоянието и респективно приоритетното изпълнение на бюджета", застрахова се младата депутатка.

Колежката й от Видин - Любомила Станиславова, също на 26 г. и също депутат, все още няма конкретна идея за законодателни промени, но със сигурност ще работи за развитие на културния туризъм у нас. Възнамерява например да помогне за осъществяване на искането на хората от с. Рабиша - да превърнат стара сграда от селото в минимузей, в който да изложат останки от близката пещера Магурата. "Туристът, който идва в България, не иска само да гледа туристически обекти, но и да се запознае с културата ни", убедена е тя.

"Ако не сме най-голямата, то поне сме най-единната и най-работещата младежка организация", казва пък Милен, координатор на МГЕРБ в Кюстендил. Само за година той е провел 35-40 граждански инициативи, без честванията на празници. Тук се включват даренията за домове за сираци, които по думите му "не са афиширани и не целят извличане на политически дивиденти", засаждането на дръвчета, почистването на градинки, участието в младежки дебати и др. "Целта ни е да накараме хората да мислят по-европейски, по-разчупено, да събудим позаспалото гражданско общество", казва Милен. Тъй като сред основните проблеми в града му е влошената демографска ситуация, чрез семинари и обучения той се опитва да убеди младите да останат да живеят и работят в Кюстендил.

Според Любомила фактът, че от ръководството са им предложили голямата отговорност да бъдат депутати, означава, че им имат доверие и че и занапред ще има приемственост. Младата депутатка все още не е усетила пренебрежение заради крехката си възраст от групата на ГЕРБ.

И колежката й Моника не изглежда обезкуражена, въпреки че не бе включена в нито една от двете комисии, към които проявяваше най-голям интерес - тази по европейски въпроси (защото е работила по различни проекти за интеграция на страни от Източна Европа) и по образование и наука (тъй като приоритетът й са младежите). "Не съм обидена, просто депутатите ни са 116, намалихме и броя на комисиите и трябваше да спазим някакъв баланс", казва тя и обещава да даде цялата си енергия в комисията по външна политиката, където е член. Не се отказва и от предишните си намерения - да работи за актуализиране на стратегията за младите хора и за създаване на закон за зелената карта, който да улесни достъпа на граждани от български произход до трудовия ни пазар. "Решенията се взимат от лидера на партията, но въз основа на всички мнения, които той изслушва", казва тя.

Колко ще трае благоразположението на лидера, зависи от доста неща. Казват, че колкото по-млад е човек, толкова по-малко е зависим от грешките на по-възрастните. Много скоро обаче ще видим дали младите от ГЕРБ ще имат силата да се противопоставят на своите лидери, ако се наложи. И доколко ще успеят да се опазят от семейно-родовия похват за попълване на партийните структури, характерен за повечето партии.

Структурите на МГЕРБ в страната продължават добрата практика за организиране на регионални срещи

09.08.09г.

На 8 и 9 август в Кюстендил се проведе регионална среща между младежите от стуктурите в Кюстендил и Бобов дол и представители на националното и софийското ръководства. По покана на областния координатор на МГЕРБ, да се срещнат с младежите от югозападна България, в Кюстендил отидоха Моника Панайотова – председател на МГЕРБ и народен представител в 41-то Народно събрание, Стефка Икономова – организационен секретар на МГЕРБ, Йоанна Дочевска – координатор на МГЕРБ София и Анна Пашанска – организационен секретар на МГЕРБ София.

Двудневната среща запозна гостите на град Кюстендил, както с местните забележителности (като крепостта „Хисарлъка”, античния амфи театър и Руенския манастир, който направи впечатление на всички със своя чар и спокойствие), така и с приоритетите, които кюстендилската структура на младежки ГЕРБ си е заложила за идните месеци. Домакинът, Милен Николов, представи работата на МГЕРБ Кюстендил, като отбеляза успеха, постигнат на изминалите евро и национални избори и акцентира на активното участие на младежите в двете предизборни кампании. От своя страна Моника Панайотова и Стефка Икономова запознаха местната организация с предстоящите за МГЕРБ мероприятия – втори Летен университет, който ще се проведе от 3 до 6 септември във Варна и трета Политическа академия, датите за която в момента се уточняват. Моника, която освен председател на младежите от скоро е и депутат в българския парламент, сподели задоволството си от гражданската активност на младите хора в България. Тя пожела на младежите екипът, който са съумяли да създадат, винаги да се подкрепят и да работят заедно. Йоанна Дочевска и Анна Пашанска представиха накратко дейността на софийската организация, като предложиха и някои добри практики от своята работа, които МГЕРБ Кюстендил да използват за повишаване ефективността на своята организация.

Това е поредната регионална среща, която структурите на МГЕРБ организират. Практиката показва, че подобен род мероприятия спомагат за по-доброто опознаване на представителите на младежите от различните крайща на България. Освен това срещите са и добра обмяна на опит между отделните структури, генератор на нови идеи и още едно доказателство, че младите хора в България са активни по отношение на своето бъдеще.

...

...